М О Т И В И към НОХД № 373/2015 г.
Съдебното производство е
образувано по обвинителен акт на Карнобатската районна прокуратура против Д.Т.Ж. с обвинение за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20,
ал.2, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Карнобатската районна прокуратура поддържа обвинението и
пледира за наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода,
като съдът да приложи разпоредбата на чл. 58 а от НК при така поисканото
съкратено съдебно следствие, като наложеното на подсъдимия Ж. наказание да бъде намалено с 1/3, което да
бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Защитата на подс. Д.Т.Ж. в съдебно заседание пледира за налагане на
наказание в размер на една година лишаване от свобода, което след като се
редуцира с 1/3 реално подс. Ж. да изтърпи осем месеца лишаване от свобода,
което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Д.Т.Ж. признава вината си, съжалява за извършеното престъпление. Моли да му
бъде определено минимално наказание, което да бъде отложено при условията на
чл. 66 от НК.
Делото бе разгледано по реда
на глава ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл. 371,
т.2 от НПК.
Съдът след като се съобрази
с направените пълни самопризнания от подсъдимия и събраните на досъдебното
производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт.
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Свид.
Жеко С. живеел в гр.Карнобат и притежавал имот в с. В., общ. С., обл. Бургаска,
като имотът се състоял от двор, къща и стопански постройки в северната част на
двора, същият е бил ограден с оградна мрежа. Къщата не е била поС.но обитавана, а се
посещавала от свид. С. през определен период от време.
На
неустановена дата през м. декември 2014
год. подс. Ж. и малолетния Х.В.Х. от с. В. решили да проникнат в имота на свид.
С. и да откраднат метални колчета, които възнамерявали да продадат. Късно
вечерта двамата пристъпили към изпълнение на замисъла си и се насочили към
двора на свид. С.. С помощта на техническо средство - клещи, които свид. Х.
носел в себе си, прерязал оградната мрежа и двамата проникнали в двора.
Насочили се към стопанска постройка, в която се намирали метални колчета от
поцинкована ламарина с височина около 150 см. Двамата на няколко пъти изнесли
от двора общо 300 бр. метални колчета от поцинкована ламарина, които скрили
извън двора. Свид. Х. казал на подс. Ж. да се прибира и да не мисли за колчета,
а той ще ги продаде. След няколко дни свид. Х. посетил дома на подсъдимия и му
дал сумата от 5 лв. като заявил, че е продал металните колчета за сумата от 15
лв.
От
заключението на вещото лице е видно, че стойността на предмета на
престъплението възлиза на 216.00 лв.
Описаната фактическа обстановка в
обвинителния акт се приема на основание, както бе посочено по-горе от самопризнанията
на подсъдимия Ж. и се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства чрез следните доказателствени средства:
разпит на свидетелите Жеко С. С., Х.В.Х. и С. Х. И., както и от приложените три броя докладни записки,
заключение на вещото лице и свидетелство за съдимост
на подсъдимия, както и от направените самопризнания от подсъдимия, които
подкрепени от фактите, установени чрез изброените доказателствени средства
водят да категоричния и безспорен извод, че автор на престъплението е
подсъдимия
Ж..
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От установените по делото
факти съдът приема, че подсъдимият Д.Т.Ж. е осъществил състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.4,
т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във
връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, като на неустановена дата
през м. декември 2014 г. в с. В. общ. С., област Бургас, чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот - отрязване на оградна мрежа, чрез
използване на техническо средство - клещи, в съучастие като извършител с
малолетния Х.В.Х. от с. В., при условията на повторност, отнел чужди движими
вещи - 300 бр. употребявани метални колчета от поцинкована ламарина на обща
стойност 216.00 лв. от владението на собственика Ж.С.Ж. от гр.Карнобат, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е
маловажен.
Престъплението е извършено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Деецът е
съзнавал обстоятелствата от обективната страна на престъплението, обществено
опасния характер на извършеното от него и неговите обществено опасни последици,
като е искал тяхното настъпване.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимият Ж. престъпление е предвидено наказание от
една до десет години лишаване свобода по
общия състав на чл. 195 ал.1 т. 3, т. 4 и т. 7 от НК.
При определяне
на наказанието на подсъдимия Ж. съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК
и определи наказанието при условията на чл.54 от НК. Съдът взе предвид от
една страна, че подсъдимия е направил пълни самопризнания по време на
досъдебното производство и по време на съдебното следствие в съдебно заседание,
като съжалява за извършеното от него престъпление, както и това, че към
настоящия момент същият е неосъждан, а от друга страна съдът съобрази, че
същият е извършил престъплението при условията на повторност, като случая не е
маловажен и освен това въпреки дадената
му възможност същият не е възстановил причинените на пострадалия от
престъплението му имуществени вреди в размер на неголямата сума от 216 лв.,
което показва, че следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода,
което следва да бъде отложено за съответния изпитателен срок, тъй като ако му
бъде наложено наказание, което същият следва да изтърпи ефективно то съдът
намира, че същото ще се яви несъответствуващо тежко с оглед на извършеното от
подсъдимия престъпление.
При тези
обстоятелства съдът намира, че най благоприятно на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода,
като на основание чл. 58а ал. 1 от НК съдът намали
същото с 1/3, като по този начин подсъдимият Ж. следва да изтърпи наказание в
размер на една година лишаване от свобода, което наказание съдът отложи
с изпитателен срок от три години, като по този начин прецени, че ще се изпълнят целите на генералната и специалната
превенция визирани в чл.36 от НК, както и
че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Ж. не е императивно
задължително той да изтърпи, както бе посочено по-горе горепосоченото наложено
му наказание лишаване от свобода ефективно.
Съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати и направените по делото разноски, както и следващата се държавна такса.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: