РЕШЕНИЕ
№…………………../…
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На шести януари Година две хиляди и двадесет и
първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2157 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.А.П. с ЕГН ********** *** срещу НП № ВН-37-20/18.05.2020 год. на началник на РДНСК, с което за нарушение на чл.140,ал.3,изр. първо от ЗУТ,
на осн. чл.232,ал.1,т.2 от ЗУТ му е наложено административно наказание „ глоба”
в размер от 1000 лв..
С
жалбата се моли НП да бъде отменено, като се твърди, че същото е незаконосъобразно,
неправилно, нищожно и постановено в противоречие с интересите на жалбоподателя
и в нарушение на закона.
В
съдебно заседание , жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Ж. К., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юк Кармине,
която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От
фактическа страна:
Срещу жалбоподателя бил
съставен АУАН № В-37/29.11.2019 год. затова, че във функциите си на главен
архитект на Община Суворово – длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1 от НК е
издал Разрешение за строеж № 37/30.09.2019г. за строеж: „Второстепенна
постройка на допълващо застрояване - лятна кухня" със ЗП = 38.0 кв.м.,
находяща се в УПИ XVIII - 354, кв. 24 по ЗРП на гр. Суворово, идентичен с ПИ
70175.501.474 по КККР на гр.Суворово, в нарушение на чл. 140, ал. 3, изречение
първо от ЗУТ.
Горното било установено при
извършена от св. В. *** на 08.10.2019 год. по предоставени от Община Суворово
документи по отношение законосъобразността на издадено разрешение за строеж №
37/30.09.2019г. за строеж: „Второстепенна постройка на допълващо застрояване -
лятна кухня" със застроена площ /ЗП/ = 38.0 кв.м., находяща се в
урегулиран поземлен имот /УПИ/ XVIII - 354, кв. 24 по застроителен и
регулационен план /ЗРП/ на гр. Суворово, идентичен с поземлен имот /ПИ/
70175.501.474 по кадастралната карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ на
гр.Суворово,служебна проверка / съставен констативен протокол № РС-37/
08.10.2019 год./ по реда на чл.156, ал.
1 от ЗУТ във връзка с постъпило уведомително писмо, вх. №
РС-СУ-1634-03-457/01.10.2019г., от община Суворово по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ.
В хода на проверката
свидетелката установила, че в Община Суворово, с вх. № 94-00-671/25.09.2019г. е
постъпило заявление от възложителите, чрез упълномощено лице, съгласно
нотариално заверено пълномощно с peг. № 632/25.07.2019г. от Кмета на община
Суворово, с искане за издаване на разрешение за строеж, без одобряване на
инвестиционен проект, по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 147,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ за „Лятна кухня", находяща се в ПИ
70175.501.474 по плана на гр.Суворово. Към заявлението били приложени:
нотариален акт № 87, том I, per. № 348 дело № 68/2018г., пълномощно, декларация
съгласие на собствениците на УПИ XX - 355, кв. 24, нотариално заверена с peг. №
646/29.07.2019г., видно от която в УПИ XVIII - 354, кв. 24 на регулационната
граница на техния имот разрешават да се изгради лятна кухня с дължина по
границата
Актът бил съставен в присъствие
на нарушителя, предявен му е на същата дата , като в графата за бележки и
възражения е посочил, че ще направи такива в законоустановения срок.
В срока по чл.44,ал.1от ЗАНН са направени
писмени възражения, в който жалбоподателя твърди, че визата е издадена
върху комбинирана скица от кадастралната карта и ПУП – в случая това бил
действащия ЗРП за гр.Суворово. Оспорва се твърдението на административния
орган, че комбинираната скица с предвижданията на застроителния и регулационен
план не следва да се приемат за виза за допълващо застрояване, като се твърди,
че това противоречи на материалния закон – чл.140,ал.3 от ЗУТ.
АНО не взел предвид направените
възражения и въз основа на така съставения акт издал НП
№ ВН-37-20/18.05.2020 год., с което за
нарушение на чл.140,ал.3,изр. първо от ЗУТ, на осн. чл.232,ал.1,т.2 от ЗУТ наложил на жалбоподателя административно наказание „ глоба” в размер от
1000 лв..
В хода на съдебното
производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М.В., която потвърждава констатациите в АУАН. В
показанията си описва извършената проверка, констатациите, които е направила и
установените книжа в досието на проверявания имот, сред които и скица от
кадастъра, върху която били нанесени линии на застрояване.
В показанията си св.Снежина Р.,***
потвърждава, че визата за проектиране по процесното разрешение за строеж не се
е намирала в досието на имота към момента на проверката в Община Суворово,
извършена от св.В.. Според свидетелката визата била открита впоследствие, но в
показанията си същата не може да се спомни къде , като допуска, че е била в друго досие.
Съдът кредитира показанията на
св.В., като ги намира за обективни и кореспондиращи с останалите събрани
доказателства.
По отношение показанията на св.Р.,
съдът ги кредитира в частта, в която с тях се потвърждава липсата на визата за
проектиране в предоставеното на св.В. досие на имота. В частта, в която свидетелката
твърди, че визата е била открита по-късно в досие на друг имот съдът не ги
кредитира, тъй като намира, че същите са заинтересовани, предвид служебните
взаимоотношения на свидетелката с жалбоподателя.
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни
доказателства: показанията на свидетелите В., И. и частично на св. Р.,дадени в
хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283
от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен
орган – началник на РДНСК, съгласно Заповед № РД-13-171/13.06.2019
год. от началника на ДНСК, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при
реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
С НП на жалбоподателя е наложено наказание съобразно нормата на
чл. 232,
ал.1, т.2 от ЗУТ, която визира адм.
наказание за длъжностно лице, което одобри строителни книжа в нарушение на ЗУТ,
актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството, както и решения и предписания, основани на тях.
Нормата е бланкетна, като в случая бланкетния състав
е запълнен с нормата на чл.140,ал.3,изр. първо от ЗУТ , съгласно който за
строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал.
6 и чл. 134, ал. 6 и 7, както и за обекти - недвижими културни
ценности, издаването на виза е задължително.
Съгласно нормата на чл. 140, ал.
2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие /извадка/ от
действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му
поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните
линии и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и
интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива.
Съгласно разпоредбите на чл.
41, ал. 2 от ЗУТ, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия
устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за
проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват
свободно или допрени до сгради на основното застрояване в УПИ или свързано с
постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота.
Видно от приложената по делото
Заповед № 412/03.08.1990г. на Председателя на ОбНС -гр.Суворово, настоящия
случай е такъв , т.е. налице е одобрен общ ЗРП на гр. Суворово, Варненска
област / в сила и към настоящия момент/, съставен съгласно чл. 75 от ППЗТСУ
/действал към момента на одобряване на ЗРП/, видно от който е, че за УПИ XVIII
- 354 не е предвидено допълващо застрояване. В този смисъл разпоредбата на чл.140,ал.3 от ЗУТ задължава главния архитект
да издаде виза.
Изготвената
от жалбоподателя, в качеството му на главен архитект на Община Суворово и
приложена към досието на имота скица № 15-669083/24.07.2019г. за ПИ с
идентификатор 70175.501.474 на СГКК - гр. Варна, в която с линии на застрояване
в имота е нанесено основно и допълващо застрояване няма предвиденото в чл.140,
ал.2 от ЗУТ съдържание, тъй като съгласно същия текст визата за проектиране,
представлява копие / извадка/ от
действащ ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с
означени налични сгради и постройки в него и в съседните му поземлени имоти, с
означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени
линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения
по чл.36 от ЗУТ. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в
сила на ПУП, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и
ПУП, поради което възражението в тази насока на жалбоподателя, съдът възприема
като неоснователно.
Неоснователно
е и възражението, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално
нарушение , като се твърди, че в него са посочени две различни законови норми,
въз основа на които се сочи, че се ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, а именно от една страна разпоредбата на
чл.148,ал.2 от ЗУТ, а от друга – чл.140,ал.3 от ЗУТ.
Жалбоподателят няма как да е нарушил
чл.148, ал.2 от ЗУТ, доколкото в НП изрично е посочено, а и ноторно известно е,
че същият е Главен архитект на Община Суворово. От друга страна, санкционната
норма на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ предвижда санкция по отношение на действия на
длъжностното лице, а именно: което 1. съгласува; 2. одобри или 3. издаде строителни
книжа в нарушение на посочения закон, на актовете по неговото правоприлагане и
другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на
действащите устройствени планове.
С
оглед на изложеното по-горе съдът прецени, че жалбоподателя е извършил
нарушението за което е привлечен към адм. наказателна отговорност и това е
доказано по безспорен и категоричен начин. В случая АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и му е наложил санкция в пределите
предвидени в санкционната норма като в случая е определено наказание в размер
на минималния – 1000 лв.
Размерът
на наложената глоба е правилно определен , като същият е съобразен със степента
на обществената опасност на деянието.
Съдът счита, че
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла
на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Дори напротив засегнати са обществените отношения,
гарантиращи законното строителство, като нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществената опасност в сравнение с останалите такива нарушения.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на РДНСК - Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по
ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Поради това и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДВА
НП № ВН-37-20/18.05.2020 год. на
началник на РДНСК, с което на В.А.П. с ЕГН ********** за нарушение на чл.140,ал.3,изр. първо от ЗУТ,
на осн. чл.232,ал.1,т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „ глоба” в
размер от 1000 лв..
ОСЪЖДА
В.А.П. с ЕГН ********** *** сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му пред
Административен съд ,гр. Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: