Решение по дело №1244/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 197
Дата: 30 май 2019 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20181510201244
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

30.05.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО, ІІІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

  07 февруари

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

 
Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

     Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Прокурор:

Председателя на състава

 
 


Сложи за разглеждане докладваното от

НАХ

 

1244

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

             

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 30-0000476/77.07.2018 г. на Началник ОО „АА“ Кюстендил на Т.Х.М., с ЕГН **********,***, пл. „Хаджи Димитър“ № 6, чрез адв. Х.Х. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 500. 00 лева на основание чл. 93в, ал. 15, т. 3, пр. 2 от ЗАвтП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал жалбоподателят М.,, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Атакуваното Наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че 03.07.2018 г. около 08. 30ч., в с. Джерман, при паметник „Коста Петров“ на път Е-79, в посока към гр. Дупница, управлява съчленено средство  в състав с товарен автомобил –седалкови влекач „Скания Р124“, с peг. № СМ 9868 СС оборудвано с аналогов контролен уред за регистриране данните на движението на превознотот средство и работата на екипажа (тахограф) KIENZLE 1318 - 27, с № 2856196 и  полуремарке „Хамбург ХСА 2006“, с peг. № СН 0062 ЕК, собственост на „Аполон- В“ООД, като  извършва международен превоз на товари със заверено копие № ********** и СМР товарителница № ********* по маршрут Р. Гърция-гр. Стара Загора е констатирано следното нарушение: 1. МПС извършващо превоз попадащ в обхвата на Регламент 561/06 да попълни в тахографски лист от 27.06.2018 г. мястото на приключване на използването на тахографския лист. Проверявящите счели, че това е нарушение на чл. 34, §. 6, б. б Регламент (ЕС) № 165/2014 и му съставили АУАН. Същият е предявен на нарушителя срещу подпис. Не са отразени обяснения или възражения. Такива не са постъпили  и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на него, било издадено атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание. Мотивирал се е, че няма основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за извършване н на нарушението и липсата на смекчаващи вината обстоятелства.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на В.Г. – актосъставител съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

По делото е приложена справка от която е видно, че на жалбоподателя не са съставяни АУАН за период от 01.01.2013 г. до 10.12.2018 г. по ЗАвтПр, с изключение на настоящия АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е извършил нарушението посочено в АУАН и НП. Същият не е оспорил това нито при съставяне на акта, нито в хода на съдебното производство.

Спорното по делото е дали жалбоподателя е извършил деяние, което макар и да съставлява нарушение, е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Основен правнорелевантен въпрос по делото е правилно ли е приложен законът от страна на административнонаказващият орган по отношение на преценката му: има ли осъществено нарушение на текста, посочен в АУАН и в НП и по отношение на преценката му - налице ли са основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.

Административнонаказващият орган въз основа на част от събраните по делото доказателства, е установил фактическа обстановка, която е подвел под приложимия административнонаказателен текст на ЗАвтП и е достигнал до извод за правилност на установените фактически констатации в АУАН, поради което е наложил административнонаказателна санкция.

Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.

Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълг. н. д. № 1/2005 г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.

Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случаи е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност.

При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че констатирания пропуск – не попълване мястото на приключване на използването на тахографския лист следва да води до санкциониране с НП жалбоподателя. При извършената цялостна проверка друго нарушение не е констатирано. Всички останали тахографски листя представени по време на проверката са изрядно попълнени. Жалбоподателят до момента не е бил санкциониран за други нарушения по ЗАвтПр и подзаконовите актове по прилагането му – т. е нарушението е първо за него (доколкото няма доказателства за обратното). Това нарушение не може да има за последица укриване на изискуемата се по закон информация. С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че в случая неизпълнението на задължението по на чл. 34, §. 6, б „б“ от Регламент (ЕС) № 165/ 014 не само че не е увредило, но дори не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл. 28 от ЗАНН. Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая решение на наказващия орган.

Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

Водим от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл.  III-то от ЗАНН Районен съд гр. Дупница

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 30-0000476/77.07.2018 г. на Началник ОО „АА“ Кюстендил, с което на Т.Х.М., с ЕГН **********,***, пл. „Хаджи Димитър“ № 6, чрез адв. Х.Х. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 500. 00 лева на основание чл. 93в, ал. 15, т. 3, пр. 2 от ЗАвтП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, в 14-ет дневен срок  от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.    

 

                                                        

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: