Р Е
Ш Е Н
И Е-23
гр.Трън, 03.07.2018 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Трънският районен съд, 2-ра
гражданска колегия, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Петър Симеонов
при секретаря Гергана Ачанова като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№62 по описа за 2018г. на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 и чл.225 ал.1, чл. чл.224 и чл.226 ал.2 от КТ
.
По изложените в исковата молба и в
с.з. от процесуалния си представител
обстоятелства ищеца по делото И.Б.П. моли
съда да постанови решение, с което да признае уволнението му, извършено със
заповед № РД 05-52/30.01.2018г. на Кмета на община гр.Трън за незаконно и за
отмяната му като такова, за възстановяване на заеманата от него длъжност преди
уволнението –“директор на Общинско предприятие (ОП) „Трънска гора“ в ответното предприятие,
както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 6 480 лева,
представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането му без работа
за шестмесечен срок по причина на
незаконното уволнение, обезщетение по чл.224 от КТ, както и направените по
делото разноски.
Кмета
на община Трън чрез процесуалния си представител е оспорила предявените искове,
както по основание така и по размер, и моли за отхвърлянето им.
Трънският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от доказателствата по делото ( договор за управление от 10.04.2017г. и
Заповед № РД -06-05 от 10.04.2017г. ), а и това обстоятелство не се спори от
страните по делото, ищеца е работил в ОП „Трънска гора“ като е заемал длъжност
”Директор“и със заповед №РД 05-52 от 30.01.2018г. на кмета на община Трън трудовото
му правоотношение е прекратено предсрочно на основание чл.10 ал.1 от Договор за
управление на Общинско предприятие „Трънска гора“, считано от 01.02.2018г. В процесната уволнителна заповед няма мотиви
за уволнението, а основанието е горецитирания текст, който гласи: “Настоящия
договор може да бъде прекратен предсрочно от кмета на общината.“
Ищеца по делото на първо място изтъква доводи, че атакуваната уволнителна
заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на законовите разпоредби
на чл.325 и чл.328 от КТ, тъй като не е спазено изискването за отправяне на предизвестие
при прекратяването на договора. Оспорва договора сключен с него да е за
управление по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, а се касае за класически трудов
договор наименован „Договор за управление“.
Процесуалният представител на кмета на Община Трън оспорва искането на
ищеца за отмяна на уворнението като неоснователни, тъй като не отговаря на
фактите твърдението, че е налице сключен трудов договор, а не договор за
възлагане на управление, какъвто реално е сключен. Описва се процедурата по
избор на кандидат за длъжността „Директор“ на ОП „Трънска гора“, а именно, че
на 09.04.2017г. община Трън е предприела действия по избор на нов директор,
който да представлява и управлява ОП за две години. За тази длъжност документи
били подадени единствено от ищеца. Кмета на общината е извършила събеседване с
кандидата, протекло при подпомагането на още три длъжностни лица от общината:
заместник-кмета, главния счетоводител и юрист. Протекло в два етапа: преценка
на представените документи на кандидата и втори етап– изслушване на същия
относно защитата на представения бизнес план за развитие и дейността на ОП. След
проведеното изслушване комисията е одобрила назначаването на кандидата и кмета
е сключил догорор за управление на ОП „Трънска гора“ с ищеца. По гореописаният ред с ищеца са сключвани договори за
управление и за предходни периоди. Една от формите на осъществяване на
самостоятелна стопанска дейност е създаването на общински предприятия, като
директорите им се назначават от кмета на общината по ред, определен от общинския
съвет. Съгласно чл.10 от приетия от общинския съвет правилник за дейността на ОП
„Трънска гора“, въз основа на който функционира предприятието гласи:
„Управлението на ОП Трънска гора се осъществява от директор, назначен от кмета
на общината по договор за управление, след провеждане на събеседване“. Извода
е, че се касае за договор за управление с правна природа договор за поръчка по
чл.280 от ЗЗД и следващите, тоест налице са облигационни, а не трудовоправни
отношения между два равнопоставени субекта. Като такъв договора за управление
не изисква издаване или попълване на трудовата книжка, поради това не може и да
се върне на ищеца трудовата книжка. Оспорва се стеснителното тълкуване на
правната природа на договора за управление, а именно, че такъв може да се
сключи само с тръговско дружество, каквото не е налице в случая. Аргумента е,
че се касае за граждански договор за
поръчка, съответно управление може да се възложи и на други субекти освен
дружество с ограничена отговорност по смисъла на чл.141 от ТЗ.
В съдебно заседание ищеца частично оттегля исковата си молба досеждо иска
по чл.226 ал.2 от КТ за причинени от работодателя вреди, поради незаконното
задържане на трудовата книжка в размер на брутното трудово възнаграждение от
1080 лева, считано от прекратяване на трудовото правоотношение от 01.02.2018г.
до предаване на трудовата книжка.
След като разгледа доказателствата
по делото настоящата инстанция намира, че доводите на ищеца наведени в исковата
молба за незаконосъобразност на уволнителната заповед са неоснователни.
За да се отговори на въпроса по какво правоотношение ищеца е заемал
длъжността „Директор“ на ОП-Трънска гора, по което следва да се съди и за
характера на правоотношението ( мандатен или трудово-правен), следва да се
проследи правната уредба на общинското предприятие (ОП) общо и по- конкретно
процесното общинско предприятие.
Съгласно
чл. 136, ал. 1 от Конституцията на Република
България общината е основната административно-териториална единица, в която се
осъществява местното самоуправление. Орган на местното самоуправление в
общината е общинският съвет (чл. 138 от Конституцията
на Република България), а орган на изпълнителната власт в общината е кметът (чл.
139, ал. 1, изречение първо от Конституцията на Република България).
Съгласно чл. 140 от Конституцията на Република
България общината има право на своя собственост, която използва в интерес на
териториалната общност. Правомощията на общинския съвет и на кмета на общината
са регламентирани в Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). От
съответните разпоредби на ЗМСМА е видно, че действията на общинските органи се
основават на нормативен акт, а управлението на общинската собственост е
насочено в интерес на населението на общината (чл.
140 от Конституцията
на Република България и чл. 11, ал. 1
от Закона за общинската собственост). От посочените разпоредби следва, че
основната дейност на общината като орган на местното самоуправление с
властнически правомощия не е стопанска дейност. Съгласно чл.
54, ал. 1 и 2 от ЗОС,
правомощие на общинския съвет е с решение да създава, преобразува и закрива
общински предприятия, както и да определя тяхната дейност, структура, числен
състав и предоставеното за управление имущество. Чл. 52 от същия закон вменява
в правомощие на общинския съвет да приема правилник за дейността на съответното
общинско предприятие. Тези текстове овластяват общинският съвет да определя
структурата на ръководните органи и техния състав като брой, но не и с решение
да назначава и освобождава членовете на тези органи или ръководителите
персонално. В подкрепа на това са и разпоредбите на чл.
44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА и чл. 55 от Закона за общинската собственост. Съгласно чл.
44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, правомощие на кмета на общината е да назначава и
освобождава ръководителите на звената на издръжка на общинския бюджет. По
смисъла на чл. 52, ал. 1 и 3 от ЗОС, общинското
предприятие е звено на общината, чиито приходи и разходи се утвърждават от
общинския съвет. Следователно, правомощие на кмета на общината, а не на
общинския съвет, е да назначава и освобождава ръководителя на общинско
предприятие. В този смисъл е и нормата на чл. 55 от ЗОС, съгласно която единствено кметът е
оправомощен по ред, установен от общинския съвет, да сключва индивидуалните
трудови договори с директорите на общинските предприятия. Общинският съвет може
да определи реда за сключването на тези договори, но не и да отнеме
правомощието на кмета на общината да ги сключи. Наред с основната й дейност
обаче законодателят в чл. 51 и сл.
от ЗМСМА
и чл. 51 от
Закона
за общинската собственост (ЗОС) е създал възможност за общините да извършват и
стопанска дейност, посочвайки и формите, под които може да се осъществява тази
дейност в това число и самостоятелно чрез общински предприятия. При издаването
на нормативни актове общинските съвети имат задължение да уредят обществените
отношения от местно значение, като спазват йерархията на нормативните актове (чл. 76, ал. 3 АПК).
Съгласно чл. 55 от
Закона за общинската собственост на общинските съвети се възлага да
създадат уредба на реда за назначаване на директори на общински предприятия, но
създавайки я, те не могат да се отклоняват от предвижданията на нормите от
по-висок ранг. Следва да бъде уточнено, че нормативната уредба касаеща създаване и функциониране на ОП е изменена в частта
и досежно чл.54 и сл. ЗОС. Така например чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.,
бр. 101 от 2004 г., бр. 36 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2008 г., нов, бр. 45 от
2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм. и доп., бр. 96 от 2017 г. , в сила от
1.01.2018 г.) гласи: „Дейностите по чл. 53, които не се осъществяват от
общински предприятия по чл. 52, се възлагат
по реда на Закона за
обществените поръчки
и на Закона за
концесиите.“
А чл.55 визира, че „Директорите на ОП се назначават от кмета на общината по
ред, определен от общинският съвет“.
С
решение №132/17.12.2008г. (впоследствие изменен с р. № 82/17.06.2009г., р.№6/25.01.2012г,
изм. с р. №140/25.09.2013г.) Общински съвет гр.Трън е създал Общинско
предприятие „Трънска гора” с предмет на дейност: „управление, ползване,
възпроизводство, опазване и други дейности, свързани с управлението на горите и
земите от горския фонд, собственост на община Трън.„ Предоставил е за
управление горите и земите от горския фонд, собственост на община Трън на ОП „
Трънска гора”. Предоставил е на ОП „Трънска гора” материални активи за
управление, съгласно Приложение № 1. Приел е Правилник за дейността на ОП
„Трънска гора”. Одобрил е план-сметка за 2009г, съгласно Приложение № 2. Упълномощил
е кмета на общината да сключи трудов договор с определено от него лице за
директор на ОП „Трънска гора”, до назначаване на титуляра по чл.10 от
Правилника по т.4. Приета била и Наредба за реда за управление на горските
територии собственост на Община Трън, съгласно която в глава втора (Управление
на горските територии на общината) е
регламентирана дейността на процесното ОП: „Чл.31 / 1 / За
управлението на общинските горски територии на Община Трън е създадено общинско
предприятие с наименование - Общинско предприятие „Трънска гора”, наричано
по-нататък „Предприятието” / 2 /
Предприятието е общинско предприятие по смисъла на чл.52,алинеи от 1 - 5 от ЗОС./ 3 / Предприятието е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Чл.32.
Организацията, дейността, предмета на дейност и щатното разписание на
Предприятието се определят с Правилник за организацията и дейността, който се
утвърждава с решение на Общинския съвет, след предложение на Кмета на общината.
Чл.33. Предприятието има собствена банкова сметка ***-сметка част от
бюджета на общината, одобрена от
Общинския съвет Трън. /1/. Приходите на ОП „Трънска гора” се превеждат изцяло
по сметката на общинския бюджет на Община Трън по ред, определен с Правилника
по чл.32. / 2 / Разходите са за сметка на
предприятието и се извършват по ред, определен с Правилника по чл.32. Чл. 34. /
1 / Предприятието се ръководи от директор. / 2 / Директорът по ал.1 се назначава от Кмета
на общината по ред определен в правилника по чл.32. / 3 / За директор на
предприятието по ал.1 се назначава лице,отговарящо на условията по чл.181,
ал.5, от Закона за горите. / 4 / Правата и задълженията на директора по ал.1 се
определят с Правилника по чл.32.“
С приемането на горецитираната Наредба не е била допусната неточна и неясна формулировка, касателно начините за назначаване на директор на ОП съотнесено с приетия правилник за дейността на общинското предприятие. Така например в раздел III на правилника (Организационно-производствена и управленска структура ) и по-точно според чл. 10. е регламентиран начина на назначаване на директора: „ Управлението на ОП „Трънска гора” се осъществява от директор, назначен от кмета на общината по договор за управление, след провеждане на събеседване.“. При положение, че общинският съвет е предвидил правна уредба, според която назначаването на директор на общинско предприятие ( за което не се спори, че не е търговско дружество по смисъла на ТЗ), се извършва посредством процедура за подбор на кандидати след събеседване, с краен резултат сключване на договор за управление то извода, че се касае за облигационно отношение с правен характер по чл. 280 и сл. от ЗЗД, а не е трудов договор. За сключването на трудов договор по чл. 61 КТ
не се прилага подбор, основан на качествата на отделните кандидати, не се представя бизнес план, а работодателят сам решава с кой от кандидатите за длъжността да създаде трудово правоотношение. При спор за законност на прекратяването
на трудовия договор тежестта на доказване в съдебния процес лежи върху
работодателя. Твърдението на работника или служителя, че уволнението е
незаконно се основава на упражненото от
работодателя право. Ето защо носителят на това право-работодателят следва да
докаже законността му. В конкретния случай
настоящият състав намира, че процесната заповед не е уволнителна такава
по смисъла на чл.327 от КТ, а е с характера на едностранно предсрочно
прекратяване на договор за мандат. Що се касае до аргументите, изложени от
ищеца, че е налице валидно сключен трудов договор и подкрепени с писмени доказателства (разрешения
за ползване на отпуск на бланки съгласно КТ) не променят правната природа на
подписания договор за управление, нито дори и заповедта за назначаване на
длъжността директор РД 06-05/10.04.2017г. Правопораждащият факт в отношенията
между ищеца и кмета на община Трън във връзка с дейността му на директор в
процесното ОП е договора за управление от 10.04.2017г., а не горецитираната
заповед на кмета. Още повече, че самото основание на тази заповед е именно наредбата
и правилника за дейността на ОП „Трънска
гора“, надлежно приети от общинския съвет. Съдът намира, че не се касае и за
срочен трудов договор, тъй като правната природа на същия съгласно чл.68 от КТ не
съответства на установените по делото факти. Началното сключване на срочен
трудов договор за определено време е допустимо в две групи от случаи, уредени в
чл.68 ал.3 от КТ. Едната хипотеза е с оглед видовете работи, за изпълнението на
които се сключват срочните трудови договори, а именно временни, сезонни,
краткотрайни. Втората хипотеза е независимо от естеството на работата, с
новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидция
предприятия. Втората група случаи, при които е допустимо сключване на срочни
трудови договори е уредена в чл.68 ал.4 от КТ. Законът допуска по изключение да се сключва срочен трудов
договор по ал.1 т.1 за срок най-малко от една година за работи и дейности,
които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до
основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по
изключение. Изключението е дефинирано в пр.1 т.8 от ДР на КТ като същото е
неотносимо към разглеждания казус. Касае се за липсата на лимитативно
изброените предпоставки, при които се сключва срочен трудов.
Гореизложените
съображения налагат извода на съда, че не са налице предпоставките за уважаване на
искове по чл. 344 КТ, чл.225 ал.1 от КТ и чл. 224 КТ, тъй като не се касае за
незаконосъобразно прекратяване на валидно сключено трудово правоотношение, а
такова с характера на облигационно, защитата по което е по друг ред.
Предвид
на всичко гореизложено съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.
344 КТ, чл.225 ал.1 от КТ и чл. 224 КТ не следва да бъдат уважени, а
атакуваната заповед № 05-52/30.01.2018г. на кмета на община Трън, с която на ищеца
е прекратен договор за управление от 10.04.2017г. не следва да бъде отменяна, уволнението не следва да бъде признато за
незаконно, а ищеца възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. С оглед
установената липса на трудово правоотношение ищеца няма право на обезщетение, съгл. чл.344
ал.1 т.3 от КТ и на основание чл.225 ал.1 от КТ.
Водим от горното и в същия смисъл, Трънският районен
съд
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Б.П. обективно съединени искове, с които
моли съдът да признае уволнението му, извършено със заповед № РД
05-52/30.01.2018г. на Кмета на община гр.Трън за незаконно, за отмяната му като
такова, за възстановяване на заеманата от него длъжност преди уволнението
–“директор на Общинско предприятие (ОП) „Трънска гора“ в ответното предприятие,
за осъждане на ответникът да му заплати сумата в размер на 6 480 лева,
представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането му без работа
за шестмесечен срок по причина на
незаконното уволнение, обезщетение по чл.224 от КТ, както и направените по
делото разноски.