РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1336
гр.
Пловдив, 08.07. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ състав, в открито
заседание на осемнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря
Р. П. и участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 26 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производство по реда на
чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от С.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си
адв. Д.,***, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се иска да бъде
осъден ответникът да заплати сумата в размер на 30 000 лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян тежък психически стрес
и обостряне на исхемичното му заболяване, както и негативно засягане на
неговото име, причинени от незаконосъобразна Заповед за задържане № 11773-зз-13/15.05.2017г.,
издадена от полицейски орган при ОД на МВР Пловдив,отменена по съответния
ред, ведно със законната лихва, считано
от 27.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер
на 20 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди- преживян
тежък психически стрес и обостряне на исхемичното му заболяване, както и негативно засягане на неговото име,
причинени от незаконосъобразни действия на служители на МВР – нерегламентирано
предоставяне и разпространяване на информация за предстоящи полицейски действия
на 15.05.2017г., в нарушение на чл.22, ал.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва,
считано от 15.05.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
2.1. Ищецът, редовно
призован, се явява в съдебно заседание, като се представлява и от упълномощения
му адвокат Д.. В съдебно заседание исковата молба се поддържа, като се моли
същата да бъде уважена, като на ищеца се присъдят и разноските по делото,
съгласно представен списък на разноските. В приложена писмена защита се излагат
съображения за доказаност на исковата претенция по основание и по размер.
3. Ответникът – иска ОД на
МВР Пловдив е в съдебно заседание, чрез юрисконсулт П. и в депозирана писмена защита
по исковата молба излага становище за неоснователност и недоказаност на
исковата претенция. В депозиран писмен отговор по исковата молба се прави
възражение за наличие на основанията по чл.5 от ЗОДОВ по отношение на
претенцията за неимуществени вреди. Прави се искане, при уважаване на исковата
претенция, за намаляване на претендираното обезщетение до справедлив размер. Прави
се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и разноски по производството.
4.Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите
претенции.
ІІ. За фактите:
5. До началника на Второ РУ на МВР при ОДМВР – Пловдив е подаден сигнал вх. №
435000-6489/21.04.2017г. от ректора на Университета по хранителни технологии –
Пловдив, в който се излагат сведения за корупционни практики във висшето учебно
заведение, в частност за купуване на изпити по дисциплините: „Техническа
механика“ и „Машинни елементи“, от катедра „Техническа механика и
машинознание“, които са водени от проф. д-р С.В. и негов колега. В сигнала са
посочени конкретни студенти, които са предоставили данните за прилаганите
механизми на плащане и участвалите в тях лица.
6. Образувана е преписка №
ЗМИ-170/2017 в отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив и преписка
№ 6504/2017 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, по които са извършени проверки
и са събрани писмени обяснения от студенти в УХТ – Пловдив, които по същество
подкрепят данните изложени в сигнала от 21.04.2017г. и обстоятелството че
изпитите, за които е възможно да се плаща са провеждани от С.В..
7. В резултата на
проверките е издадена справка изх. №
ЗМИ-170/10.05.2017г. от Началник сектор БО и ЕФ до Началник на ИП при ОДМВР –
Пловдив с мнение за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител
по чл.301 от НК.
8. На 15.05.2017 г. е
издадена заповед рег.№11773зз-13/15.05.2017г., с която на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с ДП № ЗМИ-170/2017 г., за извършено престъпление
по чл. 301, ал. 1 от НК, е заповядано С.В.В. да бъде задържана за срок от 24
часа в помещение за временно задържане в 06 РУ на МВР при ОД на МВР - Пловдив.
Към заповедта е приложен протокол за обиск на задържаното лице от 15.05.2017
г., в който е вписано че у същото са намерени документите му за самоличност.
Приложена е и декларация от 15.05.2017 г. за запознаване на задържаното лице с
процесуалните му права срещу подпис, в която същото е отбелязало, че желае да
ползва адвокатска защита по свой избор.
9.За удостоверяване
компетентността на органа приложил мярката бе представена служебна справка изх.
№ УРИ317р-6682/29.06.2017г., от кадровото досие на К.А.Р., според която същият
е на работа в МВР от 28.05.2008г. като към настоящия момент заема длъжността
разузнавач V-та степен в група „Бюджетни организации и европейски фондове“ на
сектор „Икономическа полиция“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР –
Пловдив.
10.С исковата молба са
приложени и приети по делото медицински документи - болнични листове и епикризи.
По делото, в
качеството им на свидетели са разпитани С.С.В., К.Г.А., Р.П.А., И.Е.В., С.Г.А.и
Д.Г.Г..
Свидетелят С.С.В.,
съпруга на ищеца, твърди: „Датата 15.03.2017г. си я спомням и сигурно ще я помня цял живот. Някъде към обяд
ми се обадиха, колега на мъжът ми се обади и ми каза, че в института става
нещо, че има полиция пред кабинета на съпруга ми и не го пускат да го види и да
се срещне с него. Аз веднага звъннах по телефона, той имаше няколко номера в
този момент, два телефона. Някой ми вдигаше от другата страна, чувах гласове,
но не можах да разбера какво става, много се притесних и тръгнах за
университета, като взех и брат ми. Когато пристигнах там, пред кабинета видях
господин В., журналист. Имаше хора и един мъж. Помъчих се да вляза в кабинета,
не ме пуснаха в началото, после като разбраха, че съм съпругата му, ме пуснаха
в кабинета. Влязохме с брат му в кабинета, вътре имаш няколко души. Мъжът ми седеше
не му даваха да става, аз се помъчих да
го попитам нещо, какво става. Той беше много стресиран. Аз се уплаших, защото
той е с високо кръвно, исхемична болест и даже първоначално помислих, че нещо
лошо се е случило в него, докато не видях за какво става въпрос. Той седеше, не
му даваха нито да разговаря, нито да мръдне от мястото, където стоеше, хората
ровеха нещо и търсеха нещо, но нищо не намериха. Излязохме вън и двама души го изведоха и ни казаха да си
отивам, а него го взеха с тях.Още не бях влязла вкъщи, когато на вратата се
звънна, дойде пак една група, този път бяха повече хора, които не бяха вътре в
кабинета.Имаше един мъж с един огромен фотоапарат, той беше някъде по средата,
влязоха, попитах какво става, казаха, че сега ще правят обиск, без да се
легитимират, без да кажат за какво става въпрос. Казаха ми да вървя да намеря
две поемни лица. За мен това нищо не
значеше нищо, обясниха ми, ако трябва да сляза и от улицата да хвана двама
души. Аз звъннах на комшии, те дойдоха и със влизането в хола го сложиха на
дивана, казаха му да не мърда оттам, докато не приключи цялата история. Той не
мръдна, даже не го пуснаха нито до тоалетна да отиде, нито за вода. Започнаха
да ровят вкъщи и да щракат с апарата, и това което ми направи впечатление, че
имаше едно високо, едро момче, той през цялото време стоеше на масата и пишеше
нещо, и един по дребен, по – възрастен, малко плешив с черна коса, той
дирижираше какво да се прави. Накрая взеха, тъй като ние вкъщи държим малко
пари за месеца, за текущи нужди, аз тогава нямах и карта, намериха тези пари,
единият снимаше, другият казваше, че не е това, което търсят. Този ниският
дойде и каза да вземат парите в една найлонова торба, тогава брат ми каза, че
преди да ги вземат, трябва да ги опишат по номера и купюри. Започнаха да пишат,
оставиха ме без пари, ровеха, обърната ми коша с мръсното пране, бельото ми
размахваше този малкият и накрая казаха, че нищо не са
намерили. Едрият, който пишеше каза
добре, тръгваме и утре да дойде и да подпише протокола. Малкият, обаче само още
веднъж го видях в Икономическа полиция, той беше дребен, не беше малък на
години и каза, че няма накъде да тръгват и ще пита какво да правят. На терасата
говори по телефона известно време и каза, че го прибират и вземат с тях.
Вдигнаха го, той не беше на себе си, неадекватен, и го изведоха от вкъщи. Аз
така и не разбрах какво стана, а съпругът ми беше много зле. Той беше пред колабиране и след това започна да му звъни
телефона, защото по всички медии гъмжеше за това, снимката му беше навсякъде,
аз такова нещо не съм чула и видяла.
Брат ми не ми вдигаше телефона, аз всеки ден звънях и чаках да ми кажат
от коя патология да си го прибера, и така до сутринта. На сутринта отидох в
съюза на учените, той там е председател, аз бях сътрудник, на сутринта дойде
академик М.Б., тя го чакаше и ми каза, че знае какво става, има информация и ми каза : - ти, нали знаеш,
че аз знам много неща, нещата ще се оправят, отиди да му кажеш да си подаде
оставка от председателския пост и аз ще уредя нещата, знаеш, че имам
възможности.Аз, тогава още повече се притесних и него го видях само още веднъж.
Вечерта на следващия ден пред Икономическа полиция беше дошла линейка, питах за
какво е дошла, а лекарят ми каза, че е дошла за професор В., попитах как е, а
те ми казах, по – добре да не питам и да си
тръгна. След това нещо го изведоха, бутнаха го в една кола и аз повече
не го видях до края на седмицата.”
Свидетелят К.Г.А.,
твърди: „През 2017г., месец май още не бях тръгнал за работа към Института по
хранително вкусова промишленост, точно се приготвях да тръгвам и ми звънна
телефона, потърсиха ме от кабинета на ректора, потърси ме неговата секретарка,
и ме попита знам ли къде е професор В.. Казах й, че нямам информация къде е в
момента, но след малко ще бъда в университета и мога да разбера. Тя каза,
че няма нужда и толкоз, след което аз тръгнах натам,
отидох, влязох в моя кабинет, който е в съседство с този на професора, и
минавайки покрай него видях съпругата му, но първоначално не можах да разбера
какво става. Реших, че го чака и я
поканих при мен да дойде, а тя каза, че не желае и ще стои там. Аз влязох в
кабинета си и след това излязох, и отидох към тоалетната и там видях репортера В., който стоеше в
коридора някъде пред кабинета на професора. Просто го отбелязах минавайки и
след това се върнах в кабинета си и ми се обадиха да ме попитат дали знам, че
правят обиск в кабинета на проф. В. и аз тогава
разбрах защо съпругата му е там, както и В.. След това влязох в часове и после разбрах, че
на същия ден е бил арестуван. Като всеки човек и аз отворих медиите да видя
дали нещо е отразено и ми направи впечатление, че по всички медии това беше
отразено, даже на някои медии беше със снимка на двамата преподаватели, които
бяха арестувани, и на които беше направен обиск, но точно кои медии не знам, но
на другия ден излезе и в централните вестници, също съобщиха и по телевизията.
Професора го видях след като беше пуснат от ареста, не мога да си спомня колко
дни след това, беше дошъл в университета и ми се обади, и даже обядвахме
двамата на стола. Той изглеждаше посивял, и с 10 години състарен, беше силно
подтиснат.”
Свидетелят Р.П.А.,
твърди : „Работя в Отдел „Икономическа полиция“ от 2012г., в Сектор „Бюджетни
организации и европейски фондове“. През 2017г., случая с професор В. си го
спомням, взел към лично участие в работата по случая, работил съм по него. На
действията по задържането не присъствах, бях в сградата на отдела, извършвах
други действия. Медиен интерес не ми направи впечатление да има, да има
журналисти. В полицията нямаме навик да даваме информация, работим единствено с
прокуратурата, с медии нямаме никакво отношение, никой не ни е търсил, нямам
информация. Аз в извършване на процесуални действия - обиск, изземване и
претърсване не съм участвал. Аз съм разузнавач и по принцип не извършваме
такива действия, ако не са ми възложени с постановление.
Може и да ми е
било възложено, ако е имало постановление, може и да съм разпитал някой
свидетел, не си спомням. Не съм
присъствал на изземването, претърсването и обиска, не аз съм правил самото
задържане.”
Свидетелят И.Е.В.,
твърди: „На 15.05.2017г. съм бил във „ВИХВП“. Аз бях дълги години репортер в
„Господари на ефира“, от Пловдив. Това е забавно предаване с разследваща част в
него. Сигналите, които сме получавали в годините хората са ги отправяли към нас
и ние сме длъжни да ги проучваме. На този ден бяхме решили да посетим, след
проведен изпит, професор от университета - професор Б. и репортажът беше
свързан с разследване, което правим по отношение на него, това беше поводът да
бъда в университета този ден. Докато бях при професор Б. разбрах, че в
университета се извършва претърсване в друг кабинет, това беше
поводът да отида там, не знаех чий е кабинетът и какво се случва там. По
отношение на професор В. не сме го споменали никъде в нашия репортаж, в самия репортаж част от
интервю излезе с професор Б., но никаква част от репортажа не касае професор В..
По отношение на професор В. в „Господари на ефира“ не е излизала никаква
информация, нашето внимание бе насочено към професор Б., каквото е съобщено в
новините не е излизало от „Господари на ефира“. В репортажа, който аз съм
подготвил няма нищо за професор В.. В частта на репортажа на „Господари на
ефира“, по отношение на нарушението,
разследването се касаеше за нарушение, което ние сме констатирали за
професор Б.. Ако този ден е имало
информация от Прокуратура и полиция, която касае и другото лице, задържано в
университета, то тази информация не е излязла от „Господари на ефира“. Има си
пресслужби, които уведомяват. Лично аз „с ръка на сърцето“ не съм получавал
такава информация. Това разследване започва, тъй като при нас дойдоха студенти,
които твърдяха, че за да получат „среден 3“ е исканата парична сума и ние
тогава започнахме да проверяваме сигнала. Полиция и прокуратура не се свързаха
с нас, разследването ние го започнахме самостоятелно, защото притеснението
винаги ни е било, че има грешна информация.”
„На въпросната дата 15.05.2017г. пред кабинета
на проф. В. нямам спомен за тази дата точно къде съм бил. Нямам спомен за нещо,
което е било преди пет години. Казах
абсолютно всичко, което си спомням. Кабинетът на проф. В. не знам къде е. Да
съм бил някога пред кабинета на проф. В.,
нямам такъв спомен. Кабинетът на проф. Б. го знам къде се намира. Той се
намира, когато се влезе в университета, в лявото крило.”
Свидетелят С.Г.А.,
твърди : „Професор В. го познавам още като студент, той ми е водел упражнения,
след това сме били колеги. Той беше Декан на факултета, аз бях научен секретар,
оттам работехме в близък контакт. Може да се каже, че го познавам и като студент и като
преподавател. Това беше първият, който
ме води на олимпиада по „съпромат“. Представихме се отлично, това беше най –
доброто представяне на такова мероприятие.
За 15.05.2017г. си спомням,
тогава първо се чу новината и също така за още един колега професор Б., и
всички бяхме озадачени, съкрушени за тези събития, които се случват в нашия
университет. След това видях проф. В. в университета, той беше просто съсипан,
объркан. Проф. В. беше съсипан, объркан, все едно че му бяха „потънали
гемиите“, разочарован от отношението на цялата система към него. Ако и аз бях в
неговата ситуация, сигурно и аз щях да бъда така. След като се разчу за случая,
ректорът съвсем разбираемо, тъй като е далеч от ситуацията го освободи от
работа, не помня колко време беше този период, докато завършат действията на
МВР. След като беше отстранен, той остана без работа. С колегите започнахме да
дискутираме, с членове от катедрата също, с членовете от катедра по механика и
те ми казаха, че такова нещо от него надали може да се очаква, просто те бяха повече от изненадани, а
колегите от катедрата са наясно кой, какво и как прави. Това състояние продължи
година, година и половина, предполагам, нямали сме пряк контакт, но така си
спомням. Беше му лепнато петно, че нещо е извършил, но поне тези, които са
работили с него, които са били в катедрата, във факултета не можеха да приемат
такива действия, имаше съмнения, че нещо е постановка, представление и т.н. Той
по-скоро попадна в неподходящо място в неподходящо време. Случват се такива
неща.”
Свидетелят Д.Г.Г.,
твърди : „Професор В. го познавам от 2009г., работя като асистент в
университета. Проф. В. го познавам и доста по-отдавна, тъй като ми е бил
преподавател, говоря за годините 1975г.- 1976г.- 1977г. След това сме работили с професор В. в Техническия колеж „Джон Атанасов“,
а от 2009г. в Университета по хранителни
технологии. 15.05.2017г. това е злополучна дата
за него, на която разбрахме от други колеги, че проф. В. е отстранен
временно от работа. Тъй като не съм пряк свидетел по сведения и по думи на
студенти, и на колеги разбрах, че е
арестуван. След това се срещахме по двора на университета и състоянието, в
което беше професор В. просто не мога да го опиша, беше много притеснен.
Мнението ми и това на колегите, доколкото съм чула, е че всички колеги заставаха на страната на
професора и не сме си и помисляли, че би извършил нещо друго, което да не е правилно
и да не е законно, нито от академична,
нито от гражданска гледна точка. След този арест, според мен нямаше
начин как да не се сложи петно на името му, поради факта, по който е било
извършено, без предупреждение, без
никаква вина, затова мисля, че състоянието на професор В. беше много
притеснено, не мога да кажа точната дума. Професор Б., доколкото имам сведение
също беше много притеснен, срещала съм го в квартала, в който живее, защото
живеем в един и същ квартал, не смееше да ме погледне, за да се поздравим. Той
не е успял да преодолее този срам, за съжаление.”
11.За нуждите на съдебното
производство са допуснати и изготвени съдебно-техническа експертиза и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице Д.Т.Д. и
приети без възражения от страните. Вещото лице след преглед на записите,
излъчени по Нова телевизия и в предаването „Господари на ефира” дава
заключение, че журналистическото разследване е извършено от предаването „Господари
на ефира", което е външна продукция на Нова телевизия. В предаванията на
Нова телевизия (емисии новини от 16.05.2017 г.) и предаването „Господари на
ефира”, излъчени на 16.05.2017 г. и 18.05.2017 г. се огласява журналистическо
разследване извършено от страна на „Господари на ефира”, засягащо имената на
проф. С.В. и проф. Н. Б.. Журналистическото разследване е извършено от
предаването „Господари на ефира", което е външна продукция на Нова
телевизия. След това се сезират органите на МВР, прокуратурата и се излъчва
информация в новините на Нова телевизия. Снимки на двамата професори са
показани в новините на Нова телевизия на 16.05.2017 г. в централната емисия. В
обедната емисия новини на Нова телевизия репортерът на „Господари на ефира” - И.В.,
споменава имената на двамата арестувани професори.
ІІІ. За правото:
12. Пловдивският
административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на
съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение
за неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от
незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Съгласно чл.204,
ал.1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред. Заповедта за полицейско задържане е отменена от Върховен административен
съд с решение №4499 от 27.03.2019г., постановено по адм. дело № 1088/2018г. с което
е отменено решение № 1846 от 01.11.2017г., постановено по адм. дело №1412/2017г.
по описа на Административен съд гр.Пловдив, поради което са налице
предпоставките за предявяване на иск по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Искът е предявен
от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и
против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посочената
заповед за задържане, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли
вреди за ищеца, е отдел „Икономическа полиция” при Областна дирекция на МВР -
Пловдив. Последната е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради
което и доколкото издателят на отменената заповед за задържане е част от
административната структура на това юридическо лице /по арг. на чл.9 ПУДМВР/,
правилно искът е насочен именно срещу Областна дирекция на МВР Пловдив.
13.По същество исковите
претенциисе явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да възникне
правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице
няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда -
имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не
може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съдът, за да
постанови решението си взе предвид приетите по делото писмени доказателства,
както и от показанията на разпитаните по делото свидетели С.С.В., К.Г.А., Р.П.А.,
С.Г.А.и Д.Г.Г.. Последните съдът кредитира, макар и само отчасти и доколкото са
съответни на останалия доказателствен материал, като ги разглежда и критично,
предвид близките родствени и приятелски отношения на свидетелите с ищеца.
Въз основа на
останалите писмени доказателства, съпоставени и със свидетелските показания по
делото, съдът намира за безспорно установено, че фактическото задържане на С.В.
е осъществено на 15.05.2017г., в 18,30 часа в гр.Пловдив, откаран е в помещение
за временно задържане на 06 РУ- МВР при ОД на МВР гр.Пловдив от където е
освободен на 16.05.2017г. в 16.05 часа.
Горните
констатации по същество не се оспорват от ответника, с изключение емоционалното
състояние в което ищецът е изпаднал след задържането си. За тяхното
установяване съдът изхожда от събраните по делото доказателства, в това число
гласните доказателства.
14.Във връзка с
претендираните неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено на първо
място, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на
правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и
достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия
емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия на
други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства.
Съдът намира за
доказана първата предпоставка на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - наличие на
незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на служители
на отдел „Икономическа полиция” при Областна дирекция на МВР - Пловдив при
упражняване на административна дейност.
Съдът приема
обаче, че ищецът не е доказал по категоричен начин останалите две предпоставки
на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - реално причинени имуществени и неимуществени
вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и
сочените действия и бездействия. По делото не са ангажирани никакви
доказателства, че действително същият е претърпял неимуществени вреди.
Претендираното от лицето обезщетение за неимуществени вреди, по своята същност,
има за цел да репарира действително претърпени болка и страдание, които в
случая не са подкрепени с доказателства. Неимуществените вреди не могат да се
предполагат и макар, и възможна последица, те подлежат на доказване с всички допустими
средства във всеки конкретен случай. Съдът намира, че ищецът не е ангажирал
доказателства, установяващи претърпени от него болка и страдание. Недоказана е
и третата предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно
причинна връзка между сочените действия и бездействия на администрацията и
претендираните неимуществени вреди.
15.Въз основа на
възприетите доказателства, съдът не намира за доказани като факт отрицателните
емоции и психически страдания, произтичащи лично за ищеца от задържането.
Установява се по безспорен начин, че ищецът е задържан за срок по-малък от 24
часа. Посоченият престой в помещение за временно задържане в резултат на
наложена принудителна административна мярка по чл. 73 от ЗМВР обективно не би
могло да доведе до твърдяните трайни негативни последици върху емоционалното,
психическото и физическото състояние на лицето.
Действително, част
от представените от ищеца и приложени по делото медицински документи са с дати
близки до датата на задържането му със Заповед за задържане №
11773-зз-13/15.05.2017г. Следва, обаче, да бъде съобразено, че в снетата
анамнеза по карта №37311 от 14.07.2017г. /л.16/ са посочени медицински
оплаквания, свързани с хранително разстройство след консумация на пилешка
пържола и нямащи отношение към твърдяното влошаване на здравословното състояние
на В., в следствие на незаконосъобразното му задържане. Така, единствения
документ сочещ на твърдяната в исковата молба промяна в здравословното
състояние на В. е този с дата
16.05.2017г. /л.15/, в който, като диагноза е посочено – хипертонична криза,
като няма данни след това спрямо ищеца да се е наложило провеждане на болнично
лечение. Останалите представени медицински документи са с дати през 2018г. и
през 2020г. Тук е мястото да се посочи, че след незаконното задържане срещу
ищеца се водило наказателно производство, а към настоящият момент се води и съдебно
производство, от които, като продължили във времето, е възможно да са породени
твърдяните от него вредни последици върху емоционалното му състояние.
16.На следващо място съдът
не приема, че по повод задържането, както по време, а и след това В. е преживял
психически дискомфорт, за който всъщност доказателства не се представиха. Ищецът
твърди, нанесени вреди върху емоционалното му състояние, но писмени
доказателства за потърсена професионална помощ от психиатър или психолог не
бяха ангажирани.
Съдът намира, че
не се доказаха и твърденията на ищеца, че от страна на полицейските органи е
разпространена в медиите информация за предстоящи полицейски действия спрямо
него, с което уронили престижа и доброто му име. Това е така, защото на първо
място, в свидетелските си показания И.В. репортер в „Господари на ефира”,
заявява че по отношение на В. не е излизала никаква информация в предаването,
защото репортажът е бил насочен към друго лице, а именно професор Б.. Сочи и че
не е получавал информация за предстоящи полицейски действия спрямо В.. Полиция
и прокуратура не са се свързвали с „Господари на ефира”. На следващо място, според
заключението на вещото лице по изготвените СТЕ, която Съдът кредитира изцяло
като обективна, компетентна и безпристрастна, журналистическото разследване е
извършено от предаването „Господари на ефира", което е външна продукция на
Нова телевизия, след което са сезирани органите на МВР, прокуратурата и се е
излъчва информацията в новините на Нова телевизия.
Съдът приема, че
предявените от С.В.В., искови претенции за заплащане на сумата в размер на 30
000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян тежък психически стрес и обостряне на исхемичното му заболяване, както
и негативно засягане на неговото име, причинени от незаконосъобразна Заповед за
задържане № 11773-зз-13/15.05.2017г., издадена от полицейски орган при ОД на
МВР Пловдив,отменена по съответния ред, както и сумата в размер на 20 000
лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди- преживян
тежък психически стрес и обостряне на исхемичното му заболяване, както и негативно засягане на неговото име,
причинени от незаконосъобразни действия на служители на МВР – нерегламентирано
предоставяне и разпространяване на информация за предстоящи полицейски действия
на 15.05.2017г., в нарушение на чл.22, ал.2 от ЗМВР, се явяват неоснователно и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни при
това положение се явяват и акцесорните претенции за заплащане на законни лихви
върху претендираните главници.
IV. За разноските.
17.При този изход на делото
е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски. Същите са
заявени своевременно. С оглед на това и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника по иска - Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пловдив
съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.В.В., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника си адв. Д.,***, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата в размер на
30 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян тежък психически стрес и обостряне на исхемичното му заболяване, както
и негативно засягане на неговото име, причинени от незаконосъобразна Заповед за
задържане № 11773-зз-13/15.05.2017г., издадена от полицейски орган при ОД на
МВР Пловдив,отменена по съответния ред,
ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019г., до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 20 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди- преживян
тежък психически стрес и обостряне на исхемичното му заболяване, както и негативно засягане на неговото име,
причинени от незаконосъобразни действия на служители на МВР – нерегламентирано
предоставяне и разпространяване на информация за предстоящи полицейски действия
на 15.05.2017г., в нарушение на чл.22, ал.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва,
считано от 15.05.2017г., до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА С.В.В., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на ОД на МВР гр.Пловдив юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: