№ 252
гр. Видин, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20211320201169 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „С П
ЕИК......... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“,
№ 73, район Лозенец, п.к.1403, представлявано от Д. Д. В. - управител, против
Наказателно постановление № 05-0001254 от 09.11.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Видин, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда –
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за
извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
Кодекса на труда.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
представотел заема становище в с.з., с което се иска отмяна на НП като
незаконосъобразно и необосновано.
Процесуалният представител на ответната страна заема становище в
с. з. да се потвърди атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като
1
неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети
в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 18.08.2021г. е извършена проверка на „С П ЕИК......... със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“, № 73, район Лозенец,
п.к.1403, представлявано от Д. Д. В. – управител, в Дирекция „Инспекция по
труда“ със седалище Видин, при което е установено въз основа на трудов
договор № 441/07.05.2021г., служебна бележка № 38/07.05.2021г. за проведен
начален инструктаж и справка за приети и отхвърлени уведомления от НАП с
№ 22388213187875 от 07.05.2021г. /16.27.06 часа/, било установено от
контролен орган – свидетеля П.П., че работникът ил. в. ив. е бил допуснат на
работа в дружеството – работодател като шофьор – куриер на 07.05.2021г.,
преди да му е връчил копие от уведомлението по чл. 62., ал. 5 от Кодекса на
труда, заверено от ТД на НАП. Било прието, че съгласно вътрешния
правилник на дружеството работно време е от 09.00 ч., което било прието за
начало на работното време на свидетеля и.. Последният в показанията си
твърди, че е започнал работа в 19.00 ч. или в 20.00 ч.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля П.П. –
актосъставител, свидетеля и.и. и административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира, с
изключение на противоречието относно часа на започване на работа, като
ответната страна твърди, че това е 09.00 ч. а свидетелят и., че е постъпил на
работа в 19.00 ч. или в 20.00 ч.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
От всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, се
установява, че към този момент /09:00ч. на 07.05.2021г./ между
жалбоподателя като работодател и св. и. като работник изобщо не е имало
сключен трудов договор в писмена форма. Този факт сочи в показанията си
2
св. и., който твърди, че е бил с работно време от 19.00 ч., което личи и от
копието от книгата за начален инструктаж /нощна смяна/ и че си е получил
трудовия договор, т. е. не е категорично и безспорно доказано от АНО, че
към този момент не е имал сключен трудов договор– подписал такъв по-късно
същия ден.
Съгласно чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Според ал.2 на същата
разпоредба, работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя преди да му предостави документите по ал.1. Анализът на
разпоредбите сочи, че за да е налице осъществено нарушение по чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда, необходимо и задължително условие е наличието на трудов
договор в писмена форма и уведомление по чл.62, ал.3, заверено от ТД на
НАП Варна. Уведомление е подадено от работодателя на същата дата с час
16.27.06 часа. Именно това са документите, които се визират в нормата
/чл.63, ал.2 КТ/, посочена като нарушена, като допускането на работника до
работа без тяхното предоставяне на работника обуславя състава на
нарушението по тази разпоредба. С други думи, наличието на сключен трудов
договор в писмена форма е предпоставка за осъществяване на нарушение по
цитирания текст. И след като подписан трудов договор не е бил налице между
св. и. и дружеството – жалбоподател към посочения час в АУАН и НП, то
няма и как жалбоподателя да извърши от обективна страна вмененото му
нарушение, което предполага наличието на подписан трудов договор. Налице
е обективна несъставомерност, защото работодателят няма как да връчи нещо
което не притежава.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и
необосновано и ще следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143,
ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
3
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно
наказващият орган, а това е Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
Видин.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-0001254 от 09.11.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Видин, с което на жалбоподателя „С П
ЕИК......... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“, № 73, район
Лозенец, п.к.1403, представлявано от Д. Д. В. - управител, е наложено административно
наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда – „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за
извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Видин да заплати на „С П
ЕИК......... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“, № 73, район
Лозенец, п.к.1403, представлявано от Д. Д. В. - управител, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4