РЕШЕНИЕ
№ 150/01.03.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми февруари, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър
Вунов
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Атанас Палхутев………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1100 по описа за
2022 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Директора на
РИОСВ – Хасково, подадена чрез процесуален представител, против Решение №279 от
07.10.2022 г., постановено по АНД №579 по описа на Районен съд – Хасково за
2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че процедурата по установяване на нарушението и по налагане на
административното наказание била изцяло съобразена с изискванията на закона.
Безспорно били установени нарушението и нарушителят. Фактическите констатации в
наказателното постановление напълно кореспондирали със събраните по преписката
доказателства. Твърди се, че поканата за съставяне на АУАН била изпратена към
деловодната система на Община Хасково на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН и се
считала за получена с нейното регистриране. Тезата на въззивния съд за
накърняване правото на Кмета на Община Хасково на участие в развитието на
административнонаказателното производство била неправилна и недоказана. Предвид
факта, че същият извършил нарушение в качеството си на длъжностно лице/орган на
власт (чл.93 т.2 НК), изпращането на поканата до адреса на Община Хасково не
представлявало съществено нарушение на процесуалните правила . Вярно било,
че в ЗАНН няма предвиден ред за изпращане на поканата за съставяне на АУАН на
адрес по месторабота на нарушителя, но липсвала и конкретна разпоредба, която
да поставя изискване същата да бъде изпратена на личен постоянен или настоящ
адрес. В конкретния казус вмененото нарушение било на длъжностното лице,
действащо като такова на съответен известен служебен адрес, а не на физическото
лице в лично качество. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя при наличие
на предпоставките в чл.40 ал.2 от ЗАНН. В този смисъл правните изводи на
въззивния съд били неправилни. Твърди се също, че на основание чл.43 ал.4 от ЗАНН, с писмо до Община Хасково с изх. №ПД-1325 (7)/28.01.2022г. РИОСВ –
Хасково изпратили АУАН в три екземпляра за връчване на нарушителя, но отговор
не бил получен, което било доказателство, че
Община Хасково не изпълнила задължението
си по чл.43 ал.4 от ЗАНН. След връчване на акта лично на Кмета на Община
Хасково на 06.06.2022г., последният го подписал, без да направи възражения по него. Липсвали и
всякакви данни за направено предложение от страна на нарушителя за сключване на
споразумение по чл.58г ал.1 изр. второ от ЗАНН. На следващо място, твърдението
на районния съд, че в АУАН липсвали реквизити и по-специално диспозитив, било
незаконосъобразно. Нарушението било ясно описано, съдържащо в себе си конкретно
обвинение. Фактическата обстановка била описана изключително подробно и пълно както
в АУАН, така и в НП. Описаните факти и обстоятелства и в двата акта се
покривали и не препятствали нарушителят да разбере в какво е обвинен. Не било
вярно твърдението на районния съд за въвеждане на нови фактически твърдения от
страна на АНО относно състава на нарушението, мястото и датата на извършването
му. На първа страница в процесното наказателно постановление било отбелязано,
че датата на извършване на нарушението е 06.12.2021г. На тази дата Кмета на
Община Хасково издал Заповед №2113, с която одобрил проект за ПУП – план за
застрояване на поземлен имот с идентификатор 11867.110.984 по КККР на с.
Войводово, Община Хасково, Област Хасково. На трета страница вписването на
бъдеща дата, а именно 06.12.2022г., представлявало техническа грешка, предвид
факта, че на същата страница в самия диспозитив на наказателното постановление
била отбелязана вярната дата. Сочи се, че липсата на посочване в НП на времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, било съществено
нарушение на процесуалните правила и водело до незаконосъобразност на НП, но в
настоящия случай такава липса не била налице. Датата на извършване на
нарушението била отразена идентично както в АУАН, така и в НП. Допуснатата
техническа грешка на страница трета от наказателното постановление не
възпрепятствала нито правото на защита на нарушителя, нито преценката на
въъзивния съд за законосъобразност на процесния санкционен акт. На следващо
място се сочи, че административното нарушение, извършено от Кмета на Община
Хасково, в качеството му на длъжностно лице, било безспорно доказано, като се
излагат подробни съображения в тази насока. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните
правила. Претендират се разноски за процесуално представителство.
Ответникът - С.Н.Д. /в качеството му на Кмет на
Община Хасково/ редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не
ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за основателна.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил
Наказателно постановление №7/17.06.2022г., издадено от Директора на РИОСВ –
Хасково, с което на С.Н.Д.,***, за нарушение по чл.162 ал.1 във връзка с чл.82
ал.4 във вр. с чл.84 ал.1 от Закон за опазване на околната среда /ЗООС/ и на основание чл.162 ал.1 и чл.168 от
ЗООС, във връзка с чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“
от 1000 лева.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по
съставянето и връчването на АУАН. От писмените доказателства по делото и
свидетелските показания ставало ясно, че поканата до жалбоподателя е изпратена
чрез системата за електронен обмен на Общинска администрация Хасково. В случая,
доколкото се твърдяло за извършено
нарушение от физическо лице, макар и Кмет на Община Хасково, следвало поканата
да се изпрати лично до лицето, на неговия постоянен или настоящ адрес, а не
чрез администрацията, в която работи и то по електронния обмен. Такъв ред
нямало предвиден в ЗАНН. Независимо от това, че АУАН бил връчен лично на
жалбоподателя, на практика той бил лишен от участие в един цял етап от
развитието на административнонаказателното производство, а именно съставянето
на АУАН. На следващо място, АУАН не съдържал всички реквизити съгласно
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. В АУАН липсвало точно описание на нарушението. Конкретно
фактическо обвинение, каквото следвало да се даде с АУАН, липсвало и то нямало
как да се прецени дали отговаря на дадената правна квалификация в АУАН. При
издаване на наказателното постановление било допуснато съществено процесуално
нарушение, доколкото наказващият орган недопустимо въвел на практика нови
фактически твърдения относно състава на нарушението, мястото и датата на
извършване на същото. Като посочил в НП един от съставомерните признаци на
нарушението – датата на неговото извършване 06.12.2022г., за пръв път едва със
санкционния акт, без за тях да е имало формулирано надлежно административнонаказателно обвинение,
повдигнато със съставения АУАН, наказващият орган накърнил правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Изложеното съставлявало самостоятелно
основание за отмяна на санкционния акт на процесуално основание, без да се
обсъждат доводите по същество, но за пълнота съдът е изложил съображения, че
доколкото не се доказвало по делото жалбоподателят да е извършил твърдяното
нарушение на 06.12.2022г., били недоказани твърденията в НП за извършено от
жалбоподателя нарушение по чл.162 ал.1, вр. чл.82 ал.4 вр. чл.84 ал.1 от ЗООС,
поради което и на това основание НП следвало да се отмени.
Касационната инстанция
споделя извода на районния съд за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Видно от съставения АУАН
№7/28.01.2022г., е прието, че със Заповед №2113/06.12.2021г. Кметът на Община
Хасково одобрява проект за ПУП – план за застрояване на поземлен имот с
идентификатор 11867.110.984 по КККР на с. Войводово, общ. Хасково, обл.
Хасково, за което няма проведена процедура по реда на Глава шеста от ЗООС и
съответно няма издаден краен административен акт по реда на Глава шеста на
ЗООС, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.162 ал.1 във връзка с чл.82 ал.4 във вр. с чл.84 ал.1 от ЗООС. Като дата
на извършване на нарушението, описано в АУАН, се сочи 06.12.2021г., а като
място – Общинска администрация гр. Хасково.
Същевременно в издаденото въз основа на така съставения АУАН Наказателно
постановление №7/17.06.2022г. , като място и дата на извършване на нарушението
първоначално е записано 06.12.2021г. в Общинска администрация гр. Хасково, но
след направеното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е прието,
че е извършено същото, е посочено, че се приема за безспорно установено, че на 06.12.2022г. в Общинска
администрация гр. Хасково, пл. „Общински“ №1 (изрично посочени като дата и
място на извършване на нарушението) , със Заповед №2113/06.12.2021г. Кметът на Община Хасково
- С.Н.Д., одобрява проект за ПУП – план за застрояване на поземлен имот с
идентификатор 11867.110.984 по КККР на с. Войводово, общ. Хасково, обл.
Хасково, за което няма проведена процедура по реда на Глава шеста от ЗООС и
съответно няма издаден краен административен акт по реда на Глава шеста на
ЗООС.
При така установеното,
правилно районният съд е приел, че при
издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално
нарушение, доколкото наказващият орган въвежда на практика нови фактически
твърдения относно състава на нарушението, по-конкретно – относно датата на
извършване на същото. Така допуснатото процесуално нарушение води до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице и на възможността му да
разбере за какво конкретно противоправно деяние се ангажира неговата
административно-наказателна отговорност, поради което се явява съществено и
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
В касационната жалба се поддържа, че вписването на
бъдеща дата, а именно 06.12.2022г., представлявало техническа грешка. Това
становище не може да бъде споделено. Разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
изисква като задължителен реквизит в наказателното постановление да бъде
посочена датата на извършване на нарушението. Същата освен, че е елемент от
обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите
обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Не може част от
нарушението, каквото е датата на извършването му, да се извлича от данните по
преписката. Ясното и конкретно посочване на датата на осъществяване на вмененото
противоправно деяние е необходимо както за законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на сочения за нарушител, така и с
оглед провеждане на адекватен съдебен контрол на конкретния санкционен акт като
е недопустимо съдът да извлича по тълкувателен път волята на наказващия орган.
Ето защо, като е достигнал до извод за
незаконосъобразност на проведената административнонаказателна процедура и е
отменил НП, районният съд е постановил решението си в съответствие със закона и
при правилното му прилагане.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на районния съд
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да се
остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №279/07.10.2022
г., постановено по АНД №579 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.