Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
гр. Габрово, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на пети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 15 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 79150/30.11.2018 г. /по
вх. рег. на РС Варна/, предявена от Б.Р.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Енерго -
Про Продажби" АД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че е потребител
на електрическа енергия в недвижим имот, находящ се в гр.
Габрово, ул. „*****", № 6, ет. 6, като доставената в имота
електроенергия заплащал по абонатен № ********** и клиентски
№ **********. Излага, че след извършване на проверка от свързаното с
ответника дружество „Електроразпределение Север” АД била извършена корекция на
сметката на ищеца, като била начислена сума в размер на 2571,62 лева за
периода от 16.06.2017 г. до
30.06.2017 г. и от 01.07.2017 г. до 15.06.2018 г., съгласно констативен протокол № 1801146/15.06.2018
г., за което
била издадена фактура № **********/17.10.2018 г.. Посочената сума счита за
недължима – не била доставена и потребена електроенергия на такава стойност.
Излага, че неправомерно е извършена проверка на средството за измерване на ел.
енергия и е изчислена и коригирана ел. енергия в неоправдан размер. Оспорва констатциите отразени в
констативния протокол. Към момента на извършването на корекцията на
сметка били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ и липсвала установена процедура, въз
основа на която да се извърши корекция, като не можели да намерят приложение и
ОУ на ответното дружество. Ето защо, претендира със сила на пресъдено нещо да
бъде установено, че не дължи на ответника сумата 2571,62 лева, представляваща корекция на
сметка за периода от 16.06.2017 г. до 30.06.2017 г. и от 01.07.2017
г. до 15.06.2018 г., за което била издадена фактура №
**********/17.10.2018 г..
В срока по чл.131 ГПК от ответното
дружество е депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен и моли съда да го отхвърли. Поддържа, че процесната
сума се дължи от ищеца по редовен отчет като цена на потребеното в неговия обект количество електрическа енергия за съответния период, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Не била извършвана корекция на сметка
за потребена електрическа енергия, а било
начислено допълнително общо количество изразходвана ел. енергия на основание
чл. 50 ПИКЕЕ. Излага, че на
15.06.2018 г. е извършена проверка на
изправността на средството за търговско измерване и измервателната система от
служители на „Електроразпределение север" АД на адрес гр. Габрово, ул. „*****"
№ 6, ап. 6, за която е съставен констативен
протокол. Установена била
потребена електрическа енергия, която не е била засечена при редовния
месечен отчет, за чиято стойност била издадена процесната фактура.
Дори да се
приемело, че е извършена корекция на
сметка, то били спазени и разпоредбите на ПИКЕЕ. При извършената проверка, били
установени 13 930 kWh доставена в обекта електрическа енергия и отразена в тарифа 4, които били
потребени, но нефактурирани и незаплатени. Причината била, че при редовния месечен отчет се снемат показанията само по тарифни
регистри 1, 2 и 3, които са активирани за визуализиране и съответно за отчет.
Несъответствието било установено едва при
извършената от „Електроразпределение север" АД техническа проверка, поради
което неостойностеното количество електрическа енергия било допълнително начислено на абоната. Това количество електрическа
енергия не представлявало служебно начисление в резултат на извършена корекция от страна на
електроразпределителното дружество, а реално потребено количество, което е отчетено от средството за търговско
измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не било
фактурирано. В този смисъл счита да е възникнало задължение
на ищеца да заплати начислената му сума за доставена електроенергия.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори и с определение от 22.02.2019 г., за безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните е отделен фактът, че
помежду им е сключен договор за присъединяване към електроразпределителната
мрежа за недвижим имот, находящ се на адрес: гр.
Габрово, ул. „*****" № 6, ап. 6 срещу „Енерго -
Про Продажби" АД, ЕИК *********, абонатен № ********** и клиентски № **********, като по партидата на потребителя за
периода от 16.06.2017 г. до 15.06.2018 г., е начислена сумата 2571,62 лева - по констативен протокол
№
1801146/15.06.2018 г., за което е издадена фактура № **********/17.10.2018 г..
Не е спорно и това, че ответникът по делото – Енерго-Про
Продажби" АД е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия
по Закона за енергетиката.
По делото е приет констативен протокол № 1601373/03.12.2018 г., съставен от служители
на „Електроразпределение Север" АД – Н.К.Т. и В.И.В., в присъствието на
двама свидетели. В констативния протокол е посочено, че СТИ на абоната е
подменен с нов, като старото СТИ е запечатано в найлонов безшевен чувал и
изпратено за проверка в БИМ, като са записани и показанията на тарифните
регистри. Протоколът е подписан от двама свидетели.
По делото е представено становище изготвено от
„Електроразпределение Север" АД, с което е одобрено начисляването на
допълнително общо количество ел. енергия в общ размер на 27866 kBTч за период от 16.06.2017 г. до
15.06.2018 г. Посочено е , че корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ
и софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел. енергия.
По делото е представено писмо, изх. №
49825–КП1801146–1/16.10.2018 г. на „Електроразпределение Север" АД, с
което ищецът е уведомен, че на 15.06.2018 г., на основание ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ,
служители на дружеството са извършили проверка на точността на измерване на
обслужващите ищеца измервателна система и свързващите ги електрически
инсталации за обект в гр. Габрово, ул. „*****"
№ 6, ап. 6, за клиентски
№ ********** и абонатен № **********, за което е съставен констативен протокол
№ 1601373, копие от който му изпраща. Посочено е, че в резултат на
констатираното неточното измерване/ неизмерване е направено преизчисляване на
количеството потребена електрическа енергия.
По делото е
представено писмо, изх. № 49828–КП1801146–2/18.10.2018 г. на „Енерго-Про
Продажби" АД, с което ищецът е уведомен, че дружеството е изчислило и
коригирало сметката за електроенергия съгласно приложена справка за корекция
при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия.
В тази връзка е издадена фактура № **********/17.10.2018 г. за периода 16.06.2017
г. – 15.06.2018 г. на стойност 2571,62 лева със срок на
плащане 29.10.2018 г..
По делото е прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено и съответно на събраните в производството
доказателства. Вещото лице сочи, че след метрологична експертиза в БИМ, ГД МИУ,
регионален отдел Русе, гр. Русе и съгласно изготвения констативния протокол
№1207/05.10.2018 г. е установено записана електроенергия по тарифи Т4 (1.8.4) е
размер на 13933 kWh. Показанията в регистър Т4 не се визуализират на дисплея на
СТИ, защото същия е настроен да се визуализират само показанията на тарифи Т1 и
Т2. Наличието на данни, записани в регистър Т4 (1.8.4) на електромера се дължи
на вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по-точно в тарифната
схема. В експертизата е посочено, че допълнително начислената от ответника
консумирана електрическа енергия за периода от 16.06.2017 г. до 15.06.2018 г. е
в размер на 13933 кВтч., а отчетеното количество електроенергия по дневна и
нощна тарифа за същия период е 1632 кВтч. Вещото лице сочи, че ако се приеме,
че това е станало в периода от 16.06.2017 г. до 15.06.2018 г. сумарното
количество електроенергия отчетено по тарифи 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4 на
електромера възлиза на 15565 kWh, което отговаря на средна консумация
1,78 кВт ежечасно. Средната стойност на преминаващият ток е равна на 2,69 А,
което е значително по-малко от допустимия ток на присъединителните съоръжения
(43А). Съгласно заключението това количество електрическа енергия, може да бъде
доставено и консумирано от абоната, като размерът на незаплатената
електроенергия за периода от 16.06.2017 г. до 15.06.2018 г. 13933 kWh е определен на база показанията на
СТИ попаднали в тарифа 1.8.4. Изчисленията на стойността на електроенергията - 2571,62 лв. са извършени съгласно
предписанията на ПИКЕЕ на ДКЕВР от 14.10.2013 г. за битови клиенти съгласно чл.
50 и са използвани одобрените от КЕВР цени на електрическата енергия на процесните
подпериоди.
В производството са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите Н.К.Т. и В.И.В., показанията на които са основани на
личните им впечатления и непротиворечиви. От същите се установява, че на
посочената в протокола дата е извършена проверка на процесното СТИ с помощта на
специализиран софтуер, при която е установено, че има
активирана тарифа 4, която не се визуализира на дисплея на електромера,
съответно не е отчетена натрупана електроенергия. Свидетелите предприели
съответните технически мерки по сваляне на електромера и поставянето му в
безшевен чувал, след което бил поставен
нов електромер.
С определение от 22.02.2019 г. на основание чл. 155 ГПК е
обявен за служебноизвестен факта, че Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби” АД и Общи условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение север” АД са обявени на адрес:
https://www.energo-pro.bg/bg/Obshti-usloviya-Bitovi-klienti .
Останалите събрани в производството доказателства, не следва
да бъдат обсъждани, тъй като са или неотносими или не са необходими за
установяване на фактите и обстоятелствата от предмета на доказване, с оглед
релевираната искова претенция.
По отношение на
установителния иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предмет на предявения отрицателен установителен иск, е
установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува
правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ищеца Б.Р.Б. да заплати
сума в размер на 2571,62 лева и съответстващото на това задължение вземане на
ответното дружество. Твърдението за несъществуването на правното задължение е
по същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по
естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на
който е достатъчно релевираното твърдение от страната, която се позовава на
него. В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило
на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната
страна по иска следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
положителни факти, които опровергават твърдението за несъществуване на
задължението. За установяване съществуването на претендираното субективно
материално право, носителят му - „Енерго - Про Продажби" АД следва да
ангажира доказателства за осъществен правопораждащ го юридически факт. В случая,
претенцията се основава на твърдение за осъществен фактически състав, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните за доставката на
електрическа енергия, реално
доставената на ответника електрическа
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума. В условията на евентуалност, претенцията се основава на
твърдение за осъществен фактически състав, включващ елементите: съществуване на
търговско отношение между страните, приложена корекция в съответствие с
нормативните правила при констатирано неотчитане от СТИ на преминаващата през
същото електрическа енергия възлизаща на претендираната стойност 2571,62 лева и
факта, че коригиращата сума е определена математически вярно.
Съгласно действащата за процесния период нормативна уредба на ЗЕ и в съответствие с
разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗЕ, според която дейностите, свързани с
разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните
мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването с електрическа
енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до 31 декември
Именно между „крайния снабдител” и битовия потребител се
сключва договора по чл. 98а ЗЕ, който е договор за продажба на електрическа
енергия. Ищецът не оспорва, че има качеството потребител на електроенергия.
Няма спор между страните, че недвижимият имот, на който ищецът твърди да е
ползвател, е електроснабден. Следователно, между ищеца и ответника е сключен
договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия,
които съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, без изрично
писмено приемане.
В конкретния случай, няма спор, че между Б.Р.Б., ЕГН ********** и „Енерго - Про Продажби" АД е сключен договор за
продажба на електрическа енергия и че този договор е уреден от влезли в сила
общи условия за продажба на електрическа енергия от „Енерго - Про
Продажби" АД на потребителите, присъединени към разпределителните мрежа на
територията на която „Енерго - Про Продажби" АД притежава лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия. Ищецът не твърди и съответно не
ангажира доказателства да е предложил специални условия в предвидения 30-дневен
срок, съгласно чл.98а, ал.5 ЗЕ, поради което и по отношение на правоотношението
му с ответника приложими са ОУ на ответника одобрени с Решение
ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Общите условия са източник на права и
задължения, във връзка с продажбата и потреблението на електрическа енергия,
като отношенията между страните са облигационни и при проявление на принципа на
равнопоставеност, тъй като никоя от страните не упражнява властнически
правомощия по отношение на другата.
Ответното дружество основава правото си на вземане въз
основа на реално доставена и потребена от ищеца електрическа енергия за процесния период на стойност спорната
сума, за което е издадена фактура № **********/17.10.2018 г., като се позовава на разпоредбата
на чл. 50 ПИКЕЕ.
На първо място следва да се отбележи, че
претендираната от „Енерго
- Про Продажби" АД сума е стойността на допълнително
начислено количеството ел. енергия по партидата на ищеца за минал период, т.е. не става дума за редовен
отчет, каквито доводи се излагат от ответника, а за корекционна процедура. За да
възникне вземане на ответника за цена на доставена ел. енергия, съгласно
действащите между страните ОУ, консумираното количество енергия следва
да е
отчетено
при редовен месечен отчет.
В постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 111 от
17.07.2015 г. на ВКС по т. дело № 1650/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 173 от
16.12.2015 г. на ВКС по т.дело № 3262/2014 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 203 от
15.01.2016 г. на ВКС по т.дело № 2605/2014 г., І т. о., ТК, е прието, че с
изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е
създадена нова т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, според която общите условия на
крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаването на правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. С изменението
на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като законодателно
е предвидено правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извършва
корекция на сметките на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, но предвид въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, корекцията следва да се извърши само при предвиден в
общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената
корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Следователно съдът
приема, че правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика
на електрическа енергия при кумулативното наличие на горепосочените две
предпоставки.
В чл. 24 и чл. 25 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби" АД е предвиден ред за
уведомяване на клиента за извършената корекция, съобразно изискванията на чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което изпратеното
уведомително писмо до потребителя за извършената корекция е в съответствие със
законовото изискване. В случая обаче не
е налице втората предпоставка за извършване на корекция на сметка.
В изпълнение на
новата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2, изр. 2 ЗЕ, ДКЕВР е приела
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн., ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013 г., в раздел ІХ /чл. 47 - 51/ от които са регламентирани
случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи, т. е. регламентирани са т. нар.
"корекции на сметки на потребителите" в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези правила са влезли в сила на 16.11.2013 г.. С решение №
12897/01.12.2015 г. по адм. д. № 9462/2014 г. на ВАС, ІV отделение са отменени
чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ. С решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.
д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5 – членен състав е обезсилено горепосоченото съдебно
решение в частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ,
както и в частта, с която се отхвърля оспорването на чл. 47, чл. 1, ал.1, т.6
ПИКЕЕ в частта й "и начините за извършване на преизчисление (корекция) на
количеството електрическа енергия", като в тази му част производството по
делото е прекратено, но е постановена отмяна на ПИКЕЕ с изключение на чл. 48,
чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ. От изложеното следва, че към момента на
извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване –
15.06.2018 г. и извършването на корекцията на сметка на ищеца са били действащи
единствено нормите на чл. 48 – чл. 51
ПИКЕЕ, т. е. в този си вид ПИКЕЕ не изпълняват функцията, които нормата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ им възлага. Последната разпоредба предвижда
устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. След отмяната на разпоредбите на чл. 43, чл.
44 и чл. 47 ПИКЕЕ (отм.) за доставчика липсват разписани действащи правила,
както за реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед
установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и
за оформяне на констатациите от същите. При липса на приети правила към момента
на проверката на процесното СТИ извършването на промяна в сметките на
потребителя за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на
доставчика на електроенергия е лишена от нормативно основание.
Отделно от горното, съдът
намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период,
регламентирано в чл. 50 ПИКЕЕ, не е
възникнало за ответното дружество, доколкото не са осъществени нормативно
предвидените предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. За извършване на
посочената процедура по чл. 50 ПИКЕЕ е необходимо да бъде установен периода от
допускане на грешката до установяването. От събраните по делото доказателства,
включително от приетата по делото съдебно-техническа експертиза не се установи
кога е извършено софтуерното вмешателство в процесното СТИ, респ. кога е
възникнала грешката при отчитането на доставяната на абоната ел. енергия.
Наличието на количество ел. енергия в невизуализиран на екрана на електромера
регистър само по себе си не установява, че тази енергия действително е доставена
на
абоната, още по-малко в посочения в справката период. Не
е установена грешка при отчитането и кога е възникнала същата, а констатацията
е за извършено софтуерно манипулиране на показанията на електромера, което може
да е извършено и преди монтирането на електромера на обекта на абоната. Следва
да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на
оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, поради това задължението да поддържа измервателния
уред в изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител.
Поради изложеното и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът
приема, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на ответника едностранно да коригира сметката на абоната
с допълнително количество ел. енергия. Ето защо, настоящият състав следва да възприеме извод за невъзникване на
правото на вземане в полза на ответника за сумата 2571.62 лева, което означава,
че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед
изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се поражда
за ищеца, който доказва извършени разноски в общ размер от 702.86 лева, формиран от заплатена държавна такса в
размер 102.86 лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер 600
лева. Ответникът релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което е основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо
до минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 2, т. 2
от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по дела с определен материален интерес от 1000 до 5000 лева,
да е 300 лева + 7 % за разликата над 1000 лева. В конкретния случай,
материалният интерес е 2571,62 лева и
определеното по правилата на Наредбата минимално възнаграждение е 410.01 лева. При
съобразяване на факта, че се касае за един иск, разгледан в едно открито
съдебно заседание и при отчитане на правната и фактическа сложност на спора,
съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 450
лева, затова отговорността за разноски на ищеца следва да бъде ангажирана за сумата
552.86 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК *********,
с адрес: гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул.
Владислав Варненчик № 258, отрицателен установителен иск, с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 2571,62 лева
(две хиляди петстотин седемдесет и един лева и шестдесет и две стотинки),
начислена въз основа на констативен протокол № 1801146/15.06.2018 г., за периода 16.06.2017 г. – 15.06.2018 г..
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, да заплати на Б.Р.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 552.86 лева
(петстотин петдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки) – разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: