№ 396
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
търговско дело № 20225001000701 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 634б, ал. 3, изр. 2 от ТЗ във вр. с чл. 278,
вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Обжалвано е определение № 260140 от 29.08.2022 г., постановено от
Окръжен съд - П. по т.д. № 66/2010 г., с което е оставена без уважение молба
с вх. № 261431 от 20.07.2022 г., подадена от кредиторите „В.Х.“ АД, чрез изп.
директор С., „Б.И.“ АД чрез изп. директор К. и Л. К. лично, с която се иска
отвод на съдията докладчик.
Жалбоподателите „В.Х.“ АД, представлявано от изп. директор Г. С. С.,
„Б.И.“ АД, представлявано от изпълнителния директор Л. А. К. и Л. А. К., в
лично качество, всички кредитори с приети вземания в производството по
несъстоятелност на „Б.М. - С.“ АД, настояват определението да бъде
отменено като незаконосъобразно по съображения, изложени в частната
жалба.
Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и
намери за установено следното:
Видно от общодостъпните данни в ТРРЮЛНЦ, с решение от 21.03.2011
г., постановено по т.д. № 66/2010 г. на ОС - П. е открито производство по
несъстоятелност на „Б.М. - С.“ АД, гр. С..
На 20.07.2022 г. е постъпила молба с вх. № 261431 от кредиторите
„В.Х.“ АД, представлявано от изпълнителния директор Г. С., „Б.И.“ АД,
представлявано от изпълнителния директор Л. А. К. и Л. А. К., в лично
качество, за отвод на съдията докладчик по делото В.П..
С определение № 260140 от 29.08.2022 г. съдията докладчик В.П. е
оставил молбата без уважение, като в акта е посочил, че същият не подлежи
на обжалване, а с разпореждане от 02.09.2022 г. е коригирал последния си
диспозитив, като е разпоредил да се връчат съобщения на молителите, в които
1
изрично да се посочи, че определението подлежи на обжалване по чл. 634б,
ал. 3 от ТЗ пред председателя на ПАС. За посоченото определение
дружествата – молители са уведомени със съобщения, връчени им на
05.10.2022 г., а частната жалба е изпратена по пощата с клеймо на изпращане
на 10.10.2022г. и е с вх. № 261831 от регистратурата на ПОС от 10.10.2022г..
Съгласно разпоредбата на чл. 634б, ал. 3, изр. 2 от ТЗ определението, с
което молбата за отвод се оставя без уважение, подлежи на обжалване пред
председателя на апелативния съд, което съпоставено със разпоредбата на чл.
275, ал. 1 от ГПК, която предвижда едноседмичен срок за подаване на
частната жалба, налага извод за нейната процесуална допустимост.
Разгледана по същество, постъпилата частна жалба е неоснователна.
Основанията за отвод на съдия по делото са посочени в нормата на чл.
22, ал. 1 от ГПК. В случая от страна на молителите, сега жалбоподатели, се
твърди, че по отношение на съдията В.П. са налични множество
обстоятелства, които внасят съмнение в обективността и безпристрастността
му – чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Първата група обстоятелства, изложени в молбата от 20.07.2022 г.,
подържани сега и в частната жалба, които според жалбоподателите
обосновават налично съмнение у част от кредиторите досежно обективността
и безпристрастността на съдията докладчик се изразяват в бездействия на
съда по несъстоятелността, въпреки налични факти и доказателства за
нарушения, манипулации и злоупотреба с права от страна на синдика в полза
на кредитора „С.“ ЕООД. Всъщност, въпроизведената от жалбоподателите
конкретика досежно прекратяване на договор за покупко – продажба,
сключен на 31.01.2010 г. между „Б.И.“ АД, като продавач и „Б.М. - С.“ АД /н./
като купувач от синдика и непоследвалата санкция от страна на съда,
обективирана в определение от 08.07.2022 г., определена като „формална“, по
същността си представлява несъгласие на молителите, сега жалбоподатели, с
постановен от съда по несъстоятелността акт, което несъгласие не може да
обоснове хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.
Не може да бъде определено като обстоятелство, което поражда
основателно съмнение в безпристрастността на съда и неуважаването на
искания, направени от група кредитори, нито неуважаване на доказателствени
искания от възразилите кредитори в производството по чл. 692 от ТЗ. Следва
да се има предвид и обстоятелството, че възразилият кредитор може да
предяви иск за установяване несъществуването на вземането на друг
кредитор, ако съдът по несъстоятелността е оставил възражението му без
уважение – чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, в което производство ищецът разполага с
възможността да направи доказателствени искания, по които съдът ще дължи
произнасяне и този съд ще е различен от съда по несъстоятелността – чл. 694,
ал. 6 от ТЗ. Със същите аргументи следва да се коментира и твърдението на
жалбоподателите, че съдът по несъстоятелността в производството по чл. 692,
ал. 3 от ТЗ е отказал да извърши оглед на място с цел установяване на
2
„разпиляната продукция“.
Дали действията на синдика на несъстоятелния „Б.М. - С.“ АД са
съобразени със закона и с дължимата, съгласно чл. 660 от ТЗ грижа, както и
дали са налице основания за налагането на санкция на същия, са все
обстоятелства, които са от компетентността на съда по несъстоятелността и
която преценка е своевременно и адекватно извършена с постановеното
определение № 260121 от 08.07.2022 г.
Най – сетне ще се посочи, че несъгласието на група кредитори с
постановените в производството по несъстоятелност съдебни актове по
правило не е основание за прилагане на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от
ГПК. В производството по т.д. № 66/2010 г. на ОС- П. във времето са
постановявани множество съдебни актове по проведен инстанционен
контрол, резултатите от които са различни, а в настоящото производство не
може да се преценява законосъобразността на необжалваемите актове, поради
което и изцяло неоснователни са наведените във втората група основания за
отвод на съдията докладчик. Същите касаят несъгласие на групата от
кредитори, жалбоподатели в настоящото производство, с актове на съда по
несъстоятелността, с които се одобряват направени разходи от синдика, както
и такива във връзка с дадени разрешения на синдика за упълномощаване на
адвокати, които не подлежат на обжалване и тяхната законосъобразност, нито
може да бъде проверена в настоящото производство, нито евентуално
установената да обоснове наличие на хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Изводът е, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от изложеното, председателят на Апелативен съд – Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена с вх. №
261831/11.10.2022 г. от „В.Х.“ АД, представлявано от изп. директор Г. С. С.,
„Б.И.“ АД, представлявано от изпълнителния директор Л. А. К. и Л. А. К., в
лично качество, против определение № 260140, постановено в закрито
съдебно заседание на 29.08.2022 г. от Окръжен съд - П. по т.д. № 66/2010 г., с
което е оставена без уважение молба с вх. № 261431 от 20.07.2022 г.,
подадена от кредиторите „В.Х.“ АД, представлявано от изп. директор Г. С. С.,
„Б.И.“ АД, представлявано от изпълнителния директор Л. А. К. и Л. А. К., в
лично качество, за отвод на съдията докладчик по делото, на основание чл.
22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Съдия при Апелативен съд – Пловдив: _______________________
3
4