Решение по дело №2591/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260274
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 23 декември 2020 г.)
Съдия: Жанет Марчева Христова
Дело: 20203630102591
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260274/15.12.2020г.

 

Шуменският районен съд                                                                           десети състав

На петнадесети декември                                             две хиляди и двадесета година

В открито заседание  в следния състав:                            Председател: Ж.Марчева

Секретар: П.Николова

 

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д.  № 2591  по описа за 2020 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.

 Настоящото производство е образувано по молба от Р.С.И. с  ЕГН ********** с адрес ***,  в която се прави изричното искане да бъде издадена заповед за незабавна защита срещу синът ѝ Т.Я.П. с ЕГН **********.

            В молбата се сочи, че проявите на домашно насилие са чести и системни през годините. Преди повече от десет години молителката е имала издадена заповед срещу ответника, като същия бил отстранен от жилището ѝ за една година. Въпреки това тормоза спрямо нея и неговия брат не престанал. Ответникът вдигал чести скандали, на което свидетели били съседите на семейството, както и неговата баба по майчина линия. Забранявал на майка си да гледа телевизия, да ползва пералня, обиждал я и се държал агресивно. Молителката била инвалид с 83% чужда помощ, като страдала от епилепсия. От страх и тревожност състоянието ѝ се обострило, припадъците зачестили, не можела да се храни и да спи. Последния случай на домашно насилие бил на 18.11.2020г., когато през 1.30 часа сутринта влязъл в стаята на майка си и започнал да крещи и блъска. Молителката повикала органите на полицията и линейка и същия бил откаран, като час по-късно се върнал в жилището.

Направено е искане да бъде издадена заповед за незабавна защита. Съдът с Определение № 260830 от 20.11.2020г. е издал Заповед за незабавна защита спрямо нарушителя от 20.11.2020г., с която за задължил Т.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, отстранил е същия от семейното жилище и му е забранил да се доближава до майка си и до обитаваното от нея жилище, находящо се  в гр.***. Заповедта е с действие до произнасянето от съда с решение по настоящото производство.

В съдебно заседание  молителката се явява лично, като поддържа молбата на изложените в нея основания.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, като сочи, че изложеното в молбата отговаря на истината, но основния проблем между него и майка му е, че подкрепя постоянно брат му и му помага финансово. Проблем с майка си нямал, но имал проблем с брат си.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:  Видно от служебно изисканото от съда удостоверение за родствени връзки от НБД “Население“ молителката е майка на ответника. Страните живеят в едно домакинство на адрес в гр.Шумен. От дълъг период от време отношенията между двамата са влошени. Видно от служебно изготвена справка от деловодната програма на ШРС с решение по гр.д. № 4398/2020г. на ШРС, влязло в законна сила на 18.11.2020г. е издадена заповед срещу ответника по ЗЗДН. Проявите на насилие продължили спрямо молителката, като последния инцидент бил на 18.11.2020г., когато през 1.30 часа сутринта влязъл в стаята на майка си и започнал да крещи и блъска. Молителката повикала органите на полицията и линейка и същия бил откаран, като час по-късно се върнал в жилището.

            Изложената фактическа обстановка е въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

            По допустимостта на молбата: Молбата е подадена от пострадало лице  срещу низходящ в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

            По основателността на молбата: Въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗДДН, съдът приема, че автор на твърдения акт на домашно насилие, подробно описан в молбата за защита е ответника. По делото няма събрани доказателства оборващи доказателствения ефект на декларацията. Посочените от молителката факти, описани под страх от ангажиране на наказателна отговорност, не са опровергани и оборени от Т.. Същия не е проявил активност да ангажира доказателства оборващи тезата на молителката и по този начин да бъде изведен различен правен извод. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправяне на обидни думи и заплахи,  психически тормоз, могат да бъдат характеризирани като емоционално и психическо насилие спрямо молителката. При това положение, съдът намира, че осъществените от нарушителя действия, могат да се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.  Грубото отношение на ответника е не само израз на липса на уважение към родителя, но накърняват здравето и достойнството на молителката, навлизат в личното й пространство и представляват опасност основно за психическото й здраве. Обективираното в молбата и декларацията поведение на ответника, е недопустимо от гледна точка на човешко общуване, като противоречията между роднини, независимо от техния характер – лични или имуществени, не следва да се разрешават чрез агресивно поведение, водещо до процесния конфликт.  В тази връзка като характеристични данни спрямо лицето съдът кредитира представената по делото служебно справка за съдимост рег. № 1271 от 11.12.2020г. на Бюро съдимост при ШРС, видно от която на детето са налагани наказания лишаване от свобода и пробация за извършвани престъпления по НК. Служебно е и приложена справка за предходно образувано между страните дело по ЗЗДН, по което има издадена заповед срещу ответника.

            Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищцата домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо молителката домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, а срока на мерките следва да бъде над минималния предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН размер, а именно 6 месеца. Освен това съдът съобрази обстоятелството, че на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на Т. да бъде наложена глоба в размер на минималния,  предвиден в закона, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват данни, какви доходи реализира ответника.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв.  държавна такса за завеждане на делото.

            Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1. ЗАДЪЛЖАВА  Т.Я.П. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка си Р.С.И. с  ЕГН ********** с адрес ***. ОТСТРАНЯВА Т.Я.П. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Р.С.И. с  ЕГН ********** *** (шест) месеца.

3. ЗАБРАНЯВА на Т.Я.П. с ЕГН ********** да се доближава до Р.С.И. с  ЕГН **********, както и до обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.*** за срок от 6 (шест) месеца.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на Т.Я.П. с ЕГН **********   ГЛОБА  в размер на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА Т.Я.П. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт  по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева), както и 5 лева (пет лева) такса при издаване на изпълнителен лист.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че  при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.  

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от  връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП към ОД на МВР - гр.Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУП към ОД на МВР – гр.Шумен.

 

                                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: