Мотиви към Присъда от 06.11.2013 година, постановена по
НОХД № 711/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против Б.Х.И. /B. H. I./, роден на *** год. в гр.Дарфур, Судан, живущ в
с.гр., гражданин на Судан, с начално образование, търговец, женен, неосъждан, е повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1
от НК, за това, че на 26.05.2013 година в района на 279 гранична пирамида в землището на село
Лесово, община Елхово, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както
от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от
подсъдимият престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание
при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства около предвидения в закона минимален размер както за наказанието
лишаване от свобода, така и за кумулативно предвиденото наказание глоба, като
на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода да бъде отложено за срок от три години.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието на служебен
защитник – адв. Д.П. ***. Служебният защитник на подсъдимия не оспорва, че
подсъдимият е извършил деянието, в което обвинен, както от обективна, така и от
субективна страна. По отношение на наказанието, пледира същото да бъде
определено в предвидения в закона минимален размер – 3 месеца лишаване от
свобода, както и по отношение на подсъдимия да бъде приложен института на
условното осъждане. Пледира се и за налагане на минимално предвиденото в закона
наказание глоба.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Б.Х.И. /B. H. I./ е роден на ***
год. в гр.Дарфур, Судан, живущ в с.гр., гражданин на Судан, с начално
образование, търговец, женен, неосъждан. В хода на ДП и в хода на съдебното производство
подсъдимият не е представил документ за самоличност, поради което същата е
снета по негови данни.
Подсъдимият Б.Х.И.
/B. H. I./ напуснал
държавата си по произход през 2006 година и се установил в Либия. След това
заминал за Република Гърция, където подал молба за закрила и убежище и останал
там до м. ноември 2012 година. На 15.11.2012 година подсъдимият бил задържан от
гръцките власти и върнат в Република Турция. Подсъдимият твърди, че има
разрешително да пребивава на територията на Република Гърция, поради което
направил опит да влезе в тази държава, но не бил допуснат от гръцките власти.
Поради тази причина се свързал с лице на име А. Х., който му обещал срещу
заплащане на сума от 1200 долара да окаже помощ на подсъдимия за незаконно
преминаване на територията на Република Гърция. На 23.05.2013 година лицето Абу
Хасан взело подсъдимият от хотела, в който бил отседнал, качил го в автомобил,
в който пътували и други лица, възнамеряващи да преминават нелегално държавната
граница. Всички били откарани до гориста местност, след което продължили да
вървят пеш, като водачът на групата от турски произход след известно време се
върнал обратно.подсъдимият и останалите лица от групата продължил да върви пеш,
като на 26.05.2013 година
в района на 279
гранична пирамида в землището на село Лесово, община Елхово, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България. Групата
продължила да върви към вътрешността на страната, като в землището на с.
синапово, община Тополовград били спрени за проверка от полицейски служители,
след което отведени в РУП – Тополовград. За случая бил подаден сигнал до
граничните власти, като на място за извършване на проверка в РУП – Тополовград
отишъл св. И.Т.. При
задържането подсъдимият не представил документ за самоличност.
От приложената
по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че
подсъдимият Б.Х.И. /B. H. I./ не е осъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля Т., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият
и показанията на свидетеля Т. съдът не констатира противоречия. Показанията на
свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което същите се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетеля са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за
извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи
обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и
ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Б.Х.И. /B. H. I./ е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй
като на 26.05.2013 година в района на 279 гранична пирамида в
землището на село Лесово, община Елхово, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на
властта.
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимият Б.Х.И. /B. H. I./ е осъществил фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гранично- пропусквателен
контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с
оглед държавата, от която идва -
Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля Т. и самопризнанията на
подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в
чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успяла да премине държавната граница. Довършено "влизане" и
"излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна
страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от
17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов ).
Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си,
подсъдимият е била наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи,
както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а
също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си
цел – да достигне до Република България.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимият Б.Х.И.
/B. H. I./ за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5
от НК за ненаказване на подсъдимият. Не са налице доказателства по делото, от
които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търсят
убежище, поради това, че в собствената
му родина е бил преследван
заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Тези обстоятелствата
подлежат на доказване, а такива доказателства по делото липсват. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока от служебния защитник на
подсъдимия в хода на съдебното следствие. От друга страна, видно от обясненията
на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по
делото, се установява, че същият е напуснал страната си по произход преди шест
години, живял е в страна от Европейският съюз – Република Гърция, като твърди,
че пребиваването му там е било на законно основание. Доводите на подсъдимият,
че е възнамерявал да влезе нелегално не на територията на Република България, а
на територията на друга държава – Република Гърция, не се възприеха от съда
като основания, изключващи умисъла на дееца, а от там и за постановяване на
оправдателна присъда спрямо него. Тези твърдения на подсъдимия, освен че са
недоказани в хода на съдебното следствие, не могат да променят направеният от
съда извод за осъществено от обективна и субективна страна престъпно деяние по
чл.279, ал.1 от НК.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления понастоящем
в страната, както и обществената опасност на подсъдимия, която не е висока,
предвид на това, че същият не е осъждан, имала
е добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки
самопризнания по предявеното му обвинение,
с което и е съдействал за разкриване на обективната истина по делото.
Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и
механизмът на извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха
могли обаче да бъдат определени като многобройни, нито като изключителни, за да се определи
наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при
превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало,
критично отношение към деянието, направени от подсъдимият самопризнания в хода
на ДП, съдът му наложи кумулативно предвидените наказания по чл.279, ал.1 от НК
при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно
три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00
лв.
Съдът намери,
че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният, към момента на извършване на
деянието не е бил осъждана за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: