№ 1112
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20203110111138 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен от „В-96“ АД срещу „ЕВН
ТРСИЮ“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде
установено, че ищецът не дължи и на втория ответник „ЕВН ТРСИЮ“ ЕАД
сумата от 3571,90 лв. с ДДС, представляваща цена за „достъп до
разпределителната мрежа Е-ПРО“ за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. по
партида с клиентски № **********, ИНТ № 4344618, за адрес на потребление,
находящ се в ***, за която има издадена фактура № 17100236576 от 31.07.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот,
находящ се в ***, с наименование на обекта „Производствено предприятие ДШП“
с абонатен номер № 11171006 към „Е.С.“ АД. Сочи се, че част от собствеността е
бетонов комплектен трансформаторен пост с площ 200 кв.м., изграден вътре в
имота на дружеството и се захранва редовно посредством собствена кабелна
2
линия АСЕ 10-3х-185 ммсредно напрежение, включена директно към
подстанция „Мадара“ Шумен – I 110/20/10 кW в килия № 6. Поддържа се, че
между ищеца и ответника „ЕВН ТСИЮ“ ЕАД е сключен Договор от 08.05.2019 г.
за продажба на електрическа енергия, по силата на който ответникът плаща
дължимите от купувача на мрежовия оператор суми за мрежови и други услуги, с
цел снабдяване с електрическа енергия на обекти на ищеца. Излага се, че при
заплащане на ежемесечна фактура за м. юли 2020 г. за доставена ел. енергия,
издадена от „ЕВН ТСИЮ“ ЕАД, ищецът установил, че има начислена сума в
размер на 2976,58 лв. без ДДС, представляваща такса „Достъп до
разпределителната мрежа Е-ПРО“ за предоставена мощност от 4677.00 кВтч.
Ищцовото дружество установило при справка при „Е.С.“ АД, че тази сума е
начислена въз основа на прието Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР за
утвърждаване на цени в сектор Енергетика“, с което е одобрена по предложение
на „Е.С.“ АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа за небитови
клиенти (в лв./kW/ден), като въз основа на това решение ответникът използвал
1
нов начин за ценообразуване на услугата „достъп до електроразпределителната
мрежа“ в съответствие с предоставената и реално необходима мощност. Излагат
се подробни доводи относно неоснователното начисляване на таксата за достъп до
електроразпределителната мрежа от страна на „Е.С.“ АД, като в заключение се
поддържа, че тази услуга не е предоставена от електроразпределителното
предприятие на ищеца и през процесния период изцяло всички разходи по
поддръжка на собствената кабелна линия от подстанция „Мадара“ до трафопоста
на ищеца, както и всички монтирани съоръжения в процесния трафопост,
включително и кабелната линия на ниво средно/ниско напрежение, собственост на
„В-96“ АД, са били през целия период от придобиването им до настоящия момент
за сметка на ищеца. Пояснява се в последната уточняваща молба от ищеца, че
„Е.С.“ АД е издало фактура от 06.08.2020 г., с която е начислена процесната такса
за обекта на ищеца, като получател на фактурата е координаторът –ответника
„ЕВН ТРСИЮ“ ЕАД, който от своя страна е издал процесната фактура, в която е
включил спорната такса и претендира заплащане от ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „ЕВН ТСИЮ“ ЕАД, с който се изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Поддържа се, че съгласно чл. 3.2.2 от сключения между
страните Договор за продажба на електрическа енергия от 08.05.2019 г., ищецът
се е задължил да заплаща на ответника всички дължими суми за мрежови услуги,
вкл. цена за достъп до разпределителната мрежа, като в съответствие с чл. 1.2, б.
„в“ от договора ответното дружество заплаща събраните от ищеца суми за
мрежови услуги на съответните мрежови оператори – в настоящия случай „Е.С.“
АД. Сочи се, че мрежовите услуги се заплащат по данни мрежовия оператор и
ответника не носи отговорност за коректността на тези данни, нито за
дължимостта и изискуемостта на тези вземания. Твърди се, че тези клаузи в
договора са в пълно съответствие с действащата нормативна уредба, според която
кредитор на дължимите суми за мрежови услуги е съответния мрежови оператор –
„Е.С.“ АД, а ответникът като търговец на електрическа енергия има ролята на
посредник при плащането на дължимите суми за мрежови услуги. Навежда се
довод, че „Е.С.“ АД, като оператор на разпределителната мрежа за обекта на
ищеца, е сключило Рамков договор № РД 16-16 от 05.04.2016 г. (по чл. 23, ал. 1,
вр. чл. 11, т. 13 от Правилата за търговия с електрическа енергия), изменен с
Допълнително споразумение № 1 от 29.12.2016 г. и Допълнително споразумение
№ 2 от 20.01.2017 г. с търговеца „ЕВН ТРСИЮ“ ЕАД, с който да се уреждат
финансовите взаимоотношения между ЕР Север, търговеца и ищеца във връзка с
дейностите по достъп до разпределителната мрежа и/или пренос и разпределение
на електрическа енергия през разпределителната мрежа, както и дължимите
нормативно определени надбавки и цени за всеки обект на ползвателя на мрежата.
Излага се, че в Раздел III, чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Допълнително споразумение № 2
от 20.01.2017 г. към Рамковия договор е посочено, че търговецът заплаща на
оператора мрежовите услуги по утвърдените от КЕВР цени и разход за мрежови
услуги, като плащането се извършва независимо от това дали търговецът е
получил плащане от клиентите си. В изпълнение на задълженията си по договора
ответното дружество е заплатило на „Е.С.“ АД процесната сума в размер на 3
571,90 лв. с ДДС, за която сума е издадена Фактура № **********/06.08.2020 г.,
тъй като ЕВН ТРСИЮ" ЕАД е длъжно да извърши плащане независимо от това
дали е получило плащане от клиентите си, в случая „Вела-96“ АД. Навеждат се
доводи, че освен съществуващо договорно основание цената за достъп до
разпределителната мрежа се дължи на ЕР Север и въз основа на закона. Съгласно
чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 66 от
2
26.07.2013 г.) мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона
за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията
цени. Съгласно решение на ДКЕВР №Ц-16/01.10.2014 г. (в сила от 01.10.2014г.)
цените за достъп се определят при прилагане на втората хипотеза - върху
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по
чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени, в който случай мястото на
измерване не променя предоставената мощност, т.е. не е от значение. Дължимите
суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират като
предоставената мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Поради тези
съображения ответното дружество счита, че дължимата сума за достъп до
електроразпределителната мрежа е независима от нивото на напрежение, на което
става измерването на електроенергията за обекта, тъй като и при измерване на
страна ниско напрежение, и при измерване на страна средно напрежение, тя би
била еднаква. Намира, че пак това е и причината цената за достъп да не зависи и
от мястото на измерване на електрическата енергия, като независимо дали
измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение или на ниво
ниско напрежение, ищецът дължи заплащане на достъп до
електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор. Посочва се, че съгласно
Закона за енергетиката, цените за достъп и/или за пренос през
електроразпределителните мрежи и пренос са обект на регулиране от Комисията
за енергийно и водно регулиране. Цените за достъп до електроразпределителните
мрежи се определят и утвърждават от Комисията на база предоставена от ЕР
Север информация, в съответствие с предвиденото в Наредба № 1 от 14.03.2017 г.
за регулиране на цените на електрическата енергия. След подробен анализ на
българското и европейското законодателство в областта на енергетиката по повод
твърдението на ищеца, че не дължи процесната цена за достъп до
разпределителната мрежа, тъй като присъединителните съоръжения са негова
собственост, се заключва, че видът и предназначението на съоръженията (за
транспортиране на ел. енергия на съответното ниво на напрежение до клиенти или
разпределители), а не собствеността, са определящи за разграничаване на
принадлежността на съответните съоръжения към електропреносна или
електроразпределителна мрежа. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключението на
назначената СТЕ, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните са безспорни обстоятелствата, обявени в Определение №
3568/22.07.2021 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за
окончателен в о. с. з. на 28.10.2021 г., като неподлежащи на доказване насрещно
признати факти, че между тях е сключен Договор за продажба на електрическа
енергия от 08.05.2019 г., въз основа на който ответното дружество е начислило в
издадена от него фактура цена за достъп до разпределителната мрежа за периода
от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. по партида с клиентски № **********, ИНТ №
4344618, за адрес на потребление, находящ се в ***, в размер на 3571,90 лв. с
ДДС.
Не се оспорва от ответника и обстоятелството, че ищцовото дружество е
3
собственик на недвижим имот, находящ се в ***, с наименование на обекта
„Производствено предприятеие ДШП, като част от собствеността е бетонов
комлектен трансформатоевн пост (БКТП) с площ 200 кв.м., изграден вътре в
имота на дружеството, което обстоятелство се установява и от представените
писмени доказателства – Заповед № РД-18-44/17.03.2005 г. на Областен
управител на Област Шумен и удостверение от 08.07.2020 г. от Агенция по
вписванията.
Съгласно уговореното между страните в Раздел I от сключения между тях
Договор за продажба на електрическа енергия от 08.05.2019 г. „ЕВН ТРСИЮ“
ЕАД, в качеството си на продавач, продава активна нетна електрическа енергия на
„В-96“ АД, в качеството му на купувач, като последният заплаща доставената
електрическа енергия в сроковете, по реда и условията, описани в договора и
приложенията към него. Продавачът предоставя и следните допълнителни услуги:
отговорност за балансиране, прогнозиране на потреблението и плащане на
дължимите от купувача на съответните Мрежови оператори суми за използваните
мрежови услуги, както и дължимите нормативно определени добавки върху тези
суми – чл. 1.2 от договора. Според клаузата на чл. 5.1.4. купувачът дължи
възнаграждение за допълнителните услуги по чл. 1.2 от договора, което е
включено в уговорената по чл. 5.1.2 цена на договора. В чл. 5.1.7 е посочено, че
дължимите суми за мрежови услуги и добавки върху тях се заплащат по данни,
предоставени от съответния мрежови оператор към чиято мрежа е присъеднен
съответния обект, като страните се съгласяват, че продавачът не носи отговорност
за коректността на тези данни, нито пък за дължимостта и изискуемостта на тези
вземания. Според изречение второ на същата разпоредба възраженията на
купувача в тази връзка следва да се отправят към съответния мрежови оператор по
реда на действащите Общи условия по чл. 104а от ЗЕ на Мрежовия оператор или
сключения с Мрежовия оператор договор за достъп и пренос.
С фактура № **********/31.07.2020 г. ответникът е начислил задължение
на ищеца в размер на 3096,22 лв. без ДДС, посочено като „достъп до
разпределителната мрежа Е-ПРО“.
На 24.08.2020 г. ищцовото дружество е депозирало жалба пред „Е.С.“ АД, с
която е оспорило начисляването на процесната такса, тъй като е присъединено
директно към електропреносната мрежа в електрическа подстанция „Мадъра“ –
гр. Шумен, която е собственост на ЕСО, като обектът им е присъединен чрез
собствен кабален електропровод 20 kV и нито подстанцията, нито
присъединителните съоръжения са елементи на електроразпределителната мрежа
на ЕРП Север. В евентуалност, ако дружеството счита, че тази такса му се дължи,
се заявява искане за намаляване на предоставената мощност от 400 kW.
В отговор на жалбата „Е.С.“ АД е изшратило на 23.09.2020 г. писмо до
ищеца, в което е посочено, че цена за достъп на база предоставена мощност се
заплаща от всички небитови клиенти, присъединени на средно или ниско
напрежение, независимо от собствеността на присъединителните съоръжения.
Оплакване е било отправено и до КЕВР от страна на ищеца с жалба от
01.09.2020 г., което е изпратено по компетентност на „Е.С.“ АД, като последното
дружество е потвърдило горецитираното си становище с писмо от 05.10.2020 г.
Установява се от представения от ответника Рамков договор ор 05.04.2016
г., че „ЕВН ТРСИЮ“ ЕАД (търговец) е сключило договор с „Енерго-Про Мрежи“
АД (мрежови оператор), чийто предмет са отношенията по заплащането от страна
на търговеца на мрежови услуги на мрежовия оператор за клиенти, с които
търговецът е договорил предоставянето на комбинирани услуги, съгласно чл. 20
4
от ПТЕЕ за техни обекти. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора (изменен с
допълнително споразумение № 3/30.01.2020 г.) търговецът заплаща дължимите
суми в уговорените срокове, независимо от това дали е получил плащане от
клиентите си.
Видно от представената фактура № **********/06.08.2020 г., „Е.С.“ АД е
начислило на търговеца „ЕВН ТРСИЮ“ ЕАД спорната такса за достъп до
разпределителна мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.07.2020 г.
до 31.07.2020 г. за обекта на ищеца в размер на 2976,58 лв. без ДДС в посочената
обща фактура на стойност 303 581,26 лв. с ДДС, която е заплатена от търговеца на
мрежовия оператор по банков път на 14.08.2020 г., видно от приложеното
извлечение от сметка.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и Договор за достъп
до електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго-Про Мрежи“ АД от
30.07.2013 г., сключен между „В-96“ АД и „Енерго-Про Мрежи“ АД, съгласно
който мрежовият оператор предоставя достъп до разпределителната си мрежа за
осигуряване на нормални технически условия за работа на търговския участник
(ищцовото дружество), който заплаща цена за достъп до
електроразпределителната мрежа съгласно чл. 26, ал. 1,2, и 4, чл. 28, ал. 1 от
Правилата. Договорът е със срок на действие до 31.12.2013 г., като е чл. 17, ал. 2
страните са уговорили автоматичното му продължаване за всяка следваща
календарна година при липса на писмено поискано прекратяване от някоя от
страните. Със заявление от 08.05.2018 г. ищецът е поискал достъп до
електроразпределителната мрежа при първо сключване на договор с доставчик на
електрическа енергия по свободно договорени цени за обекта в гр. Шумен, въз
основа на което „Е.С.“ АД е издало на 15.05.2018 г. удостоверение на ищеца за
регистрирането му като търговски участник на пазара на електрическа енергия. На
09.05.2018 г. ищецът е подал заявление за смяна на координатор на балансираща
група, в което е заявил желание да стане член на балансираща група при
координатор „ЕВН ТРСИЮ“ ЕАД.
Според приетото по делото заключение по назначената СТЕ, неоспорена от
страните, обектът на ищеца се захранва с ел. енергия посредством комплектен
2
трансформаторен пост (БКТП) с площ 200 м, изграден в имота на дружеството,
2
който е свързан посредством собствена кабелна линия АСЕ 10-3х185ммсредно
напрежение, включена директно към подстанция „Мадара“ Шумен – 110/20/10 kV
в килия № 6, която е собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД
(ЕСО). Електрическата енергия, доставяна в обекта на „Вела 96“ АД от собствена
кабелна линия, която се отнася за измервателна точна (ИТН) 4344618, се измерва
чрез СТИ, което е монтирано в подстанцията на ЕСО. Поради това обстоятелство
вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че обектът на
ищцовото дружество е присъединен към електропреносната мрежа и ползва
мрежови услуги от ЕСО, а не от ЕРП Север. Посочва, че нивото на напрежение, на
което е присъединен процесният обект (20 kV), както и мястото на
присъединяване е килия № 6 (подстанция „Мадара“ Шумен – 110/20/10 kV) и към
настоящия момент е без промяна. Трансформацията от високо напрежение към
средно напрежение се извършва в подстанция „Мадара“ Шумен 110/20 kV, а
трансформацията от средно напрежение в ниско напрежение се извършва в БКТП.
Според експертът границата на собственост между електрическите съоръжения на
съответния мрежови оператор ЕСО и тези на клиента се определя от начина на
присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване, а те са при
присъединяване на електропровод, собственост на клиент, към въздушен
5
електропровод на съответния мрежови оператор, границата на собственост е
мястото на присъединяване на кабелни накраници при кабелен електропровод.
Вещото лице е категорично, че мрежовият оператор на клиента „Вела 96“ АД е
ЕСО. В процесния имот мрежовата услуга „Пренос Ср и НН“, както и „Пренос
ВН“ се осъществява, затова ЕРП Север начислява мрежовите услуги на ЕВН
ТРСИЮ във фактурата от 06.08.2020 г., за всяко едно предприятие, което е
сключило договор с дружеството. При изслушването си в съдебно заседание,
проведно на 25.03.2022 г., вещото лице пояснява, че ЕРП Север не извършва
мрежовата услуга достъп до електроразпределителната мрежа и въпреки
обстойните проверки, които е извършило, не е намерило обяснение защо „Е.С.“
АД начислява таксата.
С Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР за утвърждаване на цени в
сектор „Енергетика“ е одобрена по предложение на „Е.С.“ АД цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за небитови клиенти на база предоставената
мощност.
При така констатираните фактически обстоятелства, съдът намира, че се
налагат следните правни изводи:
По спорния между страните въпрос за приложимото материално право,
настоящата инстанция заявява, че съобразява българското законодателство, което
определя механизма на формирането на цената на достъпа, преноса и доставката
на електрическа енергия в страната, както и наличната съдебна практика в тази
връзка.
Страните в настоящото съдебно производство са обвързани от договор за
комбинирани услуги по смисъла на чл. 11, т. 10 от Правилата за търговия с ел.
енергия (ПТЕЕ), като ищецът има качеството на краен клиент, а ответникът – на
търговец на електрическа енергия. Съгласно чл. 20 от ПТЕЕ предмет на
договорите по чл. 11, т. 10 са продажбата на електрическа енергия и плащането на
всички използвани от крайния клиент услуги: „достъп до електропреносната
и/или електроразпределителната мрежа“, „пренос на електрическа енергия през
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа“ и „отговорност за
балансиране“, в случаите, когато доставчикът на електрическа енергия и
координаторът на балансираща група са едно и също лице. В договорите се
уреждат отношенията във връзка с плащането на дължимите суми за мрежови
услуги за съответния ценови период.
От своя страна ответното дружество, като търговец на ел. енергия, има
сключен рамков договор с „Е.С.“ АД, като оператор на електроразпределителна
мрежа, съгласно чл. 11, т. 13 ПТЕЕ, който урежда финансовите взаимоотношения,
касаещи мрежови услуги за крайни клиенти.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно
договорени цени, които сключат договор за комбинирани услуги по чл. 11, т. 10,
заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец или
доставчик от последна инстанция. В ал. 2 на същата разпоредба е въведено
императивното правило, че търговците и доставчиците от последна инстанция
заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови оператор
независимо дали са получили плащане от клиента.
В т. 8 на § 1 на ДР от ПТЕЕ е дадена легална дефиниция на понятието
„мрежови услуги“, а именно същите представляват достъп до електропреносната
мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до
електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи.
6
Следва да се изясни, че съгласно § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ
„Електроразпределителната мрежа“ е съвкупност от електропроводи и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия. На основание чл. 88 ЗЕ разпределението
на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се
осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на
такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на
разпределение на електрическа енергия за съответната територия. Следователно,
услугата достъп до електроразпределителната мрежа се предоставя от „Е.С.“ АД –
когато този оператор е собственик на такива мрежи на обособена територия.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, вкл.
категоричните изводи на вещото лице, въз основа на които е приета
гореизложената фактическа обстановка, както и посочените правни съображения,
се налага изводът, че в конкретния случай на ищцовото дружество не се
предоставя мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ от
„Е.С.“ АД, а достъпът до електроразпределителната мреца се осъществява от друг
мрежови оператор – „Електроенергиен системен оператор“ АД (ЕСО), тъй като
обектът на ищеца се захранва с ел. енергия посредством комплектен
2
трансформаторен пост (БКТП) с площ 200 м, изграден в имота на дружеството,
2
който е свързан посредством собствена кабелна линия АСЕ 10-3х185ммсредно
напрежение, включена директно към подстанция „Мадара“ Шумен – 110/20/10 kV
в килия № 6, която е собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД
(ЕСО), електрическата енергия се измерва чрез СТИ, което е монтирано в
подстанцията на ЕСО и границата на собственост е мястото на присъединяване на
кабелни накраници при кабелен електропровод, т.е. мрежовия оператор на
клиента „Вела 96“ АД е ЕСО. „Е.С.“ АД няма собствени съоръжения в
електроразпределителната мрежа, захранваща с ел. енергия предприятието на
ищеца.
Наличният по делото договор от 2013 г. за достъп до
електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго-Про Мрежи“ АД, не
обосновава извод за реалното извършване на услугата достъп до
електроразпределителната мрежа от „Е.С.“ АД, респ. за дължимост на такса за
мрежовата услуга на този мрежови оператор. Основанието за начисляването на
процесната такса е не договорът, сам по себе си, а предоставената въз основа на
него услуга. За да се породи задължение за плащане е необходимо мрежовият
оператор да е предоставил конкретната услуга, каквато в случая не се установява.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЕ, услугата достъп до
електроразпределителната мрежа се предоставя от лице, собственик на тази
мрежа, а в настоящия случай „Е.С.“ АД не се установява да е собственик на нито
един от елементите й, чрез които се осъществява достъпът на ищеца до
електроразпределителната мрежа.
В този смисъл, доколкото посоченият в издадената от ответника фактура №
17100236576 от 31.07.2020 г. мрежови оператор „Е.С.“ АД не е действително
предоставилия услугата достъп до електроразпределителната мрежа на ищеца за
процесния период, респ. не е „съответния мрежови оператор“ по см. на чл. 1.2 и
чл. 5.1.7 на сключения между страните Договор за продажба на електрическа
енергия от 08.05.2020 г., ищецът не дължи заплащане на ответника – търговец на
ел. енергия на посочената във фактурата сума от 3571,90 лв. с ДДС,
представляваща цена за „достъп до разпределителната мрежа Е-ПРО“ за периода
от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., като съществуващата в договора клауза, че
7
продавачът не носи отговорност за коректността на предоставените данни от
„съответния мрежови оператор“, не променя този извод. Съгласно чл. 31, ал. 1 и
ал. 2 ПТЕЕ задължението на клиента, регистриран на пазара по свободно
договорени цени, за заплащането на мрежовите услуги на търговеца е независимо
от задължението на търговеца да заплати дължимите суми на съответния мрежови
оператор на своя клиент, което пък не е обвързано от плащането от страна на
клиента. Следователно, не се касае за „префактуриране“ на задълженията на
клиента към мрежовия оператор, нито за събирането им от клиента чрез търговеца
в полза на мрежовия оператор, каквото събиране е възложено на крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28, ал. 2 ПТЕЕ, което
представлява различна хипотеза, регламентирана по различен начин в Правилата
от този за договорите за комбинирани услуги по чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ, какъвто е
настоящият договор между страните. За търговеца съществува самостоятелно
нормативно задължение да заплати на мрежовия оператор цените за предоставени
мрежови услуги – арг. чл. 31, ал. 2 ПТЕЕ, което той не извършва от името и за
сметка на клиента. Именно и поради тази причина „Е.С.“ АД не претендира
заплащане на цената за мрежови услуги от ищцовото дружество – клиент на ел.
енергия на свободния пазар, а е начислило това задължение на „ЕВН ТРСИЮ“
ЕАД – търговец на ел. енергия, с който има сключен рамков договор. В този
смисъл неоснователно е възражението на ответника, че не е кредитор на ищеца за
процесната цена за мрежовата услуга достъп до електроразпределителната мрежа,
а само посредник при плащането на сумата към мрежовия оператор.
С оглед гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски, съобразно представения
списък на разноски по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване, а
именно в размер на 1607,88 лв., представляващи сбор от заплатени, държавна
такса за образуване на делото и издаване на съдебно удостоверение, адвокатско
възнаграждение, държавна такса за частна жалба и депозит за изготвяне на
съдебно-техническата експертиза. С оглед на своевременно наведеното от
ответника възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение на ищеца, съдът приема при спазване на изискванията на чл. 78,
ал. 5 ГПК, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000
лв. е прекомерно с оглед на процесуалните действия, които е следвало да се
извършват при разглеждане на правния спор, предмет на делото пред Районен съд
– Варна. То следва да бъде редуцирано до размера, който съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото, а именно до сумата от
600 лв. (съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и задължителните тълкувателни
разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК). Така общият размер на съдебните разноски, които следва да бъде осъден
ответникът да заплати, възлиза на 1207,88 лв.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „В-96“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, не дължи на „ЕВН
8
ТРСИЮ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от
3571,90 лв. с ДДС (три хиляди петстотин седемдесет и един лева и деветдесет
стотинки), представляваща цена за „достъп до разпределителната мрежа Е-ПРО“
за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. по партида с клиентски № **********,
ИНТ № 4344618, за адрес на потребление, находящ се в ***, за която има
издадена фактура № 17100236576 от 31.07.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА на „ЕВН ТРСИЮ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „В-96“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 1207,88 лв. (хиляда двеста и седем лева и осемдесет и
осем стотинки), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9