АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ
№................... 24.01.2020 г., гр.
Добрич
Административен съд - Добрич, в закрито съдебно заседание, на
двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 38/ 2020 год. по описа на АдмС
- Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба от ИООД, със седалище град Добрич, ЕИК *********, представлявано от М.Д.М.,
срещу Разрешение за строеж № 160/ 04.09.2018 г., издадено от Главен архитект на
Община град Добрич.
Жалбоподателят сочи, че е научил за
издаденото Разрешение за строеж на 08.01.2020 г., на която дата представител на
дружеството е подписал Приемо – предавателен протокол между Община град Добрич
и ИООД, с който представител на Община град Добрич предал на представителя
документи, отнасящи се до реализацията на обект „Проектиране и изпълнение на
подпорна стена между УПИ І, публична общинска собственост, с предназначение за
спортна площадка“ и УПИ V в кв. 810 на ЦГЧ на Община град Добрич“, между които
и обжалваното Разрешение за строеж (РС). Според жалбоподателя РС е издадено от
компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но при допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон, на основание които претендира отмяната му.
Жалбоподателят счита, че има правен интерес от обжалването, като се позовава на
чл. 127 от Закона за концесиите и чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Навежда доводи,
че според одобрения инвестиционен проект подпорната стена навлиза с около 4
метра в концесионната територия, което е грубо нарушение на концесионния
договор, в който параметрите на концесионната територия са точно определени.
Добавя, че разрешеният строеж е в непосредствена близост до ученическата
спортна школа, сграда, на която жалбоподателят също е концесионер. Твърди, че с
разрешеното строителство се нарушава чл. 16 от Закона за концесиите, тъй като
се засяга безпрепятственото и безопасно функциониране на обекта на концесията.
Претендира, че са нарушени нормите на чл. 142 и чл. 149 от ЗУТ, тъй като
жалбоподателят, като заинтересовано лице по чл. 149 от ЗУТ, не е бил уведомяван
за осъществените до момента действия във връзка с РС. Иска от съда да отмени оспорения
акт като незаконосъобразен. Претендира при отмяна съдебно – деловодни разноски.
С изпращане на жалбата и преписката
към нея, се оспорва същата, като се настоява, че оспорващият няма правен
интерес от обжалване на РС. Добавя се, че същевременно жалбата е и просрочена,
като се представя Протокол от заседание на Общински съвет град Добрич, проведено
на 26.03.2019 г., на което представляващият дружеството разисква атакуваното с
жалбата строителство и в частност свързаното с него РС. Иска се съдът да остави
жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото.
По делото е представена преписката по
издаване на оспореното РС, ведно с придружаващите го документи за разрешеното
строителство, концесионните договори на жалбоподателя, Протокол от заседание на
Общински съвет град Добрич от 26.03.2019 г.
Настоящият съдебен състав намира, че
жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото да бъде прекратено.
Съображенията за това са следните:
Разрешение за строеж № 160 е издадено
на 04.09.2018 г.(л. 8) С него е разрешено на Община град Добрич да извърши СМР
съгласно одобрения на 04.09.2018 г. от арх. Боряна Станчева инвестиционен
проект № 152 от 29.08.2018 г. за „Подпорна габионна стена между УПИ І и УПИ V,
кв. 810, ЦГЧ на град Добрич“. Строежът е четвърта категория. РС е влязло в сила
на 21.09.2018 г., видно от печата върху него.
Видно от Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи на
техническата инфраструктура (л. 9 – 11), на 05.10.2018 г. е открита
строителната площадка.
На 10.10.2018 г. е съставен Акт № 10
за установяване състоянието на строежа при спиране на строителните работи
поради: Неизяснени теренни отношения между Община град Добрич, Концесионер и
собственик на имот УПИ V, кв. 810 (л. 12) и във връзка с проверка за
установяване законността на границата между имотите.
На 08.01.2020 г. е съставен Акт за
установяване на състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството
за всички спрени строежи по общия ред, в който е отразено, че няма неизяснени
теренни взаимоотношения, тъй като кадастралната и регулационните граници между
имоти УПИ І и УПИ V в кв. 810 по плана на ЦГЧ съвпадат, а оградата ще бъде
изпълнена по границата между двата имота.(л. 13)
С писмо № 70 – 181 – 9/ 17.12.2019 г.
е уведомен управителят на дружеството, че предстои продължаване на строителните
работи за реализирането на процесния обект. (л. 14)
Видно от Договор за предоставяне на
концесия върху общински нежилищен имот, представляващ общинска публична
собственост по смисъла на Закона за общинската собственост с рег. № 6/
04.12.2001 г. (л. 15 – 19) жалбоподателят е концесионер върху общински
нежилищен имот, публична общинска собственост – спортен комплекс „Младост“ град
Добрич. Предметът на концесията, съгласно чл. 2 от Договора, включва даване на
разрешение за осъществяване на спортна, тренировъчна и състезателна дейност,
съобразно нуждите на физическото възпитание и спорта и свързаните с тях
обслужващи и спомагателни дейности върху имот публична общинска собственост –
спортен комплекс „Младост“ – част от парцел ІІ, кв. 1, съгласно плана на
градски парк „Свети Георги“ гр. Добрич, находящ се във втора зона на гр. Добрич
по ул. „Ген. Колев“, с обща площ 15 167 кв. м. Обектът се състои от: част
от масивна едноетажна сграда „съблекалня“, състояща се от 4 съблекални
помещения, всяко с баня и тоалетна и две стаи; игрища – 7 бр., зелени площи
около игрищата.
С Договор за предоставяне на концесия
ученическа спортна школа (УСШ) рег. № 93 от 12.04.2010 г. на същото дружество е
предоставена концесия за услуга – управление и поддържане на обект на концесия,
представляващ: Масивна сграда – ученическа спортна школа с площ 1 082 кв.
м, град Добрич (л. 20 – 26). Обектът на концесията е имот общинска собственост,
сграда с идентификатор 72624.626.4602.1 по КККР на град Добрич, находяща се в
УПИ І, кв. 810 по ПУП – ПРЗ на ЦГЧ, ул. „Ген. Колев“, гр. Добрич. Дейностите,
които може да извършва концесионерът, са: поддържане и експлоатация на
спортния обект и съоръжения в него в областта на физическата култура и спорта;
тренировъчна и състезателна дейност по няколко вида спортно – развлекателни
услуги, здравни и рехабилитационни услуги, отдаване под наем на части от имота,
както и осъществяване на други търговски дейности, свързани с предназначението
на имота – спортни зали.
По делото е налице Обяснителна
записка към инвестиционния проект, от която се установява, че проектът е
изготвен в изпълнение на договор за обществена поръчка на Община град Добрич за
„Проектиране и изпълнение на подпорна стена между УПИ І, публична общинска
собственост „За спортна площадка“ и УПИ V в кв. 810 на ЦГЧ на Община град
Добрич“. Предметът на обществената поръчка е проектиране и изграждане на
подпорна стена с габиони, за да се осигури устойчива и безопасна архитектурна
среда. Проектът третира укрепване на самосвличащ се склон между УПИ І и УПИ V,
като се укрепи и отводни склонът.(л. 43 – 44)
На 26 март 2019 година е проведено
заседание на Общински съвет град Добрич, на което е присъствал и управителят на
дружеството – жалбоподател като общински съветник,(л. 100 – 108), като е
обсъждано строителството на подпорната стена. Арх. Боян Коларов е отговарял на
въпроси на г-н М., управител на концесионера – жалбоподател, като го е
уведомил, него и останалите общински съветници, че на 29 август 2018 г. е
внесена строителната документация за обекта, а на 21 септември 2018 г. е влязло
в сила Разрешението за строеж (л. 103, на гърба, първи абзац). Изложението е
чрез визуализиране на хронологията на разрешаване и развитие на строителството
чрез мултимедия, видно от Протокола.
При така изложените факти и
обстоятелства, изведени от приложените по делото доказателства, като се
съобразят приложимите правни норми, се налагат следните изводи:
Жалбоподателят не е заинтересовано
лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от Закона за устройство на територията.
Съгласно разписаното с чл. 149, ал. 2 от ЗУТ заинтересувани лица по ал. 1 са: в случаите на
нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят,
собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите
на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на
земята; в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен
строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; в случаите по чл. 185,
ал. 1 и 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата,
съответно собствениците в етажната собственост. Жалбоподателят претендира, че е
заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, но той не е от
категорията на лицата, изброени в текста на т. 1. Не фигурира и сред лицата по
т.2 и т.3 на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Договорите му за концесия са с предмет
упражняване на спортна и развлекателна дейност в конкретните обекти,
предоставени на концесия. Те не са свързани със строителство и не се касае за
строителство, осъществявано по негово заявление във връзка с предмета на
предоставените му концесии. В тази връзка е неотносима и нормата, на която се
позовава жалбоподателят от специалния Закон за концесиите (ЗК) – чл. 127. Нормата
на чл. 127 от ЗК е разположена в Раздел II. Изпълнение на концесионния договор.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗК при изпълнението на концесионния договор всички
индивидуални административни актове, свързани с изпълнение на дейностите
по концесията, се издават на името на концесионера и по негово искане. РС не е
индивидуален административен акт, който да е свързан с дейностите по концесиите
на жалбоподателя. Освен това, не може да се приеме, по аргумент от чл. 127, ал.
2 от ЗК, че жалбоподателят е лице, което има право да строи в чужд имот, тъй
като строителството не се изпълнява по силата на концесията.
С оглед изложеното, по отношение
оспореното РС жалбоподателят не се явява заинтересовано лице, поради което няма
правен интерес от обжалването му и жалбата му се явява недопустима, в какъвто
смисъл е основателно възражението на ответника.
За пълнота настоящият състав счита,
че следва да отбележи, че дори да беше заинтересовано лице дружеството, то
неговият управител е узнал за издаденото РС много по – рано, като документиране
на узнаването е налице на 26.03.2019 г., видно от Протокол от заседание на
Общински съвет град Добрич от същата дата, поради което е неприемливо срокът за
обжалване да се отчита от връчването на Приемо – предавателния протокол на
8.01.2020 г., който според настоящия състав е поискан да се изготви единствено
и само за нуждите на подаване на жалбата.
За допустимостта на жалбата, съдът
следи служебно и като намира жалбата изцяло за недопустима, следва да остави
жалбата без разглеждане, като прекрати производството по делото.
По
изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд
– Добрич, І състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от ИООД, със седалище град
Добрич, ЕИК *********, представлявано от М.Д.М., срещу Разрешение за строеж №
160/ 04.09.2018 г., издадено от Главен архитект на Община град Добрич.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 38/ 2020 г. по описа
на Административен съд - Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
седемдневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Р
България.
СЪДИЯ: