№ 2201
гр. В., 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110112148 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.
В., ул. Д. П. С. № 23, ет.3, ап.5 срещу „В. И К. – В.“ ООД, ЕИК***** иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да му заплати сумата от 3192,68лева
/след допуснато изменение в ос.з. от 22.05.2024г. по чл.214, ал.1 ГПК/, частичен иск от целия
в размер на 3500лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
собствения на ищеца л.а. марка „Хонда ЦР-В“, с рег. № ****, изразяващи се в увреждане на
декоративна решетка средна, броня предна, спойлер преден, капак преден, ПВЦ водач под
ляв фар, ПВЦ водач по десен фар, водач горен предна броня - център, греда между рогове,
инсталация температурен датчик, централна решетка предна броня и А/С кондензатор,
причинени в резултат от авария настъпила на 13.05.2022г. на уличен водопровод, намиращ
се в гр. В., ул. П. К., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 13.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Автомобилът му марка „Хонда ЦР-В“, с рег. № **** бил паркиран в гр. В. на ул. „П. К.“ №
23. На 13.05.2023г. около 08:45часа на улицата настъпила авария на магистрален
водопровод, като водата се стичала и помитала всичко по пътя си. Вследствие на аварията
водата подкарала надолу по улицата контейнер с битови отпадъци, който се блъснал в
предната част на л.а му автомобил. Сочи се, че от придошлата вода, двигателният отсек на
л.а. се напълнил с вода, дребни камъни, пясък и др. предмети. Във връзка с настъпилите
вреди уведомил ответника, като на 23.05.2023г. негови служители изготвили КП №
********** и били описани увредени детайли - капак преден, броня предна, греда зад
бронята, декоративна решетка средна, А/С кондензатор, температурен датчик, предни
1
сензори парктроник. Впоследствие ответникът подал заявление до ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, с когото имал сключена обща гражданска отговорност, вкл.
професионални отговорности. На 29.05.2023г. ищецът посетил ликвидационния център на
ЗАД „О. З.“ АД, където бил извършен оглед и опис на увредените детайли №
07000900007/2023г. Като увредени детайли били описани: декоративна решетка средна,
броня предна, спойлер преден и капак преден. Т.к. имало и други увреждания , които не
можели да бъдат установени на момента, застрахователят изискал да се разглоби
автомобила. На 07.06.2023г. след разглобяването му се извършил допълнителен оглед, като
в описа били описани и следните увредени детайли: ПВЦ водач под ляв фар, ПВЦ водач по
десен фар, водач горен предна броня - център, греда между рогове, инсталация температурен
датчик, централна решетка предна броня и А/С кондензатор.
На 20.07.2023г. ЗАД „О. З.“ АД уведомил ищеца, че му отказва изплащане на
застрахователно обезщетение.
Във връзка с настъпилите вреди ищецът извършил проучване и установил, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила в състоянието отпреди е в размер на 3500лв.
Твърди, че процесният водопровод се намира на територията на гр.В. и се обхваща от
предмета на Договор от 09.03.2016г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, по
който ответникът имал качество на изпълнител по смисъла на чл.2, т.2.1, б."п". Договорът
бил в сила от 01.04.2016г. и важал за срок от 15 години. По силата на договора ответникът в
качеството му на оператор бил поел стопанисването, експлоатацията и поддръжката на
публичните активи за срока на договора, като на осн. чл.4, т.4.2, б."а" стопанисването,
експлоатацията и поддръжката следвало да бъдат осъществени от изпълнителя по договора с
дължимата грижа и в съответствие с добрите инженерни практики. Доколкото настъпилите
вреди били в резултат от авария на уличен тръбопровод, част от канализационната система
на града, обхваната от договора за възлагане на стопанисване, експлоатация и поддръжка на
публичните активи от 2016г., по който ответникът имал качество на изпълнител, то
последният бил надлежно легитимиран да отговоря за вредите, които са нанесени на л.а. Той
следвало да обезпечи техническата и експлоатационна изправност на процесния
тръбопровод, поради което ответното дружество било пасивно процесуално легитимирано
по настоящия иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата
претенция се оспорва по основание и размер. Оспорва л.а. да е бил паркиран на соченото от
ищеца място - гр. В., ул. П. К., както и да е бил паркиран правилно. Оспорва наличието на
причинно - следствена връзка между аварията и описаните вреди. Сочи, че пряка причина за
настъпилия вредоносен резултат е ударът между контейнера за битови отпадъци и л.а.
Оспорва, че носи отговорност за посочените вреди и твърди, че дружеството експлоатира
водопроводната мрежа на територията на Общината в състоянието в което му е предадена с
договора от 2016г. Твърди, че е налице несъответствие между описаните щети в КП от
23.05.2023г. и опис - технически експертизи от 29.05.2023г. и 07.06.2023г. Възразява и
2
твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, доколкото същият
разполагал с гараж, където следвало да паркира л.а., а не на пътното платно в нарушение на
ЗДвП. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представено свидетелство за регистрация - част I, от което е видно, че
ищецът е собственик на процесния лек автомобил марка „Хонда ЦР-В“, с рег. № ****.
С молба от 18.05.2023г., ищецът е поканил ответното дружество да назначи комисия
за съставяне на протокол относно щетите, причинени от спукан магистрален водопровод на
ул. „Доктор П. К.“ в гр. В. на 13.05.2023г.
От представения по делото констативен протокол № **********/23.05.2023г.,
съставен от служители на „В. И К. – В.“ ООД, се установява, че същите са извършили
проверка на ул. „Доктор П. К.“ в присъствието на ищеца. Констатирано е, че вследствие на
авария на магистрален водопровод, възникнала на 13.05.2023г., са нанесени щети – смачкан
преден капак, смачкана предна пластмасова броня, огъната метална греда зад предната
броня, счупена предна пластмасова декоративна решетка, огънат кондензатор на климатична
система, повредени датчик за външна температура и повредени сензори за патронник на лек
автомобил марка „Хонда ЦР-В“, с рег. № **** – собственост на ищеца.
Видно от представеното по делото Уведомление с изх. № 18-102/19.07.2023г., на
ищеца е отказано изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с причинените
вреди по л.а. „Хонда ЦР-В“, с рег. № ****.
По делото е представена застрахователна полица № 0700-090-2022-000394 между „В.
И К. – В.“ ООД и „ОЗК Застраховане“ АД, със срок на действие от 15.01.2023г. до
14.01.2024г. и с покритие съгласно ОУ - сумите, които застрахованият на законно основание
стане отговорен да заплати като компенсация за материални щети или телесни увреждания
/имуществени и неимуществени вреди/, причинени през срока на застраховката на трети
лица във връзка с дейността. Лимита на отговорността е 2000лева за едно събитие и 20000
лева в агрегат за срока на застраховката.
Прието по делото е изготвено заключение по съдебно-автотехническа експертиза от
вещото лице А. В., в която се посочва, че лек автомобил „Хонда ЦР-В“ с peг. № СВ7139КТ,
собственост на И. П. П., е бил паркиран в гр. В., на ул. „П. К.“, като на 13.05.2023г., около
08:45часа, е бил ударен от контейнер за битови отпадъци, който се е придвижвал
самостоятелно поради наличие на голямо количество вода по улицата, извираща от аварирал
магистрален водопровод. Вследствие на удара са настъпили материални щети по
автомобила. Вещото лице, след съпоставяне на уврежданията на процесния лек автомобил
(описани от застрахователя в Опис-техническа експертиза по щета и видими на
предоставения снимков материал, установени при извършения оглед на автомобила), счита,
че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следния -
пряк контакт между превозното средство, докато същото е в паркирано състояние и обект,
3
движещ се в близост до него, какъвто би могъл бъде контейнер за битови отпадъци,
придвижващ се самостоятелно поради наличието на голяма маса вода. Вещото лице е
приело, че уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на
застрахователя, описани в Опис-техническа експертиза по щета № 0700 090 0007/23 с дати
на оглед 29.05.2023г. и 07.06.2023г., видими на предоставения снимков материал и
установени при извършения на 15.03.2024г. оглед на автомобила, са именно: декоративна
решетка средна, броня предна; спойлер преден; капак преден; ПВЦ водач под ляв фар; ПВЦ
водач под десен фар; водач горен предна броня център; греда между рогове; инсталация
температурен датчик; централна решетка предна броня; А/С кондензатор. Общата стойност
на увредените части поотделно за труд и материали, и като обща сума, като стойността им
се определи по средни пазарни цени на труда, материалите и резервните части към датата на
събитието - 13.05.2023г., е в размер на 3192,68лв.
В разясненията си дадени в открито съдебно заседание, експертът посочва, че
уврежданията не са от изтичаща вода, а са от удар с обект, предмет в предната част на
автомобила, а механизмът е вследствие на удар с такъв предмет и деформациите по
автомобила, уврежданията, типа отговарят на начина, описан в исковата молба и може да
бъдат получени по този начин.
Представен по делото е договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и каналицазионни услуги от
09.03.2016г., сключен между „Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от
„В. И К. – В.“, представлявана от Стоян Пасев от една страна, а от друга от „В. И К. – В.“,
представлявана от Валентин Вълканов.
По искане на ищеца са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
свидетеля Валери К.. Последният посочва, че живее на ул. „Доктор Коларов“, но има
паркомясто на ул. „П. К.“. На 13.05.2023г., малко преди да стигне до паркомястото си, чул
много голям шум и тръгнала много силна вода, която вървяла по-слабо в началото, но
впоследствие станала много силна и висока (около 60-70-80см.). Свидетелят излага, че е
видял как контейнера тръгва, понесен от водата, и се спира в предната част на колата на
съседа (ищецът), като автомобилът бил в дясната страна на улицата, където се паркирали
колите. Сочи, че ищецът и съпругата му имат две коли, като колата на съпругата била
паркирана в гаража, а ищецът паркирал колата си на улицата. Твърди, че преди няколко
години на два - три пъти се пукал този тръбопровод.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на
определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението
на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни
противоправни действия или бездействия, която има обезпечително -гаранционна функция.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В този смисъл елементите на фактическия състав на
деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна
4
връзка между тях и вина у причинителя. И докато наличието на последния от четирите
елемента се предполага по силата на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната
разпоредба, то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.
Доказателствената тежест за тяхното установяване, съобразно общото правило на ГПК, се
носи от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Първият елемент от фактическия състав касае осъществяване на деяние, което да е в
резултат от едно противоправно поведение на деликвента. Деянието от своя страна може да
бъде проявено както под формата на конкретно осъществено противоправно действие, така
и под формата на бездействие, при което въпреки, че отговорното лице е било задължено да
осъществи определена дейност, което му задължение може да произтича било то от
нормативен акт, било то от естеството на възложеното му, то не е предприело активни
действия, с което си противоправно бездействие е станало причина за настъпване на
вредоносния резултат.
По делото се установи, че процесният аварирал водопровод се обхваща от предмета
на действие по Договор от 09.03.2016г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и каналицазионни услуги, по
който ответникът има качество на изпълнител по смисъла на чл.2,т.2.1, б. „п“.
По силата на цитирания договор ответникът в качеството му на оператор е поел
стопанисване, експлоатация и поддръжка на публичните активи за срока на договора, като
на осн. чл.4, т.4.2, б. „а“ стопанисването, експлоатацията и поддръжката следва да бъдат
осъществени от изпълнителя по договора с дължимата грижа и в съответствие с добрите
инженерни практики. Изпълнението на възложеното по договора е поето да бъде
осъществено съобразно условията и реда посочен в Закона за водите, съгласно б. „д“ на чл.4,
т.4.2 от договора.
В разпоредбата на чл. 126, ал.1 от Закона за водите е вменено задължение на лицата,
които осъществяват експлоатация на канализационните мрежи, като същите следва да ги
поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато
нормалната им експлоатация. Доколкото съдът приема, че вредите по лекия автомобил на
ищеца са в резултат от авария на водопровод, който е част от канализационната система на
града, обхваната от договора за възлагане на стопанисване, експлоатация и поддръжка на
публичните активи от 2016г., по който ответникът има качество на изпълнител, то и
последният е надлежно легитимиран да отговоря за вредите, които са нанесени на
недвижимите имоти. Ответникът в качеството си на ВиК оператор е поел задължение по
силата на договора да поддържа в експлоатационна годност този публичен актив, поради
което и за него се отнасят задълженията, които се вменяват от разпоредбата на чл. 126, ал.1
Закона за водите. Той следва да обезпечи техническата и експлоатационна изправност на
процесния водопровод.
По правилата за разпределение на доказателствената тежест, ответникът е този, който
следва да докаже, че е изпълнил задълженията си вменени по силата на закона, съответно
5
поетите задължения в договора, с който му е възложено изпълнението на тази работа.
Техническата и експлоатационна изправност на водопровода включва в своя предмет
осъществяване на дейност по нейното почистване и поддържане в състояние, в което
същата може да осъществява своето основно предназначение, за което е изградена.
Възможно е изпълнителят да бъде освободен от отговорност само ако докаже, че и изпълнил
това си задължения, което включва техническа поддръжка на този водопровод, но въпреки
активно осъществените от него действия са настъпили вреди по обективни, независещи от
него причини.
По делото липсват доказателства, че в период преди настъпване на инцидента,
ответникът да е осъществявал дейност по поддръжка, като напротив – св. К. излага, че за
последните няколко години този водопровод се е пукал два или три пъти. При тези
съображения съдът приема, че противоправното поведение на ответника се изразява в
бездействие. Той не е осъществил предварителна техническа поддръжка на водопровода,
при което е допуснал нарушение на задълженията си вменени по закон и договор за
поддръжка и експлоатация, с който му се възлага тази дейност.
Не се споделя възражениетио на ответника, че вредите са в резултат от непреодолима
сила, която се изразява в авария.
Непредвидимостта и непредотвратимостта на събитието са основни белези на
непреодолимата сила. Настоящият съдебен състав се придържа към възприетото в съдебната
практика разбиране за наличие на непреодолима сила, което е застъпено в Решение №
103/27.10.2020г., постановено по гр.дело № 3859/2019г. на ВКС, III г.о. В същото се
посочва, че непреодолима сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл.50
ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и
непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последиците от него не
могат да бъдат предотвратени, посредством общоприложимите към момента средства и
възможности на науката и техниката. Възприетото решение следва да бъде приложено не
само по отношение на собственика на веща, от която са настъпили вредите, но и по
отношение на лицето, на което е възложено по договор и/или закон нейната поддръжка и
експлоатационна безопасност, поради което разбирането следва да бъде приложимо и в
хипотезата на нанесени вреди, по които деликвентът отговоря по реда на чл. 49 ЗЗД.
Настоящият състав на съда намира, че самата авария се дължи на противоправното
бездействие на ответното дружество, поради което същото не може да черпи права от това
свое поведение, като твърди, че аварията е случайно и непредвидимо събитие, което не
може да бъде предотвратено. Изпълнението на задълженията по поддръжка на водопровода
от страна на ответника съдът намира, че би предотвратило настъпване на вредоносния
резултат.
Твърденията на ответника за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния
резулатат, тъй като последният не е паркирал л.а. в собствения си гараж, са изцяло
неоснователни. Факта, че ищецът притежава гараж по никакъв начин не може да обоснове
съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото последното предполага някакво
6
поведение от пострадалия, което е допринесло за настъпване на вредите. Как ищеца ще
упражнява правото си на собственост по отношение на гаража стои изцяло в неговата
преценка, поради което не може да му бъде вменявано задължение винаги да паркира колата
си в гаража, в случай че водопровода аварира и причини вреди на паркираните по улицата
автомобили. За пълнота на изложението следва да се отбележи още, че автомобилът на
ищеца не е бил паркиран в гаража, тъй като там е бил разположен автомобилът на съпругата
му, което се установява от арзпита на св. К., което също не следва да се тълкува като
неправомерно поведение от негова страна.
Доколкото съдът прие, че противоправното поведение на ответника се изразява в
бездействие, следващите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД са
причиняването на вреди и причинната връзка между тях и авариралото съоръжение.
Не е спорен по делото факта, че ищецът се легитимира като собственик на процесния
лек автомобил „Хонда ЦР-В“ с peг. № СВ7139КТ. От представения по делото констативен
протокол №**********/23.05.2023г. се установи, че вследствие на авария на магистрален
водопровод, възникнала на 13.05.2023г., са нанесени щети на собствения му л.а., както
следва – смачкан преден капак, смачкана предна пластмасова броня, огъната метална греда
зад предната броня, счупена предна пластмасова декоративна решетка, огънат кондензатор
на климатична система, повредени датчик за външна температура и повредени сензори за
патронник на лек автомобил марка.
Вещото лице, след съпоставяне на уврежданията (описани от застрахователя в Опис-
техническа експертиза по щета и видими на предоставения снимков материал, установени
при извършения оглед на автомобила), счита, че реалният и възможен механизъм на
настъпване на застрахователното събитие е следния - пряк контакт между превозното
средство, докато е в паркирано състояние и обект, движещ се в близост до него, какъвто би
могъл бъде контейнер за битови отпадъци, придвижващ се самостоятелно поради наличието
на голяма маса вода.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. С. К.,
съдът приема, че контейнерът за битови отпадъци е бил понесен от водната струя, тръгнала
по ул. „П. К.“, вследствие на аварията от 13.05.2023г., след което е ударил автомобила на
ищеца. Следва да се отбележи, че св. К. е бил пряк очевидец на инцидента и като такъв
неговите показания в най-голяма степен способстват за разкрИ.ето на механизма на
причинените вреди. Същевременно, показанията на свидетеля не са изолирани, а
кореспондират с представения по делото доказателствен материал, а именно: констативен
протокол №**********/23.05.2023г., съставен от „В. И К. – В.“ ООД и експертното
заключение на вещото лице. Съдът приема за недоказани доводите на третото лице-
помагач„ОЗК Застраховане“ АД, че липсват доказателства, които да установяват реалния
механизъм на произшествието, както и че е възможно автомобилът на ищеца да е блъснал
контейнера на собствен ход.
При така установения механизъм на инцидента, съдът намира за основателни
7
възраженията на ответното дружество, че третото - лице помагач Община В. е нарушила чл.
19, т.5 от Наредбата за организация на движението на територията на община В., приета с
Решение № 1078-5 по Протокол № 26 от заседание, проведено на 31.01.2018г. Цитираната
разпоредба забранява поставянето на контейнери и кофи за битови отпадъци и на всякакви
други предмети (в т.ч. столове, маси, щайги, стълбчета и др.) върху платната за движение.
От представения по делото снимков материал и от свидетелските показания се установява,
че контейнера за смет е бил разположен именно на пътното платно на ул. „П. К.“, като св. К.
излага, че едва след аварията от 13.05.2023г. е направен джоб за контейнера.
На следващо място следва да бъде поставен на разглеждане въпросът за размера на
причинените вреди. За установяване стойността на разходите, които са необходими за
отстраняване на нанесените вреди на процесния лек автомобил, съдът ангажира специални
знания чрез назначената съдебно-автотехническа експертиза, заключение по която
представи в.л. А. В.. Експертизата не е оспорена от страните, като същата напълно се
кредитира от съда, като обективно и компетентно дадена. При изпълнение на задачата си
вещото лице посочи, че уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител
на застрахователя, описани в Опис-техническа експертиза по щета № 0700 090 0007/23 с
дати на оглед 29.05.2023г. и 07.06.2023г., видими на предоставения снимков материал и
установени при извършения на 15.03.2024г. оглед на автомобила, са именно: декоративна
решетка средна, броня предна; спойлер преден; капак преден; ПВЦ водач под ляв фар; ПВЦ
водач под десен фар; водач горен предна броня център; греда между рогове; инсталация
температурен датчик; централна решетка предна броня; А/С кондензатор. Общата стойност
на увредените части по отделно за труд и материали, и като обща сума, като стойността им
се определи по средни пазарни цени на труда, материалите и резервните части към датата на
събитието - 13.05.2023г., е в размер на 3192.68 лв.
При изложените съображения съдът намира, че предявения иск е напълно доказан,
както по основание така и по размер, поради което следва да бъде уважен в заявения
частичен размер. Както е поискано, като законна последица от уважаване на исковата
претенция, така определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането, доколкото от тази дата деликвентът се счита за поставен
в забава /чл. 84, ал.3 ЗЗД/, т.е. от 13.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, такива се дължат в полза на ищеца. Представил е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните са 127,71лева - платена ДТ, 400лева -
депозит на вещо лице и 740лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие от 05.04.2024г. Направено е бланкетно възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът преценява за неоснователно, тъй като е в
минималния му размер определен по чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал.9 от Наредба № 1/2004г., в
редакцията й към датата на уговаряне на дължимото се възнаграждение. Така, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в общ размер на 1267,71лева.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В. И К. – В.“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
В., ул. „П.“ № 33 да заплати на И. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. Д. П. С. № 23,
ет.3 сумата от 3192,68лева, частичен иск от целия в размер на 3500лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л.а. марка „Хонда
ЦР-В“, с рег. № ****, изразяващи се в увреждане на декоративна решетка средна, броня
предна, спойлер преден, капак преден, ПВЦ водач под ляв фар, ПВЦ водач по десен фар,
водач горен предна броня - център, греда между рогове, инсталация температурен датчик,
централна решетка предна броня и А/С кондензатор, причинени в резултат от авария
настъпила на 13.05.2022г. на уличен водопровод, намиращ се в гр. В., ул. П. К., ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 13.05.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 49, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В. И К. – В.“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
В., ул. „П.“ № 33 да заплати на И. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. Д. П. С. № 23,
ет.3 сумата от 1267,71лева, съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трети лица -помагачи на страната на
ответника – ЗАД „О. З.“ АД, ЕИК ****, Община В. и М. Р. Р. И Б..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9