№ 115
гр. Бургас, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500160 по описа за 2022 година
С решение № 15 от 02.02.2022 г. по гр.д. № 179/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Ямбол е осъдено “Д. – О. з.” ЕАД да заплати на
непълнолетния АНД. АНД. К. със съгласието на неговата майка Б. Д. СП.
сумата 52 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 04.06.2016 г. заедно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021 г. до
окончателното изплащане, като до претендирания размер на обезщетението
от 172 000 лв. претенцията е отхвърлена.
Въззивникът-ищец АНД. АНД. К. е останал недоволен от решението и
го е обжалвал с въззивна жалба, като повдига оплаквания, че решението е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с приетите по
делото доказателства.
Определеният от съда размер на обезщетението бил неправилен и
крайно недостатъчен за репариране на претърпените от ищеца вреди. В
жалбата се излагат подробно аргументите на страната за това, че при
констатираните по делото телесни увреждания на ищеца, проведеното
лечение, състоянието му към момента и тенденциите за развитие на травмите
в бъдеще, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да се определи
обезщетение в общ размер от 200 000 лв., като след приспадане на
полученото обезщетение в размер на 28 000 лв., искът следва да се уважи за
общо 172 000 лв.
Отправя се искане за отмяна на решението на Окръжен съд – Ямбол и
1
за присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение – 172 000
лв. заедно със законната лихва и разноските по делото. Настоящият въззивен
състав приема, че е сезиран с искане за отмяна на решението в
отхвърлителната му част, а именно: за отмяна на решението в частта, с която
е отхвърлен искът над присъдения размер от 52 000 лв до претендирания
размер от 172 000 лв., и за допълнително присъждане на обезщетение в
размер на 120 000 лв. заедно със законната лихва.
Въззиваемият по жалбата на ищеца ответник “Д. – О. з.” ЕАД не е
представил отговор. Депозирал е насрещна въззивна жалба, като обжалва
решението в цялост, като иска отхвърляне на предявените искове изцяло и
присъждане на направените по делото разноски.
Сочи се в насрещната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на материалния закон при прилагане на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, като е приел, че на ищеца се дължи обезщетение в общ размер от 80 000
лв. Този размер бил определен в противоречие със задължителната съдебна
практика, определяща обстоятелствата, които съдът следва да вземе под
внимание. Този размер на обезщетение надхвърлял застрахователните
обезщетения, които били определяни при сходни случаи.
По делото било установено, че вина за настъпване на инцидента имали
двамата водачи – този, който управлявал автомобил със сключена застраховка
ГО при ответника, и този, който управлявал автомобил със застраховка ГО
при третото лице-помагач ЗД “Б. И.” АД. Съдът не обсъдил възражението за
разделяне на отговорността на застрахователите съобразно с отговорността на
двамата водачи. В случая бил приложим КЗ (отм.), който не предвиждал
солидарна отговорност на застрахователите в тази хипотеза за разлика от сега
действащия КЗ, в сила от 01.01.2016 г., в чл. 499, ал. 7 КЗ.
Изплатеното извънсъдебно обезщетение отговаряло на критериите за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение изцяло
и за отхвърляне на предявените искове.
По насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от ищеца А.К., с
който се оспорват оплакванията на застрахователя относно размера на
присъденото обезщетение.
Конституираното по делото трето лице-помагач ЗД “Б. И.” АД не е
изразило становище по жалбите.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба на ищеца и насрещната въззивна жалба на ответника-
застраховател са подадени в определения от закона срок, от легитимирани да
обжалват решението страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят
2
на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от
26.04.2022 г. са допуснати за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди заедно
със законна лихва. Ищецът АНД. АНД. К., който е роден през 2005 г. и като
непълнолетен извършва по делото процесуалните действия лично и със
съгласието на майка си Б. Д. СП., изложил твърдения, че при ПТП на
04.06.2016 г., предизвикано от водача на МПС А. К. К., който е управлявал
автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с
ответника-застраховател, са му били причинени телесни увреждания. От
травмите ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, стрес и причинени неудобства. Ищецът отправил до
застрахователя искане за обезщетение, като по образуваната щета му било
изплатено обезщетение в размер на 28 000 лв. Според ищецът този размер не
е достатъчен за репариране на вредите му, поради което поискал осъждане на
ответника-застраховател да му заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 72 000 лв., увеличено впоследствие на 172
000 лв., заедно с лихва за забава от датата на завеждане на иска до
изплащането.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска.
Възразил, че освен водачът А. К. вина за произшествието носи и М. К. М. –
водач на другия участващ автомобил, чиято гражданска отговорност била
застрахована по договор със ЗД “Б. И.” АД. Поради това отговорността за
вредите, причинени на ищеца, следвало да се раздели между двамата
застрахователи съобразно с приноса на всеки от двамата водачи. Възразил, че
изплатеното обезщетение в размер на 28 000 лв. репарира изцяло вредите на
ищеца. Поискал обезщетението да се намали, тъй като увреденият
допринесъл за настъпването на вредите, пътувайка в автомобила без поставен
предпазен колан. Възразил, че искът е погасен по давност.
Третото лице-помагач ЗД “Б. И.” АД оспорило претенциите.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за
обезщетяване неимуществените вреди на ищеца се дължи обезщетение в
размер на 80 000 лв. и след като съобразил изплатеното обезщетение в размер
на 28 000 лв., уважил иска до размер от 52 000 лв. заедно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 28.06.2021 г. до изплащането,
като в останалата част – до претендирания размер от 172 000 лв. – отхвърлил
иска.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части -
допустимо.
По съществото на спора:
Прекият иск против застрахователя за обезщетение за неимуществени
вреди се основава на чл. 226 вр. чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 и 23 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016 г. За процесната застраховка “гражданска
3
отговорност” следва да се прилагат правилата на отменения Кодекс за
застраховането, тъй като договорът е сключен преди влизане в сила на сега
действащия КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на задължения и
основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява сложен юридически факт (фактически състав), който
кумулативно включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3)
противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. С договора за
задължителна застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите”
застрахователят-ответник се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования водач за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Във въззивното производство не се поддържа спор относно
извършеното от водача на автомобил БМВ с рег. № ********** А. К. деяние и
неговата противоправност, относно вината на водача, нанесените на ищеца
вреди и връзката им с катастрофата, както и правото му да получи
обезщетение за тях. С оглед конкретните оплаквания на въззивниците във
въззивните жалби спорни по делото остават само въпросите за размера на
обезщетението и намаляването му поради принос от страна на пострадалия на
осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От заключението на извършената по делото СМЕ от д-р Т. Ч., съдебен
лекар, неоспорено от страните, и от заключението на комплексната СМЕ,
извършена от д-р Ч. и от д-р Д. Р., офталмолог, също неоспорено от страните,
се установява, че при процесното ПТП от 04.06.2016 г. ищецът е получил
автомобилна травма като пътник на задната седалка на лек автомобил.
Пострадал е при блъскането на автомобила в друг и след изпадане от
автомобила. Получил е черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-
контузни рани предимно в тилните области на главата, множество
охлузвания, кръвонасядания и натъртвания по лицето, сътресение на мозъка
с изпадане за кратко в безсъзнание; контузия на шийния сегмент на
гръбначния стълб с клинични и рентгенологично данни за счупване на тялото
на пети шиен прешлен, без образуване на костни фрагменти, които да
проминират към гръбначномозъчния канал и да упражнят компресия на
гръбначния мозък; контузия на гръдния кош с двустранни обширни
охлузвания на кожата и натъртвания на тъканите; счупване на дясната
ключична кост с дислокация на костните фрагменти и наличие на хематом
около мястото на счупването; контузия на корема с болезненост при палпация
в лявата половина; изразени обширни охлузвания на кожата в двете поясни
области; множествени охлузвания на кожата на горните и долните крайници;
травматична макулопатия на дясното око. Сътресението на мозъка
представлява “разстройство на здравето, временно опасно за живота”, като
последиците от такава травма отзвучават обикновено в рамките на 1-2
месеца. Счупването на тялото на пети шиен прешлен е лекувано с поставяне
4
на твърда шийна яка за срок от шест месеца и се явява “трайно затрудняване
движението на врата”. Счупването на дясната ключица е довело до “трайно
затрудняване движението на десния горен крайник”, което при правилно
протичане на оздравителните процеси продължава около два месеца.
Разкъсно-контузните наранявания са причинили “временно разстройство на
здравето, неопасно за живота” и са заздравели за срок от 2-3 седмици.
Описаните дотук травматични увреждания са излекувани и няма данни за
неблагоприятни последици от тях за здравето на ищеца в бъдеще.
Увреждането на дясното око е било установено няколко месеца след
инцидента, при който детето е получило тъпа травма на дясното око, при
което се е образувал оток на тъканите в областта на очното дъно, довел до
намаляване на зрението на окото. Отокът е персистирал няколко месеца, след
което се е резорбирал, но е останала частична атрофия на някои слоеве на
ретината и трайно намаление на зрението на травмираното око. На 02.09.2016
г. в специализирана очна клиника в гр. Варна е проведено лечение чрез
инжектиране на окото със субтенон – кортикостероиден препарат. Към
момента на прегледа, осъществен от вещите лица по КСМЕ, зрението на
дясното око е около 0,5 - 0,6, което означава намаление на зрителната острота
с 40 - 50 %. Според експертите поради младата възраст на пострадалия е
възможно известно подобрение на зрението през следващите години, но е по-
вероятно според обясненията на д-р Р. в с.з. подобрение да не настъпи и
зрението да бъде трайно намалено до моментните стойности без тенденция за
по-голямо намаление.
Обстоятелствата относно болките, страданията и неудобствата на ищеца
и проведеното лечение се потвърждават от свидетелските показания на майка
му и леля му.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания,
съдът съобрази, от една страна, характера, вида и тежестта на нанесените
телесни увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време
на лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от
шокиращото и болезнено преживяване, трайното увреждане на зрението на
дясното око, а от друга страна, сравнително лекото възстановяване от другите
уувреждания и липсата на трайни и необратими последици от травмите (без
тази на окото). Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на
застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2016
г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца е
справедлива и достатъчна сума в размер на 88 000 лв.
5
Възражението на застрахователя, че отговорността за вредите,
причинени на ищеца, следва да се раздели между двамата застрахователи
съобразно с приноса на всеки от двамата водачи, тъй като освен водачът А. К.
вина за произшествието носи и М. К. М. – водач на другия участващ
автомобил, чиято гражданска отговорност била застрахована по договор със
ЗД “Б. И.” АД, не може да доведе до редуциране на отговорността на
застрахователя-ответник в този процес. Не може да се сподели тезата на
застрахователя, че КЗ (отм.) не предвижда солидарна отговорност на
застрахователите в тази хипотеза за разлика от сега действащия КЗ, в сила от
01.01.2016 г., в чл. 499, ал. 7 КЗ. Съгласно чл. 53 ЗЗД в случай на увреждане,
причинено от няколко деликвенти, те отговарят солидарно. Застрахователят
по застраховка ГО, сключена с един от деликвентите, отговаря спрямо
увредения за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума,
а не съобразно приноса на застрахования. (Решение № 121 от 18.09.2014 г. по
т.д. № 2859/2013 г. на ВКС, Първо ТО) Отношенията между застрахователите
ще подлежат на уреждане по правилата на чл. 127 ЗЗД.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да се намали, когато
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Възражението в този
смисъл, повдигнато от ответника, е основателно. Няма спор между страните,
че пострадалото дете е пътувало на задната седалка в лекия автомобил,
управляван от баща му, заедно с брат си и друго дете, без поставен предпазен
колан с какъвто автомобилът е оборудван, и без да ползва система за
обезопасяване на деца съгласно чл. 137б от ЗДвП. Няма спор, че след
сблъсъка на двата автомобила и трите деца са изпаднали от автомобила и са
били намерени на различни места из нивата, в която автомобилът БМВ е
спрял движението си след удара. Няма спор, а в такъв смисъл са и
заключенията на в.л. Ч., че телесните увреждания на А. са получени
вследствие удрянето на тялото му по повърхността на терена. Оттук може да
се направи логичното заключение, че ако тялото на А. е било обезопасено
срещу изпадане от автомобила чрез колан или друга система, то тези
конкретни травми не биха настъпили. Може да се спекулира по въпроса дали
детето не би получило други, различни увреждания, ако беше останало вътре
в купето на автомобила, при положение, че купето е претърпяло деформации
при удара, но до обоснован конкретен отговор на този въпрос не може да се
стигне. Поведението на пострадалия обективно е допринесло за вредоносния
резултат. Ето защо съдът приема, че обезщетението, дължимо на ищеца,
следва да се намали на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 10 %, т.е. от 88 000 лв. на 80
000 лв.
Претенцията по чл. 226 КЗ (отм.) следователно е основателна до размер
от 52 000 лв., тъй като при дължимо обезщетение в размер на 80 000 лв.
застрахователят е платил доброволно на ищеца сумата 28 000 лв. Въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба в крайна сметка са неоснователни.
Дадената от първоинстанционния съд неточна правна квалификация на
главния иск не е довела да нарушаване на процесуалните права на страните,
6
до даване на неточни указания за правнорелевантните факти и тежестта на
доказване. Първоинстанционното решение следва да се потвърди.
И двете страни претендират разноски. Поради изхода на делото и
съразмерно с отхвърлената част на всяка жалба, респ. с успешната защита на
всяка от страните срещу насрещната жалба, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за въззивното производство в размер на 333,33 лв., а в
полза на ответника – 166,66 лв. Възражението на застрахователя за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца-въззивник е неоснователно, тъй като размерът от 2000 лв. е под
минималния съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 на ВАдвС. При
определяне разноските, дължими на застрахователя за въззивното
производство, съдът не взе предвид платената държавна такса в размер на
1040 лв., а само дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 02.02.2022 г., постановено по гр.д.
№ 179/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ответника – ЗД “Б. И.” АД, ЕИК ********.
ОСЪЖДА “Д. – О. з.” АД , ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. В. № 89Б, да заплати на АНД. АНД. К., ЕГН
**********, със съгласието на майка му Б. Д. СП., двамата от гр. Плевен, ж.к.
С., ул. Мир № 13, сумата 333,33 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА АНД. АНД. К., ЕГН **********, със съгласието на майка
му Б. Д. СП., двамата от гр. Плевен, ж.к. С., ул. Мир № 13, да заплати на “Д. –
О. з.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. В. № 89Б, сумата 166,66 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7