МОТИВИ към присъда от 01.04.2019г. по НОХД № 4717/
2017г. по описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против С.Т.Г.-
ЕГН **********,***, за престъпление от общ
характер по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК за това, че
неустановена дата през месец май 2016г. в гр.Варна в условията на опасен
рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „Ауди А
6" с рег.№ В 02-58 НА на стойност 17 500лв./седемнадесет хиляди и
петстотин лева/, собственост на Е.П.П., която
владеел.
Производството по делото се проведе при
условията на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК, тъй като видно от приложените по
делото справки подс. Г. не е намерен на
посочения от него адрес и на служебно установения такъв.Установено е , че
същият не е задържан , че не изтърпява наказание “Лишаване от свобода”, както и
че е напуснал страната на 15.12.2017г. Подс. Г. е
обявен на общодържавно издирване, като до приключване на делото местонахождението му не е установено.
В настоящото наказателно
производство бе приет за съвместно разглеждане предявеният от Е.П. граждански иск против подс. С.Г.
за сумата от 17 500 лв, представляващи
претърпени в резултат на деянието му по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК имуществени вреди , като пострадалият, съобразно направените
искания бе конституиран в качеството си на граждански ищец .
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс. Г. обвинение, счита че същото е доказано с
оглед събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства.Прокурорът обстойно анализира събраните доказателства в
тяхната съвкупност и излага мотивирано становище за това, че вмененото във вина
на подсъдимия деяние е доказано по несъмнен и безспорен начин.Поради това и
пледира подс.Г. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание към
минималния предвиден в закона размер, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от
3 години, което да бъде изтърпяно в
затвор.По отношение на гражданския иск прокурорът счита, че същия следва да
бъде уважен и изцяло, като пледира на подсъдимия да бъдат възложени и
направените по делото разноски.
Процесуалният представител на гр. ищец-адв.П.Б., се присъединява към
становището на представителя на ВРП и пледира предявения иск да бъде уважен
изцяло, а подс.Г. осъден да заплати сторените по делото разноски.
Служебно назначеният процесуален представител на подс. Г. -
адв. Й.Й. , в
пледоарията си изразява становище, че събраните по делото доказателства са
противоречиви, а показанията на пострадалия относно направените с подсъдимия
уговорки и предприети действия по връщане на документите за колата, но не и
такива по вземане на самия автомобил, са житейски нелогични.Поради това и
пледира подс.Г. да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. С.Г. бил осъждан за извършени
престъпления от общ характер, като на 15.07.2014г. изтърпял наказание „Лишаване
от свобода“ от 2 години и 4 месеца, наложено му по НОХД № 1082/2012г. на
РС-Габрово.След това той за по няколко месеца работел към различни фирми, като
в периода 2015г.-2016г. работел на
автомивка в близост до ВСУ „Черноризец Храбър“.
Св.Е.П. стопанисвал пекарна, която
също се намирала в района на университета.Той бил собственик на л.а. „Ауди А6“
с рег. № В 02 -58 НА, което бил закупил през 2012г. за сумата от 31 000лв.
и за което след 2012г. не бил плащал дължимите местни данъци.На 29.11.2015г.
против св.П. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 15-0460-00118.С нея било постановено временно спиране от движение на
превозното средство за срок от 30 дни на основание чл.171 т.2 б.“з“ от ЗДП, тъй
като св.П. на 29.11.2015г. го управлявал под въздействие на алкохол, а именно с
концентрация от 0,67 промила, установено със съответното техническо средство.У
свидетелят останала само част 1 от свидетелството за регистрация на МПС.След
извършване на нарушението и спирането на автомобила от движение св.П. прибрал
колата в гаража на къщата си в м-т „Дилбер чешма“ и
не го управлявал.Дори и след изтичане на срока на заповедта, автомобилът
продължавал да бъде спрян от движение, тъй като свидетеля имал незаплатени
глоби.
По това време подс.Г. по повод на работата си се познавал със св.П.
и знаел, че той е собственик на автомобила.На 11.01.2016г. той отишъл в
пекарната на свидетеля и го помолил да му даде колата си, за да премести с нея
багаж.Св.П. се съгласил да помогне на подсъдимия, който пък споделил, че харесва автомобила и
има желание да го купи.Св.П. от своя страна му казал, че може да продаде колата
за 25 000лв., с предоставяне на
3 000лв. като капаро.В крайна сметка двамата мъже се разбрали
вечерта под.Г. да отиде до дома на свидетеля, където се намирал автомобила и
който свидетеля се съгласил да му предостави за да пренесе багаж.По-късно
същият ден подсъдимият помолил св.К.И., който работел като охранител в
университета, да го закара до дома на св.П., от където да вземе автомобила
съгласно уговорката им.Св.И. се съгласил и от обясненията на подсъдимия
разбрал, че той ще вземе колата или за ползване, или за да я купи.Вечерта той
откарал подс.Г. до дома на св.П., като двамата мъже провели разговор докато св.И.
обръщал автомобила.Св.П. дал големия
талон и ключовете за колата на подс.Г. за да я ползва той за пренасянето на
багаж, а и да я изпробва във връзка с водения принципен разговор за продажба. Свидетелят тогава му
казал, че колата е спряна от движение, но подсъдимият му отговорил, че майка му
работи в КАТ и това не го притеснява.След това подсъдимият тръгнал с
автомобила, което направил и св.И. със своя автомобил.Когато стигнали до
главния път двамата се разделили , като св.И. се върнал обратно в университета.
На следващият ден през деня св.П. видял, че
подс.Г. пристига с колата в автомивката и отишъл при него.Подсъдимият му казал,
че е харесал автомобила и иска да го купи.В следващите дни той взел св.П. и
двамата отишли в офис на банка „ДСК“, където свидетелят имал познат кредитен
инспектор, за да провери подсъдимия дали не може да му бъде отпуснат кредит.
По-късно отишли и до офис на „Първа Инвестиционна Банка“, където подс.Г. отново
искал да проучи условията за отпускане на кредит.След това той върнал обратно
до пекарната св.П.. Два-три дни след това на свидетеля се обадил кредитния
инспектор , който му казал , че подс.Г. е неблагонадежден, тъй като имал други
необслужвани кредити и бил вписан в централния кредитен регистър.Тогава
свидетелят разбрал, че подсъдимия няма да може да закупи автомобила. На
16.01.2016г. той видял, че подсъдимият е
на автомивката, но не видял колата.За това отишъл при него и го попитал къде е
автомобила.Подс.Г. отговорил, че е пред х-л „Девора“, където пребивавал.Тогава св.П. казал на подсъдимия
да му даде ключовете и да му върне колата, тъй като бил разбрал, че няма да
може да изтегли кредит за покупката й.Подс.Г. на свой
ред започнал да убеждава свидетеля, че в момента тече продажба на семейна къща
в гр.Габрово, която ще приключи след около седмица и тъй като половината от
продажната цена била за него, той щял да може да закупи колата от П..Тогава
свидетелят се съгласил да изчака още една седмица.На 26.01.2016г. св.П. видял,
че автомобила се намира на автомивката и е в много лошо състояние.Той попитал подс.Г. какво става с продажбата на
къщата.Подсъдимият му казал, че има проблеми с документите и за това се бавят
нещата.Св.П. обаче се усъмнил в думите му и поискал телефона на майката на
подсъдимия-св.К., за да разговаря лично с нея.Подс.Г.
му дал някакъв телефонен номер, като опитите на св.П. да се свърже със св.К.
останали неуспешни.За това свидетелят си взел „ големия“ талон на колата и
„Гражданската отговорност“, и казал на подс.Г. да измие колата и да му я върне
в пекарната, тъй като се отказва от намерението да му я продаде.След това св.П.
си тръгнал от автомивката.До вечерта подс.Г. не върнал колата на свидетеля.За
това той отишъл до хотела, в който знаел, че живее.Подсъдимият обаче го нямало
там.На следващият ден св.П. се срещнал със собственичката на автомивката, която
му казала, че е изгонила подс.Г. , тъй като имал неизпълнение парични
задължения в размер на около 5 000лв.В хода на разговора св.П. разбрал, че
майката на подсъдимия действително работи в КАТ-Варна, като научил и малкото й
име.В следващите дни той отишъл до КАТ-Варна и се срещнал със св.К..Тя му казала, че не контактува със
сина си, че няма информация за никакъв автомобил, както и че не продава имот в
гр.Габрово.След това св.П. правил многократни, но неуспешни опити да се свърже
с подс.Г. на ползвания от него номер 0890/24 24
10.Със случващото се бил запознат и сина на св.П.-св.Р.П., който също звънял на
подсъдимия по телефона, но не успял да разговаря лично с него.
На 30.01.2016г. около 11,22ч. лекият автомобил бил управляван по път № 9
, до х-л „Св.Елена“ в посока КК „Златни пясъци“, със скорост от 112 км/ч.За
това нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДП срещу св.П., като собственик на колата, бил
издаден електронен фиш серия К , № 1127155.През м.април 2016г. били предприети
действия за връчване на фиша.На 04.04.2016г. св.П.
попълнил Декларация по чл.188 от ЗДП и посочил, че в деня и часа на извършване
на нарушението, автомобилът е бил управляван от подс.Г., но не приложил копие от свидетелството му за управление на
МПС.Подсъдимият също попълнил такава декларация, в която посочил, че колата е
била управлявана от различно от него лице, за което посочил номер на СУМПС и
телефонен номер.След връщане на описаните документи в V РУ-Варна, до св.П. било
изпратено писмо, че издадения фиш няма да бъде анулиран, тъй като не е
представил копие на СУМПС на лицето, което го е управлявало.
На 17.05.2016г. св.П. подал сигнал за случилото се в V
РУ-Варна.Междувременно , на 11.05.2016г. интернет –сайт www.mobile.bg,
била публикувана обява за продажба на л.а. „Ауди А6“ за сумата от
1 000лв.В обявата като телефон за контакти бил посочен номера, ползван от
подс.Г..
След като св.П. сигнализирал за това, че подс.Г. не му връща автомобила,
била образувана проверка.Подс.Г. бил установен и с
протокол за доброволно предаване на 18.05.2016г. предал две регистрационни
табели с номер В 02 58 НА от л.а. „Ауди А6“.В протокола той посочил, че
табелите са от автомобила, който закупил от св.П., като колата я продал на
части.Накрая формулирал искане табелите да бъдат предадени на свидетеля.
След приключване на проверката било
образувано и настоящото досъдебно производство.В хода на разследването била
назначена и изготвена съдебно-оценителна
автотехническа експертиза, чието заключение като обективно, компетентно
и пълно, съдът кредитира.От него се установява, че стойността на лекия
автомобил към м.май 2016г. е
17 500лв.
В хода на досъдебното производство
били изискани справки, от които се установило, че телефонния номер, посочен от
св.П. като такъв, на който е отговарял подс.Г., е регистриран на името на
майката на подсъдимия-св.К..Установено било още, че подсъдимият е имал активни
кредити към четири финансови институции,
както и че през 2015г.-2016г. той и майка му не са извършвали разпоредителни
сделки с имоти в гр.Габрово.
Подс. С. Т.Г. е
роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, не работи,
неженен.Към момента на извършване на деянието по отношение на него са били
постановени и влезли в сила шест съдебни акта, с които за престъпления против
собствеността на гражданите и транспорта са му били налагани различни по вид и
размер наказания. С присъда по НОХД №
1082/2012г. на РС-Габрово подс.Г. е бил признат за виновен в извършването на
престъпления по чл.195 ал.1 т.7 от НК и чл.216 ал.1 от НК.Били са му наложени наказания съответно „Лишаване
от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца и 1 година и 4 месеца, като на основание
чл.23 ал.1 от НК му е било наложено най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца.Присъдата е влязла в сила на
30.12.2012г., а наложеното наказание е било изтърпяно на 15.07.2014г.Със същият
съдебен акт , на основание чл.68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение
наложено на подс.Г. по НОХД № 1161/2010г. на РС-Габрово, наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 5 месеца, което той също е изтърпял ефективно.Последното
наказание на подс.Г. било наложено с присъда по НОХД № 528/2015г., с която той
бил признат за виновен за извършено на 16.06.2010г. деяние по чл.343 „в“ ал.2
вр. ал.1 от НК.Било му е наложено наказание „Пробация“ с приложението на двете
задължителни мерки за срок от 6 месеца.Това наказание, на основание чл.25 ал.1
вр. чл.23 ал.1 от НК, било групирано с наказанието по НОХД № 1082/2012г. и на
подс.Г. било наложено най-тежкото, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2
години и 4 месеца.Съдебният акт е влязъл в сила на 21.10.2015г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото – от части от показанията на св. Е.П.
и от показанията на св.К.И., депозирани в хода на съдебното следствие, от
показанията на св.Е.П. , св.Р.П. и св.В.Г. от досъдебното производство , приобщени на основание чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.1 и т. 5 от НПК , от заключението
на съдебно- оценителната автотехническа експертиза, поддържано от вещото лице в
съдебно заседание, както и от писмените доказателства по ДП № 275/2016г.по
описа на V РУП-Варна-докладна записка за извършено престъпление, протокол за
доброволно предаване, разписка, разпечатка от интернет сайт, копие на ел.фиш
серия К, № 1127155 , докладни и декларации, заверено копие на СРМПС част 1,
справка за данъчни задължения на св.П.,***, копие на ЗППАМ, справка от
Централен Кредитен Регистър за подс.Г., справка от Агенция по вписванията
в гр.Габрово, справки от мобилните оператори,
докладни записки за призоваване на свидетели и подсъдим , справка за съдимост и
др., инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, както и от служебно изисканата справка от ТД на НАП по отношение на подс.Г.,
чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка,съдът прави следните правни
изводи:
Подс.С.
Т. Г. осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК , тъй като неустановена дата през месец
май 2016г. в гр.Варна в условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил
чужда движима вещ - лек автомобил „Ауди А 6" с рег.№ В 02-58 НА на
стойност 17 500лв./седемнадесет хиляди и петстотин лева/, собственост на Е.П.П., която владеел.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимият
чрез действие.Св.Е.П. е предоставил на подс.Г. собственият си лек автомобил за
ползване.Това се установява от показанията на св.Е.П. дадени в хода на
съдебното следствие и от тези, депозирани в хода на досъдебното производство,
както и от показанията на неговия син-св.Р.П..Съдът отчита установената между
двамата свидетели родствена връзка, но само по себе си това не е обстоятелство,
което да води до извод, че заявеното от тях не следва да бъде кредитирано.Св.Е.П.
е категоричен, че разговорите относно автомобила са били водени лично между
него и подс.Г..В този смисъл заявеното от другите свидетели относно уговорките
между тях би представлявало преразказ на твърденията на пострадалия и
подсъдимия.Поради това и при анализа на доказателствата съдът обсъди подробно
показанията на св.Е.П. и ги съпостави с обективно установените по делото
факти.Безспорно е, че св.П. след закупуване на автомобила не е заплащал
дължимите за него местни данъци.Безспорно е също така, че поради нарушаване на
правилата за движение по пътищата с
ЗППАМ № 15-0460-000118 / 29.11.2015г. автомобила е бил спрян от движение за
срок от 1 месец, като е било отнето СРМПС част ІІ.Следващият безспорен факт по
делото е , че в началото на 2016г. подс.Г. е поискал и св.Е.П. му е предоставил
колата единствено и само за пренасяне на багаж.Това обстоятелство се установява
от показанията на св.Е.П. и на св.Р.П., и отчасти от показанията на св.К. И.,
който в хода на съдебното следствие заявява, че причината да закара подсъдимия до дома на св.П. е да
вземе колата « за ползване или за продажба»
/ л.112 гърба/. Отново от показанията на св.Е.П. и на неговия син се
установява, че намеренията на подс.Г. по отношение на автомобила се променили
от такива да го ползва в желание да го закупи, като е била постигната и
уговорка относно продажната цена.В случая действително е налице противоречие в
показанията на св.Е.П. по отношение на сумата, за която е щял да продаде
колата.В хода на съдебното следствие той заявява, че са се уговорили да я
продаде за 27 000лв., а в хода на досъдебното производство сочи, че сумата
е била 25 000лв., от която 3 000 лв. капаро.Съдът обаче, като
съобрази изминалия период от време и като взе предвид изявлението на св.П. след
прочитане на показанията му от досъдебното производство, приема, че следва да
се кредитират прочетените показания на свидетеля.Не може да се приеме, че е
житейски нелогично закупен през 2012г. « поръчков»
автомобил за сумата от 31 000лв., четири години по-късно да бъде предложен
за продажба за по-ниска цена , доколкото безспорно в следствие на употребата на
вещта, същата се амортизира.В този смисъл и съдът приема, че действително между
пострадалия и подсъдимия е имало уговорка за продажба на автомобила, като
превозното средство вече се е намирало във владение на Г..На следващо място от
показанията на св.Е.П. се установява, че той активно е съдействал на подсъдимия
в опитите да се сдобие с необходимите за покупката на колата парични средства,
като го е придружавал до различни банкови институции, което отново се установява
от неговите показания. В крайна сметка , с оглед наличието на непогасени
кредити, подс.Г. се е оказал ненадежден кредитоискател за банковите институции
и не му е бил отпуснат кредит, което отново е видно от показанията на св.П..Заявеното
от него се потвърждава и от приложената по делото справка от БНБ, в която
подробно са изброени отпуснатите и необслужвани кредити на подс.Г..От
приложената по делото справка от Агенция по вписванията –Габрово пък е видно,
че нито подсъдимия, нито неговата майка-св.К., която се възползва от
възможността по чл.119 от НПК и в хода на съдебното следствие отказа да дава
показания, са извършвали разпоредителни сделки с недвижими имоти на територията
на гр.Габрово , с което показанията на св.П. в тази насока се потвърждават.При
анализа на доказателствата съдът съобрази и заявеното от св.В.Г. в хода на
досъдебното производство.В показанията си, приобщени на основание чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.5 от НПК той сочи, че през есента или в края на 2015г. се е срещнал
с подс.Г., който му бил казал, че същия
ден щял да ходи да гледа л.а. «Ауди» , която искал да купи за себе си.Казал му,
че колата била обявена за продажба с цена от 10 000лв., а имал в себе си
само 8 000лв.За това поискал от св.Г. сумата от 1 500лв. на
заем.Свидетелят обаче не му дал.На следващият ден двамата отново се видели и
подс.Г. бил с л.а. «Ауди» А 6, 3,2 литра куатро.Подсъдимият
обяснил, че е платил за колата 8 000лв. и се били договорили с продавача
като доплати още 2 000лв. тогава да получи съответните документи.Св.Г. е
категоричен обаче че не е присъствал нито когато подс.Г. се е договарял с
продавача за колата, нито при даването на парите.Съдът , отчитайки лаконичния и
фрагментарен разпит на този свидетел в хода на досъдебното производство, положи
всички възможни усилия да проведе личен и непосредствен разпит , които обаче
останаха без резултат.Поради това и анализирайки показанията му от досъдебното
производство установи, че същите не внасят яснота относно подлежащите на
доказване факти.Св.Г. фиксира период, който предхожда този, в който св.П. сочи,
че е дал автомобила си на подс.Г., както и посочва продажна цена , която по
никакъв начин не съответства нито на заявената от пострадалия, нито на
установената чрез експертизата стойност на автомобила.Свидетелят сам сочи, че
не е присъствал на провеждани разговори, срещи с продавача и предаване на
пари.В този смисъл съдът намира, че не може по безспорен и категоричен начин да
се приеме, че показанията на Г. касаят от една страна именно автомобила на св.П.,
а от друга-реално предаване на някаква част от уговорена парична сума за
продажба от подс.Г. на св.П..Самото превозно средство, с което свидетеля е
видял подсъдимия също не е индивидуализирано в достатъчна степен, а единствено
като марка , модел и « варненски регистрационни табели».С оглед на изложеното
до тук съдът намира, че по делото не се събраха каквито и да било
доказателства, че подс.Г. е извършил действия по покупка на колата на св.П.,
като плащане на дори и на част от уговорената продажна цена.Именно поради това
и пострадалия е поискал автомобила да му бъде върнат, което не е било сторено
от подс.Г..Обстоятелството, че св.П. в
един определен период от време е имал достъп до превозното средство и
след разговор с подс.Г. е взел обратно «големия талон» и документа за платена
«гражданска отговорност» , но не и самия автомобил, не води до извод, подсъдимият е имал право да се разпорежда с
него.От показанията на св.П. се установява, че след като е установил
невъзможността на подс.Г. да заплати уговорената цена и е видял, че колата е в
изключително лошо техническо състояние, той си взел обратно документите и
поискал автомобила да му бъде върнат във вида, в който го е бил дал на
подсъдимия.Това по никакъв начин не може да бъде прието за нелогично действие
от страна на пострадалия, доколкото към него момент подс.Г. е продължавал да
работи в непосредствена близост до пекарната на св.П. и той , доколкото не му е
оставил каквито и да е било документи за колата, не е имал основание да се
притеснява за това, че тя може и да не му бъде върната.В случая обаче подс.Г.
се е разпоредил с превозното средство , като първоначално , на 30.01.2016г. го
е предоставил за управление на друго лице, посочено в декларация по чл.188 от
ЗДП по повод управление на МПС с превишена скорост, а в последствие през м.май
2016г. го е предложил за продажба в интернет сайт.По отношение на това действие
по делото са налице доказателства, макар и косвени, които еднозначно водят до
извод, че предложения за продажба автомобил е бил този на св.П., както и че
предлагащият го за продажба е бил именно подс.Г..В приложената по делото
разпечатка от сайта е видно, че е бил предложен за продажба л.а. «Ауди « А6,
черен на цвят, с дизелов двигател, с година на производство 2007г., с мощност
240 к.с. с пробег от 100 000км., чиито белези отчасти съвпадат с тези на
колата на св.П..В тази обява като телефон за връзка е посочен номер
**********.От показанията на св.Е.П. и неговия син е видно, че това е номера,
на който са осъществявали връзка с подс.Г..От приложената по делото справка от
«Мтел» /л.97/ е видно, че този номер е собственост на
св.К., която е майка на подсъдимия.В приложените по делото докладни записки,
свързани с опити за призоваване и реализиране на принудително довеждане на
подс.Г./ л.125/ изрично е посочено , че
именно на този номер може да бъде установена връзка с подсъдимия, който пък
видно от служебно изисканата справка не притежава лек автомобил «Ауди».Не на
последно място съдът взе предвид и приложения по делото протокол за доброволно
предаване от 18.05.2016г./ л.38/, от който е видно, че подс.Г. е този, който е
предал доброволно регистрационните табели на автомобила на св.П..Поради
изложеното до тук съдът намира за безспорно установено, че подс.Г. е извършил
действия, с които се е разпоредил с превозното средство на пострадалия като го
е продал на неустановено лице, а не го е върнал на свидетеля, каквото връщане
той безусловно е дължал доколкото не е бил негов собственик . В следствие на акта на фактическо
разпореждане от страна на
подсъдимия вредоносният
резултат е настъпил и престъплението е довършено.
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимият, който е упражнявал
фактическата власт върху инкриминираната вещ, при форма на вината пряк умисъл, тъй като той безспорно е
съзнавал, че автомобила е чужда
собственост, че има право само да я владее и пази, доколкото не го е заплатил
на св.П., и е целял чрез неговото
присвояване да получи имотна облага, като е съзнавал, че това действие е извън кръга на предоставените му
правомощия.
Квалифициращият елемент по
смисъла на чл.206 ал.3 от НК съдът прие за доказан с оглед данните за
съдимостта на подс.Г..Настоящото деяние той е извършил след като е бил осъждан
за извършени от него престъпления от общ характер по НОХД 581/2010г. на
РС-Габрово, по НОХД № 1161/2010г. на РС.Габрово и по НОХД № 1082/2012г. на
РС-Габрово.Наложените му наказания съответно от 5 месеца «Лишаване от свобода»
и 2 години и 4 месеца «Лишаване от свобода» са били изтърпени ефективно, т.е.
налице е рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.»б» от НК.Доколкото последното
наказание е било изтърпяно на
15.07.2014г., а деянието е извършено през м.май 2016г., то сроковете по чл.30
ал.1 от НК, не са били изтекли.
При
горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против подсъдимия
обвинение в тази му част е доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НК
със събраните в съдебното производство доказателства, съдът призна С.Т.Г.
за виновен в извършването на престъплението по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази следното:
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът възприе данните за съдимостта на подс.Г. извън тези,
обуславящи деянието му като извършено при условията на опасен рецидив.От справката
за съдимост на подсъдимия е видно, че същият е извършител на противоправни
деяния от непълнолетен, като въпреки налаганите му наказания, не е съобразил
поведението си със законовите изисквания. От това се извеждат лоши характеристични
данни за Г., за който очевидно случаят
не е инцидентен.
Същевременно като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът съобрази макар и минималното
съдействие за разкриване на обективната истина , свързано с доброволно
предаване на табелите на лекия автомобил в хода на досъдебното
производство.
С оглед на това съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, поради което и определи наказание на подс. Г. при условията на
чл.54 от НК , а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, в минималния
предвиден от закона размер.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” – условно или ефективно , съдът намира че е налице законова пречка по смисъла на чл.66
ал.1 от НК и постанови наказанието да бъде изтърпяно при строг режим. Съдът
счете, че така определеното наказание е адекватно на извършеното деяние и в
цялост ще изпълни целите на НПК.
По отношение на гражданския иск
След като взе предвид произнасянето си с наказателната част на присъдата
, и съобрази законния принцип , че гражданската отговорност следва деликатната
, както и с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът
прецени , че предявеният от гр. ищец Е.П. граждански иск против подсъдимия за обезщетяване
на претърпени имуществени вреди за деянието му по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК е основателен и доказан в предявения му размер от 17 500лв.
Поради това съдът осъди подс.Г. да
заплати на св. П. тази сума.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Г. да
заплати направените по делото разноски в размер на 148,12 лв.в полза на бюджета
на ОД-МВР-Варна , 20 лв. в полза на ВРС и 700лв. , представляващи държавна
такса върху размера на уважения граждански иск , в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :