О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 308
25.07.2019г., гр.Бургас
Апелативен съд Бургас, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ТОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
АЛБЕНА ЗЪБОВА- КОЧОВСКА
като разгледа докладваното от съдията ЗЪБОВА ч.гр..д. № 261 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частната жалба на М. А. М., ЕГН ********** от гр. Н., чрез адв. М. З. от АК С. З. със съдебен адрес: *, подадена против разпореждане №722/04.06.19г., с което му е върната въззивна жалба с вх. №2484/12.04.19г., против решение №18/18.03.19г., постановено по гр.д. №281/18г. по описа на Сливенски окръжен съд, на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК.
В частната жалба разпореждането, с което въззивната жалба се връща на подателя й поради неотстранени нередовности в срок, се сочи за неправилно и се моли за неговата отмяна.
Излагат се съображения, че разпореждането на съда от 13.05.19г. , с което е уведомил жалбоподателя, че му дава нов седмичен срок, считано от изтичането на първоначалния, за изпълнение на дадените с предходно разпореждане указания за внасяне на държавна такса по сметка на Апелативен съд Б. за въззивното обжалване на съдебното решение, в размер на 1100лв., е получено чрез адвоката на 22.05.19г., след изтичането на продължения срок, ако за негов край се възприеме датата 21.05.19г. Според страната от съдържанието на разпореждането за удължаване на срока не ставало ясно от коя дата започва да тече новият срок – от 07.05.19г. или от 14.05.19г. В него не се сочела и изрично датата, на която изтича новият срок. Счита, че съдът е следвало да удължи новия срок от датата на връчването на съобщението за това, предвид вероятността то да не е получено от поискалата го страна своевременно. Освен това намира удължения със седем дни срок за крайно недостатъчен, предвид затруднението му да се свърже с доверителя и да го уведоми за размера и срока за внасянето на определената от администриращия съд държавна такса. Счита, че окръжният съд е следвало да съобрази горните обстоятелства и да определи по-дълъг срок за изпълнение на дадените във връзка с поправката на въззивната жалба указания.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по частната жалба- ищци по гр.д. №281/18г. по описа на Сливенски окръжен съд- А. В. А с ЕГН ********** и С. А. А. с ЕГН ********** – двамата от гр. Н., чрез адв. Е. Х. със съдебен адрес в *.
С отговора частната жалба се оспорва като неоснователна. Възразява се, че удължаването на срока е било поискано, поради невъзможността на адвоката да се свърже с клиента си, което обстоятелство освен, че в случая не е доказано, не е уважително- не представлява обективна пречка за неизпълнение на дадените му от съда указания в срок. Счита, че продължаването на срока за изпълнение на горното е сторено от съда законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ГПК продължа-ването на срока започва да тече от изтичането на първоначалния законов срок, а не от уведомяването на поискалата го страна и не е било необходимо дори да й се съобщава. Заинтересуваната страна трябвало да прояви достатъчна активност и да положи дължимата грижа, за да се осведоми за разпореждането на съда. В този смисъл е цитирана и съдебна практика на ВКС. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение. Не се ангажират нови доказателства.
Проверката на съда сочи частната жалба за допустима, т.к. е подадена в рамките на предвидения от закона преклузивен срок, от страна с право на жалба, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност въззивна инстанция.
Разгледана по същество горната е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството по гр.д. №281/2018г. по описа на Окръжен съд С. е образувано по претенцията на А. А. и С. А. , основана на чл.59 от ЗЗД, за присъждането на сума от 110 000лв., срещу М. М., като се твърди, че ответникът се е обогатил за тяхна сметка неоснователно. Разглеждането на спора е приключило пред първата инстанция с постановяването на съдебен акт по същество(решение № 18/18.03.19г.), с което исковете са уважени.
Недоволният от правния резултат ответник е подал срещу решението въззивна жалба с вх. № 2484/12.04.19г., оставена без движение от окръжния съд с разпореждане от 15.04.19г., с дадени указания за внасянето на д.т. от 1100лв. по сметка на БАС в едноседмичен срок и в същия срок да представи доказателства за това по делото, като е предупреден, че в противен случай жалбата му ще бъде върната.
Разпореждането е връчено редовно на страната чрез адвоката на 07.05.19г. Срокът за изпълнение на дадените с него указания изтича в делничен ден на 14.05.19г. С молба от 10.05.19г., т.е. преди срокът да изтече, адвокатът е помолил за продължаване на този срок, т.к. не можел да се свърже с клиента си, за да му предаде съобщението за внасянето на определената държавна такса.
Съдът е уважил молбата и с разпореждане от 13.05.19г. е удължил срока с „нов седмичен, считано от изтичането на първоначалния“, т.е. до 21.05.19г. включително. Това разпореждане е съобщено на страната чрез адвоката на 22.05.19г., а определената държавна такса за въззивното обжалване не е внесена.
При тези данни окръжният съд е счел, че т.к. страната не е изпълнила дадените й указания в срок, включително и след удължаването му, са налице предпоставките на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК и е върнал въззивната жалба.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл.63, ал.1 от ГПК сочи, че законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересуваната страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини, а ал.2 от същата разпоредба гласи, че новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния и продължението тече от изтичането на първия срок.
Тъй като съдебният акт, с който се уважава или отхвърля искането за продължаване на срока не подлежи на инстанционен контрол, той не се съобщава на страната, а тя е длъжна сама да следи дали искането за продължаването на срока е уважено, или е отхвърлено. В този смисъл е изобилната и последователна практика на ВКС, изразена например в определение № 147/15.03.2010 г. по ч. гр. д. № 84/2010 г. на III г. о., определение № 79/04.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/2010 г. на IV г. о., определение № 193/11.04.2011 г. по ч. гр. д. № 103/2011 г. на ІІІ г. о., определение № 158 от 28.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 769/2019 г., IV г. о., ГК и др.
Санкцията при процесуално бездействие е в това, че ако страната не извърши указаното от съда действие в определения й срок, тя не може да го извърши по-късно и то ще е недопустимо. В хипотеза като настоящата, санкцията е дори по-сурова, защото неизпълнението на указанията на администриращия съда за внасянето на държавна такса по сметката на осъществяващия инстанционния контрол по-горен съд в срок има за последица връщането на подадената жалба (на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК- за въззивна и чл.286, ал.1 ,т.2 ГПК – за касационна).
В случая частният жалбоподател е получил продължаване на срока за изпълнение на дадените му от администриращия съд указания за внасяне на държавна такса по сметка на БАС за разглеждането на подадената въззивна жалба, но не се е възползвал от него. Съображенията, че и продълженият срок не му е бил достатъчен за изпълнение на дадените от съда указания за изправяне нередовността на въззивната жалба, не са аргумент в подкрепа на настоящото обжалване, т.к. преценката на съда дали да уважи искането за продължаване на срока и с колко, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол и зависи от конкретните обстоятелства, които препятстват извършването на дължимото процесуално действие и от вида на същото. Единственото, с което сезираният с молбата за продължаване на срока съд е длъжен да се съобрази, е новият срок да не е по-къс от първоначалния, но това изискване на нормата в случая е спазено.
Настоящият жалбоподател не се е възползвал и от правната възможност да поиска ново продължаване на срока за изпълнение на дадените му от администриращия съд указания, щом е преценил, че определеният и след удължаването не му е достатъчен, поради което няма основание за оплаквания в такава насока.
В обобщение на горното, настоящият съдебен състав приема, че разглежданата частна жалба, подадена против разпореждането на съда за връщане на въззивната жалба на М. М. срещу решението на СлОС по гр.д. №281/18г. по описа на същия съд е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. А. М. , ЕГН ********** от гр. Н., подадена против разпореждане №722/04.06.19г., по гр.д. №281/18г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което му е върната въззивна жалба с вх. №2484/12.04.19г., против решение №18/18.03.19г., постановено по горното дело, на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: