РЕШЕНИЕ
№ 345
град Плевен, 18.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 383/2021
г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.А.А.,***, срещу
решение № 260012/08.04.2021 г. по а.н.д. № 347/2020 г. на Районен съд – гр. Левски
с доводи, че в хода на въззивното производство и при постановяване на решението е допуснато
нарушение на закона, допуснати са съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване на процесуалните му права и
алтернативно наложените наказания са явно несправедливи - касационни основания
по чл.348 ал.1 от НПК приложими с оглед препращането на чл.84 от ЗАНН. Посочва,
че в защитата си пред въззивната инстанция процесуалния му представител е
изложил множество аргументи за допуснати процесуални нарушения при съставяне на
АУАН по чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и издаване на наказателно постановление по чл.
57 ал.1 т.5 и т.7 от ЗАНН обуславящи отмяната на последното като
незаконосъобразно, за несъставомерност на деянието поради липса на умисъл
/случайно деяние/ и поради маловажност на същото - словно изразени в протокол
от съдебно заседание от 08.03.2021 г. Твърди, че в конкретния случай липсва
индикиране за наличие или не на пътното платно в района на кръстовището на
запрашеност или друго замърсяване, които евентуално биха способствали на
жалбоподателя неумишлено да извърши вмененото му деяние. Излага доводи, че
изводът за наличие на умисъл към извършване на деянието следва да бъде
подкрепен с изчерпателно описание на фактическа обстановка, която да е изложена
в описателната част на АУАН и в описателната част на НП. Счита, че в АУАН и в
наказателното постановление бланкетно е посочено, че жалбоподателят е използвал
пътя за различни цели, освен по предназначението му за превоз на товари, но
липсва посочване какви са тези различни цели. Посочва, че в АУАН и в
обжалваното НП липсват и описателно посочване дали тези действия са осъществени
в зоната на самото кръстовище, при навлизане в него или при излизане от него,
по коя точно улица, или в района на коя точно улица и на кое място. Счита, че
липсата на такова описание е пряко нарушение на императивните разпоредби на
чл.42 т.4 от ЗАНН и издаване на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочи, че
нарушението по чл.104б от ЗДвП може да бъде извършено само умишлено като това
означава, че умисълът като елемент от фактическия състав е задължителен. Счита,
че така възприетата от административно-наказващият орган квалификация на
деянието е неправилна. Твърди, че пред въззивната инстанция процесуалния му
представител е изложил конкретни фактически твърдения и правни доводи
/описателно изложени в т.1 от настоящата/ и значението им за делото, които той
споделя напълно. Отбелязва, че доводите за съставомерността на деянието по
чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП, а не по чл.104б от ЗДвП, не са намерили отражение в
обжалвания съдебен акт и съответно не са посочени и основанията /фактически и
правни/ поради които тези доводи не са възприети. Счита, че съдебният състав,
постановил обжалвания съдебен акт неоснователно е кредитирал показанията на
свидетелите Стефанов и Петров и е дискредитирал всички останали свидетелски
показания. От анализа на твърденията на Стефанов и Петров и установените по
делото факти е видно, че показанията им не са „еднопосочни, последователни,
логични и безпротиворечиви в съществените си елементи“, за каквито ги е възприел
въззивният съд. Излага доводи, че
безмотивно, неоснователно и в нарушение на правилата за съвкупна оценка
на доказателствената маса решаващият състав на въззивния съд е дискредитирал
показанията на св. А. А., Г.А. и Е. Б.. Счита, че възприетите от въззивния съд
критерии за оценка на показанията на двете групи свидетели са различни, а това
е недопустимо. Посочва, че в в обжалваното решение многократно съдът се е
позовал на т.нар. негови „самопризнания“ и отбелязване в съставения срещу него
АУАН, че няма възражения, което също
приравнява на самопризнания. Счита това за неправилно. Прави алтернативно
оплакване по чл.348 ал.1 т.З от НПК, ако бъде прието, че той е извършил
административното нарушение и свързва с доказаното по делото маловажност на
деянието обуславящо приложението на чл.28 от ЗАНН. Като несъставомерни определя
навадените доводи, че е предупреждаван
от актосъставителя и свидетеля по акта за извършването на други такива
нарушения. Твърди, че в хода на процеса не са представени нито квитанции за
наложени му глоби, нито фишове, нито други АУАН за извършени от него нарушения,
и предвид това изнесените от св.С. и св.П.твърдения в тази насока следва да
бъдат отклонени като несъстоятелни. Навежда доводи, че като се съобрази, че от
деянието не са настъпили никакви вредни последици, изброените по-горе
смекчаващи обстоятелства и най-вече възрастта му, счита че с оглед на
разпоредбата на чл. 93 т. 9 от НК деянието му представлява маловажен случай и
съобразно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не следва да бъде наказван. Моли съдът
да отмени първоинстанционното решение.
В съдебно заседание касаторът – А.А.А.,***, не се
явява. Представлява се от адвокат С.П. ***, който моли да се уважи жалбата.
Представя писмени бележки, в които посочва допуснато нарушение на закона, както
и допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
въззивното производство и при постановяване на решението, които са довели до
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. Моли съда, ако бъде
прието, че А. е извършил административното нарушение, да бъде приложен чл.28 от ЗАНН, т.к. счита деянието за маловажно.
В съдебно заседание ответникът – РУ Левски към ОД на
МВР - Плевен, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на
спора.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № № 20-0293-000928/01.12.2020
г. на началник РУ към ОД на МВР – Плевен, РУ – Левски, с което на А.А.А. ***,
ЕГН **********, за това че на 21.11.2020 г. в 01.35 часа в гр. Левски, на
кръстовище образувано от ул. „Кирил и Методий“ и ул. „Ал. Стамболийски“
управлява лек автомобил БМВ 530Д, с рег. № *****, собственост на Т. Б. А.от с.
Козар Белене, като използва пътя отворен за обществено ползване и извършва
рискови маневри, като подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с
което превърта задвижващите колела и завърта в кръг автомобила и преднамерено
го извежда извън контрол - нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 3000 /три хиляди/лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 12 месеца.
Настоящата инстанция намира, че
решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния
закон. Съдът е извършил обективно и
пълно обсъждане на събраните писмени доказателства, разгледал е свидетелските
показания като е изложил мотиви относно кредитирането им и настоящата инстанция
напълно ги споделя на основание чл. 221,
ал. 2, изр. второ от АПК. Не са налице сочените в касационната жалба
процесуални нарушения на съда, който се
е произнесъл по доказателствените искания на лицето, изложил е мотиви и
правилно е приел за неотносимо искането за допускане на съдебно-техническа
експертиза. Фактите са безспорно установени и правилно е прието, че е налице
нарушение 104 б, т. 2 от ЗДвП, съгласно
който е забранено на водача на МПС да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като в тази насока са
налице категорични показания на свидетели очевидци, които кореспондират и с
отразеното в АУАН и сведения, приложени
по делото и правилно са оценени от съда като незаинтересовани, обективни.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая
не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С оглед конкретиката на
настоящия казус не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла
на чл. 28
ЗАНН, тъй като с поведението си А. е създал реални предпоставки да изгуби
управлението над автомобила и не представлява извинително обстоятелство, че
водачът е млад шофьор с малък стаж. Липсата на опит и времето на извършване на
деянието, а именно тъмната част на денонощието, са обстоятелства, които
създават висок риск от допускане на инциденти с трагичен изход и водачът е
дължал съответната грижа към живота и здравето на околните.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 260012/08.04.2021
г. постановено по а.н.д. № 347/ 2021 г. по описа на Районен съд – Левски.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/ 2./п/