№ 12286
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110110553 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът *********** е предявило срещу ответника ********* положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.411 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3585.08лв. главница на изплатено обезщетение по регресна претенция, както и
мораторна лихва в размер на 1192.29лв. за периода от 09.12.2020г. до 09.12.2023г.
ведно със законната лихва от 11.12.2023г., за които суми има издадена заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр..д № 68105/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че на 27.07.2019г. около 12.00ч. в ******, л.а. Ауди А5 рег.№ В
*****ВВ (застрахован по им.застраховка Каско на МПС при ищеца) при движение по
***** в лявата лента на пътното платно и до № 26 е ударен от л.а. Хонда рег.№ В ****
НН (застрахован по застраховка Гр.Отг. при ответника), който при преминаване от
дясна в лява пътна лента не пропуска и отнема предимството на л.а. Ауди А5. При
което са причинени материални вреди на Ауд А5, представляващи „тотална щета“,
като бил съставен Протокол за ПТП № 1736334/27.07.2019г. При ищеца била
образувана щета № ******, като на 11.11.2019г. ищецът изплатил застрахователно
обезщетение за причинените вреди в размер на 16695.00лв., в т.ч. направил разходи в
размер на 15лв. за ликвидационната преписка. С писмо получено от ответника на
22.11.2019г. ищецът предявил регресна претенция, по която ответникът признал
задължението в размер на 13109.92лв. и извършил плащане на 16.06.2020г. Претендира
се остатъка от 3585.08лв., както и мораторна лихва върху сумата за периода от
1
09.12.2020г. до 09.12.2023г., ведно със законната лихва от заявлението (11.12.2023г.).
Ответникът ********* е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове по размер. Не се спори по наличието на
застрахователни правоотношения, нито по механизма, нито по размера на
ликвидационните разноски, нито по плащането на обезщетението от ищеца на
увреденото лице. Оспорва се иска по размер като се твърди, че изплатената сума от
16695лв. обезщетение за тотална щета е прекомерно, съответно че при изплащане на
обезщетението не е приспаднал стойността от запазените части.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1.
наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и
ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, т. е.
противоправно деяние, което да е извършено виновно, да са налице вреди (вкл.
размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а
в тежест на ответника, в случай, че ищецът установи горепосочените факти, е да
докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на
виновност на водача.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че към процесното ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена
застраховка Каско на л.а. Ауди А5 рег.№ В *****ВВ; към датата на процесното ПТП
ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а.
Хонда рег.№ В **** НН; при ищеца била образувана щета № ******, като на
11.11.2019г. ищецът изплатил застрахователно обезщетение за причинените вреди в
размер на 16680.00лв., в т.ч. направил разходи в размер на 15лв. за ликвидационната
преписка; с писмо получено от ответника на 22.11.2019г. ищецът предявил регресна
претенция (за сумата от 16695лв. с включени 15лв. ликвидационни разноски), по която
ответникът признал задължението в размер на 13109.92лв. и извършил плащане на
16.06.2020г.; размерът на мораторната лихва върху сумата от 3585.08лв. за периода от
09.12.2020г. до 09.12.2023г. е в размер на 1192.29лв
С оглед на което спорът по делото се концентрира по размера на вредите.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
2
застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната /при тотална
щета/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал.
1 КЗ/.
По делото е прието неоспорено заключение на вещо лице по допусната САТЕ, от
което се установява, че на 27.07.2019г. в ******, л.а. Ауди А5, рег.№ В *****ВВ, се
движи по ***** в лява пътна лента, в което време л.а. Хонда рег.№ В****НН се движи
в дясна пътна лента и до № 26 водачът предприема маневра за отклонение наляво, при
което настъпва удар с движещия се отляво л.а. Ауди А5, което нанася вреди на
последното МПС, които са в пряко-причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
Към датата на ПТП л.а. Ауди А5 е бил в експлоатация 10г., 2м. и 23 дни от датата на
първоначална регистрация. Стойността необходима за възстановяване на л.а. Ауди А5
към датата на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 18313.60лв., а с вложени
алтернативни части е 18883.99лв., а действителната стойност на л.а. към датата на ПТП
е 20666лв., поради стойността необходима за възстановяване на л.а. Ауди А5
определена на база средни пазарни цени представлява 88% от неговата действителна
стойност и е налице тотална щета. Вещото лице посочва, че от представените
доказателства не може да се определи кои части могат да бъдат приети като запазени и
годни за употреба, вкл. няма опис на запазените и годни части на автомобила. За
изчисляване стойността на запазените части вещото лице посочва, че следва да бъдат
уточнени следните изходни данни: за какъв период следва да бъдат реализирани
детайлите, кой извършва разоборудването, къде следва да бъде съхранявано
превозното средство, съответно при съхранение на платен паркинг се приспада таксата
за паркинг от стойността на детайлите, и поради липсата на изходни данни изяснява, че
не може да се определи стойността на запазените части по средни пазарни цени.
Определяйки стойността по формула, при която процента на запазените части се
определя в размер на 25% (5167лв.) изяснява, че стойността на дължимото обезщетение
възлиза на 15499лв., като посочва, че на л.38 по делото е приложено обвързващо
предложение от търг за останките на л.а., във вида след настъпване на ПТП в размер на
3480лв., поради което прилагайки размерът на обвързващото предложение приема, че
стойността на обезщетението следва да възлиза на 17186лв.
Следващият спорен момент е по фактическите констатации относно точния
размер на тази действителна стойност и възможността за приспадане на запазени
съхранени детайли от дължимото застрахователно обезщетение.
Заключението на САТЕ дава два варианта на изчисляване на размера на
запазените части при тотална щета. Според единия вариант от действителната стойност
на процесния лек автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие
следва да се приспадне стойността на останките на вторичния пазар в размер на
3
3480лв. (с оглед представени обвързващо предложение за остатъчна стойност на МПС
л.38) Според втория вариант от действителната стойност на процесния лек автомобил
към момента на настъпване на застрахователното събитие следва да се приспадне
стойността на запазените части, определена като процент (25 %), т.е. 5167лв. По
въпроса коя стойност следва да е релевантна е налице противоречива практика. В
решение № 3798 от 11.07.2023 г. по в. гр. д. № 8048 / 2022 г. на Софийски градски съд –
е прието, че е без значение стойността, която реално е получена за запазените части, а
от значение е действителната стойност на тези части към датата на ПТП, която се
изчислява процентно. Обратно, в решение № 767 от 16.02.2023 г. по в. гр. д. № 5076 /
2022 г. на Софийски градски съд се приема, че следва да се кредитира вариант на
изчисляване на размера на запазените части, който отразява най - адекватно и
обективно действителното търсене на пазара и предложената най - висока пазарна цена
на запазените части. Следователно въпросът по същество се отнася до приложението
на „compensatio lucri cum damno“ в застрахователното право, т.е. допустимо ли е
стойността на остатъчните ползи, които собственикът на увреденото имущество би
могъл да реализира, в случая от стойността на запазените и годни за реализация на
вторичния пазар части от погиналия автомобил, да бъде предварително определена в
процентно отношение спрямо действителната стойност на погиналата, респ. увредена
до степен на тотална щета вещ, независимо от техния действителен размер по
обвързващо предложение, съответно получаването на такова осъществява ли полагане
на дължимата грижа на професионалиста – застраховател, така и независимо дали
възможността за реализиране на такива ползи изобщо е налице. Симетрично на
принципа за стойностна еквивалентност на застрахователното обезщетение, установен
в чл. 386, ал. 2 от КЗ следва да се определи и стойността на ползите, които
застрахованият, респ. собственикът на застрахованото имущество би могъл да
реализира от неговите остатъчни, субстанциално запазени и годни за повторна
употреба елементи 1) в зависимост от тяхното действително наличие и 2) с оглед
тяхната вторична експлоатационна стойност, а не като хипотетично определен размер
от общата стойност на цялата вещ. Съдът приема, че ищецът е признал факт по см. на
чл.175 ГПК по отношение на наличие на остатъчна стойност в размер на 3480лв., с
която сума е намалил изплатеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е
ангажирал доказателства за наличие на по-голям размер за действително наличие на
остатъчни, субстанциално запазени и годни за повторна употреба елементи. Съдът
приема варианта, според който след приспадане от действителната стойност на
автомобила (20666лв.) на сумата от 3480лв., представляваща стойността на
реализируемите останки на вторичния пазар, признато като факт от ищеца по чл.175
ГПК, се получава сумата от 17186лв, но доколкото е изплатено обезщетение в размер
на 16680.00лв., така и с оглед данните за плащане от ответника на сумата от
13109.92лв., то искът за сумата от 3585.08лв. (разликата между претендираното от
4
ищеца и платеното от ответника) се явява изцяло основателен. От приетата по делото
регресна покана се установява, че ищецът е поканил ответника за заплащане на
претендираната сума, поради което го е поставил в забава, съответно с оглед
основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорни иск за лихва в
размер на 1192.29лв за периода от 09.12.2020г. до 09.12.2023г.
По разноските:
При този изход на правния спор, с право на разноски разполага само ищецът,
който е доказал сторени разноски в размер на 191.09лв. за д.т. за исковото и
заповедното, 200лв. за САТЕ и е претендирал присъждане на юрк.възнаграждение,
което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в
размер на 100лв. за исковото и 50лв. за заповедното, или общо в размер на 541,09лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.86 ЗЗД, че
*******, ЕИК: ****** и адрес: *************, дължи на ************* с ЕИК:
********** и адрес: **********, сумата 3 585,08 лева (три хиляди петстотин
осемдесет и пет лева и 08 стотинки), представляваща неизплатена част от регресно
вземане в общ размер на 13109.92лв. по изплатено застрахователно обезщетение и
разходи по ликвидационната дейност по щета № ****** за причинени вреди на
застрахован по договор Каско на МПС № ******** л.а. Ауди А5 рег. № В ***** ВВ,
претърпени при ПТП от 27.07.2019г. в ******, причинено от л.а. Хонда рех.№ В****
НН, застрахован по Гражданска отговорност при ответника, ведно със законна лихва за
период от 11.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 192,29 лева (хиляда сто
деветдесет и два лева и 29 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
09.12.2020 г. до 09.12.2023 г., за които суми има издадена заповед № 725 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.01.2024г. по ч.гр.д. № 68105/2023г. по
описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *******, ЕИК: ****** и адрес:
*************, да заплати на *********, ЕИК: **********, *******, разноски по
делото в общ размер на 541,09лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5