№ 33050
гр. София, 15.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110110602 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са осъдителни искове от „В“ ЕООД срещу Н. С. И. с правно
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 7520,00 евро - главница,
представляваща предметът на договор за паричен заем, сключен със С С И,
починал на 08.08.2023 г. - наследодател на Н. С. И., от които сумата 3000,00 евро
предадена на 11.05.2021 г., 520,00 евро предадена на 06.06.2021 г. и 4000,00 евро
предадена на 15.06.2021 г., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата, считано от 26.02.2024 г. до окончателното й изплащане; под
евентуалност с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за заплащане на
сумата 7520,00 евро - главница получена без основание от С С И, починал на
08.08.2023 г. -наследодател на Н. С. И., като сбор от сумата 3000,00 евро
получена на 11.05.2021 г., 520,00 евро получена на 06.06.2021 г. и 4000,00 евро
получена на 15.06.2021 г. , ведно със законната мораторна лихва върху
главницата, считано от 26.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че ответницата е
единствен наследник по закон на С С И, починал на 08.08.2023 г. Ищцовото
дружество е предоставило на И паричен заем - общо 7520,00 евро, по негова
банкова сметка с превод от 11.05.2021 г. - 3000 евро, 06.06.2021 г.-520,00 евро и
от 15.06.2021 г. - 4000 евро. Заемът не е върнат, а с подаване на искова молба
ищецът отправя покана за плащане по см. на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД. Под
евентуалност претендира сумите като получени без основание.
Ответницата оспорва наличието на заемно правоотношение между
наследодателя й и ищцовото дружество. Пояснява, че С И и управителя на „В“
ЕООД -В Н са живеели продължителен период във фактическо съжителство и са
били в много близки отношения, а след смъртта му отношенията й със семейния
кръг на Сл. И, в т.ч. с ответницата, се влошават. Ответницата не спори, че по
1
банковата сметка на баща й са постъпили сумите, но тяхното основание не е
договор за паричен заем и оспорва удостовереното основание на плащане в
представените платежни нареждания. Твърди, че сумите са превеждани,
изтегляни и връщани обратно в брой на управителката на ищцовото дружество,
но това било с цел тя да получава пари в брой.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по чл.
240, ал. 1 от ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факт): наличието на действително правоотношение
по договор за заем, за възникването на което заемодателят да е предоставил на
заемателя - наследодател на ответника процесната сума в твърдения размер,
съобразно изложеното от ищеца. Тези обстоятелства следва да бъдат установени
от ищеца. При установяването им ответникът трябва да докаже, че е изпълнил
паричното си задължение за връщане на сумата по договора, за което се указва,
че не сочи доказателства.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от
ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на
ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен
юридически факт, липсва правоотношение/. В доказателствена тежест на ищеца
е да установи първите две предпоставки. В случай че тези обстоятелства бъдат
доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно
основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за които
обстоятелства се указва, че не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ответницата Н. И. е единствен наследник по
закон на С С И, починал на 08.08.2023 г., който е получил от ищцовото
дружество по банковата си сметка на 11.05.2021 г. - 3000 евро, 06.06.2021 г.-
520,00 евро и от 15.06.2021 г. - 4000 евро.
Представените от страните документи са допустими и относими.
Искането за ССчЕ на ищеца не е необходимо.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
2
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл.
147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 195 ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.10.2024 година от 11,40 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и
препис на отговор на искова молба, с приложения, чрез пълномощник.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4