№32
гр.
Силистра, 22.01.2020
г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
Пламен Неделчев
Членове: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.ч.гр.д.№ 11 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение на Г.Н.П., чрез процесуален
представител, срещу Заповед № 2175 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена на 18.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 1129 / 2016 г. на РС Силистра.
Молителят твърди, че не е получавал лично заповедта за
изпълнение, тъй като към датата на връчването ѝ той
не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Представя доказателства. Моли да се приеме възражението му на основание чл.
423, ал. 1, т. 2 от ГПК и да се обезсили заповедта за изпълнение и издадения
въз основана нея изпълнителен лист. Претендира разноски.
Постъпил
е отговор на възражението от кредитора „Макроадванс” АД с ЕИК ==========, в чиято полза е
издадена заповедта за изпълнение. Счита възражението за неоснователно. Навежда
доводи за редовното връчване на заповедта за изпълнение. Счита, че ако
длъжникът е имал обичайно местопребиваване в чужбина, както твърди, трябвало е
да заяви това обстоятелство за отразяване в регистъра на населението, съгласно
чл. 94, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация. Намира, че представените
доказателства не са достатъчни да се обоснове извод, че в периода 26.06.2016 –
01.11.2016 г. длъжникът е пребивавал на територията на чужда държава. Моли
възражението да бъде оставено без уважение. Иска присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокат на другата страна.
Силистренският окръжен съд намира от фактическа и правна
страна следното:
Възражението е подадено по пощата на 25.11.2019 г., в срока
по чл. 423, ал. 1 от ГПК, който предвид липсата на други доказателства, следва
да се приеме, че е започнал да тече най-рано от 30.10.2019 г., когато съдебният
изпълнител Георги Георгиев с рег.№ 767 е издал запорното съобщение до
работодателя на длъжника. Същото е допустимо.
Заповед № 2175 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК е издадена на 18.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 1129 / 2016 г. на РС
Силистра.
Длъжникът Г.П. е имал постоянен адрес в гр. Силистра и
отразен настоящ адрес в гр. Ямбол. На адресът в гр. Ямбол се намира студентско
общежитие, а длъжникът от години не е на този адрес – е отразено в призовката.
Заповедта е връчена по постоянния адрес в гр. Силистра, по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК – чрез залепяне на уведомление на 15.09.2016 г. Заповедта е влязла в
сила на 30.09.2016 г., тъй като към онзи момент ГПК не е предвиждал указания до
заявителя да предяви иск за вземането си.
От представените от длъжника и неоспорени от ответника писмени
доказателства става ясно, че Г.П. още през 2012 г. се е регистрирал в Службата
по регистрация в гр. Кастор-Рауксел, Германия, с посочен адрес на жилището,
което обитава. Следват още няколко пререгистрации на друг адрес; представен е
Договор за наем; Трудов договор от 30.04.2014 г. със срок до 31.04.2015 г.;
Удостоверение за социално осигуряване от германските служби за периода
01.01.2016-29.02.2016 г.; Разчетна ведомост за брутни/нетни плащания за
февруари 2016 г.; Писмо от данъчни консултанти, от което става ясно, че към
дата 15.04.2016 г. П. се води (регистрира) към данъчна служба Кьолн-Порц; Договор
за наем на сутеренно помещение с начало на наемните отношения 01.11.2016 г.;
Удостоверение за сключен брак в гр. Кьолн на 24.11.2017 г. Тези доказателства
доказват косвено, че длъжникът е пребивавал в Германия продължително време, с
начало от 2012 г.
Доказателствата, които сочат недвусмислено на извода, че
длъжникът не е имал обичайно местопребиваване в Република България през
периода, когато е бил търсен за връчване на заповедта за изпълнение, са
Удостоверението за периоди на осигуряване, издадено от Х.М. Здравноосигурително
дружество АГ на 26.05.2017 г., в което е отразено, че здравното осигуряване на Г.П.
е от 01.06.2016 г. – понастоящем (26.05.2017 г.); вноските за здраво
осигуряване и за осигурителната схема за чужда помощ и грижи се плащат
своевременно; и договорните отношения не са прекратявани. Освен това от компетентните
служби в гр. Кьолн са издадени документи за Регистрация за извършване на
стопанска дейност от Г.П., която започва от 26.02.2016 г. и е прекратена на
26.06.2018 г. Мястото на тази стопанска дейност съвпада с посочения в документа
адрес на П. – Гренгелер Мауспфад 83, 51147
Кьолн.
Представените доказателства са достатъчни да се направи
категоричен извод, че длъжникът Г.П. не е имал обичайно местопребиваване в
Република България към датите, на които е бил търсен от призовкарите в гр.
Силистра – 12, 13 и 15 септември 2016 г., за да му връчат заповедта за
изпълнение, нито в
продължение на две седмици след залепянето на уведомлението по чл. 47 от ГПК.
Налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, което налага възражението
да бъде прието. Издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист следва
да се обезсилят съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 3, изр. 4 от ГПК,
тълкувана корективно във връзка с чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК, тъй като
препращащата разпоредба не е изменена съответно с изменението и допълнението на чл. 411, ал. 2 от ГПК (ДВ.
бр.100 от 20 Декември 2019 г.),
поради пропуск на законодателя.
На основание чл. 423,
ал. 4 от ГПК делото следва да се върне на Силистренския районен съд за даване
на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
С оглед
характера на производството и предвид обстоятелството, че с настоящото
определение не се прекратява висящността на материалноправния спор, на
основание чл. 81 от ГПК
разноски не следва да се присъждат. Същите могат да
бъдат претендирани при последващо разрешаване на спора по същество пред съда по
исковото производство.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на длъжника Г.Н.П. срещу Заповед № 2175
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 18.08.2016
г. по ч.гр.д.№ 1129 / 2016 г. на РС Силистра.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 2175 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена на 18.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 1129 / 2016 г. на РС
Силистра.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителния лист, издаден на 20.10.2016 г. от
Районен съд Силистра на основание Заповед № 2175 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 18.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 1129 / 2016
г. на РС Силистра.
ВРЪЩА делото на Силистренския районен съд за продължаване на
производството и даване на указания по чл. 415, ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.