О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 16.04.2021 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.04.2021 г. в състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Ваня И.
разгледа докладваното от съдия
Георгиев частно гражданско
дело № 210 по описа на
ОС - София за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.
1 от ГПК, вр. чл. 250 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П.к.Б.“ ЕООД срещу
Определение № 260125/28.01.2021г., постановено по ч.гр.д. № 225/2020г. на
Сливнишкия районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на
жалбоподателя за допълване на издадения по делото изпълнителен лист като
просрочена.
Жалбоподателят изтъква, че заповедта за изпълнение не
му е връчена и той не бил запознат с нейното съдържание. Счита, че няма пречка
да поиска допълването й. Намира, че при това разпоредбите на чл. 250 от ГПК са
неприложими към настоящия казус, тъй като съдът бил пропуснал да се произнесе
надлежно относно процесното вземане, а заповедта не била сведена до знанието на
заявителя, за да може той своевременно да констатира непълнотата на
произнасянето. Нямало и изричен диспозитив за оставяне без уважение на
съответната част от заявлението, за да може същото да бъде обжалвано. Прави
извод, че съдът може да се произнесе по искането за допълване на заповед за
изпълнение (или да бъде издадена допълнителна такава) за липсващото вземане,
като на това основание бъде издаден изпълнителен лист. Моли съда да върне
делото на първоинстанционния съд, за да се произнесе по допълването с предмет –
договорно възнаграждение в размер на 358,77 лв., за което съдът е пропуснал да
се произнесе надлежно в заповед за изпълнение № 124/11.06.2020г. на РС-
Сливница.
Съдът констатира, че Сливнишкият районен съд е бил
сезиран от „П.к.Б.“ ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за сумите 2135,89 лв. – главница, 358,77 лв. – договорно
възнаграждение за периода от 20.04.2019г. до 31.07.2019г., 1329,49 лв. –
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, 6,05 лв. - лихва за забава за
периода от 21.12.2018г. до 31.07.2019г., както и за законната лихва от
31.07.2019г. до изплащане на вземането.
Със Заповед № 124/11.06.2020г. съдът е разпоредил,
длъжниците да заплатят солидарно на „П.к.Б.“ ЕООД сумите 2135,89 лв. –
главница, 6,05 лв. - лихва за забава за периода от 21.12.2018г. до
31.07.2019г., 1329,49 лв. – възнаграждение за пакет допълнителни услуги, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението (09.06.2021г.) до
изплащане на вземането. Присъдени са и разноски. Заповедта, обаче, не съдържа
произнасяне по частта от заявлението, касаеща сумата 358,77 лв. – договорно
възнаграждение за периода от 20.04.2019г. до 31.07.2019г.
Препис от така издадената заповед за изпълнение е бил
връчен на длъжницата Х. Е. лично на 16.06.2020г. Няма данни за връчването й на
другия солидарен длъжник.
На 24.07.2020г. съдът е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист въз основа на тази заповед, за което се извърши съответно
отбелязване върху нея.
Видно от това отбелязване, изпълнителен лист е бил
издаден на 06.08.2020г. за посочените в заповедта суми.
Съгласно удостоверително изявление на представител на
„П.к.Б.“ ЕООД с пълномощно на л. 26 от първоинстанционното дело, същият е
получил лично изпълнителния лист на 15.09.2020г.
На 28.01.2021г. в Сливнишкия районен съд е постъпила
молба от „П.к.Б.“ ЕООД, в която е посочено, че липсва надлежно произнасяне
относно претендираното договорно възнаграждение в размер на 358,77лв. – както в
заповедта за изпълнение, така и в изпълнителния лист. Молителят претендира,
съдът да се произнесе надлежно относно това вземане, като, при условие, че признае
същото за дължимо, да издаде изпълнителен лист.
На същата дата районният съд е постановил обжалваното
в настоящото производство определение, с което е оставил молбата без
разглеждане. За да постанови този правен резултат, съдът се е позовал на разпоредбата
на чл. 250, ал. 1 от ГПК, съгласно която молбата за допълване може да се подаде в
едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Посочено е, че в случая заповедта
за изпълнение не подлежи на връчване на заявителя, но най- късният момент, в който
той се е запознал със съдържанието й, е отразената в самата заповед дата –
15.09.2020г., поради което срокът за допълване е изтекъл на 15.10.2020г.
Направен е извод, че молбата е подадена извън законоустановения едномесечен
срок, поради което следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна поради
следните съображения.
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК намират
приложение в заповедното производство. Следователно, допълване на заповед за
изпълнение е по принцип допустимо.
Редът за извършване на допълването е
регламентиран с чл. 250 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК,
страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е
произнесъл по цялото й искане, като молба за това може да се подаде в
едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Видно
е, че законодателят обвързва упражняването на правото да се иска допълване с
преклузивен едномесечен срок. В случай, че съдебният акт подлежи на връчване,
началото на срока се поставя с връчването. В случай, че съдебният акт е
необжалваем, препис от него не се връчва на страните (арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК), а срокът за неговото допълване тече от влизането му в сила.
В конкретния случай, актът, чието
допълване се иска, е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК, тя не подлежи на обжалване, освен в
частта за разноските. Поради това препис от нея не се връчва на заявителя, а тя
влиза в сила в деня на постановяването й, който в случая е 11.06.2020г. Това е
релевантният момент, от който започва да тече едномесечният срок по чл. 250,
ал. 1 от ГПК за подаване на молби за допълването й. С неговото изтичане на
11.07.2020г. тази възможност се преклудира, а подадените след тази дата молби
са недопустими поради просрочие.
С оглед гореизложеното, правилно СлРС е
оставил без
разглеждане
молбата на „П.к.Б.“
ЕООД от 28.01.2021г. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Горните съображения обуславят извод, че ирелевантен за
спазването на срока е моментът, в който заявителят е узнал фактически за
заповедта за изпълнение. Но дори едномесечният срок по чл. 250 от ГПК да се
брои от този момент, в случая жалбата също би била просрочена, тъй като на
15.09.2020г. „П.к.Б.“ ЕООД е получило изпълнителен лист за сумите, посочени в
заповедта за изпълнение, и така е узнало, че съдът не се е произнесъл по част
от заявлението му. В тази хипотеза, срокът за допълване на заповедта би изтекъл
на 15.10.2020г., т.е. също много преди подаването на молбата в този смисъл от
28.01.2021г.
С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба
на „П.к.Б.“ ЕООД срещу Определение №
260125/28.01.2021г., постановено по ч.гр.д. № 225/2020г. на Сливнишкия районен
съд, с което молбата на жалбоподателя по чл. 250 от ГПК е оставена без
разглеждане като просрочена.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
ВС на РБ при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, вр. чл. 280, ал. 1, и 2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.