Р Е Ш
Е Н И Е:
№ 496 / 25.06.2020 година,
гр. Пещера
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд в граждански състав
На 02.06.2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
Секретар: Севделина П.а
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по
гр. дело № 993 по описа за 2019 година.
Делото е по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
във връзка с чл. 45 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И.Н.Д., действаща като майка и законен
представител на малолетното си дете Н.И.Д.,*** чрез адв. Д., против
ответника „ЗАД Алианц“ АД – гр. София, бул.
„Дондуков“ № 59, в която се твърди, че на 05.10.2018 година около 21:00 часа по ПП-1-8 в дясна лента, с посока на движение
Калотина ,се е движил лек автомобил
марка „Пежо“ модел „Боксер“ с
рег.№ *** управляван от лицето К. А. Г. с ЕГН-********** като в
района на 39-ти километър, поради предприемане на маневра обратен завой става причина за реализиране на
ПТП с правомерно движещия се в
същата посока в лява лента
лек автомобил марка „БМВ“
модел „530“Д с рег.№ ** управляван
от лицето А. К. К.
с ЕГН-**********. При инцидента е пострадало детето Н.И.Д.
с ЕГН-********** в качеството си на пътник в лек автомобил марка „БВМ“ модел „530“ Д с рег.№ **.Твърди се още, че ПТП е било посетено
от мл.автоконтрольор КПД-ГПА при ОДМВР – София, който е съставил констативен
протокол за ПТП с пострадало лице № 66, в
който са описани обстоятелствата и причините за инцидента. Веднага след
настъпилото ПТП пострадалото дете е посетило
спешен кабинет по неврохирургия
и лчх в УМБАЛМС „Н.И.Пирогов“ с
оплаквания „силни болки в главата и оток на челото“. При извършените прегледи е поставена диагноза
повърхностна травма на други части от главата, като след дадена терапия пострадалият е бил освободен за домашно
лечение. Получената, вследствие на ПТП травма е причинила на Н.Д. болки и страдания,
които са били със значителен интензитет
2-3 седмици след ПТП, като е
следвало да спазва щадящ режим и това е довело до промяна
в нормалното протичане на
ежедневието на детето.Изпитваните силни болки и неразположение го карали да се
чувства неспокоен като е пречило и на съня му.Полученото нараняване на главата
било дало отражение върху пострадалия –главоболие и замаяност, а можело да са индикация за
натовареност и късни прояви на усложнения.Досежно психологическите последици от инцидента-изживян стрес и
душевни страдания те щели да съпътстват пострадалото лице до кроя на живота му.Сочи се още ,че по отношение на лекия автомобил марка „Пежо“ модел „Боксер“ с рег.№ СВ 7219АН е била налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при „Застрахователно акционерно
дружество Алианц“АД със застрахователна
полица №BG/ 01/118001868757 и
със срок на действие от 28.07.2018
година до 27.07.2019 година, като по повод на претърпения инцидент се свързали
със застрахователното дружество с
претенция за изплащане на обезщетение
–вх.№ 200-00-724 от 20.02.2019 година на основание чл. 429, ал. 1 от КЗ. С
оглед характера и степента на полученото травматично увреждане отправили искане
до застрахователното дружество за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди под формата на болки и страдания в размер на 8000 лева.Към
момента на депозиране на исковата молба нямало произнасяне от застрахователя. Считат,
че на ищеца са причинени увреждания
в резултат на ПТП ,които оценяват
на сумата от 8000 лева. Молят да
се постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 8000 лева ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се физически болки и душевни страдания, ведно
със законната лихва ,считано от 20.05.2019 година до окончателното й изплащане.
Претендират разноски .В подкрепа на твърденията си сочат доказателства.
В указания от съда срок ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорват предявените искове изцяло по
основание и размер и моли същите да се отхвърлят.Сочи се ,че ищецът не е
посочен в протокола за ПТП като
пострадало лице, като липсвали доказателства същият да е бил участник
в описаното в исковата молба пътно транспортно произшествие на посочената дата.Не било
изобщо описано в исковата молба, на коя седалка е пътувало лицето и при какъв
механизъм са настъпили травматичните увреждания. Оспорили са и описания в исковата молба механизъм на ПТП
и причините за неговото настъпване.Оспорили са и твърдението, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на товарен автомобил „Пежо Боксер“. Твърди се още ,че е налице
съпричиняване от страна на ищеца, поради
извършено нарушение на ЗДвП,а
именно неизползване на обезопасителен
колан,съгласно изискването на чл.137,ал.1 от ЗДвП.
В представения писмен отговор ответната
страна е оспорила вида и обема на
вредите търпени от ищеца, включително
и причинно следствената връзка между събитието и травмата.Оспорили са главния иск по размер и
по отношение на акцесорния се сочи ,че
към претенцията не е била представена банкова сметка *** Н.Д.
,поради което застрахователното
дружество не било изпадало в забава.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с
разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК съдът приема за установено следното :
От събраните по делото
писмени доказателства:констативен протокол
от 05.10.2018 година; лист за
приемо- консултативен кабинет по
неврохирургия и лчх; претенция с вх.№ 200-00-724 от 20.02.2019 година ;удостоверение за раждане,издадено въз основа
на акт за раждане № 0577 от 22.04.2010 година се установява ,че детето Н.
И.Д. е родено на *** година с
ЕГН-********** и е при родители:майка И. Н. Д.
и баща-неизвестен.Установява се още ,че
на 05.10.2018 година е
съставен Констативен протокол №
66 за
ПТП № 2018-1026-1065 от мл. Инспектор КЛД-ГПА към ОДП при ОДМВР София
,за настъпило на 05.10.2018 година около 18:45 часа на път ПП-1-8,39 км. посока Калотина ,община Божурище между
МПС „Пежо Боксер“ с ДК № **, управлявано от водач К. А. и
МПС „БМВ“ 530Д с ДК № ** ,управлявано от водач А. К. .В протокола са посочени
обстоятелствата за възникналото ПТП ,а
именно „при движение по ПП-1-8 в района
на 39-ти километър с посока
Калотина ,МПС „Пежо Боксер“ се движи в дясна лента ,като предприема маневра обратен завой и реализира
тежко ПТП с движещия се в същата
посока в лява лента МПС „БМВ „ 530 Д.
Видно от останалите
доказателства на 05.10.2018 година в
19:24 часа в лечебно заведение МБАЛСМ“
Н.И.Пирогов“ гр.София в спешен приемно-консултативен кабинет по
неврохирургия и лчх е приет пациент
Н.И.Д. с диагноза
„повърхностна травма на други части от
главата „-оток на челото като са назначени следните мед.изследвания: графия
на череп
ФАС ПА и ЛЯВ
профил носни кости.
В писмена форма на 20.02.2019 година
И. Н. Д. в
качеството си на законен представител на малолетното си дете Н. И.Д.
е отправила писмена застрахователна
претенция по реда на чл.308 от КЗО, в
която е заявила пред
„Застрахователно акционерно
дружество Алианц“АД гр.София претенция по
полица „ГО“ на автомобилистите № GO /01/
1180018688757
за настъпилото на 05.10.2018 година ПТП и е претендирала обезщетение в размер на 8000
лева, за претърпените неимуществени вреди,като изрично е посочила банкова
сметка ***.
По делото е разпитан като свидетел А. К. К., който
в показанията си сочи, че си спомня датата 05.10.2018 година ,тъй като тогава
се случило пътно транспортно произшествие
на главен път ,с посока на движение Калотина.Той управлявал автомобила, в
който пътували освен него и още:И.Д. и детето Н.Д.. Свидетелят шофирал същият, който
е марка БМВ с рег. № **. Посоката на движението им била Калотина,защото живеят в с. Храбърско. Прибирали се. Било
преди 8 часа вечерта. Навлязъл в пътен участък с ограничение на скоростта на
движение от 60 км./ч. Излязъл от ограничението и забелязал, че отдясно на
платното, в банкета, имало микробус, който е спрял с включени аварийни
светлини. Като водач на МПС предприел маневра и му освободил дясното платно,
защото предположил, че е аварирал, и в
случай, ако се появи нещо неочаквано , да
далече от това превозно средство. След ограничението от 60 км./ч.
започнал да ускорява до максималната
скорост от 90 км./ч., която е позволена. Около 30 метра преди да стигне
въпросния микробус, водачът му предприел
маневра като завил пълен ляв и направил обратен завой на участък, който
е с 2 непрекъснати линии. Застанал напряко пред автомобила на свидетеля. Това
се случило на около 30 м. от техния
автомобил- микробусът изведнъж предприел маневра да направи обратен завой.
Застанал пред управлявания от свидетеля
автомобил.Свидетелят се
опитал да избегна удара с него, но била невъзможно за
това разстояние между управлявания от него автомобил и микробуса,при което последвал
удар.Според свидетеля водачът на микробуса спрял буквално пред автомобила му,
т.е след като преценил автомобилите в
насрещно движение, че не може да мине безопасно, притеснил се и спрял пред неговия автомобил. При това положение автомобилите
им се блъснали. Свидетелят направил опит
да спра автомобила си ,но последвал сблъсък. Управляваното от свидетеля МПС се ударило челно, а микробусът при сблъсъка бил странично ударен. В резултат от сблъсъка бусът се обърнал в канавката, а
автомобилът на свидетелят се завъртял и спрял на средата на пътя в
посока София. След удара свидетелят нямал видими увреждания, нищо не чувствал,
можел да се движа. До него стояла ищцата И.Д., с която живеят на семейни
начала. Тя била без предпазен колан, защото
в момента на ПТП била бременна в 6-ти месец и затова пътувала без колан, но по лекарско предписание,
тъй като имала проблемна бременност. Синът
им – Н.Д. стояло отзад в дясната страна
на автомобила с поставен с предпазен колан. След сблъсъка свидетелят слязъл от автомобила и извадил първо сина им, сложил го на безопасно място
след канала на пътя в тревата. Върнал се за жена си. Взел я и я сложил до
детето. И двамата били в съзнание. Синът му говорил,а жена му плачела, защото
била силно стресирана. Детето разговаряло със свидетеля ,който забелязал ,че то
има цицина на главата, синьо-лилава, около 2 – 2,5 см. Ударът между
автомобилите бил силен, чул се трясък и колата се завъртяла.По негова преценка
не се е движил с повече от 90 км/ч. От
самия удар автомобилът се завъртял на обратно. Това много стресирало детето,
защото то се страхувало като се вози - не пътувало спокойно.След това детето плачело, викало и било в голям стрес. Те го успокоявали, след като
го извадили от колата. Извикали линейка, която дошла след няколко минути,която
качила детето и майката. Детето след ПТП си движило ръцете и краката, като било
отведено за преглед в Пирогов. На свидетеля били направени изследвания за
наркотици и алкохол, които били отрицателни. Започнали различни прегледи на
детето ,които продължили около 2 часа и
половина. Било много уплашено, но в Пирогов вече се успокоило - в рамките на
двата часа постепенно се успокоило, след като лекарите им казали, че всичко е
наред, че няма сериозни травми. Препоръчали им щадящ режим като се приберат - да си почива,
да не гледа телевизия, да си лежи, да не си напряга главата. Направили му
скенер на главата, както и скенер на
цялото тяло за счупвания и наранявания,който не отчел сериозни травми. Детето трябвало да изтърпи всички тези
манипулации. Ходили на преглед при ортопед,
и при коремен хирург. Заяви още
,че детето до ПТП-то си ходело редовно
на училище, като след това също ходело редовно на училище. Събота и неделя си
почивало, а в понеделник заявило,че
желае да отиде на училище. Редовните часове си ходил на училище,тъй като
по негови думи се чувствал добре. Свидетелят обаче веднага забелязал промяна в
него – бил изнервен, агресивен, оплаквал се, че го понаболява главата. В
часовете по физическо не го поскали да посещава заниманията. В училището били уведомени за случая и те
не го допускали в тези часове.Това
било предложение на училищните власти детето да не посещава часовете по физическо и да бъде в покой ,т.е
да наблюдава заниманията на съучениците си от страни за известен период от време, като това
продължило около 3 седмици.По преценка на свидетеля Н.Д. е общително дете, но след катастрофата, преди да
минат тези 3 седмици, детето се затворило, не общувало много, не излизало с приятели, искало да стои вкъщи, да си почива,
да си лежи. Разговаряли много вкъщи за случая, и му обяснявали какво точно се е случило. Той е голямо дете и разсъждава правилно като за възрастта
си ,като според свидетеля разбрал какво му се обяснява за случилото се- кой е виновен по преценка на свидетеля, макар че детето само видяло ситуацията и кой е
виновен. През тези 3 седмици то имало главоболия, будило се често от сън. От Пирогов ги предупредили , че главоболията ще изчезнат
постепенно, защото има лека травма на главата, която е видима и от цицината.
През този 3-седмичен престой детето било неспокойно и го преживяло трудно. Още повече, че в автомобила пътувала и
майка му, която към онзи момент била бременна
с близнаци. Бременността била рискова и това се коментирало в семейството им. Всички
много внимавали, защото имало риск да не загуби бебетата. Това още повече
натоварило детето. Сега вече то се възстановило, но въпреки всичко изпитва лек
уплах като се вози в автомобил. Останали му спомени от ситуацията.
За изясняване на спора от
фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно- медицинска експертиза
изготвена от вещото лице Д. ,което в заключението си сочи ,че в следствие на
процесното ПТП на Н.И.Д. е причинена
повърхностна травма на други части от главата (фронтална област
–чело) МКБ-10.Според вещото лице
описаното травматично увреждане се дължи
на удар на тялото с и/или върху
твърди тъпи предмети, каквито са частите
от автомобилната кабина (задната
повърхност на облегалката на предната
седалка). Разположението на
травматичното увреждане –челно според
вещото лице сочи, че ударът на пострадалия е бил отпред. Същият не е бил
с голяма сила предвид липсата
на разкъсано – контузна рана, на меките тъкани на челото или счупване
на подлежаща кост.Травматичното увреждане е причинило на пострадалия болка и страдание.Според вещото лице по
своята същност болката представлява неприятно физическо усещане,а страданието е продължителен процес на болката. Описаното телесно нараняване на Н.Д.
може да бъде получено така
както се съобщава в материалите по делото,поради което може да се допусне
наличие на причинно- следствена
връзка с процесното ПТП.В конкретния
случай през възстановителния период в
рамките на 7-14 дни пострадалият Д. е изпитвал физическа болка,като в
първите 5-7 дни тя е била
с по- голям интензитет.Възстановяването
при тази травма на меките тъкани
е пълно. Разпитан в с.з. вещото лице сочи ,че
по описанията на майката детето е било с предпазен колан за възрастни без
допълнителни приспособления. Констатирал е, че в медицинската документация няма
описани белези за следи от предпазен
колан.То е седяло на вторият ред седалки
като вещото лице допуска , че е имало поставен
предпазен колан с оглед ударът нанесен
в областта на челото ,който не е
бил силен.За това говорел и фактът ,че няма рана,а само насиняване. Това
според вещото лице е индиректен белег
,по който съди,че нещо е
възпрепятствало детето да полети
напред към предното стъкло. Базирайки се
на авто-техническата експертиза и
скоростта на движение би трябвало да
има по –сериозни травми по детето(в
случай на липса на предпазен колан).С оглед
възрастта, ръстът и килограмите на детето стандартният колан
за възрастни на задната седалка на автомобил не е ефективен.Трябвало е
да има допълнителни приспособления, за задържане като това е само
при удар на автомобил, който не
се обръща и други движения на
автомобила, защото е възможно тази система
да се откачи изцяло или колана да
изпусне и пр. Според вещото лице е било от значение и как е било облечено детето. Категорично
заявява, че такава травма не може да се получи
при изваждане на детето от
автомобил.Освен това не може да предположи
при евентуално падане на детето (например спъване и падане върху пътна настилка) възможно ли би било същото да получи такъв вид нараняване.
Заключението е прието в
с.з. и не е оспорено от страните.
За изясняване от фактическа страна на
спора бе назначена и изслушана съдебно –техническа експертиза изготвена от вещото лице В.Ф., в която същото
сочи ,че процесното ПТП е
възникнало на път І-8 км-39 към 18:49
часа на 05.10.2018 година в община
Божурище в посока
Калотина. Пътното платно е с обща
широчина 14 м.Същото се състояло от две платна за движение от по 7 м. ширина
отделени с двойна непрекъсната линия (М2).Установило е още, че всяко от
платна, се състои от по две пътни
ленти, всяка със ширина 3,5 м. Пътните ленти са отделени с прекъсната линия
(МЗ).Зоната на ПТП в участъка в посока гр. Сливница е без действие /зона/ на
вертикална пътна маркировка.
Пътната
настилка е била суха като произшествието
е протекло в светлата част на деня при благоприятни пътни условия в прав
участък и настилката от асфалт, еднородна и без неравности. Максимално допустимата скорост на
движение на МПС за категорията на пътя 1-8 в този участък е 90 км/ч.
Лек
автомобил БМВ 530 Д-фабрично тази марка и модел автомобил имали монтирани
два предпазни колани на предните седалки и три на задната седалка.Предпазните
колани на предните седалки са т.н. интегрирани предпазни колани.Интегрираните
предпазни колани, (известни още като предпазната системата на BMW, могат да намалят силата върху пътника при удар с до 50%, в сравнение с
конвенционалните предпазни системи).На задната седалка монтираните три броя
предпазни колани са триточкови инерционни. Всеки един от тези колани е захванат
при използване на три места, за да предпазват пътниците заели правилна позиция
на седалките и поставили предпазните колани. Поставен в режим на ELR (механизъм за аварийно блокиране) триточковия колан не изисква
регулиране на дължината и позволява свобода на движението, когато автомобилът
се движи с постоянна скорост.
При
внезапно или рязко спиране обаче, или по време на силно ускоряване или
забавяне,предпазният колан блокира автоматично за да задържи тялото към
седалката.
Коланите
са конструирани и изработени така, че да издържат човешката тежест плюс
моментното ускорение на тялото напред, за да не се нарани главата в предната
седалка,елементи от вратата или разположените отпред елементи от автомобилния
интериор. Обезопасителните колани, монтирани в автомобила задържат тялото и пасажера към облегалката при наличие на
отрицателно ускорение по направлението на движение - при фронтални сблъсъци
(челни удари).Скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ 530 Д"преди
произшествието е била в диапазона Va1 -117-119 км/ч.
Скоростта
на л.а.БМВ 530 Д в момента на удара е била около 79 км/ч.
Скоростта на движение на лекия
автомобил „Пежо Боксер "преди произшествието е била около 20 км/ч.
Времето
за движение на лекия автомобил „Пежо Боксер "до момента на удара е около
3,5 секунди.
На местопроизшествието към
мястото на удара са намерени две успоредни черни следи с разстояние 1,30метра
една от друга.Лявата по-дълга следа е измерена на местопроизшествието с дължина
57,50 метра. Следите с голяма вероятност са оставени от гумите на лекия
автомобил БВМ 530Д при режим на осъществено аварийно спиране.
Според вещото лице Ф. -при условие, че лекия автомобил БМВ 530 Д се е движил със скорост
до 90 км/ч, пътнотранспортното произшествие е било технически предотвратимо от
водача, тъй като в рамките па дистанцията, от която реално той е възприел
опасност, технически е било възможно при скорост до 90 км/ч да намали скоростта
и да спре преди мястото на удара.
Вещото лице е описало механизма на процесното
ПТП по следния начин: На 05.10.2018 година
на път І-18-39 км. към 18:45 часа в общ. Божурище в посока Калотина се е
движил лек автомобил
„БМВ530Д" с рег.№ ** управляван отлицето Ал. К..
Движението е било на дневна светли, като видимостта е била добра, пътната настилка сух и със запазен
асфалт. В посочения автомобил водачът К. е бил
с ищцата И.Д., пътуваща на предната дясна
седалка и детето Н.Д. на задната дясна седалка.Малко след Божурище и разклона
за с. Хераково и Костинброд ,водачът на автомобила забелязва пред себе си ,върху десния
банкет на пътя, спрял друг автомобил- бял микробус с включени аварийни
светлини.Върху северния банкет на пътя е спрял лек автомобил -микробус „Пежо -
Боксер" с рег. № *** управляван от К. Г..Автомобилът
му е бил насочен в посока запад към Калотина, а водачът му е включил аварийни
светлини и наблюдаващ трафика в двете посоки с намерение за извършване на завой на ляво с цел обръщане на посоката на движение
към Божурище. В един
момент преценявайки дистанцията и скоростта на приближаване на автомобилите в
двете посоки, предприема маневра „завой
на ляво и обръщане посоката на движение".
В този момент водачът на л.а.БМВ е заел лявата лента
по посоката си на движение и дистанцията на автомобила от мястото на удара е
била около 100 метра, а скоростта на автомобила в този момент е
била 117 до 119 км/ч. В момента на потегляне и навлизане на
микробуса в дясната лента ,водачът на БМВ инстинктивно отклонява на ляво
автомобила и реагира на аварийно спиране. През времето за реакция и задействане
на спирачките л,а. БМВ изминава дистанция от около 56-58 метра.
Дистанцията между двата автомобила се е оказала недостатъчна и след 42-44 метра
в спирачен път последвал удар между двата
автомобила странично с прав ексцентричен удар. Лекия автомобил БМВ 530Д ** е ударил лекия автомобил-
микробус „Пежо Боксер" *** челно в предната му странична лява част със
скорост в момента на удара около 79 км/ч.
В момента на конфликта, скоростта на микробуса „Пежо
Боксер" е около 20 км/ч. За кратко време при сблъсъка и
голямата кинетична енергията на удара и относителната скорост, този тласък
отблъсква микробуса напред и на ляво ,като го преобръща.Той се завърта около
вертикалната си ос ,преобръща се и спира напълно в левия банкет на пътното
платно преобърнат на лявата си страна с насочена предна част на север.
След удара ,лекия автомобил БМВ530Д се занася странично
,завъртва се около вертикалната си ос по посока обратна на часовата стрелка и
спира напълно върху средата на пътното платно на около 21-22 м от мястото на
конфликта, насочен в североизточна посока.Според вещото лице причините за ПТП са от субективен характер: Водачът на микробуса „Пежо Боксер" с
рег.№ *** е предприел маневра „обръщане посоката на движение" на място и
по време когато не е било безопасно, т.е. не е преценил правилно дистанцията и
скоростта на движение на попътно и насрещно движещите се автомобили,а Водачът на лекия автомобил БМВ 530Д ** е допуснал
скорост на движение 117-119 км/ч, по-висока от максимално допустимата за пътния
участък от 90 км/ч , което го е поставило в невъзможност да намали скоростта и
да спре до мястото на конфликта.
Заключението е прието в с.з. и
нее оспорено от страните.
Касае се за репариране на вреди при условията, визирани в чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането,
съгласно която разпоредба
увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване
на изискванията на чл. 380.
В производството по този иск върху ищцовата страна лежи доказателствената тежест да установят:
1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна
връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на
валидно застрахователно правоотношение между посочения делинквент и
застрахователното дружество по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите.
В настоящия
случай страните не спорят относно обстоятелството ,че ответното дружество е било застраховател по застраховка „ГО“ обективирана в полица
BG/01/ 118001868757 по валиден застрахователен
договор относно л.а. „Пежо Боксер“ с рег.№ *** към момента на настъпване на ПТП на 05.10.2018 година
между лек автомобил с
рег.№ ** марка БМВ модел 530Д и
лек автомобил марка „Пежо Боксер „
с рег.№ **.
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установи ,че
на 05.10.2018 година на път І-18-39 км. към 18:45 часа в общ.
Божурище в посока Калотина е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ530Д" с рег. № ** и
лек автомобил марка Пежо
Боксер с рег.№ **. От приетата и неоспорена съдебно –техническа експертиза се
установи, че механизмът на
настъпилото ПТП е бил следният:лек автомобил „БМВ530Д" с рег.№ ** се е движил в посока
Калотина като движението е било на дневна светли при добра видимост,суха
пътна настилка и със запазен
асфалт.Малко след Божурище и разклона за с.Хераково и Костинброд ,водачът на посочения автомобил
забелязал пред себе си ,върху десния банкет на пътя,
спрял друг автомобил- бял микробус с включени аварийни светлини.Върху северния
банкет на пътя е бил спрял лек автомобил -микробус „Пежо -
Боксер" с рег.№ *** управляван от К. Г..Автомобилът му е бил насочен в посока запад към Калотина , а водачът му е включил аварийни
светлини и е наблюдавал трафика в двете посоки с намерение да
извърши завой на ляво с цел
обръщане на посоката на движение към Божурище. В един момент преценявайки дистанцията и скоростта на
приближаване на автомобилите в двете посоки ,предприема маневра „завой на ляво
и обръщане посоката на движение".
В този момент водачът на л.а.БМВ е заел лявата лента
по посоката си на движение и дистанцията на автомобила от мястото на удара е
била около 100
метра, а скоростта на автомобила в този момент е била 117 до 119 км/ч. В момента
на потегляне и навлизане на микробуса в дясната лента ,водачът на БМВ
инстинктивно е отклонил на ляво автомобила си и е реагирал на аварийно спиране. През времето за реакция и
задействане на спирачките л,а. БМВ изминава дистанция от около 56-58 метра.
Дистанцията между двата автомобила се е оказала недостатъчна и след 42-44 метра в
спирачен път последвал удар между двата
автомобила странично с прав ексцентричен удар. Лекия автомобил БМВ 530Д ** е ударил лекия автомобил-
микробус „Пежо Боксер" *** челно в предната му странична лява част със
скорост в момента на удара около 79 км/ч. като в резултат на ПТП е
пострадало детето Н.И.Д. пътувало в лек автомобил БМВ 530
Д с рег. № ***.
Отчитайки
функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за обезвреда на пострадалото лице от
съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования
делинквент по реда на чл. 45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла
на чл.
52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС № 4/1968 г., означава да
бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този
смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от
обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл. 45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на
тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който
понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и
писмени доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите,
съдържащи се в приетото като доказателство по делото заключение от
съдебно-медицинска експертиза, която, като компетентно изготвена и неоспорена
от страните, съдът кредитира изцяло.
Съгласно заключението на вещото лице в резутат
на ПТП на ищеца е била причинена повърхностна травма на
други части на главата. Свидетелят К.
установи, че ищецът е имал синьо лилава цицина на главата. Травмата не е била
тежка като болничния му престой е
продължил няколко часа след приключване
на медицинските изследвания /скенер/ и е
изписан без предписване на консервативно
лечение в домашни условия, като му е бил препоръчан по-лек режим и почивка,което мотивира съда
да приеме, че към момента на изписването интензитета на болките
вече е бил значително намалял.
Експертизата установява, че
болките са били в
първите 5-7 дни, възстановителният
период е бил в рамките на 7-14 дни и
към настоящия момент детето, което е навършило 10 години е напълно възстановено.
Съдът приема, че ищецът е изпитал уплаха и страх от случилото се като негативните
психически и емоционални изживявания не са преодолени в пълна степен, тъй като
все още изпитва страх при пътуване в автомобил.
Съобразявайки горните факти и обстоятелства,
възрастта на ищеца– на 8 години към момента на инцидента и отражението на същия
върху психиката на малолетно дете, съдът счита, че следва да присъди
обезщетение в негова полза в размер на 4 000 лв. Над тази сума до претендирания
размер на обезщетението от 8000 лв. иска е неоснователен и ще следва да бъде
отхвърлен.
За да бъде
намалено обезщетението за вреди съгласно чл.
51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване,
като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на самия
пострадали и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият
да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да
се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов
текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението
на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията
на причинителя на вредата. Сам по себе си фактът, че увреденото лице е пътувало
в лек автомобил, участвал в пътно- транспортното произшествие, не налага извод
за допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на лекия автомобил
за настъпването на пътно- транспортното произшествие е личен и не обосновава
автоматично принос на пътуващите в него лица. Приемането на обратното би довело
до неоснователно накърняване на правната сфера на увреденото лице и до
отговорност за чужди действия в хипотеза, която е извън законово
регламентираните. В този смисъл и изразеното от състав на ВКС становище в
Решение № 93/ 05.07.2012 г. по т. дело № 373 по описа за 2011 г. При това
положение, без значение за изхода на делото е да бъдат предмет на обсъждане
действията на водача на лекия автомобил БВМ
модел 530Д с рег.№ **** –
дали същите са противопрвани или не: дали ако е шофирал с допустима скорост от
90 км.ч. е имал възможност да намали
скоростта и да спре до мястото на
конфликта и пр.
Обезщетението
следва да се присъди в полза на ищеца ведно със лихвата за забава, считано от
20.05.2019 г. -датата, на която изтича три месечния срок по чл. 496
от КЗ във вр. с чл.
479, ал. 1, т. 2 от същия кодекс, до окончателното изплащане на главницата.
Представен е договор за правна защита и
съдействие сключен между ищеца чрез законния му представител И.Д. и адв. Д., в
който е уговорено, че на ищеца ще бъде предоставена безплатна правна помощ при
условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Адв. Д. претендира присъждане на минимално
адвокатско възнаграждение съгласно
чл.38,ал.2 от ЗА вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 380 лв.
Ответника има право на разноски в размер на
476.50 лв./с оглед отхвърлителната част/ , които ищеца следва да бъде осъден да
заплати.
Ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ
по делото и направените от сметка на
РС-Пещера разноски за вещо лице общо в размер на 406 лева.
Водим от горните съображения,
Пещерският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Дондуков“ № 59, представлявано от адв. М. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 52 от ЗЗД да заплати в полза на ищеца Н.И.Д. с ЕГН-********** чрез неговата майка
и законна представителка И.Н. ДАФОВАВ с ЕГН-********** ***, сумата от 4 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие телесни увреждания, причинени му
от водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел “Боксер“ с д. к. № **, с
валидно сключена при ответника застраховка "Гражданска отговорност"
по полица №BG /01 /118001868757,
валидна от 28.07.2018 година до 27.07.2019 г., при ПТП от.05.10.2018 г. при
ПТП настъпило по ПП-1-8
км.39 посока Калотина община
Божурище, ведно с лихва за забава от 20.05-2019 г. -до окончателното изплащане
на обезщетението като до размера на 8000 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ“ АД на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за Адвокатурата да заплати на адв. Я.Д. член на САК
адвокатско възнаграждение за оказана от
него безплатна правна помощ на ищеца в размер на 380, 00 лв. съобразно
уважената част от заявената претенция.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ“ АД да
заплати по сметка на Районен съд гр. Пещера
д.т и разноски за вещо лице в общ размер от 406 лева.
ОСЪЖДА Н.И.Д. чрез
неговата майка и законна представителка И.Н.Д. да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ“ АД съобразно отхвърлената част от
заявената претенция деловодни разноски в размер на 476.50 лева.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: