Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 30.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет
и четвърти август две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен
съдия: Димо Колев
Секретар Иванка Трифонова
като разгледа докладваното
от съдията
гр. дело № 3483 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е положителен установителен иск за собственост с право основание чл. 124 ГПК.
Ищецът
основава исковата си претенция на твърдения, че преките му наследодатели –
неговия баща М. А.М., починал на 23.01.2001г. и майка К.М. М., починала на
29.05.2019г., през 60-те години на миналия век са построили с личен труд и
парични средства жилищна сграда в северозападната част на УПИ VI, кв. 51 по
плана на с. М.и стопанска постройка – в югоизточната му част. Ищецът уточнява,
че парцелът е общинска собственост и е предоставен на родителите му за
застрояване, като след изграждане на обектите същите не са се снабдили с
документи за собственост. Ищецът посочва, че освен него родителите му са имали
още двама сина, като единия от тях А.М.А. е починал на 05.04.2009г. и на
основание чл. 10 ал. 1 ЗН е заместен в наследството на майка си К.М. М.,
починала на 29.05.2019г., от своите две деца – ответникът по делото и А.А.А..
Ищецът твърди, че след смъртта на общата наследодателка М., ответникът, въпреки
че притежава по наследство само 1/6 ид. част от процесните сгради се е снабдил
с констативен нотариален акт за собственост на целия имот по давностно
владение. Ищецът оспорва ответникът да е владял явно, спокойно и непрекъснато
процесните сгради в продължение на 10 години, като в тази връзка уточнява, че
винаги е имал достъп до тях, предоставял финансови средства за поддържането им
и е полагал грижи за майка си. Ищецът твърди, че ответникът по никакъв начин не
е оспорвал правата му в съсобствеността и че никога не е манифестирал пред него
намерението си да свои неговите части като свои. По изложените съображения
ищецът отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че е собственик на 1/3 ид. част от процесните сгради, находящи се в
УПИ VI, кв. 51 по плана на с. Водолей, както и да отмени на основание чл. 537
ал. 2 ГПК издадения констативен нотариален акт за собственост № 1455, том 8,
рег. № 7640, нот. дело № 911 от 2019г. до размера на тази 1/3 ид. част.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на така депозираната искова
молба. В съдебно заседание нито той, нито назначения му особен представител
заемат становище по съществото на спора.
Съдът,
като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
От
представените от Община В. Търново писма от 03.05.1964г. и от 15.05.1964г.,
обяснителна записка и спецификация към проект на къща /листи 53-59/ се
установява, че А. /А./ М. М./дядо на ищеца/ е придобил право на строеж върху
държавно дворно място, за което е отреден парцел VI, в кв. 51 по плана на с. М.от
1925г., за реализирането на което през 1964г. е одобрен проект за построяване
на къща на един етаж. Бащата на ищеца М. А. М.е син на А. М., който е починал
на 27.02.1979г. /удостоверение за наследници № 230/22.07.2020г. на кметство с.
Водолей./ Няма спор по делото, че през 1964г. въз основа на даденото разрешение
за строеж и в съответствие с одобрения архитектурен план бащата на ищеца е
построил процесния имот, като към този момент същият е бил встъпил в граждански
брак с К.М. М. /акт за женитба № 5 от 05.08.1961г./. Не е спорно, че родителите
на ищеца са живели в имота до смъртта си съответно на 23.01.2001г. и на
29.05.2019г. /удостоверение за наследници № 274/17.10.2019г. на кметство с.
Водолей/. От представените извлечения от ел. система на отдел Местни данъци и
такси е видно, че бащата на ищеца е посочен за собственик на построените през
1964г. къща и второстепенна постройка, които са декларирани за нуждите на
данъчното облагане на 01.02.2007г. /листи 67-68/. След смъртта си М. А. М./23.01.2001г./
е оставил за наследници по закон тримата си синове – ищеца по делото, бащата на
ответника и неучастващия в производството ***, както и съпругата си К.М., която
е починала на 29.05.2019г. Преди нея, на 05.04.2009г., е починал бащата на
ответника.
От нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № 1455, том 8, рег. № 7640, дело 911 от 2019г.
на нотариус ***се установява, че на основание чл. 587 ал. 2 ГПК и по реда на
обстоятелствена проверка ответникът по делото е признат за собственик на
основание давностно владение върху процесните жилищна и стопанска постройки,
заедно със съответните на застроената площ на имотите идеални части от
безсрочното право на строеж върху тях.
От
показанията на свидетелите ***се установява, че процесния имот е бащината къща
на ищеца и че родителите му са живели в него. В момента страните по делото
живеят в чужбина, но когато ответникът се прибере в страната живее в процесния
имот. Ищецът винаги е имал достъп до къщата, ремонтирал я е, давал е пари на
ответника да я поддържа и е ходил да се грижи за майка си, докато е била жива. За
последно ищецът е посетил имота миналата година и е бил заедно с ответника. Същият
се снабдил с документи, че имота е негова собственост, но ищецът не е давал
съгласие за това.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК е процесуално допустим. За ищеца е налице
правен интерес от завеждането му, доколкото е изложил твърдения, че ответникът
претендира право върху процесния обект, което изключва неговите права. За
уважаване на предявения иск е необходимо да се докаже, че ищецът е придобил
право на собственост върху процесния имот в сочения обем на заявеното от него
основание – в случая наследствено правоприемство от неговите родители. Наред с
това, с оглед снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за
собственост върху целия имот, ищецът следва да докаже несъществуването на признатото
от нотариуса право на собственост на основание давностно владение /ТР № 11/21.03.2013г.
по тълк. дело № 11/2012г. на ОСГК, ВКС/.
В случая от събраните по делото доказателства категорично
се установява, че родителите на ищеца са носителите на право на собственост
върху процесния имот. Макар правото на строеж върху държавна /общинска/ земя в
с. М.да е отстъпено на дядото на ищеца и на негово име да е одобрен архитектурен
план за едноетажна къща, по делото не е спорно, че същата е построена от
родителите на ищеца. Изложените от него фактически твърдения в тази връзка не
са оспорени от ответната страна по делото. Не е спорно между страните, че след
построяване на сграда родителите на ищеца са живели в нея до смъртта си през
2001г. съответно през 2019г. В подкрепа на това обстоятелство са и показанията
на разпитаните свидетели, от които се установява, че това е бащината къща на
ищеца и че тя е била собственост на родителите му. При тези факти съдът намира,
че осъществявайки фактически учреденото право на строеж на А. /А./ М. М.и
владеейки имота за периода от построяването му през 1964г. до смъртта си,
родителите на ищеца на основание чл. 79 ЗС са придобили по давност процесната
къща и стопанска постройка. С действията по построяване на обектите и с едновременното
упражняване на фактическа власт върху тях за период от над 35 години същите
явно са манифестирали намерението си да своят вещта заедно. Това общо държане
на имота сочи на наличието на съвладение, което е довело до придобиване на
имота по давност общо от тях. Доколкото придобиването е по време на брака на
родителите на ищеца, който се явява заварен още от СК от 1968г., и съвместния
им принос в изграждането на обектите не е отречен от страните по делото, по
аргумент от чл. 103 от СК от 1968г. /отм./ построено има статут на съпружеска
имуществена общност.
В съответствие с общото правило на чл. 5 ал. 1 ЗН, след
смъртта на родителите си, ищецът е придобил 1/3 ид. част от оставеното от тях
наследственото имущество, доколкото същите имат трима низходящи от първи ред,
които наследяват по равно. След смъртта на бащата си, ответникът по реда на чл.
10 ал. 1 ЗН, го е заместил в наследяването на майката му, доколкото той е
починал преди нея, на 05.04.2009г. Към момента на откриване на наследството на
общите на страните наследодатели процесните обекти са били част от наследственото
им имущество, тъй като по делото безспорно се установи, че признатото на
ответника по реда на нотариалното удостоверяване право на собственост на
основание давностно владение не съществува.
Съгласно разпоредбата на чл. 68 ал. 1 ЗС владението е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Уредената в чл. 69 ЗС законова презумпция,
съгласно задължителните разяснения в ТР № 1/06.08.2012г. по тълк. дело №
1/2012г. на ОСГК, ВКС, на общо основание намира приложение между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. Това означава, че когато един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно
да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79
ал. 1 ЗС. В случай на наследяване всеки от наследниците се явява владелец на
своята идеална част и държател на частите на останалите сънаследници. Ако някой
от тях се позовава на придобивна давност за чужда идеална част, той трябва да
докаже, че е извършил действия, с които е обективирал на останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Следователно трябва да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява
фактическа власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите
съсобственици т.е. да манифестира спрямо тях завладяване на идеалните им части
чрез действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им.
Такива действия са недопускане на сънаследниците до вещта, заявяване, че същата
е изключителната собственост на владелеца и др. подобни.
В случая от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че ищецът е имал свободен достъп до имота, който по никакъв начин
не е бил препятстван от ответника. Ищецът е бил допускан да извършва ремонтни работи
по къщата, пребивавал е в нея заедно с ответника и се е грижел за майка си,
считайки и заявявайки, че имота е негов бащин дом. Не се установи по делото
ответникът да е манифестирал пред ищеца по ясен и недвусмислен начин, че счита
имота за своя изключителна собственост. Не се установи началния момент, от
които ответникът е променил намерението си, като от държател на чужди идеални
части е станал техен владелец. Напротив допускането на ищеца до имота от
ответника, за да го поддържа и да се грижи за своя родител сочат на липсата на
преобръщане на владението. Не се установи ответникът да е владял имота спокойно
и явно за периода от 10 години, както изисква чл. 79 ал. 1 ЗС. Изобщо този
период обективно не може да изтече към дата на снабдяване с констативен
нотариален акт – 08.07.2019г., тъй като смъртта на наследодателя К.М. е
настъпила малко повече от месец преди това, на 29.05.2019г. Самото снабдяване с
констативен нотариален акт и вписването му също не може да служи като
доказателство за манифестиране пред ищеца на намерението на ответника да свои
имота. По аргумент от чл. 113 ЗС на вписването на нотариалните актове не е
придадено такова значение. В ПВ не е предвидено задължение за гражданите да
следят за съдържанието на книгите за вписване, а в закона не е установена
презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ
актове
По тези съображения съдът намира, че имота е бил част от
наследственото имущество на общите на страните наследодатели и че ищецът като
техен низходящ е придобил 1/3 ид. част от него след откриване на наследството
им. Обстоятелството, че през 2007г., след смъртта на бащата на ищеца, имота за
нуждите на данъчното облагане е деклариран само като негова собственост, не
засяга действително възникналото право на собственост. Това изявление е следващо
по време придобиването му и не може да се отрази на вече породеното право на
собственост.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира,
че следва да уважи изцяло предявения иск, като приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/3 ид. част от правото на
собственост върху процесните сгради на заявеното от него основание –
наследствено правоприемство от своите родители. Уважаването на положителния
устновителен иск има последица отмяна на констативния нотариален акт за
собственост на основание чл. 537 ал. 2 ГПК до размер на признатата 1/3 идеална
част в полза на ищеца.
При този изход на делото претенцията на ищцовата страна
за разноски се явява основателна. По делото се доказа, че ищецът е извършил
разноски за държавна такса в размер на 100 лв., за възнаграждение за един
адвокат в размер на 500 лв. и за особен представител в размер на 300 лв. Тези
разноски в общ размер на 900 лв. следва да бъдат понесени от ответника по делото.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Й.А.А., ЕГН: **********,***. Търново, дом № ***,
че А.М.А., ЕГН: **********,***. Търново, дом ***е собственик на 1/3 /една
трета/ идеална част от следния недвижим имот: жилищна сграда, разположена в
северозападната част на УПИ VI, в кв. 51 по ПУП на с. М.от 1925г. и стопанска
постройка, построена в югоизточната част на УПИ VI, в кв. 51 по ПУП на с. М.от
1925г., на основание чл. 124 ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ
на основание чл. 537 ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим
имот ***, в частта, с която Й.А.А., ЕГН: **********,***. Търново, дом № *** е
признат за собственик на 1/3 /една трета/ идеална част от горепосочения недвижим
имот: жилищна сграда, разположена в северозападната част на УПИ VI, в кв. 51 по
ПУП на с. М.от 1925г. и стопанска постройка, построена в югоизточната част на
УПИ VI, в кв. 51 по ПУП на с. М.от 1925г.
ОСЪЖДА
Й.А.А., ЕГН: **********,***. Търново, дом № *** ДА ЗАПЛАТИ на А.М.А., ЕГН: **********,***.
Търново, дом № 86, СУМАТА от 900 лв. /деветстотин лева/ - представляваща
направените по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: