Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 02.02.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 1456/2009 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Е.Ф.А. против Д.Г.Т. относно местоживеенето на роденото от съвместното им съжителство дете – Айгюл Димитрова Георгиева.

Навеждат се твърдения, че от съвместното си съжителство страните имат родени три деца: А.Г.Г. родена на *** г. и Полина и Биляна Георгиеви, родени на *** г.

Сочи се, че първоначално отношенията между страните се развивали нормално, закупили жилище, като ответникът полагал грижи за децата си. С течение на времето отношенията се влошили, като около два месеца преди сезирането на съда, ответникът напуснал жилището, в което живеели съвместно с ищцата и децата, и заживял на семейни начала с друга жена. Твърди се, че след изнасянето си от дома ответникът заявил желанието си да вземе при себе си роденото от съвместното им съжителство дете Айгюл, което да отведе в дома на жената, с която живее.

Моли се съда да постанови решение, с което да предостави упражняването върху роденото от съвместното съжителство на страните дете А.Г.Г. родено на *** г., на майката, като определи на ответника режим на лични контакти всяка първа и последна седмица от месеца – събота и неделя от 10,00 до 18,00 часа без приспиване, както и един месец през лятото, като същия не съвпада с годишния отпуск на майката, като осъди ответника да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 70,00 лв., начиная от 30.07.2009 г., в едно със законната лихва за всяка закъсняло вноска до нейното заплащане, до настъпване на законна пречка за нейното изменение или прекратяване.

Ответникът не представя отговор в срок.

Първоначално производството е образувано по искане за определяне мостоживенето на родените от съвместното съжителство на страните деца Айгюл, Биляна и Полина, като с определение от 27.10.2009 г., производството по делото по отношение на децата Полина и Биляна Георгиеви е прекратено.

В хода на делото ищцата участва лично и адв. Северинов, който по същество моли съда да постанови решение, с което да разпореди роденото от съжителството на страните дете Айгюл Димитрова Георгиева да живее със своята майка, като на бащата се определи посочения в молбата режим на лични контакти, като излага доводи в тази насока. Заявява претенция за присъждане на сторените разноски в процеса.

Ответникът участва лично, като по същество не взема становище, предоставя решението на съда.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверения за раждане серия АР № 167 от 15.05.2008 г., серия АР и № 168 от 15.05.2008 г и серия и номер АОД 220 от 30.05.2005 г., издадени от Община Ловеч на основа актове за раждане 169/15.05.2008 г., 170 от 11.05.2008 г. и 221 от 30.05.2005 г. Биляна Димитрова Георгиева, Полина Димитрова Георгиева и Айгюл Димитрова Георгиева са родени съответно на 11.05.2008 г. и 27.05.2005 г. от майка Е.Ф.А. и баща Д.Г.Т..

От служебна бележка от 01.10.2009 г., издадена от Дирекция “Социално подпомагане” Ловеч се установява, че Е.Ф.А. е получила на основание чл. 7 от ЗСПД помощи в размер на 840,00 лв. за периода м. март 2009 г. до м. август 2009 г. /вкл./.

Айгюл Димитрова Георгиева посещава редовно Целодневна детска градина “Здравец” с. Дойренци, което се установява от удостоверение изх. № 20/01.10.2009 г., издадено от директора на детското заведение.

Страните по делото не спорят, че живеят разделно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето Айгюл Димитрова Георгиева. Тези факти са обявени за безспорни с доклада на делото.

От доклада на Дирекция “Социално подпомагане” Ловеч се установява, че ищцата живее заедно с трите си малолетни деца в собствено жилище, при добри социално – битови и санитарно – хигиенни условия. В жилището има две стаи и коридор. В отглеждането на децата ищцата се подпомага от своите родители и сестра, които живеят в същото населено място. Доходите на ищцата са от обезщетение за отглеждане на детето до две години в размер на 240,00 лв. и помощи в размер на 140,00 по Закона за семейните помощи за деца. Детето Айгюл посещава детско заведение, за което неговата майка заплаща такса в размер на 30,00 лв. месечно. При проведения разговор с детето същото е споделило, че в средата на 2009 г. баща му е напуснал семейното жилище и е заживял с друга жена и трите й деца.Посочило е, че грижата за него е поета от майка му, баба му и неговата леля, както и че не е получавало обаждания от баща си по телефона и подаръци.

Ответникът признава, че работи на повикване 10 – 12 дни в месеца при дневна надница от 12,00 лв.

Видно от писмо изх. № 1625/09 от 31.08.2009 г. от Районна прокуратура Ловеч, адресирано до Е.Ф.А. със същото последната е уведомена, че по повод подадена от нея жалба срещу Д.Г.Т., същият е бил предупреден с протокол да не заплашва с физическа саморазправа жалбоподателката, децата й и нейните близки, както и за отговорността при осъществяване на престъпления по чл. 144, ал. 1, чл. 1269, ал. 1, чл. 206, ал. 1 и чл. 323, ал. 1 НК.

От показанията на свидетелката на ищеца Генова се установява, че страните не живеят заедно от 5 – 6 месеца. Грижата за отглеждането и възпитанието на децата е поета от ищцата, като същите са нахранени и добре облечени. Децата са силно привързани към своята майка и не могат да се откъснат от нея всяка сутрин, отивайки на градина. Голямото дете Айгюл е силно привързано към двете се по - малки сестри. До раздялата бащата е полагал грижи за тях, като след това не ги е търсил. Майката и децата живеят в къща с приземен етаж и надстройка, като ползват надстройката. Те обитават основно една стая, като зимата се отопляват с дърва. Ответникът живее в същото село с друга жена и трите й непълнолетни деца.

Посочената по – горе фактическа обстановка съдът очертава на база приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните по делото. Като основа при очертаване на фактите, съдът ползва изцяло показанията на свидетлката на ищеца, които кредитира, тъй като те са изградени на база преки впечатления, изхождат от незаинтересовани от изхода на делото лице, като се подкрепят и от останали доказателствен материал /конкретно от изложеното в доклада на Дирекцията/.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искане за решаване на възникнал спор между родители, които не живеят заедно, относно местоживеенето на детето им, с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК.

Страните по спора са родители на детето А.Г.Г. което се установява от удостоверение за раждане прието по делото. Не се спори, че те живеят разделно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на роденото от съвместното им съжителство дете Айгюл Димитрова Георгиева. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства, според които страните от пет – шест месеца живеят разделено, като ответникът се е установил и съжителства с друга жена и нейните три деца, на съпружески начала.

Когато родителите на детето са трайно разделени или не са в брак и не живеят заедно, при спор между тях съдът определя при кого да живее детето и кой фактически ще упражнява родителските права. Живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, като текущото упражняване на родителските права се извършва от родителя при когото детето живее, т. е. положението е идентично, като при развод. От тук, отправната точка за формиране крайния извод на съда е интереса на детето, изхождайки от възпитателските качества на родителите; морален лик на родителите; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на детето към родителя; пол и възраст на детето; помощ от трети лица; социално обкръжение; жилищна среда и други материални условия /заложени като критерии в Постановелние № 1 от 1974 г. на ВС, макар и съотносими към хипотеза на прекратяване на брачна връзка, но в сходни с настоящите обстоятелства, с оглед изложеното по – горе/, възпроизведени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК.

Изхождайки от изложените по – горе критерии, съдът намира, че на настоящия етап следва детето Айгюл да живее при своята майка, като на същата се предостави упражняването на родителските права, а съображенията конкретно са следните:

Детето е силно привързано към своята майка, както и към двете си по - малки сестри, с които съжителства съвместно. За неговото отглеждане и възпитание е създадена подходяща социално – битова среда, което се потвърждава от доклада на Дирекцията. Майката додържа добра хигиена в дома, както и лична такава на детето. То е записано и посещава детско заведение, в населеното място където живее. Самото то, при разговора със социалните работници, е споделило, че след напускане на дома от неговия баща за него са се грижили майка му, баба му и леля му. За този периода от време бащата не се е обаждал по телефона и не е давал подаръци на детето за празници. Следва да се отчете в случая ниската възраст на детето и неговия пол, което поне на този етап предполага то да съжителства заедно със своята майка. Бащата на Айгюл съжителства заедно с друга жена на съпружески начала, като с нея той съвместо полага грижи за отглеждане на нейните три деца. Извеждането на детето от среда, в която то е живяло и определяне на негово местоживеене при неговия баща, не би му повлияло добре. В този случай, то би било поставено в непозната среда, сред непознати хора и откъснато от най – близките му хора – двете му по – малки сестри, майка, баба и леля. Към настоящия момент майката разполага с повече време и възможности да полага грижи за Айгюл, тъй като същата все още ползва отпуск по майчинство за отглеждане на двете по - малки деца, което предполага постоянен престой в домашна среда – възможност да води детето на детско заведение, да го прибира, да се занимава с него след това. Всичко изложено по - горе налага извода, че в интерес на детето е същото за в бъдеще да продължи да живее със своята майка.

С оглед на този извод, на бащата следва да се предостави възможност за контакт с детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8,00 до 18,00 часа без приспиване, както и един месец в рамките на лятната ваканция, като този период да не съвпада с годишния отпуска на майката. За определяне на този режим съдът взима предвид все още ниската възраст на детето и обстоятелството, че ответникът съжителства на семейни начала с друга жена, съвместо с нейните деца. На същия следва да се даде възможност да контактува в детето, но това да се осъществява в позната среда, сред познати хора.

Във връзка с определеното от съда местоживеене на детето Айгюл следва да се определи и размера на издръжката, която ответникът да заплаща за в бъдеще за него. Отчитайки възрастта на детето, неговите конкретни нужди и възможностите на ответника съдът намира, че на послесиня следва да се възложи заплащането на издръжка в размер на 60, лв. месечно. Към момента детето е в ниска възраст и посещава детско заведение. За издръжката му е необходима сума в размер на 130,00 лв., от които 60,00 лв. трябва да се възложат на бащата, а 35,00 лв. да се възложи на майката, в едно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето. При разпределението на средствата между двамата родители следва да се отчете и помощта за отглеждане на дете до 20 г., която майката получава по реда на чл. 7 от ЗСПД /Постановление 5/16.11.1970 г. на Пленумама на ВС, т. 4/. Съдът приема, че този размер на издръжката съотства на потребностите на детето. Действително доходите на ответника са по - ниски от тези на ищцата, но същата поема не само грижата по отглеждането и възпитанието на детето Айгюл, но й на двете му по – малки сестри, родени отново от съвместното съжителство с ответника. За тяхната издръжка същата трябва да заделя както средства, така и внимание и лична грижа, което не може да не се отчете от съда, при разпределението на дължимата издръжка между родителите. Що се касае до началната дата на присъждане на издръжката, то съдът намира, че това следва да е тази на подаване на исковата молба в съда, а не сочената от ищеца – 30.07.2009 г. Предмета на спора не се свежда до това налице ли са основания за присъждане на издръжка в полза на детето Айнгю и давана ли е такава до момента от ответника, а до това да се реши за в бъдеще при кого ще живее детето с произтичащите от това последици режим на лични контакти и размера на дължимата издъръжка. С оглед на това, съдът не може да се занимава в това производството с това давана ли е издръжка от ответника в един минал момент /предхождащ завеждането на иска/ или не. За горницата до 70,00 лв. искането за издръжка следва да се отхвърли.

Изхождайки от изводите, направени от съда, досежно размер на издръжката, възложена на ответника, последният следва да заплати държавна такса в размер на 86,40 лв. в полза на РС Ловеч /върху сбора от тригодишните падежи/.

Ищецът е заявил претенция за присъждане на сторените разноски, като представя списък на сторените такива. Тази претенция следва да бъде уважена, като в полза на ищцата се присъдят разноски в размер на 300,00 лв. /адвокатско възнаграждение/.

Ответникът не е заявявал претенция за присъждане на разноски и съда не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ПОСТАНОВЯВА роденото от съвместното съжителство на Е.Ф.А., с ЕГН ********** *** и Д.Г.Т., с ЕГН ********** *** дете А.Г.Г. с ЕГН ********** да живее заедно със своята майка Е.Ф.А., като ОПРЕДЕЛЯ на бащата Д.Г.Т. режим на свиждане всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8,00 до 18,00 часа без преспиване, както и 1 месец през лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА Д.Г.Т., с ЕГН ********** *** да заплаща на Е.Ф.А., с ЕГН ********** ***, като майка и законна представителка на детето А.Г.Г. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 60,00 лв., начиная от предявяване на исковата молба /09.10.2009 г./ до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването й, в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа й до окончателното й изплащане, като отхвърля искането за горницата до 70,00 лв.

ОСЪЖДА Д.Г.Т., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на РС Ловеч държавна такса в размер на 86,40 лв. върху сбора от тригодишните падежи на присъдената издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Г.Т., с ЕГН ********** *** да заплати на Е.Ф.А., с ЕГН ********** *** сумата от 300,00 лв. разноски в производството.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2 - седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: