Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262573 30.11.2021 година град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13649 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Лайт
кредит консулт“ ЕООД, ЕИК ********* против А.К.Б., ЕГН ******, с която са
предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че между ответника и трето лице - „Лайт кредит“ ООД бил сключен договор
за заем от 10.10.2018 г. за сумата от 300 лева. Въпреки настъпване на падежа,
останала неплатена сумата от 209,78 лева.
По
силата на договор за гаранция между ответника, „Лайт кредит“ ООД и „Лайт кредит
консулт“ ЕООД от 10.10.2018 г., последното дружество се съгласило да гарантира
за изпълнението на задълженията по договора за заем срещу възнаграждение.
Поради неизпълнението тя била платена от „Лайт кредит консулт“ ООД, което
встъпило в правата на „Лайт кредит“ ООД съгласно договора за гаранция. По
последния се дължало възнаграждение от 27,10 лева.
За
неплатените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
2139/11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 3938/19 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47,
ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли за уважаването им и установяване дължимостта на сумите
от 209,78 лева, платена във връзка с
дог. за гаранция по договора за заем;
27,10 лева – възнаграждение по договора за гаранция, ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез
назначения особен представител е подал отговор, с който оспорва исковете.
Нямало данни какви задължения са погасени с платената сума от 209,78 лева.
Оспорва се получаването на сумата по заема. Оспорва подписите върху
представените документи да са положени от ответника. Въвежда възражения за
недействителност на договора за заем, поради нарушения на чл. 10, ал.1, чл. 11,
ал. 1, т.7-11, ал.2 ЗПК, липсвал предоставен СЕФ, както и подписан погасителен
план. С договора за гаранция се целяло заобикаляне на ограничението по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Поръчителството във връзка с гаранцията не съществувало, поради
липса на действително задължение по договора за заем. Възнаграждение на гаранта
небило дължимо. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Съгласно
окончателно Определение на ПОС по в.ч.гр.д. № 68/20 г., вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е
връчена редовно при условията на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Същите подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
При условията на пълно и главно
доказване ищецът следваше да установи възникване
на вземанията и техния размер, в т.ч. – възникването на валидно правоотношение
по договор за заем от 10.10.2018 г. между ответника и „Лайт кредит“ ООД,
сключен при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите
на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е
усвоена и е настъпил падежът за плащане на всички вноски; наличието на валидна
уговорка за дължимост на възнаградителна лихва по този договор и нейния размер;
поради липса на плащане и след уведомяване, по валидно сключен договор за
гаранция, ищецът да е платил на кредитора съществуващи парични задължения по
договора за заем в претендирания конкретен размер от 209,78 лева; наличие на
валидно сключен договор за гаранция, във връзка с който и поради точно
изпълнение на поетите задължения, да се дължи възнаграждение на ищеца като
гарант в търсения и уговорен размер.
Ответникът - да проведе насрещно
доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или
погасяват процесните вземания, както и възраженията си в отговора, вкл. за
недействителност на договорите и нарушения на сочените разпоредби на ЗПК, а при
доказване на горните елементи от ищеца – да установи плащане на сумите.
При така разпределената
доказателствена тежест, исковете са неоснователни.
Предвид
своевременното оспорване на ответника /истинността на документите досежно
авторството на подписите в договорите и ОУ/, с определението по чл. 140 ГПК,
ищецът е задължен да представи по реда на чл. 183 ГПК оригинали или официално
заверени препис на договорите за заем и гаранция, ведно с ОУ. Изрично са
указани последиците при неизпълнение. Съд. акт е редовно връчен на страната
/л.68/, като в предоставения срок, както и в съд. заседание, за което е редовно
призован, оригиналите на документите не са представени. При това положение и на
осн. чл. 183 ГПК, с протоколно определение от о.с.з., всички копия на описаните
документи са изключени от доказателствения материал по делото.
С
оглед горното, не се установява възникване на твърдените правоотношения както
по договора за заем, така и по този за гаранция. Доколкото липсват
доказателства за основанието на вземанията, исковете са неоснователни. Те са
такива и доколкото не се установява ищецът да има качеството на надлежен
кредитор. Той не доказва да е носител на твърдените
вземания.
Въпреки
указанията и изрично посочените последици при неизпълнение, в проведеното о.с.з.
не бяха представени документи, нито бяха направени док. искания. Нещо повече –
въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК
с доклада по делото, в о.с.з. не бяха ангажирани доказателства и за - получаване
на заетата сума по договора за заем от ответника, както и за пописани СЕФ и
погасителен план по договора за заем, при което
исковете се явяват недоказани и по тези елементи от ФС.
Съдът приема, че липсват
доказателства за всички основни елементи на фактическия състав на претенциите.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи елементите от фактическия
състав на претенциите си, пълно и главно доказване не е проведено и предявените
искове като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „Лайт кредит консулт“ ЕООД, ЕИК
********* против А.К.Б., ЕГН ********** обективно съединени искове за
признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните
суми: 209,78 лева, платена от „Лайт
кредит консулт“ ЕООД във връзка с договор за гаранция от 10.10.2018 г., сключен
между Б., „Лайт кредит“ ООД и „Лайт кредит консулт“ ЕООД, за погасяване на
задължения по договор за заем от 10.10.2018 г., сключен между Б. и „Лайт
кредит“ ООД; 27,10 лева –
възнаграждение по договора за гаранция, ведно със законната лихва от постъпване
на заявлението в съда – 08.03.2019 г. до окончателното погасяване, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2139/11.03.2019 г. по ч.гр.д. №
3938/19 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП