Присъда по дело №183/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 13
Дата: 24 февруари 2009 г. (в сила от 12 март 2009 г.)
Съдия: Георги Христов Иванов
Дело: 20092120200183
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 януари 2009 г.

Съдържание на акта

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

                                                                          24.02.2009 година                                                               гр. Бургас

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                ХІ наказателен състав,   

на двадесет и четвърти февруари                         две хиляди и девета година

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХІ наказателен състав                                                                                                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. С.М.

                                                                                                                                      2.Н.П.

 

СЕКРЕТАР: ХІ наказателен състав

ПРОКУРОР: Г. Д.

като разгледа докладваното от съдията ХІ наказателен състав, наказателно  дело ОХ № 183 по описа за 2009 г. на БРС

                                                

 ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  А.С.А. - роден на 12.09.1979 г. в гр. Бургас, живущ ***„П.Р..”, бл., вх.,ет., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че през месец декември 2006 г. чрез използване на моторно превозно средство – л.а. „Форд Фиеста” с неустановен регистрационен номер, отнел чужда движима вещ – пералня „Беко” модел WMB 6508 Е, на стойност 452,82 лева, от владението на Н. Н. Н. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК,поради което  и на основание чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца.

ОПРЕДЕЛЯ  на основание чл.46, б.”б” от ЗИН първоначален „общ” режим на изтърпяване на така наложеното наказание.

ОСЪЖДА на основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимия А.С.А. да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 35 /тридесет и пет лева /лв., представляващи разноски по делото за съдебно-оценъчна експертиза.

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в петнадесетдневен срок от днес пред БОС.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                 2.

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА №259 от 24.02.2009г. по НОХД № 183/2009г. по описа на БРС:

Съдебното производство по настоящото дело  се проведе по реда на чл.371,т.2 и сл. от НПК. Образувано е по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Бургас против подсъдимия А.С.А., ЕГН ********** с обвинение по чл. 195, ал.1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК за това,че през месец декември 2006 г. чрез използване на моторно превозно средство – л.а. „Форд Фиеста” с неустановен регистрационен номер, отнел чужда движима вещ – пералня „Беко” модел WMB 6508 Е, на стойност 452,82 лева, от владението на Николай Н. Н. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

Представителят на БРП в съдебно заседание поддържа обвинението, повдигнато с обвинителния акт. Аргументира доказаността му от обективна и от субективна страна. Пледира за налагане на наказание на подсъдимия А. при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК като предлага да му се наложи наказание “лишаване от свобода” в размер на десет месеца при първоначален общ режим.

Подсъдимият А. признава вината си.Изразява съжаление за извършеното и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на  деянието. Счита, че самопризнанията на подсъдимия са потвърдени с доказателствата, събрани на досъдебното производство. По отношение на наказанието моли да бъде приложен чл. 55, ал.1, т.1 съобразно изискването на чл.373, ал.2 НПК. Пледира за налагането на наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца .

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият А.С.А. - роден на 12.09.1979 г. в гр. Бургас, живущ ***„С., бл.., вх..,ет.., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********. Видно от свидетелството му за съдимост към момента на постановяване на настоящата присъда е осъждан осем пъти с влезли в сила актове на съда.

На неустановена дата през месец декември 2006г. подс. А. срещнал свидетелят Н., за когото знаел, че страда от психично заболяване. В разговор Н. споделил на А. за проблемите, възникнали между него и наемателите, обитаващи стаи от апартамента му, находящ се в жк. " П.Р.С. " - гр. Б., блок № ., вх. " Б ". Подсъдимият обещал да съдейства на Н. за уреждане на отношенията с квартирантите му. Няколко дни по - късно подсъдимият, придружаван от своя познат Д. К. И., посетил дома на свидетеля Н.. По време на престоя си в апартамента подсъдимият огледал помещенията и намиращите се в тях вещи. Обхождайки жилището, видял монтираната в сервизното помещение пералня " Беко ", собственост на пострадалата свидетелка В. Н. Н. - майка на свидетеля Н. Подсъдимият решил да се възползва от състоянието на свидетеля Н. и да отнеме пералнята, като посредством продажбата й се снабди с парични средства. Под предлог, че ще съхранява пералнята, настоял да я вземе и отнесе в дома си. Опасявайки се от посегателство върху телесната си неприкосновеност, свидетелят Н. не посмял да възрази на А. и да се противопостави явно на намеренията му. Същевременно за да улесни пренасянето на пералнята подсъдимият взел едно одеяло, след което двамата с И. поставили пералнята върху него и така я изнесли от жилището на свидетеля Н.. Натоварили я в управлявания от подсъдимия лек автомобил " Форд Фиеста" с неустановен регистрационен номер. С него превозили пералнята до дома на А.,който впоследствие я продал  на трето неустановено лице за сумата от 150 лева.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия А., подкрепени от събраните в хода на досъдебното производство доказателства чрез разпита на свидетелите Н. /л. 57, л. 58 /, Теохаров / л. 59 /; Леков / л. 60 /; Н. / л. 61/, И. / л. 62 /;  заключението по оценителната експертиза /л. 64 - 65 /; справка от ДПБ - гр. Раднево / л. 77, л. 78 /; справка от сектор " _ КАТ " / л. 79 /; справка за съдимост /л. 54 - 56/; копие от договор за целево финансиране / л. 27 /, копия от вносни бележки / л. 28 - л. 34 /. При постановяване на присъдата си съдът на основание чл.373,ал.3 НПК ползва самопризнанията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание и доказателствата, събрани в хода на досъдебното прозиводство, които го подкрепят, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.      

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

С оглед на така изложената обстановка, съдът намира,че от обективна и субективна страна подсъдимият А. е осъществил престъпния състав чл. 195, ал.1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Това е така, защото че през месец декември 2006 г. чрез използване на моторно превозно средство – л.а. „Форд Фиеста” с неустановен регистрационен номер, отнел чужда движима вещ – пералня „Беко” модел WMB 6508 Е, на стойност 452,82 лева, от владението на Н. Н. Н. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои. Деянието е извършено чрез използване на МПС,защото подсъдимия е използвал лекия автомобил за превоз на отнетата вещ и отдалечаване от мястото на престъплението,за да може да придобие фактическа власт върху пералнята. 

Откъм субективна страна на престъпния състав, съдът приема наличие на форма и вид на вина-“пряк умисъл”, съгласно чл.11,ал.2 от НК-подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия А. съдът взе предвид,че съдебното следствие се проведе по реда на чл.371,т.2 и сл. от НПК, поради което на основание чл.373,ал.2 НПК наказанието му следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК под определения в закона минимум от една година, предвиден за престъплението,което е извършил. При определянето на размера на наказанието на подс. А. съдът отчете обстоятелството, че към настоящия момент е осъждан осем пъти, а към момента на извършването на деянието е бил осъждан два пъти, което говори за завишена степен на обществена опасност на неговата личност. На следващо място подсъдимият е извършил престъпление против собствеността-едно от най-често срещаните и с висока степен на обществена опасност престъпления в нашето общество.Освен това А. се е възползвал от влошеното психично състояние на Н. Н. Н. за да получи достъп и да извърши престъпното посегателство, което следва да се прецени като отгечаващо отговорността обстоятелство. Мотивиран от горното настоящия състав намира, че следва да му се наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца при първоначален “общ” режим, което е съответно на тежестта на извършеното от него деяние и на обществената опасност на неговата личност.

На основание чл.189,ал.3 НПК подсъдимия А. следва да бъде осъден да заплати сумата от 35лв. /тридесет и пет лева/, представляваща разноски по воденото на делото.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата.

     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХІ наказателен състав

Вярно с оригинала: З.А.