№ 143
гр. София , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000504232 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във вр. чл.22г от Закона за
закрила на детето, образувано по две въззивни жалби, и двете подадени от името на
молителя Д. Д. Т., роден на *** г. – американски гражданин, с обичайно
местопребиваване в САЩ, против Решение №260145/21.09.2020 г. по гр.д.№2878/2020
г. на СГС – ГО – VI –ти състав, с което е оставена без уважение подадената от Д. Д. Т.
молба с правно основание чл.8 и сл. от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца /нататък за краткост „ХК“/, във връзка с чл.22г от
Закона за закрила на детето, постъпила чрез Министерството на правосъдието на
Република България, като Централен орган по смисъла на чл.6 от ХК, срещу П.Т. Т., за
връщане на малолетното дете М. Д. Д.Т., с ЕГН **********, на молителя в САЩ, като
е осъден молителят да заплати на ответницата разноските за производството.
С въззивна жалба вх.№279262/27.10.2020 г., Д. Д. Т., представляван от
Министерството на правосъдието на РБ, в качеството на Централен орган по ХК, чрез
юрк. Ю. Б., обжалва постановеното решение с оплаквания за неправилност и
необоснованост, както и за неправилно прилагане на материалния закон. Решаващият
състав неправилно е приел, че част от предпоставките за връщане на детето не са
налице. Молбата за връщане на детето е постъпила в МП за пръв път на 04.10.2019 г., с
което е бил спазен едногодишният срок по чл.12, ал.1 от ХК. Приложените документи
за заплащани от бащата извънучилищни занимания на детето, установяват
ефективното упражняване на родителските права от страна на молителя. Ответницата е
взела еднолично решение да задържи детето в Република България, което по смисъла
на чл.3 във вр. чл.5 от ХК е незаконно, тъй като е извършено без съгласието на другия
родител, и въпреки неговото противопоставяне. Задържането на детето е осъщетвено в
1
нарушение на правото на упражняване на родителските права на молителя, предвид
което се настоява за отмяната на обжалваното решение, и постановяване на ново
решение по същество, с което да бъде разпоредено връщането на малолетното дете М.
Д. Д.Т. в държавата по обичайното ѝ местопребиваване – САЩ.
С въззивна жалба вх.№280608/29.10.2020 г., подадена от Д. Д. Т., чрез адв. Б.Д.,
се обжалва решението, с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност,
нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила.
Правилно е прието, че са установени всички елементи от незаконното задържане по
смисъла на ХК на детето от неговата майка, на територията на Република България –
детето е имало обичайно местопребиваване в САЩ непосредствено преди задържането
му, било е задържано от неговата майка в РБ в нарушение на установените в САЩ
правила за упражняване на родителски права. Неправилно е прието, че са налице
основания да се откаже връщането на детето - неправилни са изводите, че молбата е
подадена след изтичане на едногодишният срок, че бащата е приел задържането на
детето на територията на РБ, както и за наличие на сериозна опасност за детето от
връщането му в САЩ, обоснована с разпространението на Ковид – 19. Изключението
по чл.13(б), следва да се прилага само в изключителни случаи, с цел да се гарантира
живота и здравето на детето. Съдът не разполага с необходимите специални знания, за
да направи преценка по отношение на евентуалните рискове за детето, свързани с
разпространението на коронавирусната инфекция. В нарушение на правилата на чл.13
от ХК съдът е отказал връщането на детето, въз основа на обстоятелство, което не е
било навеждано като основание от ответницата. Липсват годни доказателства за част от
обстоятелствата, на които съдът се е позовал, за да откаже връщането на детето – за
продажбата на имота в САЩ, че молителят е напуснал САЩ, че се е устроил трайно в
България, относно данните за разпространението на Ковид -19 и рисковете за детето
във връзка с това. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на
ново по същество, за незабавно връщане на детето в държавата на обичайното му
местопребиваване – САЩ, като се присъдят на молителя сторените в производството
пред двете съдебни инстанции деловодни разноски, както и възнаграждение на един
адвокат.
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен
интерес, чрез надлежни процесуални представители. Същите отговарят на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане. Преписи от двете въззивни жалби са връчени на насрещната
страна, както и на контролиращата страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор
на въззивна жалба, с вх.№293135/26.11.2020 г., подаден от П.Т. Т., чрез адв. Й. Б..
Поддържа се, че правилно е прието, че не са изпълнени изискванията на ХК за
постановяване на незабавното връщане на детето в САЩ. По делото се установява, че
както майката, така и детето са били подлагани на психически и емоционален тормоз
от страна на молителя, а зависимостта му към хазарта е поставяла семейството в
трудно финансово положение, които обстоятелства не се оспорват от молителя.
Предвид продължилите актове на насилие от страна на молителя на територията на РБ,
по реда на ЗЗДН е издадена заповед за незабавна защита по отношение на молителя, и
е уважена молбата за защита от домашно насилие на ответницата и нейната дъщеря,
като е забранено на молителя да ги доближава за период от 10 месеца. Съдът правилно
2
е приел, че детето и майката са отпътували за България с разрешението на бащата, че
молителят не се е противопоставил на задържането на детето в България, и
впоследствие е приел оставането на детето в България. Изводите на съда, че молбата е
постъпила извън едногодишния срок по чл.12 от ХК от датата на задържането, е
правилен – постъпването на молбата на г-н Т. в Министерството на правосъдието, в
качеството му на Централен орган по ХК на 04.10.2019 г., не съставлява депозиране на
молбата в срок. В ХК се прави разграничение между Централен орган на замолената
държава по ХК, и решаващ орган, който следва да се произнесе по молбата. Релевантен
е срока на подаването на молбата пред решаващия орган по ХК, който в различните
държави – страни по ХК, може да бъде както съдебен, така и административен. С оглед
правилния извод на СГС за неспазване на едногодишния срок по чл.12 от ХК,
правилно са разгледани и обстоятелствата, свързани с адаптацията на детето към
новата му среда, и възможните рискове при връщането на детето в САЩ. Настоява се
за отхвърляне на въззивната жалба на Министерството на правосъдието, и
потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Заявява се искане за
присъждане на разноските за въззивното производство. Представят се писмени
доказателства и се правят доказателствени искания.
По делото е постъпил извън срока по чл.263, ал.1 от ГПК и Отговор на въззивна
жалба вх.№304713/21.12.2020 г., подаден от П.Т. Т., чрез адв. Й. Б., в който се
поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на Д.Т., подадена чрез
адв. Б.Д.. Изложени са съображения по съществото на спора, поддържат се
доказателствените искания, направени в Отговор на въззивна жалба, с вх.
№293135/26.11.2020 г. Настоява се за оставяне без уважение въззивната жалба,
подадена чрез адв. Д., и потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа се искане
за присъждане на разноските за въззивната инстанция.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което
е валидно. Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради
което е допустим. По основателността на молбата, съдът намира следното:
Производството е било образувано по молба, депозирана пред СГС на
06.03.2020 г., от Министерството на правосъдието, в качеството му на Централен
орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца от 25.10.1980 г. /по-нататък за краткост „ХК“/, с която е внесена в съда молбата
на Д. Д. Т. – американски гражданин, за връщане на малолетното му дете М. Д. Д.Т., в
държавата по постоянното пребиваване – САЩ. Твърди се, че на 26.12.2018 г., със
съгласието на молителя, майката П.Т. Т. е заминала с детето за България за период от
три седмици, за да гостува на близките си. Съгласно уговореното между родителите,
детето е трябвало да бъде върнато в САЩ на 26.01.2019 г., но е било задържано на
територията на РБ от своята майка П.Т. Т., без съгласието и въпреки
противопоставянето на молителя за това. Сочи се, че молбата за връщане на детето, е
била депозирана от молителя пред МП, в качеството на Централен орган по ХК, на
04.10.2019 г., но била нередовна, тъй като била подадена под формата на български
формуляр. След коригирането на молбата, тя постъпила отново в МП на 26.11.2019 г.
чрез Държавния департамент на САЩ, ведно с приложени към нея изискуемите
документи, включително извлечение от приложимия закон на щата Илинойс за
родителските права.
3
Между страните не се спори, молителят е баща на малолетното дете М. Д. Д.Т.,
родено на *** г., а ответницата П.Т. Т. (Ж.) е негова майка, като двамата родители са
сключили граждански брак на 01.09.2014 г., като тези обстоятелства се установяват и
от представеното по делото Удостоверение за раждане от *** г. (на л.31), и от
Консулски доклад за раждане в чужбина на гражданин на Съединените американски
щати (на л.134-135), както и от Удостоверение за сключен граждански брак (на л.34).
Не се спори, че държавата, в която е било обичайното местопребиваване на детето
преди задържането му на територията на Република България, е била Съединените
американски щати, където е било семейното жилище на родителите – в гр. ***, щат
Илинойс, преди прехвърлянето на детето в РБ. Съдът намира, че именно САЩ е
държавата по обичайното местопребиваване на детето, тъй като там детето е
регистрирано с постоянен адрес в момента на напускане – 5904 ***, ***, Илинойс,
60646 САЩ, от 04.02.2012 г. детето е имало американски социално-осигурителен
номер – 138-***, американски документ за самоличност - №***, било е кръстено в
Църква „Св. Текла“, град ***, на 06.09.2017 г., съгласно обредността на Римската
Католическа църква, било е записано като ученичка в 1-ви клас на Католическо
училище „Св. Текла“ в ***, и е посещавало училището в периода от 20.08.2018 г. до
21.12.2018 г./съгласно удостоверение на л.46/, ползвала е здравни услуги в периода от
10.10.2013 г. до 20.10.2018 г. за периодични профилактични прегледи и лечение при
нужда /съгласно удостоверение от Медицинска група на Едвъкът в Гленвю от
06.09.2019 г. /на л.110/, посещавало е клуб по танци – Ирландски танцьори „Тринити“,
следучилищни занимания „Сценични звезди“, уроци по плуване „Болд блу 3“/съгласно
справка за присъствие на л.72-77/, посещавала е клас по Гимнастика „Пурпурни
момичета“ в периода от 26.09.2018 г. до 26.12.2018 г. /от справка на л.88/. Посещавала
е мероприятия в *** парк в периода от 22.02.2016 г. до 03.12.2018 г. /Балет-начинаещ в
***; Занимателна акробатика; Сезонни спортове в ***; Занимателна аеробика в ***;
Тап и балет в ***; Лагер за игри на Индиан роуд; Спортове за малки деца в ***;
Забавления и игри в ***; Футбол в Бруукс; Музика и движение в ***; Могъщи
дребосъци в ***; Рисуване на Олимпия; Спортове за родител и дете в ***; Аеробика за
малко детенце в *** – съгласно справка на л.102-103/. Същевременно, макар детето да
е било родено в България, и да има българско гражданство, и да не се спори, че е
пребивавало в България и по-рано за продължителни периоди от време /от порядъка на
месец и повече/, по делото не са представени доказателства в България преди
26.12.2018 г. детето да е посещавало детско заведение или учебно заведение, да е
ползвало здравни услуги, да е посещавало занимания по интереси, или да е имало
постоянна адресна регистрация.
Не се спори, че ответницата П.Т. Т., заедно с малолетното дете М. Д. Д.Т.,
родено на *** г., е напуснала САЩ и е заминала за България, на 26.12.2018 г., със
съгласието на молителя Д. Д. Т.. Не се спори, че съгласието на молителя, като баща на
детето, е било дадено за временно напускане на постоянното местожителство на
детето, с цел гостуване при близките по майчина линия в България, за периода до
26.01.2018 г. Не се спори, че майката еднолично е взела решение да задържи детето в
Република България след изтичането на срока, за който е било дадено съгласие от
бащата на детето, като е уведомила молителя за това свое еднолично решение с писмо
от 22.01.2019 г., изпратено на електронната поща на молителя /на л.122/.
Не се спори, че съгласно Закон 46. Закон за родителството на Илинойс от 2015 г.
(съгласно представено извлечение на релевантните разпоредби на л.127-134), действащ
4
към датата на задържането на детето в Република България, и по силата на закона -
§102, §104, §107 и §204, б. (а), т.(4), въз основа на факта на установения произход на
детето от двамата родители, и факта на сключен граждански брак между тях,
молителят и ответницата съвместно упражняват родителските права по отношение на
детето М. Д. Д.Т..
Съдът намира за установено от фактическа страна, че преди задържането му в
Република България на 26.01.2019 г., молителят, ответницата, и детето М., са живеели
в САЩ, ***, на един и същи адрес. Не се спори, че бащата Д. Д. Т. е осигурявал
издръжка на детето. Наред с това, от Регистрация за клас №1 на Ирландски танцьори
„Тринити“ – Пролет -8-седмици в курс Пред-начинаещ /3,5-5 годишни/ на Ирландски
Американски Наследствен Център, стартиращ на 04.04.2016 г. /на л.60/, се установява,
че бащата Д.Т. е регистриран като „Контакт №1“ и като „Човек за връзка при спешни
случаи“, с посочени мобилен телефон за връзка, имейл, работодател /Полицейски отдел
на град ***/, и служебен телефон. От извлечение от електронно досие на Училище по
плуване „Биг Блу“ /на л.70/ се установява, че регистрацията на детето М. Т. е
направена на името на Д.Т. с посочен телефонен номер и електронен адрес за контакт,
като детето е посещавало училището по плуване в периода от 07.01.2017 г. до
21.12.2018 г. Съгласно извлечение от Транзакционния портал на *** парк /на л.102-
103/, извършените плащания на ползваните от детето услуги в периода от 22.02.2016 г.
до 03.12.2018 г. /Балет-начинаещ в ***; Занимателна акробатика; Сезонни спортове в
***; Занимателна аеробика в ***; Тап и балет в ***; Лагер за игри на Индиан роуд;
Спортове за малки деца в ***; Забавления и игри в ***; Футбол в Бруукс; Музика и
движение в ***; Могъщи дребосъци в ***; Рисуване на Олимпия; Спортове за родител
и дете в ***; Аеробика за малко детенце в ***/, са регистрирани на името на „Д. Д. Т. и
семейство“, като плащанията са извършени с банкова карта на името на Д. Д. Т.
/съгласно справка на л.104/. От представеното по делото писмено изявление на
ответницата, направено по електронна поща на 22.01.2019 г., с което страните не
спорят, че молителят е бил уведомен от ответницата за задържането на детето в
България /като авторството на изявлението не се оспорва/, ответницата е заявила:„Аз
нямам достъп до никакви сметки… Аз нямах думата за семейния бюджет. Ти харчиш
парите така, както ти искаш, без да попиташ за моето мнение… Ти никога не ми
позволи да видя твое банково извлечение от деня, в който се оженихме…“ Съдът
намира, че посоченото изявление на ответницата съставлява извънсъдебно признание
от нея на факта, че именно молителят Д. Д. Т. е вземал решения в какви
извънучилищни мероприятия ще участва детето М., и е заплащал таксите за тях.
От така събраните доказателства съдът намира, че по време на задържането на
детето в Република България, родителските права на бащата Д. Д. Т. по отношение на
детето М. Д. Д.Т., са били упражнявани ефективно по смисъла на чл.3, ал.1, б.(b) от
ХК. Действително, установява се, че през периода от раждането на детето до
установяването на детето и майката в САЩ през 2013 г., непосредствените грижи за
детето са били полагани изключително от майката, която е продължила да полага
ежедневните грижи за детето и след установяването им да живеят в САЩ. Установява
се, че бащата е бил служител в Полицията на *** през периода от раждането на детето,
до 18. февруари, 2020 г. Предвид ниската възраст на детето, и установеният по делото
факт, че бащата е бил ангажиран с постоянна работа, и преимуществено е осигурявал
необходимите средства за живот на семейството, съдът намира, че активното участие
на бащата в осигуряването на необходимите средства за живот на детето, както и във
5
вземането на решенията, свързани с допълнителните извънучилищни дейности на
детето – организацията на неговото свободното време, развлечения, и допълващото
обучение на детето, съставляват ефективно упражняване на родителските права.
Ето защо, съдът намира, че е налице „незаконно задържане на детето“ по
смисъла на чл.3 от ХК, тъй като със задържането на детето в Република България,
майката П.Т. Т. е извършено в нарушение на правото на бащата Д. Д. Т., на
упражняване на родителски права, което право е било предоставено съвместно на
двамата родители, съгласно законите на щата Илинойс - §102, §104, §107 и §204, б. (а),
т.(4) от Закон 46. Закон за родителството на Илинойс от 2015 г., в който щат на САЩ
детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди задържането му в
Република България на 26.01.2019 г.
По спорният пред въззивната инстанция въпрос дали е спазен едногодишният
срок по чл.12, ал.1 от ХК, съдът намира следното: „Съдебният или административният
орган“, визиран в разпоредбата на чл.12 от ХК е органът, който съответната държава –
страна по ХК е определила като компетентен да разгледа молбата за връщане на дете.
Това разбиране недвусмислено се извлича от разпоредбата на чл.12, ал.2 от ХК,
съгласно която „ Съдебният или административният орган, дори ако е сезиран след
изтичане на периода от една година, посочен в предходната алинея, следва да
разпореди връщането на детето…“, от което следва, че релевантната дата, спрямо
която се преценява едногодишният срок, е тази, на която е сезиран „съдебен или
административен орган“, който следва да разпореди връщането, съгласно приетите
процедури в съответната държава-страна по ХК. За разлика от този орган, който ХК не
посочва конкретно /използва се широка формулировка - „съдебен или
административен“/, в чл.6 и чл.7 на ХК изрично е въведено понятието „Централен
орган“, на когото са възложени специалните изпълнителни и административни
правомощия по ХК, подробно формулирани в чл.7, сред които и „ f) да започнат или да
улеснят започването на съдебно или административно производство с цел да се
осъществи връщането на детето“.
От друга страна, съгласно вътрешната законова уредба в РБ, на основание
чл.22а, ал.3 от Закона за закрила на детето, молбата за връщането на детето може да
бъде подадена както директно до съда, компетентен да разпореди връщането на детето
/СГС/, така и чрез Министерството на правосъдието, в качеството му на Централен
орган по ХК, което в този случай изпълнява ролята на посредник, който по силата на
закона и ХК е натоварен да съдейства на молителя в производството за връщане на
детето. Ето защо, когато депозирането на молбата за връщане на детето е осъществено
чрез Министерството на правосъдието, в качеството му на Централен орган по ХК,
релевантната дата за определяне дали е спазен срока по чл.12, ал.1 от ХК е датата, на
която молбата е била депозирана пред Министерството на правосъдието. Ето защо,
предвид установеното депозиране на молбата за връщане на детето пред
Министерството на правосъдието на 26.11.2019 г., и установената дата на незаконното
задържане на детето в Република България на 26.01.2019 г., следва да се приеме, че
молбата е депозирана в едногодишния срок по чл.12, ал.1 от ХК, поради което
въпросът дали детето се е приспособило към новата си среда е ирелевантен, и не
следва да се обсъжда.
6
Въпреки категоричното установяване, че са налице положителните процесуални
предпоставки за връщане на детето в държавата по обичайното местопребиваване на
детето, съдът намира, че е налице основание по чл.13, ал.1, б.(а) от ХК съдът да откаже
връщането на детето, поради следните съображения:
От представеното по делото електронно писмо от 05.02.2019 г., изходящо от
молителя, чието авторство молителят потвърждава в о.с.з. на 27.07.2020 г. /протокол на
л.273/, същият впоследствие е приел задържането на детето в България. Описаната в
писмото „втора възможност“, с която молителят се е съгласил – „ако желаеш, да
останеш да живееш в България и М. да остане там.“ В случай, че ответницата избере
този вариант, то се иска да приеме да бъде прекратен бракът между тях, чрез
провеждане на бракоразводния процес в САЩ, да се продаде семейното жилище и с
получената сума да бъдат погасени всички задължения по карти, отложени
компенсации и студентски заем, като поеме задължение да подпише необходимите
документи за това. В този случай ответницата следва да има предвид, че молителят ще
трябва да се пенсионира преждевременно, като в този случай ще загуби значителна
част от дохода си и социалните си привилегии, които би могъл да ползва, ще
кандидатства за постоянно пребиваване в България, ще се установи да живее по 6
месеца годишно в България, а през останалата част от годината ще прекарва в САЩ, и
ще има значителни допълнителни разходи за живот /самолетни билети за пътуване
поне два пъти годишно между България и САЩ, наем на жилища в България и в САЩ/,
като при това ще може да осигурява значително по-малка месечна издръжка на М..
Последващото електронно писмо от 18.02.2019 г./на л.251/, изходящо от ответницата и
адресирано до молителя, което молителят признава, че е получил, съдържа
недвусмислено изявление на ответницата, че тя и детето няма да се върнат в САЩ. От
последващите действия на молителя се установява, че същият е предприел действията,
описани в писмото от 05.02.2019 г., съответстващи на избрания от ответницата „втори
вариант“ – семейното жилище е обявено за продажба на 26.02.2019 г., и продадено на
12.09.2019 г. /установява се от „История на имот, находящ се на 5904 ***, 60646, ***,
Илинойс“ – на л.184-188/; пенсионирал се е на 18.02.2020 г. /от изявление на молителя
при изслушването му в о.с.з. на 06.07.2020 г.- протокол на л.213/; кандидатствал е като
гражданин на Ирландия /***/, и на 10.04.2020 г. е придобил статут на продължително
пребиваващ в Република България гражданин на ЕС, за срок до 10.04.2025 г. /от писмо
вх.№71305/17.07.2020 г. /на л.235/; подал е молба за развод в *** /от обяснения на
молителя в о.с.з. на 06.07.2020 г. – протокол на л.216/. Посочените действия на
молителя косвено потвърждават извода, че между родителите на М. към 25.02.2019 г. е
било постигнато съгласие М. да остане да живее с майка си в България, като молителят
ще продаде семейното жилище в ***, и ще се установи да живее в гр. ***, така че да
може да поддържа системни лични контакти с дъщеря си. Този извод се подкрепя и от
изявлението на самия молител при изслушването му в о.с.з. на 06.07.2020 г. /протокол
на л.216/: „Дойдох в България през юли, бях си взел отпуск от полицията. Този път
успях да остана три седмици, защото бях в отпуск…Тя искаше от мен да дам 10 000
евро за едногодишно обучение в училище, за да докажа любовта си към М., като това
искане е документирано в писмо. След този опит за изнудване, наех Б. като адвокат и
започнахме това дело.“ Последващото отпадане на съгласието на молителя, в резултат
на невъзможност да се постигне споразумение между родителите за размера на
издръжката, която бащата следва да изплаща за детето, е ирелевантно за настоящото
производство.
7
Следва да бъде обсъдена и наличието на отрицателната предпоставка за връщане
на детето, предвидена в чл.13, ал.1, б.(b) от ХК – „съществуването на сериозна
опасност връщането на детето, да го изложи на заплаха от психическо или физическо
увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация“. В
тази връзка настоящият състав на съда не споделя доводите на първостепенния съд във
връзка с извършената преценка на риска от заразяване на детето с Ковид – 19.
Продължаващата и към настоящия момент пандемична обстановка във връзка с
разпространението на инфекцията „Ковид – 19“ засяга всички държави, и както в
България, така и в САЩ правителствата вземат мерки за овладяването , като
ситуацията е и в двете държави е динамична, с неясно развитие в бъдеще. Голям дял за
превенция на заразата има личните предпазни мерки, които взема всяко лице по
отношение на себе си и своите близки. За щастие, ноторен факт е, че както в България,
така и в САЩ, най-малко засегнати от риска от заразяване с „Ковид – 19“, както и от
риска за усложняване на болестта, са децата. Ето защо, пандемичната обстановка,
съществуваща и в двете държави, не следва да бъде преценявана като решаващ фактор
на въпроса за връщането на детето в САЩ.
В настоящото производство съдът не следва да обсъжда родителския капацитет
на двамата родители, както и кой от тях би бил по-подходящ да му бъде предоставено
упражняването на родителските права, не може да изследва и въпроса на какво се
дължи изпитваната от детето към настоящия момент тревожност в присъствието на
бащата, и дали е налице синдром на родителско отчуждение, за което да е отговорна
майката – компетентен да се произнесе по тези въпроси е бракоразводния съд, който
понастоящем е сезиран. Релевантно обаче е обстоятелството дали връщането на детето
в държавата по постоянното му местопребиваване в настоящия момент няма да
постави детето в неблагоприятна ситуация. Съдът намира за установено по делото
отчуждаване на семейното жилище в ***, с което е прекъсната връзката на детето с
познатата му битова и социална среда в САЩ. От друга страна се установява дълбока
емоционална връзка на детето с неговата майка, която и молителят признава – както
при изслушването му, така и в електронното писмо от 05.02.2019 г./. В допълнение към
това е установено влошаване на отношенията между молителя и детето /установено от
приетия по делото Социален доклад и представеното влязло в сила решение,
постановено в производство по ЗЗДН/, наложило постановяване на ограничителна
мярка по ЗЗДН, като на бащата е забранено за продължителен период от време /10
месеца, считани от 23.10.2020 г./ да приближава дома и учебните заведения на детето,
като възможността за контакти с детето е запазена само в местата за отдих и социални
контакти, с цел обезпечаване на психологическия комфорт на детето. Преценявайки в
съвкупност тези обстоятелства настоящият съд намира, че към настоящия момент
връщането на детето в САЩ би го поставило в неблагоприятна психологическа
ситуация, която би застрашила неговото емоционално и психическо благополучие. При
тези обстоятелства съдът намира, че е налице и отрицателната предпоставка за
връщане на детето, предвидена в чл.13, ал.1, б.(b) от ХК.
По изложените съображения съдът намира, че въпреки установеното по делото
противозаконно задържане на детето в България от неговата майка, са налице
основания да бъде отказано връщането на детето в държавата по неговото постоянно
местопребиваване – САЩ, а именно – молителят впоследствие е приел задържането на
детето в България, както и е налице сериозна опасност връщането на детето в САЩ да
го постави в неблагоприятна ситуация, която би застрашила емоционалното и
8
психическо благополучие на детето.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че са налице
основанията на чл.13, ал.1, б.(а) и б.(b) от ХК, да бъде отказано връщането на детето в
държавата по постоянното му местопребиваване САЩ.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първостепенния съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което ще следва да се потвърди.
При този изход от спора, в полза на ответницата следва да бъдат присъдени
направените разноски за въззивната инстанция. Със списък по чл.80 от ГПК са
претендирани разноски за процесуално представителство в размер на 1500 лв., които
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК молителят следва да бъде осъден да ѝ заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260145/21.09.2020 г. по гр.д.№2878/2020 г. на
СГС – ГО – VI –ти състав.
ОСЪЖДА Д. Д. Т., роден на *** г., гражданин на САЩ, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК, да заплати П.Т. Т., с ЕГН**********, сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин
лева/, представляваща разноски за процесуално представителство за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9