№ 5975
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско
дело № 20251100505725 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2175/10.02.2025 г. по гр. д. № 584521 по описа за 2023 г. на Софийски
районен съд, 87 състав, на основание на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е
отменено уволнението на В. М. А., извършено със Заповед № РД-12-667/08.09.2023 г. на
Министъра на културата при Министерство на кулурата и е прекратено трудовото
правоотношение между страните; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В. М. А. е възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност “Главен сътрудник по управление на европейски
проекти и програми – координатор“ при Министерство на културата, като Министерство на
културата е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на чл. 78,
ал. 6 от ГПК сумата от 100 лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 76948/05.03.2025
г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Министерство на културата, в която се
излагат съображения, че решението е неправилно и необосновано. Въззивната страна счита,
че съдът неправилно е формирал извод за неспазване на формалните критерии за издаване
на заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения, респективно неправилно не е
изследвал по същество въпроса дали е налице трайно неефективно изпълнение на работата
от страна на В. А., причинено от липсата на качества. Твърди, че в докладна записка вх. №
94-00-20215/07.09.2023 г. са изложени достатъчно съображения в подкрепа на
обстоятелството за липса на изискуемите у работника качества за изпълнение на съответната
1
длъжност. Претендира разноски.
Въззиваемият В. М. А. е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно, поради
което моли същото да бъде потвърдено. Поддържа, че работодателят е следвало да посочи
конкретно, индивидуализирано фактическо основание за уволнението. Сочи, че
представената по делото докладна записка не му е била предявена към датата на връчване на
процесната заповед, а с мотивите за уволнението си се запознал едва с връчване на
определението на СРС за насрочване на делото. В допълнение излага подробни
съображения, че не са налице фактически обстоятелства, обуславящи приложението на
уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
При извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в
изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата
правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че въззиваемият е заемал длъжността “Главен сътрудник по управление на
европейски проекти и програми – координатор по изпълнението на Инвестиция С11.17
„Дигитализация на колекции на музеи, библиотеки и архиви” по силата на сключен трудов
договор с работодателя Министерство на културата, считано от 17.05.2023 г., както и че
трудовото му правоотношение е било прекратено считано от 08.09.2023 г. на основание чл.
328, ал.1, т.5 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.5 КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2, при липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата.
Съобразно становището, възприето в мотивите към т. 3 от ТР № 4/2017 г. на ОСГК на
ВКС, субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право,
което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се
прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието
включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево,
количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение
на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици
за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е
писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта.
Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на
трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на
волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и
2
законоустановеност на основанията за уволнение.
Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл.
328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се
индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае да
предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на
трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез
посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и
неопределено понятие - „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на
това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в
качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания,
умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна
липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на
трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата
причина за прекратяване на договора.
За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за
прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват
или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът
по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се
постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на
защита.
В настоящия случай, видно от приложената на л. 16 от първоинстанционното дело
Заповед № РД12-667/08.09.2023 г., работодателят е преповторил законовия текст,
респективно като основание за прекратителното волеизявление е посочено „липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“. В заповедта
липсват каквито и да било мотиви на работодателя, чрез които да се установи фактическата
причина за прекратяване на договора. Липсва и изброяване кои знания, умения или навици
липсват или посочване в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата.
Както е отбелязал и първоинстанционният съд в процесната заповед не е налице и
препращане към друг документ, в който липсата на конкретни качества да е констатирана и
правото му на защита срещу уволнението да е обезщетено, влючително липсва препращане
към посочената във въззивната жалба докладна записка вх. № 94-00-20215/07.09.2023 г. В
същата са изложени съображения за липса на изискуемите у ищеца качества съобразно
длъжностната му характеристика и по – конкретно: забавяне на проектите, липса на
способности за планиране, организиране и контролиране, липса на ефективно и ефикасно
присъствие като член на екип и липса на дигитална компетентност. По делото не се твърди,
а и не са налични доказателства въпросната докладна записка да е била връчена на
работника или да е достигнала до знанието му преди връчването на препис от отговора на
исковата молба по гр. д. 584521/2023 г. по описа на СРС, 87 състав, ведно с приложените към
3
него доказателства.
Следователно, дори и да се приеме, предвид приобщените по искане на ответника
писмени доказателства и гласни доказателствени средства, че по делото са налице данни за
наличие на пропуски по отношение на качествата и уменията на работника, същите не
следва да бъдат обсъждани от съда, доколкото работодателят не е изпълнил задължението си
да посочи фактическото основание за уволнението, респективно работникът е бил
възпрепятстван да упражни правото си на защита. Предвид изложеното процесната заповед
за уволнение се явява незаконна и подлежи на отмяна на формално основание.
Трудовият договор между страните е сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ –
до приключване на изпълнението на Инвестиция С11.17 „Дигитализация на колекции на
музие, библиотеки и архиви“ от Националния план за възстановяване и устойчивост –
31.08.2026 г. Следователно и доколкото не се установява срокът да е изтекъл към момента на
постановяване на първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено и по
отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението работа.
С оглед съвпадението на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение - потвърдено.
По разноските:
Въззиваемата страна не претендира разноски в настоящото производство, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2175/10.02.2025 г. по гр. д. № 584521 по описа за 2023 г.
на Софийски районен съд, 87 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5