Р Е Ш Е Н И Е № 260019
/неприсъствено/
09.03.2022
година, град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 13.01.2022 г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: АЛБЕНА
ВАСИЛЕВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 396 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
съобрази:
В исковата молба
се твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит
CREX № - 13333978 от 19.05.2016 г., „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”С.А.,
Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България предоставило на ответника И.М.И. паричен кредит за закупуването
на стоки и услуги, а сумата превело на търговския партньор, от който ще се
извърши покупката. С това за мъжа възникнало, на основание чл.2 и чл. 3 от
договора, задължение да погаси заема с 24 месечни вноски, съгласно погасителен
план, всяка в размер на 94.70 лева, които представляват изплащане на
главницата, заедно с оскъпяването й.
Ищецът твърди още, че И. платил само шест от тях, след което
преустановил, на 20.12.2016г., обслужването на кредита и по тази причина и в
хипотезата на чл. 3 от договора, поради просрочие на
две или повече месечни вноски, цялото вземане на дружеството станало изискуемо
в пълен размер. За задълженията на мъжа то депозирало пред СлРС
заявление по чл. 410 от ГПК и му била издадена заповед за изпълнение, но не и
изпълнителен лист, защото ответника в това заповедно производство не е бил
намерен от призовкар, а съда е приложил заповедта към
делото като редовно връчена му в условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
При това
положение търговското дружество претендира съда с решение да приеме за
установено, че И. му дължи следните суми: главница в размер на 1 323.35 лева,
заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК; възнаградителна лихва по договора –
381.25 лева, за периода 20.12.2016г.- 20.05.2018г. и сумата 486.06 лева,
представляваща лихва за забава-т.н. мораторна лихва,
за периода 20.01.2017 г. – 16.10.2020 г. Претендира и сторените в заповедното
производство разноски – 37.38 лева и юриск. възнаграждение
– 50 лева, а също и разноски в размер на 115.55 лева и юриск.
възнаграждение от 100 лева в исковия процес.
На ответникът бе
връчен препис от исковата молба, но писмен отговор той не депозира.
В проведеното по
делото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. В това заседание, в което бяха приключени
съдебното дирене и устните състезания, съда взе становище и по искането на
ищеца, направено от негов процесуален представител в писмен вид, за произнасяне
с неприсъствено решение, като указа, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на такова. Ето защо и на основание чл. 239 ал. 2, изр. второ от ГПК съда указва в настоящия съдебен акт, че той се основава на наличието на
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и няма да излага други
доводи/мотиви. Единствено трябва да се коментира, че ще бъдат уважени водещите
искове- установителните, а това означава, че съда
няма да се произнася по предявените в условията на евентуалност- осъдителни, за
същите по вид и размер парични вземания. Така е, защото осъдителните са
предявени за случай, че съда приеме, че не е настъпила предсрочната
изискуемост, на която се позовава търговеца в исковата молба, поради липса на
уведомяване на длъжника за това от кредитора и по тази причина отхвърли установителните. В случая обаче това обстоятелство-
настъпила ли е или не, предсрочна изискуемост, е без значение, тъй като задълженията си по договора ответника е
следвало да погаси на 24 месечни вноски, т.е. до 20.05.2018г., а заявлението си
по чл.410 от ГПК търговското дружество е
депозирало в съда през м.10.2020г., т.е. дълго след като е бил настъпил падежа
и на последната вноска, т.е. на цялото задължение.
С оглед изхода на
делото, на ищеца следва да се присъдят всички сторени от него разноски- както в
заповедното производство, така и в исковия процес.
Въз основа на
изложеното, Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
На основание чл.
415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, че И.М.И., с ЕГН: **********
и адрес: *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., Париж,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, със седалище гр. София и
адрес на управление на дейността – ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда
14, ЕИК: *********, сумите, за които на дружеството е издадена в т.н. заповедно
производство, развило се в ч. гр. дело № 3715/2020 г. на Сл.РС заповед №
260498/ 28.10.2020 г.
ОСЪЖДА И.М.И., с ЕГН: ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., Париж,
чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България, със седалище гр. София и ЕИК: *********: на осн.
чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство– 37.38 лв. (тридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки) и на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство – 50 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА И.М.И., с ЕГН: ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., Париж,
чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България, със седалище гр. София и ЕИК: *********: на осн.
чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия установителен
процес – 115.55 лв. (сто и
петнадесет лева и петдесет и пет стотинки) и на осн.
чл. 78 ал. 8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство в исковия установителен
процес – 100 лв. (сто лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
В едномесечен
срок от връчването му, страната срещу която е постановено, може да поиска
отмяната му, ако е била лишена от възможността да участва в делото при някоя от
предпоставките по 240 ал.1 от ГПК.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: