Р Е Ш
Е Н И Е
№ 518
гр. Плевен, 10.08.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 419 по описа на Административен съд Плевен за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл.171, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България (ЗОВСРБ)
Образувано е по жалба от Ч.Р.М. ***, против Заповед №ЛС-33/19.03.2020
год. на Командира на ВВС, с която на жалбоподателя е прекратен договорът за
военна служба, същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в
запаса.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е издадена
при неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Счита, че не са налице законовите предпоставки по
чл.66, ал.4 от ППЗОВСРБ за издаването на обжалваната заповед, както и че
не е спазена процедурата по чл.75, т.1 от ППЗОВСРБ. Сочи, че предложение към жалбоподателя
по чл.66, ал.1 от ППЗОВСРБ за удължаване на срока на договора от министъра на
отбраната или оправомощено от него лице не е отправяно, нито му е съобщавано
решение по чл.75, т.1 от ППЗОВСРБ. От своя страна М. е отправил предложение по
чл.66, ал.1 от ППЗОВСРБ, обективирано в рапорт с вх. per. №149 от 25.03.2020 г. на в.ф.34820 гр. Батак, но същото не е достигнало своя адресат. Твърди,
че считано от 27.11.2019 г. до 10.03.2020 г. е ползвал разрешен отпуск за временна
неработоспособност. По негов рапорт, считано от 11.03.2020 г. му е разрешено
ползването на компенсации от положени дежурства. Поради временната
неработоспособност и здравословното му състояние, не подал рапорт за удължаване
срока на договора за военна служба в тримесечния срок по чл.66, ал.1 от ППЗОВС.
Тъй като и от страна на министъра на отбраната не му било отправено предложение за удължаване срока на
договора по чл.66, ал.1 от ППЗОВС, нито му било връчено решение за прекратяване
на договора за военна служба съгласно чл.75, т.1 от ППЗОВС, подал рапорт до министъра на отбраната чрез
командира на военно формирование 34820 гр. Батак за удължаване срока на
договор за военна служба
№30-278/28.04.2010 г. до пределна възраст за притежаваното от него звание. Рапортът
подал по пощата, а във входящ регистър
на военно формирование 34820 е администриран с вх. per. №149 от 25.03.2020 г. Позовава
се на разпоредбата на чл.66, ал.2, т.1 от ППЗОВС, съгласно която командирът
на военно формирование 34820 следва да даде мотивирано предложение по рапорта в
тридневен срок и да го изпрати придружен с кадрова справка и проект на
допълнително споразумение, подписано от молителя, по команден ред до министъра
на отбраната или длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора
за военна служба. В случая рапортът бил
окомплектован единствено със становище от командира и изпратен по
команден ред на командира на в.ф.54270 гр. Пловдив. Със свое становище по
рапорта, командирът на военно формирование 54270 гр. Пловдив върнал рапорта обратно на командира на
военно формирование 34820 гр. Батак не
защото е неокомплектован, а с мотив, че М. е изпуснал срока по чл.66,
ал.1 от ППЗОВС. За връщането на рапорта
узнал на 27.04.2020 г. след като командира на в.ф.34820 му връчил срещу подпис копие от заповед №ЛС-33 от
19.03.2020 г. на Командира на Военновъздушните сили, за прекратяване на договора за КВС. Връщането
на подадения от него рапорт с вх. per. №149 от 25.03.2020 г. на в.ф.34820 гр.
Батак за удължаване срока на договор за военна служба №30-278/28.04.2010
г. и неизпращането му на
министъра на отбраната или длъжностното лице, което е оправомощено да удължи
срока на договора му за военна служба, счита
за неправилно и незаконосъобразно, както и за недопустимо вмешателство във
взаимоотношенията на двете страни по договора за военна служба, предвид че предложението му не е достигнало до
министъра на отбраната, съответно е довело до това договорът за военна служба да не бъде продължен. Счита,
че извършването на каквито и да са
процесуални действия от трети лица, свързани
с процедурата по чл.75 от ППЗОВС и вземането на решение по чл.66 за
прекратяване на договора за военна служба, без да са оправомощени за
това, е недопустимо. Право да вземе отношение и решение по подадения от М. рапорт с вх.
per. №149 от 25.03.2020 г. на в.ф.34820 гр. Батак има единствено и само
другата страна по договора, която в
случая е министъра на отбраната или длъжностното лице, което е
оправомощено от министъра на отбраната
да удължи срока на договора за военна служба. Позовава се на разпоредбата на чл.75,
т.1 от ППЗОВСРБ, съгласно която прекратяването
на договора за военна служба и освобождаването от военна служба на
основание чл.162, т.1 а от ЗОВСРБ (с изтичане на уговорения срок) се извършва при спазване на определена
процедура, според която
издаването на заповедта за прекратяване на договора се предхожда от вземане на решение за прекратяване на договора по
реда на чл.66 от ППЗОВС, т.е. решението
по чл.75, т.1 от ППЗОВС финализира административното производство по
издаване на заповедта за прекратяване на договора за военна служба и би следвало да се вземе след като са
изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Сочи, че като страна
по договора за военна служба, за започването на административното производство не е уведомен съгласно чл.26, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс. Отнето му е правото на участие в
производството, както и възможност да направи писмени искания и възражения
съгласно чл.34 от АПК. Обжалваната заповед е издадена без да са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая съгласно чл.35 от АПК. Счита, че
заповедта е издадена в несъответствие с установената форма в нарушение на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.73, ал.2, т.2 от ППЗОВСРБ. В заповедта са посочени
само правни основания за издаването й, но не и фактически такива, т.е.
не е мотивирана. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е
направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства. Оправомощеното
длъжностно лице, в случая командира на ВВС при издаването на заповедта се е позовал на нормативната
уредба, регламентираща правомощията му, но не е посочил фактическите данни и
доказателства, послужили за издаването на заповедта. Сочи, че липсата на мотиви
ограничава правото му на защита. Счита,
че има допуснати нарушения и във връзка с връчване на оспорената заповед, тъй
като е издадена на 19.03.2020 г., а е връчена срещу
подпис на М. на 27.04.2020 г. По този начин му е отнето правото да обжалва
заповедта пред министъра на отбраната в качеството му на горестоящ
административен органи, негов работодател и страна по договора за военна
служба. Сочи, че ако тримесечният срок по чл.66, ал.1 от ППЗОВСРБ е
преклузивен, то административното производство би следвало да е приключило на
27.01.2020 г. и на същата дата да е издадена заповедта за прекратяване на
договора и връчена в срока по чл.61, ал.1 от АПК. За друго нарушение счита, че
в публикувания на 26.03.2020 г.
"Регистър на вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати през
2020 г." , в раздел II. За офицерски кандидати, 2.3 Военновъздушни сили
под №20 е обявена като вакантна заеманата от М. длъжност Командир на взвод
"Комуникационно и информационно осигуряване" във военно формирование
34820 гр. Батак, в състава на военно формирование 54270 гр. Пловдив. Посочено е
също, че длъжността се овакантява на 28.04.2020 г., без М. да бъде известен, че рапортът е върнат, че няма
да бъде разгледан, без да му е връчена заповед за предстоящото прекратяване на
договора, в период, в който е чакал
удължаване на срока на договора.
В заключение
моли съда да прогласи нищожност,
евентуално да отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед №ЛС-33/19.03.2020 г. на Командира на
Военновъздушните сили; да обяви договор за военна служба
№30-278/28.04.2010 г. за удължен до пределна възраст за притежаваното от М.
звание и да го възстанови на заеманата
преди прекратяването на договора длъжност Командир на взвод "Комуникационно и информационно осигуряване"
във военно формирование 34820-Батак, от състава на военно формирование 54270-
Пловдив; да определи срок на командира
на военновъздушните сили за подписване на допълнително
споразумение към договор
за военна служба №30-278/28.04.2010 г. за удължаване на неговия срок с до
пределна възраст за притежаваното от М. звание; да определи срок за възстановяването на М. на заеманата преди прекратяване на договора длъжност
Командир на взвод "Комуникационно и информационно осигуряване" във
военно формирование 34820-Батак, от състава на военно формирование
54270-Пловдив. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество
моли съда да отмени оспорената заповед, да обяви договора за военна служба за
удължен до пределна възраст за заеманата от М. длъжност, да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност и да определи срок на Командира на ВВС да
подпише допълнително споразумение към договора за военна служба. Представя
писмени бележки в с.з., и допълнително представя такива с вх.№3737/20.07.2020
год., в които развива подробни съображения за основателност на подадената от
него жалба, възразява против искането на ответника за присъждане на разноски.
Ответникът
е депозирал писмен отговор с вх.№3136/24.06.2020 год., в който е посочено, че
съгласно чл.66, ал.1 от ППЗОВСРБ, не по-късно от три месеца преди изтичане
срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до
другата страна за удължаването му. Когато предложението е по инициатива на
военнослужещия, същият следва да подаде рапорт чрез командира (началника) на
военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи,
до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице да
сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях,
съответно да удължава срока на договора, по аргумент от чл. 66, ал. 1, т. 2 от
ППЗОВСРБ. В този случай, командирът (началникът) на военното формирование или
ръководителят на съответната структура дава становище по рапорта в 3- дневен
срок и го изпраща, придружен с кадрова справка по команден ред до длъжностното
лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба -чл. 66,
ал.2, т.1 от ППЗОВСРБ; рапортът се завежда в деловодството на длъжностното
лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба. Всяка от
страните по договора може да оттегли направеното предложение до другата страна
до един месец преди изтичане срока на договора. Ако другата страна е получила
предложението, оттеглянето се извършва с нейно съгласие -чл. 66, ал. 3 от
ППЗОВСРБ. Ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до
другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на
уговорения срок - чл. 66, ал. 4 от ППЗОВСРБ. Сочи се в отговора, че в настоящия
случай, на 7.10.2019 г. офицерски
кандидат-1-ви клас М., на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 от ППЗОВСРБ, е подал рапорт с вх. № 543/07.10.2019 г. до командира
на военно формирование 34820-гр. Батак за удължаване срока на договора за
военна служба, считано от датата на неговото изтичане. На 15.11.2019 г., на
основание чл. 66, ал. 3 от ППЗОВСРБ, офицерски кандидат-1-ви клас М. е оттеглил
подадения рапорт с нов рапорт с вх. № 604/15.11.2019 г., ведно с отправеното
предложение за удължаване срока на договора му за военна служба № 30-
278/28.04.2010 г. Командирът на военно формирование 34820-Батак, на основание
чл. 66, ал. 3 от ППЗОВСРБ, със свое становище с per. № 1179/18.11.2019 г. е
изразил съгласие относно оттеглянето на рапорт с вх. № 543/07.10.2019 г. За да
се убеди, че офицерски кандидат-1-ви клас М. е напълно наясно с последствията
от оттеглянето на рапорта му за удължаване срока на договора му за военна
служба, командирът на военно формирование 34820-Батак, по своя инициатива, на
28.01.2020 г. е провел беседа със същия, за която е съставен протокол с per. №
101/28.01.2020 г., в който жалбоподателят е написал ,, Неизгодни условия за
военна служба. Демотивиран съм да продължа да служа в БА, поради наличие на
командири получаващи пенсия и заплата. Разбирам последиците от прекратяване на
договора за военна служба. “ В тази връзка, на основание чл. 162, т. 1а от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ)
командирът на военно формирование 34820-Батак е отправил предложение с per. № 130/03.02.2020 г. до
командира на военно формирование 54270-Пловдив за прекратяване на договора за
военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в
запаса на офицерски кандидат-1-ви клас М.. По аналогия, по команден ред,
командирът на военно формирование 54270-Пловдив със становище с per. №
3-259/06.02.2020 г. и командирът на военно формирование 44510-София със становище
и предложение с per. № 654/27.02.2020 г. за прекратяване на договора за военна
служба, освобождаване от длъжност и от военна служба на офицерски кандидат-1-
ви клас М. са изпратени до командира на Военновъздушните сили. В тази връзка, с
писмо с per. № 400-1694/04.03.2020 г. на командира на Военновъздушните сили до
началника на отбраната длъжността „Командир на взвод“ в сектор „Комуникационно
и информационно осигуряване“ във военно формирования 34820-Батак е обявена за
вакантна и същата е включена в Регистър за вакантните длъжности за офицери и
офицерски кандидати. Със заповед № ЛС-33/19.03.2020 г. на командира на
Военновъздушните сили е прекратен договора за военна служба, освободен е от
длъжност и от военна служба и зачислен в запаса офицерски кандидат-1-ви клас Ч.Р.М.,
считано от 28.04.2020 г. На 25.03.2020 г. офицерски кандидат-1-ви клас М. е
подал нов рапорт с вх. № 149/25.03.2020
г. за удължаване срока на договора му за военна служба № 30-278/28.04.2010 г.
до пределна възраст за притежаваното от него звание. На 21.04.2020 г. същият е
подал жалба до командира на Военновъздушните сили с молба за удължаване на
срока на договора му до пределна възраст. В писменото становище се сочи още, че срокът на договора
за военна служба на жалбоподателя е изтекъл на 28.04.2020 г., поради което най-
късният момент, до който същият е следвало да подаде своето предложение, е
28.01.2020 г. Жалбоподателят не е направил валидно предложение за удължаване
срока на договора за военна служба по реда на чл. 66, ал. 1, т. 2 от ППЗОВСРБ,
като в протокол от проведената беседа с
per. № 101/28.01.2020 г., същият е декларирал нежелание за удължаване на срока
на договора. Такова предложение за удължаване срока на договора до
военнослужещия не е направено и от министъра на отбраната, съответно
оправомощено от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и
допълнителни споразумения към тях (чл. 66, ал. 1, т. 1 от ППЗОВСРБ). Направен е
извод от ответника, че е осъществена
хипотезата на чл. 66, ал. 4 от ППЗОВСРБ, съгласно която, ако нито една
от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на
срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок. Сочи се, че след
28.01.2020 г. страните са загубили правото да реализират тази правна възможност
- правото по чл. 66 ал. 1 от ППЗОВСРБ е преклудирано. Приложимо е единствено
правилото на чл.162, т. 1а от ЗОВСРБ, съгласно който „Договорът за военна служба се прекратява и
военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните
да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок”. В общия случай договорът
за военна служба се прекратява от датата на връчване на заповедта за
освобождаване от военна служба, но в чл. 170 ал. 1 от ЗОВСРБ изчерпателно са изброени
три изключения: „освен в случаите по: чл. 162, т. 2 - от датата на навършване
на пределната възраст; чл. 162, т. 7 - от датата на смъртта, чл. 162, т. 1а -
от датата на изтичане на уговорения срок“. Твърди, че атакуваната заповед е
издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма и при спазване
на административнопроизводствените правила, съдържа изброените в чл. 73, ал. 2
от ППЗОВСРБ реквизити, като актът е мотивиран с посочване на правното и на
фактическото основание за прекратяване на договора за военна служба и
освобождаване от военна служба и е съобразен с целта, която преследва закона. Относно
подадения рапорт с вх. № 149/25.03.2020
г. за удължаване срока на договора на М. сочи, че с оглед на пропуснатия срок
по чл. 66, ал. 1 от ППЗОВСРБ са настъпили необратими събития, които правят
невъзможно протичането на законовата процедура за удължаване срока на договора
му за военна служба. В тази връзка, с писмо с per. № 400-1694/04.03.2020 г. на
командира на Военновъздушните сили до началника на отбраната длъжността
„Командир на взвод“ в сектор „Комуникационно и информационно осигуряване“ във
военно формирования 34820-Батак е била обявена за вакантна, считано от 28.04.2020 г.
и същата е включена в издадения от Министерството на отбраната Регистър за
вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати. За неоснователни счита
твърденията на М., че отпускът за временна неработоспособност се е явил
непреодолима пречка да подаде в законовия срок рапорт за удължаване срока на
договора му за военна служба при наличие на желание от негова страна. В периода
на отпуска му за временна неработоспособност, жалбоподателят е водил активна
кореспонденция по пощата с командира на военно формирования 34820-Батак, като е
подавал рапорти с вх. № № 639/18.12.2019 г. и 103/28.02.2020 г., както и сигнал
с вх. № 104/28.02.2020 г. по различни въпроси. Моли да се отхвърли жалбата.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от майор П.-негов служител с
юридическо образование, който оспорва жалбата, поддържа аргументите в писмения
отговор. В допълнение сочи, че в чл.66
от ППЗОВСРБ не е посочено, че срокът на
договора спира да тече при отпуск за временна нетрудоспособност, както и че
отправянето на предложение от страна на военнослужещия до другата страна за
удължаване на срока на договора за военна служба, не може да задължи органа по
назначаването срокът да бъде удължен. Дори в условия на евентуалност рапортът
да е бил подаден в срока и по реда на чл.66 от Правилника, същият не води до
едностранно изменение в договорното правоотношение, без волята на насрещната
страна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд-Плевен, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Между Министерство на
отбраната, представлявано от Командира на поделение 42800-Плевен и
жалбоподателя е сключен приложеният на л.17-18 от делото договор за военна
служба №30-278/28.04.2010 год., за заемане на длъжността заместник-командир на
разузнавателен взвод в ЩР, във ВФ 42800, гр.Плевен. Договорът е сключен за срок
от 5 /пет/ години.
С допълнително споразумение №211-39/4.01.2015 год. към
договор за военна служба
№30-278/28.04.2010 год. на л.19, срокът на договора за военна служба е удължен
с 5 /пет/години.
С Рапорт вх.№543/7.10.2019 год. до Командира на ВФ
34820, М. е поискал удължаване срока на договора за военна служба до „пределна
възраст“, считано от датата на неговото изтичане, на основание чл.66, ал.1, т.2
от ППЗОВСРБ.
Със следващ рапорт вх.№604/15.11.2019 год. до
Командира на ВФ 34820, на основание чл.66, ал.3 от ППЗОВСРБ, М. е оттеглил
подадения рапорт с вх.№543/7.10.2019 год. по входящ регистър на ВФ 34820
гр.Батак, ведно с отправеното предложение за удължаване срока на договора за
военна служба.
На л.59 от делото е приложено Становище
рег.№1179/18.11.2019 год. от Командира на ВФ 34820, че е съгласен на основание
чл.66, ал.3 от ППЗОВСРБ да бъде оттеглен рапорта с вх.№543/7.10.2019 год. за
удължаване на договора за военна служба до пределна възраст на М..
Видно от приложените на л.43-46 от делото болнични
листи, жалбоподателят е ползвал отпуск
за временна неработоспособност поради общо заболяване при болничен и
домашно-амбулаторен режим, за времето, както следва: по БЛ Е20198944936-от
27.11.2019 год. до 21.12.2019 год.; по БЛЕ20198945265-от 22.12.2019 год. до
15.01.2020 год.; по БЛ Е20199296696-от 16.01.2020 год. до 14.02.2020 год.; по
БЛ Е20200204385-от 15.02.2020 год. до 10.03.2020 год. БЛ Е20199296696 за отпуск
да временна неработоспособност от 16.01.2020 год. до 14.02.2020 год. е бил
частично обжалван, като с ЕР №1398 от
зас.066 от 3.04.2020 год. на ТЕЛК , първи състав към МБАЛ Пазарджик АД, БЛ е приет за основателно издаден. БЛ
Е20200204385 за отпуск за временна неработоспособност от 15.02.2020 год. до 10.03.2020 год. също е
бил частично обжалван, като с ЕР №1399 от зас.066 от 3.04.2020 год. на ТЕЛК ,
първи състав към МБАЛ Пазарджик АД, БЛ е
приет за неоснователно издаден.
На л.58 от делото е приложен Протокол от проведена
беседа рег.№101/28.01.2020 год. В протокола
като мотиви на военнослужещия са отразени: „Неизгодни условия за военна
служба. Демотивиран съм да продължа да служа в БА поради наличие на командири
получаващи пенсия и заплата. Разбирам последиците от прекратяване на Договора
за военна служба“, изписани са имената на жалбоподателя и е положен подпис. В
съдебно заседание жалбоподателят е оспорил протокола, като е заявил, че текстът
и подписът са негови, но останалото съдържание
вижда за пръв път, оформен е, след като е подписал същия и не знае по
какъв начин е изготвен документът.
На 3.02.2020 год. Командирът на ВФ 34820 е отправил
предложение до Командира на ВФ 54270 с рег.№130, на основание чл.162, т.1а от
ЗОВСРБ да бъде прекратен договора за военна служба, да се освободи от длъжност
и от военна служба и да се зачисли в
запаса офицерски кандидат 1-ви клас М.-„Командир на взвод“ на взвод
„Комуникационно и информационно осигуряване“ във ВФ 34820-Батак, от състава на
ВФ 54270-Пловдив, считано от датата на неговото изтичане-28.04.2020 год. Към
предложението според отбелязаното в него са били приложени протокола от
проведена беседа, кадрова справка и копия на договора за военна служба и
допълнителното споразумение.
Изготвено е и Становище с рег.№3-259/6.02.2020 год.от
Командира на ВФ 54270 до Командира на ВФ 44510 относно постъпилото предложение
за прекратяване на договора за военна служба на М.. Със становището е дадено
съгласие от Командира на ВФ54270, да бъде прекратен договора за военна служба ,
да се освободи от длъжност и от военна служба и да се зачисли в запаса
офицерски кандидат 1-ви клас Ч.М. на длъжност „Командир на взвод“ на взвод
„Комуникационно и информационно осигуряване“ във ВФ 34820-Батак, от състава на
ВФ 54270-Пловдив, считано от датата на изтичане на договора за военна
служба-28.04.2020 год.
Командирът на ВФ 44510 е изпратил до Командира на
Военновъздушните сили предложението за прекратяване на договора за военна
служба, освобождаване от длъжност и от военна служба на основание чл.162, т.1а
на офицерски кандидат 1-ви клас Ч.Р.М.--„Командир на взвод“ на взвод
„Комуникационно и информационно осигуряване“ във ВФ 34820-Батак. Към
предложението са приложени становищата на Командирите на ВФ 44510 и 54270,
предложението на Командира на ВФ 34820, кадровата справка, протокола от
проведена беседа, двата рапорта, подадени от М. и договора за кадрова военна
служба. На л.63 е приложено и Становище на Командира на ВФ 44510, в което е
посочено, че не възразява договорът за военна служба на жалбоподателя да бъде
прекратен.
На л.65 от делото е приложен Рапорт с
рег.№149/25.03.2020 год., подаден от жалбоподателя чрез Командира на ВФ
34820-Батак до Министъра на отбраната, с който на основание чл.66, ал.1, т.2 от
ППЗОВСРБ е поискал удължаване на срока на договора за военна служба
№30-278/28.04.2010 год. с до „пределна възраст“ за притежаваното от него военно
звание. Посочил е в рапорта, че поради наличие на обективна и непреодолима
пречка подава рапорта не в тримесечния
срок, тъй като считано от 27.11.2019 год. до 10.03.2020 год. е ползвал разрешен
отпуск за временна неработоспособност, който фактически представлява обективна и непреодолима пречка
за подаване на рапорта.
Издадена е и оспорената в настоящото производство
Заповед №ЛС-33/19.03.2020 год. на Командира на ВВС, с която на жалбоподателя е
прекратен договорът за военна служба, същият е освободен от длъжност и от
военна служба и е зачислен в запаса, считано от 28.04.2020 год. Заповедта е
връчена на М. на 27.04.2020 год., а жалбата против нея е подадена по пощата на
дата 11.05.2020 год. , видно от приложените на л.28 от делото системен бон и
обратна разписка и е заведена при
административния орган с вх.№400-4946/14.05.2020 год.
По делото е приложен и Регистър на вакантните
длъжности за офицери и офицерски кандидати през 2020 год., в който под №20
длъжността „Командир на взвод“ на взвод „Комуникационно и информационно
осигуряване“ във ВФ 34820-Батак, от състава на ВФ 54270-Пловдив, считано
от 28.04.2020 год., е обявена за
вакантна.
При така установените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна-адресат на заповедта, с която по неблагоприятен начин се засягат правата
и интересите на жалбоподателя, пред компетентния съд и против подлежащ на
обжалване административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 26, т. 6
от ЗОВСРБ в компетентността на Министъра на отбраната е
ръководството на кадровата политика на министерството, като съобразно чл. 146, т. 3
от ЗОВСРБ приемането на военна служба, назначаването и
освобождаването от длъжност и от военна служба, както и повишаването и
понижаването на военнослужещите във военно звание се извършват: на офицерските
кандидати, на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед
на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл.161, т.3 от ЗОВСРБ, съгласно който договорът за военна служба се прекратява: на офицерските кандидати, сержантите
(старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на министъра на отбраната
или на оправомощени от него длъжностни лица. От материалите по делото се
установява, че жалбоподателят е офицерски кандидат 1-ви клас, поради което
компетентен да прекрати сключеният от него договор за военна служба, е
министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице. На л. 38-42
от делото е приложена Заповед на Министъра на отбраната №ОХ-1252/7.12.2017 год.,
с т.4.2 на която министърът на отбраната е оправомощил командващият на
Съвместното командване на силите, командирът на Сухопътните войски, командирът
на Военновъздушните сили и командирът на Военноморските сили да приемат на
военна служба, да сключват договори за военна служба и допълнителни споразумения
към тях, да назначават, преназначават и освобождават от длъжност, да повишават
и понижават във военно звание, да освобождават от военна служба и да
прекратяват договора за военна служба на офицерските кандидати, сержантите
/старшините/ и войниците /матросите/ в подчинените им военни формирования,
които не са в правомощията на други длъжностни лица. Сключеният с М. договор за
военна служба е прекратен от Командира на военновъздушните сили, който е сред
изброените в т.4.2 от цитираната заповед длъжностни лица, оправомощени от
Министъра на отбраната да прекратяват договори за военна служба на офицерски
кандидати. Следователно, обжалваната заповед е издадена от компетентен по
смисъла на чл. 161, т. 3
ЗОВСРБ орган, при условията на делегирана компетентност, поради
което е валиден административен акт. Компетентността на всеки административен
орган е нормативно определена. Делегирането на материална компетентност и
съответните правомощия за осъществяването й от определен административен орган
на друг административен орган е възможно само в рамките, установени в съответната
правна норма /Тълкувателно решение. № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на
съдиите от ВАС/, какъвто е разглежданият случай /арг. от чл. 146, т.3,
чл. 161, т.3
ЗОВСРБ/.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и
съдържа изброените в чл. 73, ал. 2
от ППЗОВСРБ реквизити-1) длъжностното лице, което я издава; 2)
правните и фактическите основания за прекратяване на договора за военна служба;
3) разпоредителна част, която съдържа: а) права и задължения, ред за
изпълнение; б) разпоредби за зачисляване на военен отчет или за снемане от
отчет; в) срок за сдаване на длъжността; г) имуществени последици от
прекратяване на договора за военна служба; д) срок и ред за обжалване на
заповедта. Актът е мотивиран с посочване на правното и фактическото основание
за прекратяване на договора за военна служба - изтичане на уговорения срок
съгласно чл. 162, т.
1а от ЗОВСРБ. Изискванията на закона за форма са спазени. Словесното
посочване в оспорената заповед, че договорът се прекратява с изтичане на
уговорения срок, е достатъчно, за да се счете, че заповедта съдържа фактически
основания за своето издаване, защото именно на това фактическо основание е
прекратено правоотношението между страните.
Посоченият в заповедта срок за сдаване на длъжността - 3 работни дни, е
съобразен с предвидения в чл. 73, ал. 3
от ППЗОВСРБ.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Договорът
за военна служба е прекратен на основание чл.162, т.1а от ЗОВСРБ-с изтичане на
уговорения срок. В случая и видно от сключения на 28.04.2010 год. договор за военна служба за срок от 5 години и допълнително споразумение
към него, с което срокът на договора е продължен още с 5 години, приложени на
л.17-19 от делото, срокът на договора за военна служба на М. изтича на
28.04.2020 год.
Разписано
е в разпоредбата на чл.75 от ППЗОВСРБ, че прекратяване
на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 1а от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България (с изтичане на уговорения срок) се
извършва при спазване на следната процедура: 1. по реда на чл. 66 се взема решение за прекратяване на
договора; 2. министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице
издава заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се
освобождава от военна служба от датата на изтичането на уговорения срок; 3. екземпляри
от заповедта по т. 2 се изпращат до всички командни инстанции по низходящ
команден ред; 4. към момента на изтичане срока на договора военнослужещият
следва да е сдал длъжността.
Разпоредбата
на чл. 66 от
ППЗОВСРБ регламентира реда, кръга на субектите и времето за
отправяне на предложение за удължаване срока на договора за военна служба.
Последната предвижда, че не
по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него
може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на навършване
на пределна възраст за съответното военно звание, като министърът на отбраната, съответно
оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и
допълнителни споразумения към тях, отправя предложение до военнослужещия или военнослужещият
подава рапорт чрез командира (началника) на военното формирование или
ръководителя на съответната структура, в която служи, до министъра на отбраната
или до оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна
служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на
договора. В последния случай командирът (началникът) на военното формирование
или ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по рапорта
в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка и проект на
допълнително споразумение, подписано от страна на военнослужещия, по команден
ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна
служба; рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има
право да удължи срока на договора за военна служба. Разписано е още в чл.66 от
ППЗОВСРБ, че всяка от страните по договора може да оттегли направеното
предложение до другата страна до един месец преди изтичане срока на договора.
Ако другата страна е получила предложението, оттеглянето се извършва с нейно
съгласие. Ако нито една от двете страни
не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се
прекратява с изтичането на уговорения срок-чл.66, ал.4 от ППЗОВСРБ.
Когато предложението изхожда от военнослужещия, същият следва да
подаде рапорт чрез командира (началника) на военното формирование или
ръководителя на съответната структура, в която служи, до министъра на отбраната
или до оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна
служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на
договора /чл. 66, ал. 1, т.2
от ППЗОВСРБ/.
В конкретния случай
военнослужещият е подал рапорт с вх.№543/7.10.2019 год., т.е. повече от шест
месеца преди изтичане срока на договора, с който е поискал удължаване срока на
договора за военна служба до „пределна възраст“, считано от датата на
неговото изтичане-в хипотезата на чл.66, ал.1, т.2. Но предвид че по-късно е оттеглил подадения от него рапорт с
нов такъв с вх.№604/15.11.2019 год., по регламентирания в чл.66, ал.3 ред, то
не е възникнало задължение за ръководителя на съответната структура да даде
мотивирано становище по искането за удължаване срока на договора и да го
комплектова с необходимите приложения и да го изпрати по команден ред до
длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна
служба. Т.е. длъжностното лице, в чиито правомощия е било да удължи срока на
договора за военна служба, е било десезирано и за него не е възникнало
правомощие да се произнесе по направеното искане за удължаване срока на договора.
Следващо искане за удължаване срока на договора М. е подал на
25.03.2020 год., което е заведено с вх.№149 при командира на ВФ 34820, гр.Батак.
По това предложение от страна на военнослужещия
за удължаване срока на договора за военна служба също не е възникнало
задължение за длъжностното лице, компетентно да се произнесе относно удължаване
срока на договора, защото предложението е било подадено извън предвидения в
чл.66, ал.1 от ППЗОВСРБ срок. Законът е предвидил предложението да може да бъде
отправено валидно, т.е. да може да породи
задължение за произнасяне по него „не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока
на договора“. Предвид че срокът на договора изтича на 28.04.2020 год, то
валидно предложение е могло да бъде направено от военнослужещия не по – късно
от 28.01.2020год., а М. е подал същото
на 25.03.2020 год. Срокът по чл. 66, ал. 1
от ППЗОВСРБ е преклузивен – с изтичането му страната губи правото да реализира предвидената от закона
възможност да отправи предложение до другата страна за удължаване срока на
договора. Че срокът е преклузивен, а не инструктивен, извод може да се направи
от разпоредбата на чл. 66, ал. 4
от ППЗОВСРБ, според която единствено разписана последица от
неотправяне от никоя от страните на предложение по ал. 1 до другата за удължаване
на срока, е че договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок. Ал.1
разписва срока, в който може да бъде отправено предложението, което налага
извод, че ако предложение за удължаване срока на договора не бъде отправено в
тримесечния срок по ал.1, договорът „се прекратява“, т.е. законът е предвидил императивно,
че договорът „се прекратява“, а не, че
може да бъде прекратен, т.е. прекратяването е единствената закономерна и
логична последица от неотправяне на предложението в срока по ал.1-три месеца
преди неговото прекратяване. В този смисъл /че срокът е преклузивен - Решение
№483/7.03.2018 год. на АС-Пловдив по ад №1642/2017 год.; Решение
№1047/26.01.2017 год. на ВАС по ад №14563/2015 год.; Решение №2372/10.11.2015
год. на АС-Варна по ад №2639/2015 год./.
Ето
защо, от посоченото правило не може да се извежда, по аргумент на противното,
че подаването на предложение от едната странна дори и след този тримесечен
срок, може да доведе до едностранно изменение на договорното правоотношение,
без оглед волята на другата страна. Случаите, в които се допуска едностранно
изменение на правоотношенията, са предмет на изрична правна регламентация, без
наличието на която такъв вид потестативно право не може да съществува. Прочие
подобен подход не е присъщ нито на трудовите, нито на служебните
правоотношения. От друга страна, този извод се потвърждава и от ограничението
за оттегляне на вече отправено предложение - до един месец преди изтичане срока
на договора, т.е. след този срок единствено във волята на адресата на
предложението е да го приеме или не, респ. да се стигне до изменение в
правоотношението или то да бъде прекратено, поради изтичане срока на договора.
Нещо повече-дори да се приеме, че тримесечният срок е инструктивен, според съда
отправеното предложение не е обвързващо за длъжностното лице, което има правомощията
да удължи срока на договора. В чл. 66 от
ППЗОВСРБ не е предвидено задължение за административния орган да приеме
направеното предложение, дори и рапортът да е подаден в срока по чл. 66, ал. 1
от ППЗОВСРБ. Не е предвидено и задължение за административния орган
да уведоми подателя на рапорта за становището си. То и затова е наречено „предложение“ защото
само при приемане на предложението, т.е. при съвпадане на волите на двете
договарящи се страни, може да се стигне до удължаване срока на договора. Не
следва по силата на направеното предложение, автоматично удължаване срока на
договора. Дори да е подаден рапорт в срока и по реда на чл. 66, ал. 1
ППЗОВСРБ, същият не води до едностранно изменение на договорно
правоотношение, без оглед волята на другата страна. Такъв подход не е съответен
както на трудовите, така и на служебните правоотношения, тъй като лишава органа
по назначаването от правно вмененото му задължение да направи преценка на
цялостната трудова/служебна дейност и да изрази становище.
Не може да бъда споделено и становището на
жалбоподателя, че поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, той
не е могъл своевременно да подаде предложение за удължаване срока на договора
за военна служба. Действително, жалбоподателят
е ползвал отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване
при болничен и домашно-амбулаторен режим, за времето от 27.11.2019 год. до
10.03.2020 год. На първо място обаче, ползването на отпуск за временна
неработоспособност е било при условията на домашно –амбулаторен режим на лечение, с цел възстановяване
работоспособността на лицето /изключение в случая прави период по БЛ
Е20199296696, по който има предписан и болничен режим, но по-голямата част от
отпуска по всички БЛ, е при домашно-амбулаторен режим/. В този случай не е
имало пречка, жалбоподателят да оформи писмено своето предложение за удължаване
срока на договора за военна служба по чл.66, ал.1 от ППЗОВСРБ, и да изпрати
същото по пощата, по куриер, по електронна поща, дори чрез друг приносител,
който да изпрати предложението по някой от тези предвидени начини или да го
представи на работното място на жалбоподателя. Например ведно с някой от
издадените болнични листи, които жалбоподателят също е бил длъжен да представи
на работното си място на основание чл.9, ал.2 от Наредба за медицинската
експертиза, и очевидно е представил, тъй като са приложени по делото освен от М.,
и от ответника. На второ място, никъде в разпоредбата на чл.66 не е посочено,
че срокът на договора за военна служба спира да тече при ползване на какъвто и
да било вид отпуск, в т.ч. отпуск за временна неработоспособност, в каквато
насока е напр. разпоредбата на чл. 12, ал.3
ЗДСл., за да се счете, че договорът се удължава с времето, през
което военнослужещият не е бил на работа поради обективни причини. Ето защо,
наличието на ползван отпуск от М. не променя извода, че отправеното от него на
25.03.2020 год. предложение за удължаване срока на договора за военна служба, е
подаден извън преклузивния тримесечен срок, и не е породило и не може да породи
задължение за произнасяне на компетентния орган по това предложение.
Такова предложение до военнослужещия не е направено и
от министъра на отбраната, съответно оправомощено от него длъжностно лице да
сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях (чл. 66, ал.
1, т. 1 от ППЗОВСРБ).
Ето защо и поради липса на направено валидно и в срок предложение от някоя от двете страни по
правоотношението за удължаване срока на
договора за военна служба, непосредственият ръководител на М. - Командирът на
ВФ 34820, гр.Батак, е взел решение по реда на чл.66 от ППЗОВСРБ да инициира
процедура по прекратяване договора за военна служба. Предложение за
прекратяване на договора за военна служба на М. на основание чл. 162, т.
1а от ЗОВСРБ във вр. с чл. 66, ал. 4
от ППЗОВСРБ е направено от командира на военно формирование 34820,
гр.Батак на 3.02.2020 год., след като в тримесечният срок-до 28.01.2020 год. не
е постъпило предложение за неговото удължаване от нито една от двете страни - л.60.
Предложението е отправено до Командира на ВФ 54270, гр.Пловдив, който е дал
съгласие да бъде прекратен договора за военна служба - л.61. Съгласие за
прекратяване на договора е дал и Командира на ВФ 44510, гр.София. Направеното
предложение и дадените положителни становища, ведно с кадрова справка, копие от
договора за военна служба и др., са изпратени до Командира на военновъздушните
сили, който е компетентен и е прекратил договора за военна служба, по силата на
оправомощителната заповед на Министъра на отбраната №ОХ-1252/7.12.2017 год. Оспорената заповед е
издадена въз основа на направеното предложение и представените становища, с нея
е прекратен договора на жалбоподателя за военна служба, освободен е от длъжност
и от военна служба, зачислен е в запаса, определен е срок за сдаване на
длъжността, разпоредено е да се изплати полагащото му се парично обезщетение
при освобождаване от военна служба и е определено да се води на отчет по постоянен
адрес, с което са спазени изискванията на чл. 75 от
ППЗОВСРБ. Ето защо доводите на жалбоподателя за нарушаване на
процедурата по издаване на оспорената заповед са неоснователни.
След като
срокът на договора не е бил удължен по искане на някоя от страните, за пълнота
съдът следва да посочи, че представеният по делото Протокол от проведена беседа
рег.№101/28.01.2020 год.е без правно значение, съставянето му не се изисква по
силата на разпоредбата на чл.66, съответно изготвеният такъв не се отразява на
законосъобразността на издадената
заповед.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснати нарушения във връзка с връчване на
оспорената заповед, тъй като е издадена на 19.03.2020 г., а е връчена срещу
подпис на М. на 27.04.2020 г. и по този начин му е отнето правото да
обжалва заповедта пред министъра на отбраната в качеството му на горестоящ
административен органи, негов работодател и страна по договора за военна служба.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗОВСРБ, заповедта за
прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна
служба се обжалва по реда на АПК. Независимо от
това на коя дата е връчена заповедта на нейния адресат, последният е
могъл да упражни правото си на избор дали да обжалва административният акт пред съда, или по
административен ред пред по-горестоящия административен орган, по аргумент от
чл.148 от АПК. Анотирана съдебна практика
Неоснователно е и
възражението на М., че ако тримесечният
срок по чл.66, ал.1 от ППЗОВСРБ е преклузивен, то административното
производство е следвало да приключи на
27.01.2020 г. и на същата дата да е издадена заповедта за прекратяване на
договора и връчена в срока по чл.61, ал.1 от АПК. Според съда, с изтичането на
тримесечния преклузивен срок за отправяне на предложение за удължаване срока на
договора за военна служба на 27.01.2020 год., заповедта за прекратяване на
договора за военна служба е могла да бъде издадена законосъобразно във всеки
един момент, считано от следващия
ден-28.01.2020 год.до крайния възможен момент - 28.04.2020 год. Единственото,
което е следвало да бъде отбелязано в заповедта и то е отбелязано и в
оспорената е, че договорът се прекратява, считано от датата на изтичане на
неговия срок-28.04.2020 год., защото именно това е основанието за прекратяване
на договора.
Неотносимо към
законосъобразността на оспорената заповед е обстоятелството, че в публикувания на 26.03.2020 г. "Регистър
на вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати през 2020 г." , в
раздел II. За офицерски кандидати, 2.3 Военновъздушни сили под №20 е обявена като вакантна заеманата от М.
длъжност Командир на взвод "Комуникационно и информационно
осигуряване" във военно формирование 34820 гр. Батак, в състава на военно
формирование 54270 гр. Пловдив. Следва да се има предвид обаче, че правилно е
посочено в регистъра, че длъжността се
овакантява на 28.04.2020 г., която дата е датата на изтичане срока на договора
за тази длъжност.
За неоснователно
съдът намира и оплакването, че е нарушен чл.26 от АПК, тъй като М. не е бил
уведомен за започване на административното производство по издаване на
оспорената заповед. В случая се касае за специално производство, което се развива
по реда на ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ, в което производство има регламентирани специални
правила, които се следват, поради което разпоредбата на чл.26 от АПК според
съда не намира приложение в това производство, от една страна. От друга страна,
касае се за договорни отношения между две страни, едната от които е
жалбоподателят-страна по договора за военна служба, и в договора изрично са
предвидени основанията за прекратяване на договора, т.е. жалбоподателят
изначално, още при подписване на договора за военна служба, е запознат с
основанията за прекратяване, едно от които е изтичане на уговорения срок. Не
без значение е фактът, че производството по прекратяване на договора на
основание изтичане на уговорения срок, следва да започне и в случая е започнало
с отправяне на предложение от прекия ръководител на М., след като е изтекъл
срокът, в който М. е могъл валидно да направи предложение за удължаване срока
на договора, което налага извод, че дори и да е бил уведомен за направеното
предложение, срокът за предложение по чл.66, ал.1, т.2 от ППЗОВСРБ вече е
изтекъл.
Ето защо и с оглед на горните изложени мотиви, според
които съдът приема, че срокът на договора за военна служба не е удължен, оспорената
заповед се явява постановена и в съответствие с материалноправните норми. Съгласно
чл. 162, т.
1а от ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и
военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните
да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Срокът на договора за
военна служба е изтекъл на 28.04.2020 год., считано от която дата е прекратен
договора и това изрично е посочено в оспорената заповед. Разпоредбата е ясна,
не се нуждае от тълкуване, но освен това е и логична последица от предвиденото
с договора действие на възникналото между страните правоотношение, а именно до
изтичането на уговорения срок. Военната служба е държавна служба, но
назначаването/постъпването на съответната военна длъжност е в изпълнение на
съществуващо договорно правоотношение между страните за изпълнение на военна
служба, съгласно особените изисквания на ЗОВСРБ –чл. 134а от
същия закон. Правоотношение по изпълнение на военна служба възниква
въз основа на договор за военна служба. В договора за военна служба
задължително се определят наименованието на длъжността, на която
военнослужещият се назначава, съответстващото й военно звание, срокът на
службата, условията за обучение и повишаване на квалификацията му, условията и
редът за кариерното му развитие, правата, задълженията и отговорностите на
страните по договора. Военната служба в мирно време се изпълнява като професия
в Министерство на отбраната, в Българската армия, в структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната, както и в други държавни органи и
ведомства при условия и по ред, определени със ЗОВСРБ, с правилника за
прилагането му, с уставите на въоръжените сили и със сключения договор. С изтичането
на уговорения в договора срок, за който страните двустранно са се съгласили да
се изпълнява службата, и при липса на постигнато между страните взаимно
съгласие за удължаване срока на договора за военна служба в предвидения в чл.66
от Правилника срок, изтичането на уговорения между страните срок е юридическия
факт, който води до закономерната последица на прекратяване на договора.
С оглед съответствието на обжалваният административен
акт с материално правните норми, същият се явява и съответен на целта на закона.
За пълнота следва да се отбележи, че по
претенциите на жалбоподателя да се обяви договора за военна служба за удължен
до пределна възраст, за възстановяване на заеманата преди прекратяването
длъжност и за определяне на срок за подписване на допълнително споразумение и
срок за възстановяване на заеманата длъжност, не е компетентен да се произнесе
съдът. Защото съобразно чл.171, ал.1 от ЗОВСРБ, военнослужещите могат да
обжалват единствено заповедта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване
от военна служба. Съобразно чл.172, ал.2
от ЗОВСРБ, ако заповедта за освобождаване бъде отменена, военнослужещият се
възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга длъжност, която
съответства на притежаваните от него военно звание и професионална
квалификация, ако подаде писмено заявление до министъра на отбраната в
14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение. Т.е. военнослужещият
се възстановява на длъжността не въз основа на съдебното решение, с което се
отменя заповедта, а ако упражни правото си и подаде писмено заявление до
компетентния орган.
При
липса на основания по чл. 146 от АПК, жалбата против заповедта за прекратяване на договора за военна
служба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на производството, основателна е претенцията на ответната страна за
присъждане на направените по делото разноски представляващи юрисконсулско
възнаграждение. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като
упълномощения юрисконсулт в качеството
си на военнослужещ получава възнаграждение
за изпълнение на служебните си задължения, включващи и процесуално
представителство, и след като има право на командировъчни, не следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал.
4 от АПК при отхвърлянето или оттеглянето на оспорването, съдът
присъжда и минималното възнаграждение за един адвокат, ако административният
орган е ползвал такъв. Разпоредбата на чл. 143 от АПК обаче, не урежда
изчерпателно всички хипотези на дължимост на разноски и като резултат не
предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът
е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. Липсата на изрична
регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение
на ГПК на основание чл. 144 от АПК. Следователно правото на
съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен
за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8
от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. За възникване на това право е ирелевантно обстоятелството, че
юрисконсултът осъществява процесуалното представителство по чл. 32, т. 3 от
ГПК и получава трудово възнаграждение от юридическото лице, тъй като
възникналото между юридическото лице и юрисконсулта трудово или служебно
правоотношение е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Отговорността
за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния
закон и уредено в него, като съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в
полза на конкретния юрисконсулт, който е представлявал административния орган, а в полза на юридическото лице, което е
представлявано от такъв. След като в случаите по чл. 143, ал. 1 от АПК се осъжда
юридическото лице, тъй като издателят на акта не може да бъде ангажиран с пряка
и лична имуществена отговорност за разноски във връзка с отменените му актове,
то в хипотезите на отхвърлена или оттеглена жалба разноските се присъждат в
полза на юридическото лице, към което се числи органът, издал оспорения
административен акт. Ето защо в полза на юридическото лице Военновъздушните
сили на Република България /чл.60д от ЗОВСРБ/ следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл Тълкувателно решение №3/13.05.2010
год. на ВАС по т.д.№5/2009 год. Относно размера , разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК препраща към чл.37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл.37,
ал.1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Това е Наредба за заплащането на правната помощ и
съгласно чл.24 от същата, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид че настоящото дело не е с фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, на ответника следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в
чл.24 размер – 100 лева.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч.Р.М. ***, с ЕГН **********, против Заповед
№ЛС-33/19.03.2020 год. на Командира на ВВС, с която на офицерски кандидат 1-ви
клас Ч.Р.М. – командир на взвод „Комуникационно и информационно осигуряване“
Във Военно формирование 34820-Батак, от състава на Военно формирование
54270-Пловдив, е прекратен договорът за
военна служба, същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в
запаса.
ОСЪЖДА Ч.Р.М. ***, с ЕГН **********, да заплати в
полза на Военновъздушните сили на Република България разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен
съд-Плевен пред Върховен административен съд, в 14 /четиринадесет/дневен срок
от съобщението до страните.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
С Ъ Д И Я : /п/