Р Е Ш
Е Н И Е
№ 104/ 14..05.2018г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на двадесет и осми
март Година 2018
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Д.Чипева
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 631 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от „Титан – 59“, ЕООД /
в несъст./, ЕИК *********, с.Айдемир, община Силистра
против решение № 80/15.09.2017г. на Силистренския окръжен съд, постановено по
т.д. № 249/2014г., с което е отхвърлен иска на дружеството с правно основание
чл.694 ТЗ за установяване, че същото не дължи на „Юробанк
България“ АД, сумата посочена в т. 4 от съставения от синдика на дружеството
Списък на приетите вземания, обявен по партидата на „Титан-59“ ЕООД в
Търговския регистър в размер на 4 015 183.11 лв., с произход Договор за
инвестиционен кредит № 06-09015/27.04.2009г. и Договор за кредитна линия №
06-09014/ 27.04.2009г., обезпечени с договорна ипотека и с особен залог на ДМА
и с което същото е осъдено да заплати от
масата на несъстоятелността по сметка на Окръжен съд – Силистра на основание
чл. 649, ал. 6 от ТЗ, държавна такса в размер на 160 607.32 лв. и 5 лв за издаване на изпълнителен лист в полза на държавата,
както и да заплати в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, София, ул.
Околовръстен път № 260, сумата от 1 101,50 лв., разноски по производството. По
съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение
и вместо него постанови друго, с което да уважи предявената искова претенция.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли
съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие за
установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.694 ТЗ.
Ищецът – „Титан-59“,
ЕООД /в несъст./,
ЕИК *********, чрез И. Г. Н. - собственик и последен управител, с. Айдемир, ул.
София № 6, общ. Силистра претендира за установяване по отношение на „Юробанк България“
АД, че не дължи сумата посочена в т. 4
от съставения от синдика на дружеството Списък на приетите вземания, обявен по
партидата на „Титан-59“ ЕООД в Търговския регистър в размер на 4 015 183.11
лв., представляваща неизплатени негови задължения по Договор за инвестиционен
кредит № 06-09015/27.04.2009г. и Договор за кредитна линия № 06-09014/ 27.04.
2009г. Иска се още да бъде установено, че банката не е и обезпечен кредитор.
Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна :
Между
страните по спора са възникнали валидни облигационни отношения въз основа на сключените
между тях редица договори и анекси, както следва :
-Договор за
банков кредит № 07073/07.11.2007г. между „Юробанк И
Еф Джи България“ АД /предишно наименование на ответното дружество „Юробанк България“ АД/
и „Титан-59“ ЕООД, с.Айдемир, община Силистра, с размер на кредита до
1 800 000лв и цел – инвестиционен, за рефинансиране на дълга на
дружеството към „Банка Пиреос България“ АД, както и
за финансиране изграждането на „Многофункционална сграда – Супермаркет,
Ресторант и Хотел на 3 етажа, със срок на погасяване до 07.10.2017г. С Анекс №
1/27.02.2008г. размерът на кредита е увеличен с 587 000лв, като е запазен
крайният срок на погасяване. С Анекс № 2/27.04.2009г. страните се договорили,
че считано от 18.06.2009г. по взаимно съгласие се прекратява действието на ДБК,
като кредитополучателят се задължава да погаси изцяло задълженията си, вкл.
главници, лихви, такси и комисионни, но не по-късно от 18.06.2009г.
-Договор за
овърдрафт № 06-08015/27.02.2008г. в размер на 156 000лв за оборотни
средства с цел – покрИ.е на текущи нужди от парични
средства и краен срок на издължаване
27.04.2009г. С Анекс № 1/31.03.2009г. са преуредени
отделни клаузи на договора, а с Анекс № 2/27.04.2009г. страните се договорили,
че считано от 21.05.2009г. по взаимно съгласие се прекратява действието на
договора, като кредитополучателят се задължава да погаси изцяло задълженията
си, вкл. главница, лихви, такси и комисионни, но не по-късно от 21.05.2009г.
- Договор за
предоставяне на кредитна линия № 06-09014/ 27.04. 2009г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД от една страна и „Титан 59“
ЕООД като кредитополучател и И. Г. Н. като солидарен длъжник, с цел
рефинансиране на кредитното задължение към банката по Договор за овърдрафт №
06-08015/27.02.2008г. в размер на 156 000лв за оборотни средства и
максимален разрешен размер от 79 761,53 евро и краен срок на издължаване
27.04.2010г.
-Договор за
предоставяне на инвестиционен кредит № 06-09015/27.04.2009г. между „Юробанк И Еф
Джи България“ АД от една страна и „Титан 59“ ЕООД като кредитополучател и И. Г.
Н. като солидарен длъжник, с цел рефинансиране на кредитното задължение към
банката по Договор за банков кредит № 07073/07.11.2007г. в размер на
2 387 000 лв, максимално разрешен размер от
1 220 453,72 евро и краен срок за издължаване 07.10.2017г.
За да бъдат
усвоени новите кредити в евро, на 21.05.2009г. е подписан и Договор за
разплащателна сметка в евро с IBAN ***. За целта представляващият дружеството И. Г. Н. е подписал искане за открИ.е
на такава сметка, самият договор и е представил спесимен
на подписа си.
От заключението
на ССчЕ се установява, че на същата тази дата
21.05.2009г. по разплащателната сметка в евро с титуляр „Титан 59“ ЕООД е
постъпила сумата по Договор за предоставяне на кредитна линия № 06-09014/
27.04. 2009г. в размер на 79 761,53 евро, превалутирана
е по курс 1.955000лв за 1 евро и получената сума в размер на 155 933,79лв
е постъпила по разплащателна сметка BG21 BPBI 7115 10 557019
01 с титуляр „Титан 59“ ЕООД / сметката, с която са били обслужвани
задълженията по договор за кредит овърдрафт № 06-08015/27.02.2008г./. Сумата по
Договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 06-09015/27.04.2009г. в размер
от 1 220 453,72 евро е постъпила по разплащателната сметка в евро BG03 BPBI 7115 14 557019
01 на 18.06.2009г., превалутирана е по курс 1,95550лв
за 1 евро и получената сума от 2 386 597,25лв е постъпила по разплащателната сметка BG21 BPBI 7115 10 557019
01 с титуляр „Титан 59“ ЕООД.
Първият основен
спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, е усвоени и
ползвани ли са кредитните средства за рефинансиране по Договор за предоставяне
на инвестиционен кредит № 06-09015/27.04.2009г. и по Договор за предоставяне на
кредитна линия № 06-09014/ 27.04. 2009г. Твърдението на въззивника
е, че едновременно с реализирането на процесните договори между него и банката е била налице и
уговорка за предоставяне на допълнителни кредитни средства за оборотни и
инвестиционни цели от по 500 000лв, като молбата за тази уговорка е
приложена на л.252 от първоинстанционното дело.
Поради отказ на
банката да предостави тези допълнителни средства, И. Г. Н. решил да не усвоява
и да не ползва кредитните средства за
рефинансиране на двата ДБК от 2009г., а да търси друга банка с възможност за
допълнително финансиране, която да поеме цялата кредитна експозиция. В подкрепа
на това си разбиране се позовава и на идентичната в двата ДБК от 2009г.
уговорка, разписана в т. 3.1.д във вр. с т.2.2, според която и двата кредита се усвояват чрез
надлежно попълнено, подписано и подпечатано Искане за усвояване, придружено от
нареждане за плащане, съставено в съответната форма, както и на установения по
делото отказ на И. Г. Н. да даде такова платежно нареждане. Нещо повече –
банката сама ангажира доказателства за служебно издадени и подписани от нейни
служители платежни документи по прехвърляне на кредитните средства в
разплащателната сметка на ищеца и оттам, чрез служебно превалутиране
– в кредитната сметка по старите кредити. Позовава се и на разпоредбата на
чл.51 ал.1 и ал.3 от Закона за платежните услуги и платежните системи и чл.5
ал.3 и чл.6 ал.1 от Наредба № 3 от 2005г. на БНБ, съгласно които само титулярът
на сметката има право да се разпорежда със средствата по нея.
Действително
съгласно т.3.1.д, идентична по своето съдържание и в двата ДБК от 2009г., условие
за усвояване на кредитните средства е кредитополучателят да представи в банката
надлежно попълнено, подписано и подпечатано Искане за усвояването им,
придружено от нареждане за плащане, съставено в съответната форма и съответните
разходооправдателни документи според целта на
кредита и уговореното в част първа на
договора, доказващо целевото им използване. Това условие обаче не може да бъде
разглеждано изолирано, без връзка с уговореното
целево използване на средствата – рефинансиране на стари банкови
задължения. Съгласието на кредитополучателя за рефинансиране е визуализирано
както в самите ДБК от 2009г., така и в Анекс № 2 към Договор
07073/27.04.2009г., в протокол от решение на едноличния собственик на капитала
на „Титан 59“ ЕООД от 27.04.2009г. и в искането за открИ.е
на разплащателна сметка в евро от 21.05.2009г. Изпълнено е и специфичното
условие за реализиране на рефинансирането – до 18.06.2009г. да бъдат
погасени просрочените лихви по стария
кредит от 2007г. Безспорно установено е от фактическа страна, че именно на
18.06.2009г. по банковата сметка, обслужваща стария кредит от 2007г. е постъпило в брой касово плащане в размер на
33 450 лева, съставляващи погашения на просрочените лихви по ДБК от 2007г. Безспорно
е и това, че И. Г. Н. не само не се е противопоставил на извършеното
рефинансиране, но и е погасил част от новопредоставените
кредитни средства. Според заключението на основната ССчЕ
когато целта на договора е рефинансиране – такова специално искане под формата
на отделен документ за усвояване по чл.3.1.д не се изисква. Не е налице и
нарушение на чл.51 ал.1 и ал.3 от ЗПУПС/отм./ Съгласно чл.51 ал.1 от ЗПУПС
/отм./ платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие
за изпълнението й. Преценявайки волеизявленията на И. Г. Н. в
коментираните по –горе доказателства по делото – ДБК от 2009г., Анекс № 2 към
Договор 07073/27.04.2009г., протокол от решение на едноличния собственик на
капитала на „Титан 59“ ЕООД от 27.04.2009г. и
искането за открИ.е на разплащателна сметка в
евро от 21.05.2009г., съдът намира, че разрешение за усвояване на средствата е
дадено и целта на сключения ДБК е била
постигната.
По
отношение на молбата на И. Г. Н. до „Юробанк И Еф
Джи“ АД на с.252 от първоинстанционното
дело съдът намира, че същата няма дата, липсват доказателства да е получена от
банката и че същата не доказва тезата на въззивника.
Неоснователно
е оплакването, че превалутирането в лева е
осъществено извън договорените срокове за усвояване на големия инвестиционен
кредит / по ДБК № 06-09015/27.04.2009г./ Според т.1.4 от договора срокът за
усвояването му е 27 май 2009г., а операциите по рефинансирането са осъществени
на 18.06.2009г., тъй като последната вноска от 33 450 лева, с които са погасени
просрочените лихви по стария кредит от 2007г. е внесена в брой по сметката на
дружеството именно на 18.06.2009г., а внасянето на тази сума е прието между
страните за задължително условие за отпускане на новия банков кредит.
По
отношение на двата Анекса № 2 към инвестиционен договор № 07073 от 07.11.2007г.
:
Като
доказателства по делото са приети два анекса № 2 към инвестиционен договор №
07073 от 07.11.2007г. : 1. Анекс № 2 от дата 06.04.2009г. с краен срок за
погасяване на задълженията по стария инвестиционен кредит 27.04.2009г. и 2.
Анекс № 2 от дата 27.04.2009г. с краен срок за погасяване на задълженията по
стария инвестиционен кредит 18.06.2009г. Във връзка с това в жалбата се твърди,
че първият Анекс № 2 е представен от банката по т.д. № 117/2011г., без да е
представен по т.д. № 249/2014г., а вторият Анекс № 2 е представен от банката по
т.д. № 117/2011г. три години по-късно след завеждане на делото като със сгрешен
номер и че следва да е № 3, докато сега по т.д. № 249/2014г. банката твърди, че
това е верният Анекс № 2 и не говори за другия Анекс № 2 от 06.04.2009г.
Оплакването се състои в това, че обжалваното решение не дава отговор на това
поведение на банката, противоречащо на поведението й по време на т.д. № 117/2011г.
В същност
поведението на банката по време на т.д. № 117/2011г. е ирелевантно
за настоящото производство. Процесуалната позиция на банката по този въпрос е,
че наличието на двата анекса с № 2 се обяснява с неизпълнението на условията за
предоставяне на новия кредит от страна на „Титан 59“ ЕООД в срока, предвиден за
това в първия Анекс № 2 – 27.04.2009г. Това е наложило подмяна на първия
вариант на анекса с нов. Едва след плащане на просрочените задължения по
договора от 2007г. на 18.06.2009г. е преподписан
новият Анекс № 2 с по-късна дата и това преподписване е изцяло в полза на
кредитополучателя. Тази позиция се подкрепя както от коментираното по-горе
целево предназначение на новоотпуснатите кредитни
средства, така и от доказания по делото факт, че задълженията по стария кредит
са погасени именно на 18.06.2009г.
Не се
установява от събраните по делото доказателства рефинансирането да е извършено
сутринта, както твърди въззивникът. Видно от
извлечението по разплащателната сметка в лева – л.271 и копието от вносната
бележка на с.356 на 18.06.2009г. е постъпила сума в размер на 33 450лв. За
вносител е записан И. Г. Н., а основанието на вноската е „Погасяване на
кредит“. От хронологичното движение на тази банкова сметка – ***.271 се
установява, че първо е постъпила сумата от 33 450лв, осчетоводена е и чак след това - л.271 на гърба, е постъпила сумата от новоотпуснатия кредит за погашение на просрочената главница.
В тази връзка неоснователно е твърдението във въззивната
жалба, че след като рефинансирането на 18.06.2009г. е извършено сутринта, а
вноската от 33 450лв – след обяд, погасяването на задълженията по стария
кредит не съставлява конклудентно действие на И. Г. Н.
за съгласие с рефинансирането.
Досежно формирането на общата сума на задълженията към
банката в размер на 4 015 183,11лв:
По
отношение на сумата от 238 897,79лв разноски: С определение №
501/21.11.2014г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 61/2013г. е одобрен на осн.чл.692
ал.4 от ТЗ списъка на приетите предявени в срока по чл.685 ТЗ и служебно
вписани по чл.687 ТЗ вземания на кредиторите на „Титан 59“ ЕООД, обявен в ТР на
14.08.2014г., като е допусната корекция в него в частта относно приемане на
вземания на кредитора „Юробанк България“ АД – т.4 от
списъка, като вземането на банката е определено в общ размер на
4 015 183,11лв, след изключване на 238 897,79 лв – разноски. Споменаването в обжалваното решение, че тези
разноски са били правилно предявени в несъстоятелността, не отменя постановения
съдебен акт, нито породените от него правни последици за определяне размера на задължението към посочения
кредитор.
По направеното възражение за
погасяване на всички суми по давност :
Безспорно установено по
делото е, както с писмените доказателства, така и със заключението на ССчЕ, неизпълнението
на задълженията на кредитополучателя за погасяване на отпуснатите кредитни
средства. Установено е, че считано от 21.10.2009г. е спряно изпълнението на
задължението за плащане на главницата по договора за кредит, считано от
21.07.2009г. е спряно изпълнението на задължението за плащане на лихвата, а
считано от 16.09.2009г. е спряно изпълнението на задължението за плащане на
таксата за обслужване на кредита по т.1.9а от договора за кредит. На 11.02.2011г. договорът за големия
инвестиционен кредит е обявен за изцяло предсрочно изискуем с нотариална покана
рег. № 1607, т.Іп, № 68 и нотариална покана рег. № 1608, т.Іп, № 68 на нотариус
М.Г. с рег. № 622 на НК. Малкият инвестиционен кредит е с краен срок на
погасяване 27.04.2010г.
През м.февруари 2011г.
банката инициира две заповедни производства пред Районен съд Силистра :
По заявлението по чл.417 ГПК от 04.02.2011г. е
образувано ч.гр.д. № 203/2011г., издадена е Заповед за изпълнение №
546/07.02.2011г. и изпълнителен лист, с който дружеството е осъдено да заплати
на банката сумата от 79 761,53 евро
по Договор за предоставяне на кредитна линия , заедно със законната
лихва, считано от 04.02.2011г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 797,62 евро – такси за периода
13.05.2010г. – 03.02.2011г.; договорни
лихви, дължими за периода 21.10.2009г. – 03.02.2011г. в размер на
19 737,76евро, както и сумата от 6 817,23 лв
– разноски по делото.
По заявлението по чл.417 ГПК
от 16.02.2011г. е образувано ч.гр.д. № 256/2011г., издадена е Заповед №
660/16.02.2011г. и изпълнителен лист, с който дружеството е осъдено да заплати
на банката сумата от 733 864,96 евро – главница по Договор за предоставяне на инвестиционен
кредит № 06-09015/27.04.2009г.; сумата от 16 783,92 евро – такси по
договора, дължими за периода 16.09.2009г. – 14.02.2011г., заедно със законната
лихва върху главницата и таксата, считано от 15.02.2011г. до окончателното
изплащане на задължението;, сумата от 249 351,12 евро – договорна лихва,
дължима за периода 21.07.2009г. – 14.02.2011г., както и сумата от
63 126,56лв – разноски по делото.
След подаване на възражения
по чл.414 ГПК банката инициира и две искови производства по чл.422 ГПК,
съответно – т.д. № 117/2011г. и т.д. № 118/2011г. Въз основа на заповедите за
изпълнение са образувани и две изпълнителни дела – изп.д.
№ 120/2011г. и изп.д.№ 122/2011г., което е
присъединено към изп.д.№ 120/2011г.
С предявяване на установителните искове давността за вземанията се счита
прекъсната. И тъй като искът за съществуване на вземането по чл.422 ГПК се
счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, то давността в процесния случай
е прекъсната от м.февруари 2011г. Не
може да бъде възприета тезата на въззивника, че твърдението
на първоинстанционния съд за прекъсната давност е
неоснователно, тъй като заповедите за изпълнение от 2011г. все още не са влезли
в сила поради недовършени искови производства по чл.422 ГПК и не е доказана
основателността им чрез уважаването им, каквото е изискването на чл.116 ал.1
б.“б“ ЗЗД, тъй като производствата по тези искове са спрени поради предявяване
на вземанията в производството по несъстоятелност. В тази хипотеза прекъсването
на давността следва да бъде зачетено, доколкото не е налице отхвърляне на
претенциите, водещи до противоположния правен резултат.
Съгласно чл.628а от ТЗ
давността за вземането се прекъсва и спира да тече от момента на подаване на
молбата за открИ.е на производство по
несъстоятелност. В случая молбата на „Юробанк
България“ АД с правно основание чл.625 ТЗ е подадена на 13.03.2013г. Дори и да
бъде възприета тезата на въззивника, че специалният
текст на чл.628а от ТЗ изключва приложението на правилата за погасителната
давност от принудителното изпълнение по реда на ГПК, следва, че от 13.03.2013г.
давността за вземането се прекъсва. Следователно давността за вземането на
онази част от главницата, която не е била предмет на предявяване в заповедното
производство прекъсва считано от 13.03.2013г. И тъй като тази давност е
петгодишна, ведно е, че тя не е изтекла към обследвания момент. Давността по
отношение на малкия кредит за главница / петгодишна/, лихви и такси
/тригодишна/ към посочения момент също не е изтекла.
Въз основа на горното съдът
прави извода, че възражението за погасяване на вземането по давност е
неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Досежно
размера на приетите в несъстоятелността такси :
Твърдението във въззивната жалба е, че таксите в размер на 16 783,92
евро и 18 379,16 евро са недължими, защото в заключението на ССчЕ, прието в с.з. на 30.06.2016г. в.лице е установило, че
това са всъщност разноски за ДТ, хонорари, такси на ЧСИ, депозити за в.лице,
като липсва конкретизация по кои дела са и липсват доказателства за извършването
им. Тези суми не са поискани като разноски, каквито всъщност са, а и според
т.1.9.а от двата договора от 2009г. договорената такса е тази, която е платима
преди усвояване на кредита.
При отговора на въпрос № 3,
стр.3 на Отговорите на допълнителните въпроси към ССчЕ
в.лице е посочило по пера вписаните
такси в извлеченията от счетоводните книги и в списъка на синдика както за
малкия инвестиционен кредит / № 06-09014/27.04.2009г./ , така и за големия
инвестиционен кредит / №
06-09015/27.04.2009г./ Посочени са начислените такси по основание, дати
и размери, като данните в.лице е взело от предоставените бордера с изплатени
такси и адв.хонорари. Данните са отразени в табличен
вид, а също и в приложение № 5 към това заключение. Следователно неоснователно
се явява оплакването във въззивната жалба, че липсва
конкретизация по кои дела са извършени, както и че липсват доказателства за извършването им. Доколкото
всички разходи, извън договорената в т.1.9.а от договорите такса за управление
и обработка /обслужване/ на кредита са
извършени във връзка с реализиране правото на банката да събере просрочените си
вземания, не може да бъде споделена и тезата на въззивника,
че тези разходи не се дължат в производството по несъстоятелност само защото не
са претендирани
като разходи, а като такси. Още повече, че в.лице категорично ги е
разграничило от таксата по обслужване на кредита. В този смисъл твърдението за недължимостта им е неоснователно.
Твърди се и недължимост на
сумите за приетите лихви поради
доказване незаконност и недоговореност на лихвените проценти, по които са
изчислени тези лихви. В тази връзка се поддържа възражението за
недействителност на клаузите на т.1.8 А т.1 от двата договора поради това, че в
тях е предвидено, че базата и промяната на СВВR не подлежи на договаряне и промените й стават задължителни за страните. От
заключението на ССчЕ се установиха общо пет
едностранни увеличавания на прилаганите лихвени проценти по двата кредита.
Възражението е неоснователно
по следните съображения :
Поначало възможността на
банката да променя лихвения процент е законодателно скрепена в нормата на чл.58
от ЗКИ. Съгласно чл.58 ал.3 от ЗКИ в случаите на промяна на лихвения
процент или на такса, която води до увеличение на погасителната вноска по
кредит, банката уведомява клиента по уговорен между страните начин за това
преди влизане в сила на промяната, а когато
промяната на лихвения процент произтича от промяна на определен референтен
лихвен процент, направен публично достояние чрез използване на подходящи средства,
и информацията за новия лихвен процент може да бъде намерена в търговските
помещения на банката, такова предварително
уведомяване не се прилага – чл.58 ал.4
ЗКИ. В случая промяната на лихвения процент на банката е направена публично
достояние чрез публикуването на официалната й интернет страница на всяко
изменение в лихвения процент,
представляващ КБЛП , като информацията е
налична и в търговските помещения на банката, чрез поставянето на
обявления в нейните клонове.
От друга страна актуалната съдебна практика в
съответствие със закона еднозначно приема, че за да не е неравноправна по
смисъла на общата дефиниция на чл.143 ЗЗП уговорката в договор за банков
кредит, предвиждаща възможността за банката едностранно да променя договорения
лихвен процент, тя следва да отговаря на няколко изисквания : основанието за
промяна да е предвидено в самия договор и да е свързано с обективни
обстоятелства, които стоят извън контрола на доставчика на услугата; методът на
изчисление на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и
индикатори; потребителят да е получил достатъчно информация как кредитодателят може да промени едностранно цената на
доставената му финансова услуга, за да може и той да извърши необходимите действия в своя защита. Тази
практика обаче и отразената в нея потребителска защита не намират приложение
към процесния договор за кредит, тъй като той не е
потребителски по смисъла на ЗПК и ЗЗП.
Изменението на лихвения
процент по процесните ДБК се осъществява по решение
на Комитет за управление на активи и
пасиви в съответствие с Указание на БНБ за управление на лихвения риск в
банковия портфейл. Ето защо не може да се приеме, че това изменение е
договорено незаконно и като такова се
явява недействително. Не може да бъде споделена и тезата на недоговореност на
лихвата, тъй като тя е част от подписания от кредитополучателя договор – чл.3.9,
т.5, б”К”, както и от Общите условия за
отпускане и обслужване на кредити на ЮЛ,
ЕТ, дружества по ЗЗД от 05.03.2009г. -
чл.ІІІ.4.8. Изменението на
референтните лихвени проценти е било публикувано в интернет сайта на банката,
както и във всеки един от офисите й.
Неоснователно е и твърдението
за недължимост на заявените лихви в частта на малкия
кредит по следните съображения :
От таблица 3 на стр.6 на първата ДССчЕ –
л.520 е видно, че за периода
27.03.2010г. – 03.02.2011г. по договора за малкия инвестиционен кредит е
прилаган лихвен процент в размер на 22,60 %, формиран от : Бенчмарк
6,60%, редовна надбавка 2 %, неустойка
по чл.1.8.б.т.2 – 4 % и неустойка по чл.1.8.б.т.1 – 10%. В чл.1.8.б. от
договора за малкия инвестиционен кредит е разписана постигната между страните
договореност относно наказателната лихва / неустойка/, която следва да се
начислява за периода от датата на съответното нарушение до отстраняването му,
ежедневно на годишна база 360/360 дни и е незабавно
изискуема, като размерът й се формира от
редовна лихва плюс наказателна надбавка
/ неустойка/ от 10 процентни пункта при просрочие
или при обявяване на предсрочна изискуемост
ИЛИ от 4 процентни пункта при
неизпълнение на друго задължение. Изчислявайки лихвите по договора за малкия
инвестиционен кредит в.лице е посочило в приложение № 5 към допълнителното си
заключение – л.687, че размерът на така договорения лихвен процент за периода
27.03.2010г. – 03.02.2011г. е 14 568,86 евро. Въззивникът
твърди, че тази наказателна лихва не се дължи, тъй като двете неустойки не се
прилагат едновременно.
Тълкувайки волята на
страните в обследвания текст от договора съдът намира, че използването на съюза
„или“ при определяне на размера на наказателната надбавка от 10, респ. – 4 %
цели не да отрече едновременното приложение на двете надбавки, а да посочи
изрично и изчерпателно хипотезите, при които всяка една от тях следва да намери
приложение. В случай, че са налице два вида неизпълнение на договорните
задължения от страна на кредитополучателя, следва да намерят приложение и двете
предвидени в договора санкции – за просрочие и за
друго неизпълнение на договорните задължения. Освен констатираното просрочие, по делото се доказва и това друго неизпълнение,
отбелязано и в заключението на експерта – в приложение № 6 към допълнителното
заключение е представено Писмо от банката до управителя на „Титан 59“ ЕООД –
л.688, в което са посочени двата вида неизпълнение на договорните задължения –
както просрочени комисионни за управление и обработка, така и нарушения на
условието по т.1.13 от Договора за кредит за насочване на 100 % от оборотите на
дружеството през сметките му в банката, така и на условието за средно минимално
салдо по разплащателните сметки в банката, съгласно т.1.16, буква а/ от
Договора за кредит. При констатираните два вида нарушения на договора липсва
основание за уважаване на искането на въззивника за
установяване на недължимост на лихвите по малкия
кредит, така както това възражение е формулирано във въззивната
жалба.
Основателно е твърдението за
недължимост на законната лихва в размер на
6 650,20евро, в левова равностойност от 13 006,66лв. Същата за периода 23.06.2014г. до 10.07.2014г. в.лице
установява, че е изчислена и върху предявените и изключени разноски от
238 897,79лв, и върху договорни и наказателни лихви или общо върху 4 241
074,37лв. – ДССчЕ, с.16, т.2А – л.586. Тъй като
безспорно по делото е установено, че разноските в размер на 238 897,79лв
са изключени от списъка на приетите вземания с определение № 501/21.11.2014г.
на Силистренския окръжен съд по т.д. № 61/2013г., то сочената от въззивника сума се явява недължима.
По обезпеченията
:
Вземанията на банката по
двата процесни договора са обезпечени с договорна
ипотека съгласно нот.акт № 46, том ІІІ, рег. №
3344, дело № 232/2009г. на нотариус Златко Нотев,
рег. № 307 на НК и акт № 100, дело № 1481/20.05.2009г. на Службата по
вписванията,
Силистра, както и с Договор за особен залог върху движими вещи –
обзавеждане и оборудване, собственост на „Титан 59” ЕООД, находящи се във
всички складове, открити площадки, собствени или наети от залогодателя,
вписан в ЦРОЗ. Доколкото съдът е направил по-горе извода за усвояване на
кредитите от 2009г. по уговореното в тях предназначение, неоснователно е и твърдението в жалбата за липсата на
обезпечаване на кредитите поради липсата
на тяхното предоставяне.
По дължимостта на законната лихва по двата
кредита, изтекла до 23.06.2014г. /датата на решението за открИ.е
на производство по несъстоятелност/ в размер на 28 941,03 евро за малкия
кредит и 429 656,07 евро за големия
кредит - л.633 съдът намира следното : ССчЕ е
индивидуализирала задълженията на несъстоятелния длъжник по пера по двата договора за кредит съобразно общите
суми, включени в т.4 от Списъка на приетите от синдика вземания. В таблица № 3
от основното заключение е показан периода на начисляването им. За малкия кредит
законната лихва от 28 941,03 евро е начислена за периода 04.02.2011г. до
22.06.2014г. /деня, предхождащ решението за открИ.е
на производството по несъстоятелност/, а за големия кредит законната лихва от
429 656,07 евро е начислена за периода от 15.02.2011г. до 22.06.2014г.
Началната дата на начислението при малкия кредит е след настъпването на неговия
краен падеж – 27.04.2010г., а началната дата за големия кредит съвпада с момента на обявяване на неговата
предсрочна изискуемост. Съгласно разпоредбата на чл.617 ал.1 от ТЗ всички
парични и непарични задължения на
длъжника стават изискуеми от датата на решението за открИ.е
на производството по несъстоятелност, в случая от 23.06.2014г. Процесните два договора за банков кредит са станали
изискуеми на по-ранни дати , предвид на което начислените върху тях законни
лихви до датата на постановяване на решението по чл.625 от ТЗ са дължими. В
този смисъл твърдението е неоснователно и не следва да бъде уважено.
По изложените съображения въззивната жалба се явява частично основателна до размера
на 6 650,20евро, в левова
равностойност от 13 006,66лв., за периода 23.06.2014г. до 10.07.2014г. В
останалата си част жалбата е неоснователна.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция въззивното дружество дължи
държавна такса, изчислена върху отхвърлената част на иска съобразно правилото
на чл.694 ал.7 от ТЗ както следва : за първа инстанция – 40 021,76лв и за
втора инстанция – 20 010,88лв, или общо – 60 032,64лв. Банката дължи
държавна такса върху уважената част на иска за първа инстанция в размер на 130,
07лв и за втора инстанция – в размер на 65,03лв, или общо 195,10лв.
Страните си дължат и
разноски, както следва : Ищцовото дружество е
направило разноски за първа инстанция в размер на 4 350лв, за втора
инстанция – в размер на 4 800лв ,
или общо 9 150лв. Съобразно уважената част на иска му се дължат 29,64лв.
Банката е направила разноски за първа инстанция в размер на 1 101,50лв, а
за втора инстанция – в размер на 51
681лв, съобразено с направеното
възражение за прекомерност, или общо – 52 782,50лв. Съобразно отхвърлената
част на иска й се дължат
52 611,51лв. Изчислени по компенсация на банката се дължат 52 581,87лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80/15.09.2017г. на Силистренския
окръжен съд, постановено по т.д. № 249/2014г. в частта, с която е отхвърлен
предявения от „Титан 59“ ЕООД, / в несъст./, ЕИК *********, със седалище в с. Айдемир общ.
Силистра, и адрес на управление с. Айдемир, ул. София № 6, общ. Силистра иск с
правно основание чл.694 от ТЗ за приемане за установено, че дружеството не
дължи на „Юробанк България“ АД, сумата посочена в т.
4 от съставения от синдика на дружеството Списък на приетите вземания, обявен
по партидата му в Търговския регистър в размер на 4 002 176,45лв., с произход Договор за инвестиционен
кредит № 06-09015/27.04.2009г. и Договор за кредитна линия № 06-09014/
27.04.2009г., обезпечени с договорна ипотека и с особен залог на ДМА, в частта, с която „Титан 59“ ЕООД, / в несъст./ е осъдено да заплати държавна такса за първа
инстанция в размер на 40 021,76лв
по сметката на Силистренския окръжен съд, както и в частта, с която дружеството
е осъдено да заплати на банката разноски за първа инстанция в размер на 1 101,50лв.
ОТМЕНЯ решението в останалата обжалвана част, като
вместо него
П О С Т А Н О В Я
В А :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път №
260, че „Титан 59“ ЕООД, /в несъст./, ЕИК *********,
със седалище в с. Айдемир общ. Силистра, и адрес на управление с. Айдемир, ул.
София № 6, общ. Силистра не дължи сумата от 6 650,20евро, в левова равностойност от 13 006,66лв., за периода 23.06.2014г. до 10.07.2014г.,
съставляваща част от сумата посочена в т. 4 от съставения от синдика на
дружеството Списък на приетите вземания, обявен по партидата му в Търговския
регистър с произход Договор за инвестиционен кредит № 06-09015/27.04.2009г. и
Договор за кредитна линия № 06-09014/ 27.04.2009г., обезпечени с договорна
ипотека и с особен залог на ДМА.
ОСЪЖДА „Титан 59“ ЕООД, /в несъст./,
ЕИК *********, със седалище в с. Айдемир общ. Силистра, и адрес на управление с.
Айдемир, ул. София № 6, общ. Силистра да заплати от масата на несъстоятелността
по сметка на Варненския апелативен съд държавна такса за въззивното
производство в размер на 20 010,88лв.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, София, ул. Околовръстен
път № 260 да заплати по сметката на Варненския апелативен съд държавна такса в
размер на 195,10лв.
ОСЪЖДА „Титан
59“ ЕООД, /в несъст./, ЕИК *********, със седалище в
с. Айдемир общ. Силистра, и адрес на управление с. Айдемир, ул. София № 6, общ.
Силистра да заплати от масата на несъстоятелността да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, София, ул.
Околовръстен път № 260 разноски за втората инстанция в размер на 51 480,37лв.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :