Р Е
Ш Е Н
И Е № 112
гр.Враца, 26.06.2019г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 11.06.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№139 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове от М.Н.Г., ЕГН **********, С.Н.Г., ЕГН **********, В.Н.Г., ЕГН **********
чрез техния баща и законен представител Н.Г.Н., ЕГН **********, и Г.Н.Г., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на баща си Н.
Г.Н. /съгласно представено по делото пълномощно на л.81 от делото/,
всички с адрес с.***, общ.Враца, ул.***, представлявани по пълномощие от адв.Р.М.
от САС, срещу ЗАД"ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, район ***, ул.***.
В исковата молба се твърди, че на
17.04.2014г. около 18ч. В.Л.Р. пътувала в управлявания от Г.Б.А. лек автомобил
марка "Нисан", модел "Примера" с рег.№ВР **** ВВ по междуселищен път ІІ-15 в посока
гр.Враца-гр.Оряхово за с.Борован. На км.9+378м.
"Скорошата" при мокра настилка водачът загубил контрол върху
автомобила и с постъпателно въртеливо движение, обратно на часовниковата
стрелка, странично и напред навлязъл в лентата за насрещно движение, където
последвал удар с насрещно движещия се лек автомобил марка "Сеат",
модел "Кордоба" с рег.№ВР **** ВХ. В резултат от удара била причинена
смъртта на В.Л.Р..
С влязла в сила присъда на Окръжен
съд-Враца по НОХД №529/2014г. Г.Б.А. е признат за виновен за това, че при
управление на лекия автомобил, без да е правоспособен водач и в пияно състояние
е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
смъртта на Р. - негова съпруга.
В исковата молба се сочи, че загиналата
при произшествието е майка на Н.Г.Н. и баба по бащина линия на ищците.
Твърдението на ищците е, че В.Л. е
помагала на своя син и снаха при отглеждането на децата им от момента на тяхното
раждане с много желание и любов, грижила се е за тях като за свои родни деца,
които били много привързани към нея и много я обичали. Л. била неотлъчно до
семейството на сина си, била грижовна към внуците си и помагала на цялото
семейство.
Нататък в исковата молба се твърди, че
животът на ищците сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба и същите
ще изпитват болка до края на дните си, тъй като психиката им е белязана
завинаги с травмата от загубата на любимата им баба, те са неспокойни, често
сънуват кошмари и плачат насън.
Следващото твърдение е, че към момента
на настъпване на ПТП лекият автомобил "Нисан Примера" е имал валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
в ответното дружество по полица №23114000658381 с валидност от 23.02.2014г. до
23.02.2015г.
В исковата молба се твърди, че ищците
са лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и
търпят от нейната смърт продължителни болки и страдания.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на осъдителни искове за сумата 100 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за всеки от ищците
поотделно, като се претендира и законна лихва, считано от 17.04.2014г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се и разноски.
Представлявано по пълномощие от адв.И.И.
от САК, ответното дружество е подало отговор на исковата молба.
По същество исковете са оспорени по
основание и размер.
На първо място ответникът оспорва
материалната легитимация /непрецизно посочена като процесуална/ на ищците да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на загиналата при
произшествието и в тази връзка се твърди, че между починалата и ищците не е
била изградена особено близка и трайна житейска връзка и че те не са претърпели
значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето.
Ответникът оспорва изключителната вина
на водача Г.А. за причиняване на вредоносния резултат и механизма на
произшествието. В тази връзка се твърди, че вина за настъпването на вредите има
и пострадалата, която е била във фактическо съжителство с водача на автомобила,
била е наясно, че той не е правоспособен водач и е в нетрезво състояние.
Отделно от това се твърди, че Р. е пътувала без предпазен колан и по този начин
е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като не е положила
необходимата грижа за опазването на собственото си здраве и живот, т.е. е
налице принос /съпричиняване/ от нейна страна като основание за намаляване на
размера на обезщетението съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Исковете са оспорени и по размер, който
ответникът преценява като прекомерен и несъобразен с принципа за справедливост,
прогласен в чл.52 от ЗЗД.
Оспорена е и акцесорната претенция за
лихва както по отношение на размера на същата, така и по отношение на началната
дата, от която се претендира, тъй като отговорността на застрахователя е
договорна, а не деликтна.
Пълномощникът на ищците е представил
допълнителна искова молба. Във връзка с оспорването на материалната легитимация
на ищците в отговора се черпят аргументи от приетото в ТР №1/2016г. на ОСНГТК
на ВКС.
В допълнителната искова молба се
излагат съображения и във връзка със задължителната сила на влязлата в сила
присъда, съобразно чл.300 от ГПК.
Изразява се несъгласие с поддържаното
от ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата Р..
Защитата на ищците развива и правните
си съображения във връзка с понятието "справедливост" и поддържа
заявеното в първоначалната искова относно изживените от ищците болки и
страдания.
Във връзка с оспорването от страна на
ответника на началната дата, от която следва да бъдат присъдени обезщетенията,
се настоява, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на вредите, поради което лихва се дължи от
датата на увреждането, без да е необходимо отправянето на покана за изплащане
на застрахователно обезщетение.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа всички възражения, направени в първоначалния.
Предявените искове са с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.
По молба на ответника и на основание
чл.219, ал.1 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на негова страна е
привлечен виновният за произшествието водач Г.Б.А., ЕГН **********, понастоящем
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора-Враца. Същият е
заявил писмено, че не желае да присъства на съдебните заседания и не е взел
становище по исковете.
По искане на ищците и на основание чл.214,
ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове чрез намаляване на
размера им на сумата 50 000лв. за всеки от тях поотделно.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
С влязла в сила присъда
№27/09.12.2014г., постановена от Окръжен съд-Враца по НОХД №529/2014г., Г.Б.А.
е признат за виновен в това, че на 17.04.2014г. около 18ч. на път ІІ-15 на км.
9+378, м."Скорошата" с посока на движение гр.Враца-гр.Оряхово, при
управление на лек автомобил "Нисан" модел "Примера" с
рег.№ВР **** ВВ, без да е правоспособен водач на МПС и в пияно състояние с 0.65
промила алкохол в кръвта си, в нарушение на правилата за движение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка
и атмосферните условия скорост, в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е
контролирал непрекъснато превозното средство и в нарушение на чл.150 от ЗДвП -
като неправоспособен водач, по непредпазливост е причинил смъртта и телесни
повреди на повече от едно лице, както следва: на Г.Г.А. - негова дъщеря, на В.Л.Р.,
починала на 18.04.2014г. - негова съпруга и средни телесни повреди на дъщеря си
Б.Г.Н., на малолетната М.В.Г. и на В.Ц.Н..
От представените по делото
удостоверения за наследници и за съпруг/а и родствени връзки и удостоверения за
раждане се установява, че Н.Г.Н. е син на починалата при произшествието В.Л. и
баща на ищците.
Между страните е безспорно
обстоятелството, че лекият автомобил "Нисан Примера", рег.№ВР **** ВВ
е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица
№231140006658381 със срок на покритие от 23.02.2014г до 23.02.2015г.
По делото е допусната специализирана
съдебна автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и
се възприема от съда.
След анализ на механизма на ПТП вещото
лице се произнася, че пострадалата В.Л. е пътувала на задната дясна седалка на
лекия автомобил "Нисан Примера". При проверка на техническите
параметри на тази марка автомобили и нужните справки вещото лице е установило,
че автомобилът е оборудван с предпазни колани на предните и задни седалки.
Според експертизата В.Л. не е била с поставен предпазен колан, поради което
тялото й се е движило свободно в купето и е създадена възможност за удари с
твърди повърхности. Мнението на вещото лице е, че от техническа гледна точка
получените травми - разкъсан черен дроб, счупена дясна бедрена кост и др. могат
да се получат при непоставен предпазен колан, а поставянето на такъв би
намалило степента на вредите. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че и
двата автомобила, участвали в ПТП, са се движили с превишена скорост, поради
което след удара лекият автомобил "Нисан" е бил тотално унищожен,
т.е. експертизата не се ангажира с категорично становище, че предпазният колан
би предотвратил настъпването на смъртта на Л..
За установяване на претърпените от
ищците болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства.
Св.Б.Н., дъщеря на виновния за
произшествието Г.Б., твърди, че в деня на злополуката баща й бил на работа и
нито на нея, нито на майка й било известно същият да е употребил алкохол. Това не
личало и от поведението му. Не им било известно и дали той притежава
свидетелство за правоуправление на МПС. Н. съобщава, че преди смъртта на майка
си В.Л. е живяла в дома на родителите си, в който ищците идвали често и
понякога оставали да пренощуват. Според нея децата се чувствали при баба си
като в свой дом, тъй като тя много ги обичала и се грижела за тях. Твърди, че
след смъртта на баба си децата били разстроени и плачели много. В момента,
въпреки изминалите години, същите са затворени, продължават да питат за баба си
и да страдат за нея.
Св.Н.П. заявява, че познава ищците
отдавна, тъй като са съседи, а с починалата В.Л. била в приятелски отношения.
Приживе бабата се грижела за децата, купувала им дрешки и лакомства, извеждала
ги на разходка. След смъртта й децата станали умислени и свити, непрекъснато
питали за баба си и я търсели. П. твърди, че понякога вижда децата пред дома им
и те продължават да плачат за баба си.
Св.Н.Г., съседка на децата и приятелка
на покойната Л., твърди, че бабата си грижела добре за внуците си, носила им
закуска, водела ги на разходка. Тъй като някои от децата боледували от астма и
майка им често била в болница, за останалите се грижела баба им. Децата често й
гостували и били привързани към нея и много я обичали. Според Г. след смъртта
на баба си децата са потиснати, особено най-малкото, което не искало да говори.
Според св.Б.А., семеен приятел на
покойната Л., децата често контактували с баба си, тъй като майка им често
влизала в болница с по-малките. Свидетелят твърди, че контактите между бабата и
внуците й били ежедневни и тя ги чувствала като свои деца, а те нея - като своя
втора майка. След смъртта на баба си децата не са добре и са неспокойни.
При така изяснената фактическа
обстановка за произнасянето си по спорните отношения съдът приема следното от
правна страна:
С влязла в законна сила присъда помагачът
Г.Б.А. е признат за виновен в извършването на престъпление, в резултат от което
е настъпила смъртта на В.Л., баба на ищците. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото е безспорно установено, че
управляваният от делинквента лек автомобил е имал при ответното дружество
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната
полица.
По делото са събрани гласни доказателства
във връзка твърдението за претърпени от ищците неимуществени вреди,
представляващи изживени от тях болки и страдания от смъртта на тяхната баба. От
свидетелските показания се установява, че приживе между ищците и тяхната баба е
имало силна привързаност и взаимна обич, тъй като В.Л. е полагала грижи за
внуците си, имала е с тях чести контакти и децата са изживели тежко нейната
загуба и продължават да страдат за нея.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че по делото е установено по безспорен начин основанието за възникване
на прякото право на ищците по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
справедливо обезщетяване на болките и страданията от смъртта на тяхната баба по
критериите на чл.52 от ЗЗД.
С ТР №1/21.06.2018г по т.д.№1/2016г на
ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени,
като обезщетение се присъжда при доказана особена близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на решението е прието, че според традиционните за българското
общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, връзките помежду
им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Събраните по делото гласни
доказателства дават основание на съда да приеме, че между починалата и нейните
внуци е съществувала здрава и дълбока емоционална връзка и смъртта на баба им е
причинила на ищците болки и страдания, за които е справедливо да им бъдат
присъдени обезщетения.
Специфичното при неимуществените вреди,
особено на тези от причинена смърт е, че те имат по-дълго проявление. При
определяне на техния размер е необходимо да се отчитат не само наличните, вече
настъпили вреди, а и тези с проявление напред във времето. Болките и
страданията от смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво,
така и от гледна точка на очакванията за духовна и материална подкрепа, за
грижи и внимание. Критерият на справедливостта, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от общественото възприемане на
справедливостта на дадения етап от развитие на обществото и от съществуващата
икономическа конюнктура. Практиката на ВКС е последователна по въпроса за
детерминирането на критерия за справедливост от икономическата конюнктура в
страната, която от своя страна е основана и на почти ежегодното нарастване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Това е видно от действащите в различните периоди
от време наредби за задължителното застраховане. Независимо от функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало де се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент.
Въпреки че защитата на ответното
дружество не навежда такива доводи, доколкото приложението на закона е част от
решаващата дейност на съда, следва да бъде поставена на обсъждане разпоредбата
на §96, ал.1 от ЗИДКЗ, предвиждаща лимит на обезщетенията за претърпени
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 в размер на 5 000лв. до влизане
в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ.
Както е посочено в множество решения на
ВКС, практиката на касационната инстанция е последователна както относно
основанието на прякото право по чл.407, ал.1/отм./ от ТЗ - съществуването на
валиден застрахователен договор между делинквента и застрахователя и
непозволено увреждане, така и относно размера на обезщетението, което по
принцип следва да овъзмезди действително настъпилите за третите лица вреди в
границите на определената в договора сума /чл.405, отм. от ТЗ/. При
претендирани обезщетения за неимуществени вреди е приложим принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД въз
основа на цялостна преценка на конкретни обективни обстоятелства. Както бе
посочено по-горе, практиката на ВКС е последователна и по въпроса за
детерминирането на критерия за справедливост от икономическата обстановка в
страната, която от своя страна намира отражение в нивата на застрахователно
покритие.
Съгласно чл.492, ал.1 от КЗ минималната
застрахователна сума /лимит на отговорност/ за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е 10 000 000лв. преди и
10 420 000лв. след изменението на нормата със ЗИДКЗ/ДВ бр.108 от 2018г./. От
тази гледна точка съдът приема, че доколкото разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР
на ЗИДКЗ противоречи на основни разпоредби, уреждащи общите правила на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", същата не следва
да намери приложение, тъй като въвежда недопустимо подлимитиране на отговорността
на застрахователя. Противоречието на преходната разпоредба с общата разпоредба
на чл.346 от КЗ, съдържаща легална дефиниция на понятието "застрахователна
сума" като горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице, и с
общностното право на ЕС и конкретно на Директива 200/103/ЕО, макар и формално
непопадаща в приложното поле на чл.15, ал.2 от ЗНА, дава основание на съда да
приеме, че размерът на следващите се на ищците обезщетения за претърпените от
тях неимуществени вреди не може да бъде ограничен до този, приет в преходната
разпоредба. Директивата е обсъдена в мотивите на ТР №1/2016г. като задължаваща
държавите членки да предприема мерки с цел застрахователният договор да покрива
всички вреди.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства и с оглед на изложеното в предходния абзац съдът приема за
справедливо всеки от ищците да бъде обезщетен със сумата 40 000лв. за
претъпените от тях болки и страдания от смъртта на баба им В.Л.. В посочения
размер предявените искове следва да бъдат уважени, а в останалата част
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Обезщетенията следва да бъдат присъдени
ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие
- 17.04.2014г. до окончателното им изплащане, предвид на това, че исковите
претенции черпят основанието си в разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./,
която е приложима на основание §22 от ДР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., и при
действието на отменения КЗ отправянето на покана до застрахователя за изплащане
на застрахователно обезщетение не е задължително.
Във връзка с направеното от ответника
възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналата при произшествието В.Л., съдът приема следното:
Доказателствената тежест по
възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД е на ответника, който твърди, че пострадала
е допринесла за настъпването на фаталния за нея резултат, тъй като е знаела, че
водачът Г.Б., с когото е живяла на съпружески начала, е употребил алкохол и е
неправоспособен водач и при произшествието е била с непоставен предпазен колан.
Съпричиняващо вредата по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД е всяко поведение на пострадалия, дори когато то не
съответства на предписаното от закона, а само това, чието конкретно проявление
се явява пряка и непосредствена последица за настъпилите вреди. При преценката
за наличие на съпричиняване на настъпилите в резултат от ППТ вреди следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Предвид високата скорост, с която са се
движили двата автомобила, участвали в процесното произшествие, и това, че при
катастрофата лекият автомобил "Нисан Примера" е бил тотално унищожен,
вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза не се ангажира с
категорично становище, че поставянето на предпазен колан на мястото, на което
пътувала В.Л., би предотвратило получаването на тежките увреждания, причинили
смъртта й.
Във връзка с второто твърдение на
ответника, на което се основава възражението му за принос на пострадала, съдът
взе предвид следното:
В ТР №1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК
на ВКС е прието, че рисково поведение като твърдяното от ответника е пътуването
в МПС с водач, употребил алкохол, е налице когато то е проява на съзнателен и
свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за
този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа и
изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск или в неговото
неоправдано игнориране. Такова именно поведение съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
В мотивите на влязлата в сила присъда е
отразено самопризнанието на подсъдимия, че в деня на произшествието преди обяд
е употребил в дома си алкохол. Ответникът не е ангажирал доказателства в
подкрепа на възражението си за принос на пострадалата. Тъкмо в обратна насока
са показанията на св.Б.Н., чиито показания, макар и изолирани и предполагащи
заинтересованост, опровергават твърденията на ответната страна.
При тези обстоятелства съдът приема, че
възражението на ответника е неоснователно и недоказано, поради което не е
налице основание за намаляване на размера на обезщетенията.
При този изход на делото в полза на
Окръжен съд-Враца ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 6 400лв.
В полза на пълномощника на ищците адв.Р.М.
от САК ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2, т.1 от ЗА в размер на 4 380лв. с ДДС.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, ЖК"***",
ул.***, да заплати на М.Н.Г., ЕГН **********, С.Н.Г., ЕГН ********** и В.Н.Г.,
ЕГН **********, тримата чрез техния баща и законен представител Н.Г.Н., ЕГН **********,
и на Г.Н.Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си Н.Г.Н.,
ЕГН **********, всички с адрес *** сумата 40 000лв. за всеки поотделно,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
тяхната баба В.Л.Р., починала при ПТП, настъпило на 17.04.2014г., ведно със
законната лихва, считано от 17.04.2014г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "ОЗК-Застраховане"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, ЖК"***",
ул.***, да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 6
400лв.
ОСЪЖДА "ОЗК-Застраховане"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, ЖК"***",
ул.***, ет.5 да заплати на адвокат Р.М. *** единния адвокатски регистър при
Висшия адвокатски съвет №********** и адрес на дейност гр.София, ул.***адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 4 380лв. с ДДС.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач Г.Б.А., ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: