РЕШЕНИЕ
№ 84
Хасково, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на шести
декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 292 / 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е
по касационна жалба от К. Г. Д. от [населено място] против Решение
№570/13.10.2022г., постановено по гр.д.№856/2021г. по описа на Районен съд
Хасково. Твърди се, че решението било неправилно, тъй като било допуснато
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, както и било необосновано. В частта, засягаща ПИ 77195.730.153,
оспорената заповед била нищожна като изначално лишена от правно основание за
издаването ѝ, а така относно този имот не можела да породи правни последици за
адресатите си. Съгласно пар.4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на
новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. с тях се устройват
териториите, върху които правото на ползване било трансформирано в право на
собственост. Процесният ПИ 77195.730.153 бил придобит по наследство от
касационния жалбоподател и той го притежавал в съсобственост с други двама
наследници по закон. Имотът не попадал в разпоредбите на пар.4 и сл. от
ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, която да е предоставена за ползване
въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването
му в плана на новообразуваните имоти и възстановяването му на наследници на Г.
и З. Я. на основание пар.4к от ПЗРЗСПЗЗ било изначално лишено от законово
основание. Имотът бил придобит от наследодателя на жалбоподателя чрез покупко –
продажба на нива от 2 дка в м.Бозлука – Нотариален акт №40, т.І, д.№118/1970г.
на Хасковски народен съдия. В заключението на вещото лице по експертизата,
назначена пред ХРС, се сочело, че не е установено процесният имот да е
предоставян за ползване на граждани по силата на актовете, визирани в пар.4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Неправилно в Регистъра към ПНИ по отношение на имота с
идентификатор 77195.730.153, планов №399 по кадастралната карта от 1988г., били
записани данни за правоимащ стар собственик или собственик към датата на
приемане на ПП и на Г. и З. Я., без да е посочен документ за собственост.
Единствени собственици били наследниците на Г. К. Д. по силата на посочения
нотариален акт. Не било проучено от областния управител основанието за
посочване на Г. и З. Я. като правоимащи собственици в ПНИ, поради което и бил
приет напълно нищожен ПНИ в частта, касаеща процесния. Процесният имот не бил
внасян в ТКЗС и това се установявало от списъка, приложен на стр.350 от делото,
а и от вещото лице се потвърдило, че имотът не бил даван за ползване. За
съществено нарушение следвало да се признае друго установено от вещото лице -
местоположението на нива от 15,400 дка, възстановена на наследниците на Г. и З.
Я. с Решение №36-51/01.04.1998г. на ОС Земеделие и гори, не била установена по
писмени данни и доказателства, а само чрез анкетиране, а идентифицирането на
местоположението било от Е. Г. З.. Така било прието, че нивата от 15,400дка
попада върху имоти от помощния план, включително имот пл.№399, който бил
идентичен с ПИ 77195.730.153, а така не можела да се установи идентичност между
процесния имот и този на заинтересованите страни с признато право на
възстановяване. Твърди се също, че по отношение на процесния имот не била
налице и материалноправната предпоставка на пар.4б, ал.1, изр.първо от ПЗРЗСПЗЗ
в плана на новообразуваните имоти да се включват незастроени земеделски земи,
върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в
пар.4, ал.1. Процесният имот не представлявал незастроена земеделска земя, а
бил урбанизирана територия, застроена с три законни постройки, т.е. в имота били
проведени мероприятия по смисъла на пар.1в от ДРППЗСПЗЗ, които не позволявали
възстановяване на собствеността. Следвало да намери приложение чл.10б, ал.1 от
ЗСПЗЗ във вр. с чл.28а, ал.2 от ЗСПЗЗ. Така при пълна липса на предпоставките
по пар.4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот, заповедта в оспорената ѝ
част освен, че се явявала лишена от законова опора, разпореждала и последици,
противоположни на предвидените в правната норма и нетърпими от правовия ред,
което сочело, че допуснатото при издаването ѝ нарушение на материалния закон
било съществено до степен, че обосновавало нищожността ѝ. Като не констатирал
посочените пороци и най-вече техния интензитет, които се отразявали на
валидността на самия акт, районният съд, отхвърляйки жалбата, постановил неправилно
и незаконосъобразно решение, което се иска да бъде отменено, а Заповед
№ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, с която бил
одобрен ПНИ за ж.р. Изгрев, [населено място] в частта относно ПИ 77195.730.153
поради липса на правно основание да бъде обявена за нищожна, като се
претендират направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Ответната
страна – Областен управител на Област Хасково, в постъпил по делото писмен
отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Хасково предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Заинтересованата
страна Н. Г. Х. - чрез назначения особен представител, иска да бъде уважена
касационната жалба и да се отмени обжалваното решение.
Заинтересованата
страна Д. Г. Х. не изразява становище по касационната жалба.
Заинтересованата
страна В. К. Д.-М., в подаден писмен отговор изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Заинтересованата
страна Е. Г. М. не изразява становище по касационната жалба.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща
правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Производството
пред Районен съд Хасково е образувано по подадена от К. Г. Д. жалба против
Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която
е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищни райони ж.р.О., ***,
[държава]-1 и местност Халилово-юг, в землището на [населено място], община
Хасково, приети от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, с искане да се обяви
нищожност на заповедта, в частта за поземлен имот с идентификатор
77195.730.153.
За
оспорената Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област
Хасково, издадена на основание пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е спорно, че
тъй като не е била обжалвана по отношение на процесния имот ПИ с идентификатор
77195.730.153 по КК и КР на [населено място], то същата е влязла в сила.
С
обжалваното Решение №570 от 13.10.2022г., постановено по гр.д.№856 по описа на
Районен съд Хасково за 2021г., е отхвърлена жалбата на К. Г. Д. от [населено
място] против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково,
в частта ѝ, касаеща новообразуван имот с идентификатор 77195.730.153 с площ
2233 кв.м.
В мотивите
си Районен съд Хасково е анализирал и е обсъдил формулираните от теорията и
съдебната практика основания за нищожност, относими към административните актове,
като е направен извод, че заповедта - в атакуваната ѝ част, не е нищожна. Съдът
е изложил съображения, че твърденията на жалбоподателя, че притежава правото на
собственост върху процесния имот, сочат на наличието на спор за материално
право с лицата, на които е възстановено правото на собственост по пар.4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ, а такъв е недопустимо да бъде разрешен в производството по АПК
и подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес. Съдът е посочил също,
че разрешаването на този спор, съгласно пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗРЗСПЗЗ може да
бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ. Относно доводите на
жалбоподателя за съществуващи противоречия на заповедта с материалноправни
разпоредби, съдът приел, че същите изцяло касаят законосъобразността ѝ, а не
нейната нищожност. Същото се отнасяло и по отношение възраженията на
жалбоподателя за несъответствие на заповедта с целта на закона.
Касационната
инстанция намира обжалваното решение за неправилно. В обжалваното решение РС
Хасково е направил изводи, несъответни на събраните по делото доказателства и
на закона.
Настоящият
касационен състав не споделя извода на районния съд, че оспорената пред него
Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, в частта
ѝ относно поземлен имот с идентификатор №77195.730.153, не страда от пороци,
които да са толкова съществени, че да обосноват нищожността ѝ.
Според
възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е
нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за
законосъобразността му по чл.146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална,
териториална или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във
формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените
правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е
довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния
закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е.
издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма, и не е налице възможност за който и да е
орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би
обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
В настоящия
случай няма спор, че оспорената заповед изхожда от компетентен орган и е
обективирана в изискуемата писмена форма. Не се установява също при издаването
ѝ да са допуснати такива нарушения на административнопроизводствените правила,
които да водят до липса на волеизявление. Оплакванията на касатора за нищожност
на заповедта, които са били изложени пред районния съд и са поддържани и в
касационното производство, се свързват с нарушения материалния закон и неговата
цел, като се счита, че те са до такава степен съществени, че лишават акта от
законова опора и водят до нетърпимост от гледна точка на правовия ред на
предизвиканите със същия правни последици.
Според
касационната инстанция тези оплаквания са основателни и неправилно не са били
споделени от районния съд.
Съгласно пар.4к,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се
изработват за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове
по пар.4
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според ал.4 на пар.4к редът за тяхното изработване,
приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.28,
ал.4 от ППЗСПЗЗ с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на
собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на пар.4к,
ал.7 и при условията на пар.4а, 4б и 4з
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват
териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на
собственост по реда на пар.4а и 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ. След нанасянето на имоти за ползвателите, чието право на
ползване е трансформирано в право на собственост, с оглед на изискванията
на пар.4з,
ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над 600 кв.м и над 1000 кв.м до
фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на
нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м. С плана на новообразуваните имоти
се отреждат имоти и за друга категория лица – тези, които се легитимират като
собственици с надлежен документ за собственост. Така в ПНИ се нанасят имотите
на три категории лица: 1./ ползватели, на които по един от предвидените от
законодателя начини правото на ползване се е трансформирало /преобразувало,
превърнало/ в право на собственост чрез заплащане цената на земята, 2./ бивши
собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от
колективния орган по поземлената собственост /независимо как е наименован през
годините – поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска
служба по земеделие/ право на собственост върху земеделска земя, попадаща в
територия /терен, зона, район/ по пар.4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и 3./ настоящи собственици, които се легитимират като
такива с надлежен документ за собственост – било като приобретатели от първите
две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които
никога не са внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа
на тях селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са изгубвали
своята собственост. Ползвателите на имотите, придобили собствеността върху тях,
са с предимство пред бившите собственици, а последните – пред настоящите
собственици.
Касационният
жалбоподател се легитимира на самостоятелно основание като собственик на
процесния имот, придобит по наследство. Видно е от представения н.а. №40, т.І,
д.№118/1970г., че неговият наследодател Г. К. Д. е придобил чрез
покупко-продажба от Д. С. Д. собствеността върху нива от 2 дка, находяща се в
Хасковско землище, местност Бузлука. Относно собствеността на процесния имот са
представени и други доказателства от жалбоподателя – наследник на Г. Д. – н.а.
№17, т.ІІІ, д.625 от 1957г., видно от който тогавашният собственик на имота е
Н. И. Б. и нивата от 10 дка в м.Бузлука е придобита като е признато право на
собственост по замяна след замяна на „негова нива, блокирана от ТКЗС Хасково –
Протоколно решение №25 от 13.11.1957г. за взета нива от 10 дка в м.Кър-Карач;
н.а. №74, т.ІІІ, д.716 от 1975г., видно от който праводателят на наследодателя
на настоящия жалбоподател продава нива от 0,5 дка, м.Бузлука, като купувач е
именно наследодателя на жалбоподателя – Г. К.; н.а. №52, т.ІІ, д.№460 от
1969г., видно от който Г. К. Д. продава на Д. С. Д. нива от 2 декара,
м.Бузлука. Обстоятелството, че имотът е придобит след извършена замяна на
внесена в ТКЗС земеделска земя изключва възможността същият да е бил
предоставян за ползване по реда на пар.4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
З. В. и Е. М. се легитимират като наследници на бивши собственици
с Решение №36-51 от 01.04.1998г. на ПК Хасково, видно от което е признато право
на собственост на наследниците на Г. и З. Я. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на имот, представляващ нива от 15,400 дка, находящ се в
терен по пар.4 на Хасково, м.Помак чешме, като е възстановено правото на
собственост на посочените наследници в съществуващите /възстановими/ стари
реални граници на описания имот, заявен с пореден №1 по заявлението. Изрично в решението
е посочено, че възстановяването на правто на собственост ще се извърши при
условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа
на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.
От
заключението по допуснатата от РС СТЕ е видно, че процесният ПИ №77195.730.153
е идентичен с имот пл.№399 по плана от 1988г., собствен на наследодателя на
касационния жалбоподател, като това е отразено в разписния лист към посочения
план, с изрично посочен и н.а.№40 от 06.02.1970г.
Поради това
не се установява процесният ПИ да е бил предоставян за ползване по реда на
пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно придобит по реда на пар.4а или пар.4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ и в настоящото производство не се установява ползватели на процесния имот.
Качеството на заинтересованите страни В. и Е. М. – наследници на бивши
собственици с признати за възстановяване права, не се установява по отношение
на процесния имот, който е находящ се в м.Бузлука, тъй като на тях е признато
право на възстановяване в съществуващи /възстановими/ граници стари реални
граници на имот, находящ се в различна местност – м.Помак чешме. Така от
решението на ПК Хасково се установява, че следва да се възстанови в реални
граници имот в м.Помак чешме, а не в местност Бузлука. В този смисъл следва да
се приеме, че липсва идентичност между процесния имот на касационния
жалбоподател – находящ се в м.Бузлука, и имота на заинтересованите страни с
признато право за възстановяване по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – в м.Помак
чешме. Това се явява установено и от заключението по назначената от РС Хасково
експертиза, в която вещото лице при изследване на общите идентифициращи белези
между ПИ 77195.730.153 и посочения имот в решението на ПК Хасково /ОЗС Хасково/
и като има предвид документ за собственост, представен от наследниците на Г. и
З. Я. – н.а.№175 от 1942г., приема, че такива общи белези липсват и не може да
има идентичност между двата имота. В случая следва да бъде отбелязано, че по
делото са представени не само Решение №36-51/01.04.1998г. на ПК Хасково – л.353
от делото пред ХРС, но и Заявление от 10.09.1991г. на наследниците на Г. и З.
Я. за възстановяване на собствеността на земеделски земи в Хасково – л.236,
както и са посочени в заявлението съответните местности, а и са представени
документи за собственост. С решението на ПК Хасково от 01.04.1998г. се
възстановява право на собственост върху имота, описан по т.1 в заявлението, а
това е именно имота в м.Помак чешме, за които е представен н.а. №175/1942г. –
л.242. Действително има заявен имот в м.Бузлука – пореден номер от заявлението
№5, за който е представен договор, който също се установява по делото – л.247,
но не този имот е признат за възстановяване с Решение №36-51/01.04.1998г. на ПК
Хасково. Видно от Протокол №36-24 от 21.12.1994г. на ПК Хасково – л.355, имотът
– нива в Бозлука, 5 дка, е признат и определен за възстановяване правото на
собственост с план за земеразделяне. Поради това липсата на идентичност между
процесния имот и този на заинтересованите страни с признато право за
възстановяване по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е категорично установена от
събраните доказателства и от заключението по назначената експертиза.
При така
констатираното и с оглед съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, се налага извод, че собствеността върху процесния ПИ
№77195.730.153 никога не е била загубвана, доколкото не се установява същият да
е внасян или включван в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, нито да е бил предоставян за ползване по реда на
пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и придобит по реда на пар.4а или пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и
касационният жалбоподател се легитимира като негов собственик на самостоятелно
основание въз основа на надлежни документи за собственост. Заинтересованите
страни В. и Е. М. не се легитимират като наследници на бивши собственици с
признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост право
на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия /терен, зона, район/
по пар.4
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така изводът на районния съд, че в случая е налице спор за
материално право между касационната жалбоподателка и заинтересованите страни по
делото, е неправилен. В случая не се установява колизия между собственически
права по отношение на процесния имот. Липсата на идентичност между него и този
на заинтересованите страни с признато право за възстановяване по реда на пар.4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, противно на приетото от районния съд, сочи на липса на спор за
материално право.
Въз основа
изложеното настоящата инстанция счита, че по отношение на ПИ №77195.730.153 не
са били налице предпоставките по пар.4к,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. в оспорената ѝ част е
била издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. В резултат, въз
основа на влезлия в сила ПНИ незаконсъобразно собствеността върху процесния
имот е била възстановена на заинтересованите страни, явяващи се лица без
каквато и да е връзка с него. Така при пълна липса на предпоставките по пар.4к,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот, заповедта в оспорената ѝ част
освен, че се явява лишена от законова опора, разпорежда и последици,
противоположни на предвидените в правната норма и нетърпими от правовия ред,
което сочи, че допуснатото при издаването ѝ нарушение на материалния закон е
съществено до степен, че обосновава нищожността ѝ. Достигайки до обратния
извод, районния съд е постановил решението си при наличие на касационното
основание по чл.209, т.3 от АПК.
По
изложените съображения, оспореното решение следва да се отмени и вместо него,
доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови акт по
същество като оспорената заповед в частта ѝ, касаеща процесния имот следва да
се обяви за нищожна.
При този
изход на производството, на касационния жалбоподател следва да се присъдят
разноски двете съдебни инстанции. Пред ХРС са направени разноски за
адв.възнаграждение от 600,00 лева, д.т. от 10,00 лева и за вещо лице – 1020,00
лева, а пред настоящата инстанция – 70,00 лева за д.т., 500,00 лева – за особен
представител,
Мотивиран
така и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №570/13.10.2022г., постановено по гр.д.№856/2021г. по описа на Районен
съд Хасково, и вместо него
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНА Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково,
с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на жилищен район Изгрев в
землището на [населено място], Община Х., в частта ѝ относно поземлен имот с
идентификатор №77195.730.153.
ОСЪЖДА
Областна администрация Хасково да заплати на К. Г. Д., [ЕГН], от [населено
място], направените по делото разноски в размер на общо 2200,00 лева.
Решението е
окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |