Р Е Ш Е Н И Е
№ 2152/16.05.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети април две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14075 по описа на съда за 2017 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „М.” ЕАД, ЕИК *, с адрес: ***, чрез процесуалния му
представител – адв. В. Г., срещу Д.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата 75.25 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № *
и ИД на клиента * от 30.11.2013 г. за мобилен номер *,
с който договор е новиран сключеният между страните
договор № *г., за което е издадена фактура № *г.,
както и сумата 86.25 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги № * и ИД на клиента *
от 18.11.2013 г. за мобилен номер **********, за което е издадена фактура № *
г., които сума
са предмет на заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, VІІІ състав.
В исковата си молба и
уточняващите молби към нея от 23.10.2017 г. и 21.12.2017 г. ищецът „М.” ЕАД
излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Д.Г.Ч.. В срока по чл. 414 ГПК последният е възразил срещу заповедта,
поради което искът за установяване на вземането е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 ГПК. Твърди,
че между страните са сключени следните договори за мобилни услуги, а именно:
договор № * г. с ID на клиента *, новиран
на 30.11.2013 г., съгласно който на клиента Д.Г.Ч. е предоставен мобилен телефонен
номер * по тарифен
план Мтел Икономичен, с месечна такса 12.90 лв. за
срок от 24 месеца, както и договор № *г., с ID на клиента *, съгласно който на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер * по тарифен план Mtel Comfort, с месечна такса 6.90 лв. за срок от 24 месеца.
Посочва, че на 30.11.2013 г. между страните е сключен и договор за лизинг за
апарат SAM Galaxy Core
Dual Blue 23 м за срок
от 23 месеца, като месечната лизингова вноска е в размер на 18.90 лв. Твърди,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е
заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени
договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати
едностранно сключените с абоната договори за мобилни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочното им прекратяване. Поддържа, че абонатът не е заплатил
стойността на предоставените му услуги по фактура № * г., с падеж на плащане 30.12.2014
г., за отчетен период 07.11.2014 г. – 06.12.2014 г., издадена по договор № *, както и по фактура № * г., с падеж на плащане
13.03.2014г., за отчетен период 23.01.2014 г. – 22.02.2015 г., издадена по
договор № *. Доколкото
тези суми не били погасени от абоната, ищецът прекратил едностранно сключените
договори за мобилни услуги, поради което били начислени и процесните
неустойки за предсрочното им прекратяване, за което били издадени и съответни
фактура от 21.04.2015 г. и 04.08.2014 г. Твърди, че клаузата за неустойка е
регламентирана и уредена в договорите за мобилни услуги и в Общите условия на
оператора, като ищецът има право да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Твърди, че за самото
прекратяване на договорите законът не изисква нито форма за валидност, нито за
доказване, тъй като настъпва поради неизпълнение на абоната да заплати цената
на предоставените му мобилни услуги. Поддържа, че претендираната
неустойка е начислена при едностранно прекратяване на договорите поради забава
от страна на абоната, продължила повече от 124 дни, съгласно ОУ на ищеца.
Посочва, че двата договора са прекратени, съответно считано от м. 04.2015 г. и
м. август 2014 г., поради което неустойката е начислена като сбор от дължимите
абонаментни такси от прекратяването им до м. 11.2015 г. /крайният срок на всеки
един от договорите/. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.Г.Ч., чрез процесуалния му
представител – адв. Й. Поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Възразява
срещу дължимостта на претендираната
неустойка, тъй като счита, че не е налице прекратяване на сключените между
страните договори за мобилни услуги. Посочва, че в случая липсва волеизявление
от страна на ищеца, адресирано до него, с цел прекратяване на съществуващите
облигационни правоотношения, поради което счита, че страните са останали
обвързани от сключените между тях договори. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Ищецът представя нарочна
молба по хода на делото, в която изразява становище по същество на спора и моли
исковите претенции да бъдат уважени.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание ответникът се представлява от адв. Й.
Ст., който заявява, че
оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По
настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, VIIІ състав, от което е видно, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
срещу ответника за съответните суми, в това число и тези, предмет на установителния иск, като срещу заповедта е постъпило
възражение от ответника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът е предявен в
срока по чл. 415 ГПК.
По делото на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между страните е налице твърдяната договорна
връзка по повод сключени договори за мобилни услуги, както следва: договор № * г. с ID на клиента *, новиран
на 30.11.2013 г., касаещ мобилен номер *,
както и договор № * г., с ID на клиента *, касаещ
мобилен номер *.
Видно от
приложение № * към
договора от * г. с ИД на
клиента № * за
телефонен номер *, клиентът е приел да му бъдат предоставяни услуги по
тарифен план Mтел Икономичен, с месечна абонаментна
такса в размер на 12.90 лв., за срок от 24 месеца.
От
приложение № 1 към договор № * г. за телефонен номер *
се установява, че ответникът е приел да му бъдат предоставяни услуги по тарифен
план Мtel Comfort,
с месечна абонаментна такса 6.90 лв., за срок от 24 месеца.
Ищецът
твърди, че по време на действие на тези договори са издадени следните фактури:
1. фактура № * г., с падеж на плащане 30.12.2014
г., за отчетен период 07.11.2014 г. – 06.12.2014 г., по договор № *, новиран
на 30.11.2013 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 33.70 лв.,
в това число разговори, данни, съобщения, други такси и услуги, месечни такси
/абонаментни такси, лизингови вноски, пакети минути и др./, както и 2. фактура
№ * г., с падеж
на плащане 13.03.2014г., за отчетен период 23.01.2014 г. – 22.02.2015 г., по
договор № * г., за
ползване на далекосъобщителни услуги на стойност 68.75 лв., в това число
разговори, данни, съобщения, други такси и услуги, месечни такси /абонаментни
такси, лизингови вноски, пакети минути и др./. Твърди още, че именно наличието на тези
неизпълнени задължения от страна на ответника съставляват основание за
едностранно прекратяване на договорите от страна на мобилния оператор.
Предмет
на настоящото производство са претенциите за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорните отношения между страните.
С разпоредбата на чл.
92, ал.1 ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на
поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за
обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно
същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на
осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
В случая ищецът се позовава на неустоечни клаузи, съдържащи се в чл. 5.3.1. от
Приложенията към коментираните по-горе договори за мобилни услуги, съгласно
които в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от съответния
договор или Общите условия, в това число ако по негово искане или вина
договорите по отношение на услугата бъдат прекратени в рамките на определения
срок на ползване, операторът има право да прекрати договорите по отношение на
тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок за ползване. Тълкувайки волята на страните по смисъла на чл.
20 ЗЗД съдът намира, че посочените клаузи регламентират дължимост
на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне на
съответния договор. В този смисъл по аргумент от ТР № 7/13.11.2014 г.,
постановено по т. д. № 7/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, претенцията за
неустойка е принципно съвместима с преобразуващия ефект на развалянето.
Надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне обаче е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за
този етап от развитието на облигационното правоотношение.
За да възникне правото на ищеца на неустойка,
действието на съответния договор следва да бъде прекратено преди изтичане на
крайния му срок по вина на потребителя или по инициатива на последния. В
настоящия случай ищецът в исковата молба е навел твърдения, че правото на
неустойка е възникнало поради прекратяване на договорите по вина на ответника.
Правото на изправната страна да прекрати договора е преобразуващо и следва да
бъде упражнено чрез обективиране на съответно
изявление за това, което да е достигнало до неизправната страна.
Доколкото не е уговорено друго следва да се
приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на
общите правила на чл. 87 ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от
изричната регламентация в чл. 87, ал. 1, изр. последно ГПК, така и по аргумент
от чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването
на писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорения алгоритъм за
изчисляване на неустойката установяването на факта на получаване на писменото
предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и
на размера на иска.
В разглеждания случай по делото не се твърди
и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с
което му предоставя подходящ срок за изпълнение. Ето защо макар и в полза на изправната страна /ищецът/ да е
възникнало потестативно право да прекрати
облигационните връзки /предвид наличието на неизпълнение от страна на ответника/,
доколкото то не е упражнено по надлежния ред, договорите следва да се считат
прекратени с изтичане на уговорения срок, а не преди това. По изложените
съображения съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да
прекрати който и да е от процесните договори, поради
което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при
предсрочното им прекратяване.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че предявените искове следва да бъде отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Предвид изхода на спора, право на
разноски има ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени такива в размер на сумата 300 лв., представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 03.04.2018 г., която следва да му бъде присъдена, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.” ЕАД, ЕИК *, с адрес: ***, срещу Д.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 75.25 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *
и ИД на клиента * от 30.11.2013 г. за мобилен номер *,
с който договор е новиран сключеният между страните
договор № *г., за което е издадена фактура № *г.,
както и сумата 86.25 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги № * и ИД на клиента *
от * г. за мобилен номер *,
за което е издадена фактура № * г., които сума са предмет на заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, VІІІ състав.
ОСЪЖДА „М.” ЕАД, ЕИК *, с адрес: ***, да заплати на Д.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: