№ 289
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110126174 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу Е. Н. Г., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за
следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: 1 221.57
лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до изплащане на
вземането; 247.17 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.11.2022 г.; 38.52
лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до изплащане на
вземането; 8.62 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
65851/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице облигационно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответницата в
качеството й на собственик, към което са приложими Общите условия на ищцовото
дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през
исковия период топлинна енергия за имота, но тя не е заплатила дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от **** по реда за
дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва по размер предявените искове,
възразявайки, че за част от главниците и лихвите е изтекла погасителната давност. Моли
1
исковете да бъдат частично отхвърлени – до размера на погасените по давност суми.
Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач на ищеца **** изразява становище, че дяловото разпределение
е извършвано законосъобразно, а предявените искове са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65851/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, стойността
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 33946/27.09.2023 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: съществуването през исковия период
на договорно правоотношение между ищеца и ответницата за доставка на топлинна енергия
в процесния имот; реалната доставка на топлинна енергия в имота през периода на
претендираната стойност. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е
доказан по основание и размер.
По възражението за погасяване по давност на това вземане съдът намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
2
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 01.12.2022 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 24.09.2019 г., а това са вземанията
за периода от м. 05.2019 г. до м. 07.2019 г. включително.
Размера на задължението за цената на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност – от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г., съдът определи
по реда на чл. 162 ГПК, съобразявайки продължителността на необхванатия от давността
период и размерите на задълженията по неоспорените от страните изравнителни сметки,
върху които се дължи и ДДС, и приема, че възлиза на сумата от 1 140.17 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на задължението, поради което искът за
стойността на доставената топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 1 140.17 лв.
за периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г., като върху тази сума той дължи и законната
лихва, считано от 01.12.2022 г. до окончателното плащане. Искът подлежи на отхвърляне за
разликата над 1 140.17 лв. до пълния предявен размер и за периода от м. 05.2019 г. до м.
07.2019 г. поради изтичане на погасителна давност за вземането за посочения период.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за цената на топлинната енергия предпоставя наличие на главен дълг и
забава в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг на ответницата за
стойността на доставената в имота й топлинна енергия през периода от м. 08.2019 г. до м.
04.2021 г. в размер на 1 140.17 лв. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
3
изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните
сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответницата е изпаднала в забава
в плащането на главното задължение предвид липсата на извършени плащания в уговорения
срок. С оглед датите на съобщенията към фактури съдът намира, че началото на забавата е
15.09.2020 г. за главницата за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. и 15.09.2021 г. – за
главницата за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. Размера на дължимата мораторна
лихва върху сумата от 1 140.17 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.11.2022 г. съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и
приема, че възлиза на сумата от 222.30 лв. Следователно искът за мораторна лихва върху
цената на доставената топлинна енергия е частично основателен – за сумата от 222.30 лв., а
за разликата над тази сума до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. С Определение № 33946/27.09.2023 г. е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване правилното и законосъобразно извършване на
услугата дялово разпределение по отношение на имота през процесния период, чиято цена
възлиза на претендираната стойност. От писмените доказателства по делото се изяснява, че
през исковия период дяловото разпределение е извършвано от ****. Таксата се дължи
именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от общите условия. Поради това
съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание и
размер, като върху нея се дължи и законната лихва, считано от 01.12.2022 г. до
окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че въпреки изричните указания на съда, дадени в изготвения доклад, не са
представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на задължението за
услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана за заплащането й.
От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази главница, респ.
искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение е
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за
исковото производство в общ размер на 119.89 лв., както следва: 27.89 лв. – държавна такса,
и 92 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното производство в общ
4
размер на 73.89 лв., както следва: 27.89 лв. – държавна такса, и 46 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна претендира разноски съобразно представения към исковата молба
списък по чл. 80 ГПК, а в него е посочено, че се претендира възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ за заповедното и за исковото производства. От представените
по делото договори за правна защита и съдействие е видно, че и за двете производства е
уговорено заплащане на възнаграждение на адвоката от ответницата, т.е. липсва уговорка за
оказване на адвокатската помощ безплатно в която и да е от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
При това положение на процесуалния представител на ответницата не се дължат
претендираните по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Е. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ****, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. №
****, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 1 140.17 лв. –
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 08.2019 г.
до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 222.30 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020
г. до 21.11.2022 г. ; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 38.52 лв. – главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно
със законната лихва от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65851/2022 г.
по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ както следва: частично иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна
енергия – за разликата над 1 140.17 лв. до пълния предявен размер от 1 221.57 лв. и за
периода от м. 05.2019 г. до м. 07.2019 г. – като погасен по давност; частично иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия – за разликата над 222.30 лв. до пълния предявен размер от 247.17 лв.; изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8.62 лв. – мораторна лихва за периода от
01.12.2019 г. до 21.11.2022 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Е. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
119.89 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 73.89 лв. – разноски за
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
5
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6