№ 423
гр. Горна Оряховица, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100206 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът П. Ц. Т. твърди, че съгласно трудов договор № ЧР-01-2210/27.12.2018
г., от 28.12.2018 г. работи при ответника „Бат секюрити“ ЕООД по трудово
правоотношение за длъжността „сътрудник охрана“, като полагал труд в териториално
звено ВФ 28130 Стражица. Твърди, че със заповед № 4362 на ответника му е
разрешено ползване на 27 дни платен годишен отпуск от 01.10.2019 г. до 07.11.2019 г.,
но възнаграждение за това не му било заплатено. Моли за постановяване на решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 965,52 лв. – неплатено
възнаграждение за ползване на платен годишен отпуск през посочения период, ведно
със законната лихва върху сумата предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Ответникът „Бат секюрити“ ЕООД признава, че е бил в трудово правоотношение
с ищеца по сочения трудов договор в исковия период, но сочи, че то е прекратено от
07.11.2019 г. на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ. Твърди, че ответникът е следвало да
осигури въоръжена охрана, но на ищеца му било отказано издаване на разрешение за
носене и употреба на оръжие. По тази причина ответникът поканил ищеца да ползва до
изтичане на предизвестието му за прекратяване на трудовото правоотношение,
неползвания платен годишен отпуск, но той отказал като не подписал подготвените за
това заявления. Твърди, че на ищеца бил предоставен платения годишен отпуск и му
1
било изплатено дължимото му се възнаграждение, поради което моли предявения иск
да бъде отхвърлен с присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.177, ал.1 КТ за заплащане на
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск. Възникването на това вземане е
предпоставено от установяване, че между страните е съществувало трудово
правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание в периода от 01.10.2019 г. до
07.11.2019 г. и че на ищеца било разрешено ползване на платен годишен отпуск в
периода 01.10.2019 г. до 07.11.2019 г. Осъществяването на посочените
материалноправни предпоставки не е спорно между страните, а и се установява от
представените писмени доказателства – трудов договор № ЧР-01-2210/27.12.2018 г. и
заповед № 2057/07.11.2019 г. на „Бат секюрити“ ООД, съответно заповед № 4362 на
„Бат секюрити“ ЕООД и доказателства за връчването й. Спорът между страните е
концентриран върху въпроса погасено ли е задължението на ответника да плати
възнаграждението за ползвания отпуск.
Този въпрос предполага на първо място да се установи размера на задължението.
Съгласно чл.177, ал.1 КТ възнаграждението за ползван платен годишен отпуск се
изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска,
през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни,
изчислено по правилото на чл.18, ал.1, изр.1 НСОРЗ – след разделяне на месечното
брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл.17, ал.1 НСОРЗ на броя на
отработените през месеца дни. Съгласно заключението по задача № 1 на приетата
съдебно-счетоводна експертиза, през последния месец пред ползване на отпуска с
отработени най-малко 10 работни дни (месец септември 2019 г.), ищецът е получил
среднодневно брутно трудово възнаграждение от 29,47 лв. Ирелевантни са
възраженията на ищеца при изслушване на експертизата във връзка с размера на
възнагражденията за труд по време на официални празници и нощен труд, тъй като те
нямат постоянен характер и поради това не се включват в месечното брутно трудово
възнаграждение за изчисляване на възнаграждението (чл.17, ал.1 НСОРЗ). Съгласно
заключението по задача № 2 на експертизата, за исковия период 01.10.2019 г. –
07.11.2019 г., на ищеца било дължимо общо възнаграждение в брутен размер 666,67
лв., съответно в нетен размер – 517,32 лв.
За установяване на погасяване на задължението са представени ведомост за
заплати за месец октомври 2019 г. и фиш за същия месец, съгласно които общо
2
начисленията за месеца са в размер 472,86 лв. (от които с основание платен отпуск за
17 дни – 413,91 лв.), удръжките – 103,88 лв. и дължимото за плащане – 368,98 лв.,
както и фиш за месец ноември 2019 г., съгласно който са начислени 252,76 лв. с
основание 10 дни редовен отпуск и при удръжки от 51,37 лв., на ищеца е дължимо
плащане от 201,39 лв. Ведомостта за месец октомври 2019 г. и фиша за месец ноември
съдържат неоспорения по авторство подпис на ищеца, което съгласно чл.180 ГПК
задължава съда да приеме, че изявленията за получаване на сумите, са направени от
него. По своето съдържание тези изявления съставляват важащо срещу ищеца
извънсъдебно признание за неизгодни нему обстоятелства, което преценено по реда на
чл.175 ГПК не се разколебава от останалите доказателства и бе потвърдено от ищеца в
първото съдебно заседание. Това, че фишът за месец октомври 2019 г. не е подписан, е
без значение, защото ведомостта за същия месец отразява идентично начина на
формиране на сумата за изплащане и доказва получаването й (арг. от чл.270, ал.3 КТ).
Ирелевантно за обсъденото вече съдържание и значение на изявлението на ищеца, е
дали той е бил първият служител, подписал ведомостта за месец октомври 2019 г., в
какъвто смисъл също се възразява.
Така на ищеца било дължимо възнаграждение за ползвания в периода от
01.10.2019 г. до 07.11.2019 г. платен отпуск в брутен размер 666,67 лв. и нетен размер
– 517,32 лв., което било начислено и изцяло изплатено от ответника. Посоченото води
на извод за неоснователност на иска и предпоставя неговото отхвърляне.
По присъждане на направените разноски:
Съгласно чл.83, ал.1. т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и
съдебни разноски, поради което не дължи заплащане на държавна такса и
възстановяване на заплатеното възнаграждение на вещото лице и тези разноски следва
да останат за бюджета на съда.
С оглед изхода от спора, той дължи, обаче, заплащане на направените от
ответника разноски, защото не е освободен от отговорността по чл.78, ал.3 ГПК
(Определение № 629/01.11.2011 г. по ч.пр.д. № 440/2011 г. на IV Г.О. на ВКС). От
страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски и са представени
доказателства реално такива да са сторени в размер 300 лв. за заплащане на адвокатски
хонорар, която сума му се следва от ищеца.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ц. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:
3
гр.С************* и настоящ адрес: гр.С*********** срещу „БАТ СЕКЮРИТИ“
ЕООД, ЕИК 13054****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район
„***********, представлявано от управителя АНТ. ВЛ. Т. иск за заплащане на сумата
от 965,52 лв. /деветстотин шестдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща неизплатено възнаграждение за ползван платен годишен отпуск от 27
дни през периода 01.10.2019 г. – 07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на предявяване на иска – 27.01.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. Ц. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С************* и
настоящ адрес: гр.С*********** да заплати на „БАТ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК
13054****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „***********,
представлявано от управителя АНТ. ВЛ. Т. сумата от 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4