Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14
гр. Враца, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА,
втори състав, в публично заседание на 11.12.2023г. /единадесети декември, две
хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ.СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела МОНОВА, без участие на
прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 518 по описа на Адм.С-Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, вр. чл. 107
от ЗАвПр /Закон за автомобилните превози/.
Образувано по ЖАЛБА на С.П.Б. ***,
чрез пълномощник - адв. И.С. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № РД-03-2/17.08.2023г., издадена от Главен Секретар
на Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ /ИА“АА“/ - гр. София, към
Министерство на транспорта и съобщенията /МТС/, в частта за наложена на Б. ПАМ
по чл.106а ал.1 т.4 б.“б“ от ЗАвПр - временно отнемане на Свидетелството за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца.
В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи се, че жалбоподателят не е извършил
вменените му в АУАН нарушения, като несобственик на МПС няма възможност да
отстрани установе-ното нарушение и наложената ПАМ се явява несъразмерно тежка.
Твърди се, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, липса на мотиви, противоречие с
материалния закон и некоректно пресъздаване на конкретната обстановка. Иска се
отмяна на Заповедта за прилагане на ПАМ в обжалваната част.
В с.з. жалбоподателят
не се явява, представлява се от пълномощника, който поддържа жалбата. Претендират
се разноски. Представя се и писмена защита с аргументи в подкрепа на жалбата.
Ответникът, Главен
Секретар на ИА“АА“ - гр. София към МТС, изразява становище за недопустимост и
неоснователност на жалбата в придружителното писмо към административната преписка.
В писма /на л.40-41 и л.63-64 от делото/, чрез процесуален представител, се
оспорва жалбата, прави се възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и се претендират разноски. Иска се отхвърляне на жалбата.
По делото са приети
приложените с жалбата /л.9-14/ и с администра-тивната приписка /л.16-22/ писмени
доказателства. Представени са от страните в хода на делото и допълнителни
писмени доказателства /л.42-44 от ответника и л.47-52, л.59-62 от
жалбоподателя/, които са приети.
Допуснаха се и гласни
доказателства - допуснат до разпит един свидетел - ***, по искане на
жалбоподателя.
С Определение №
523/12.09.2023г. /л.33-34/ съдът е спрял изпълнението на процесната ЗППАМ №
РД-03-2/17.08.2023г., в частта за наложена ПАМ по чл.106а ал.1 т.4 б.“б“ от
ЗАвПр - временно отнемане на СУМПС до отстра-няване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, което определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Предмет
на оспорване е Заповед за налагане на принудителна админи-стративна мярка № РД-03-2/17.08.2023г.,
издадена от Главен Секретар на ИА“АА“ - гр. София, към МТС, в частта за
наложена ПАМ по чл.106а ал.1 т.4 б.“б“ от ЗАвПр - временно отнемане на СУМПС на
жалбоподателя С.Б., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца.
В обстоятелствената част
на заповедта /л.16/ е прието, че на 15.08.2023г. в хода на извършена проверка за
спазване на разпоредбите на ЗАвПр, ЗДвП и издадените въз основа тях
поднормативни актове, от служители на РД
„АА“ – Плевен, на жалбоподателя С.Б., в качеството му на водач на товарен
автомобил марка „Рено Магнум“ от категория N3 с рег.№ ****, собственост на „**“
ЕООД и прикачено към него ремарке категория О4 с рег. № ****, е установено, че е извършвал обществен превоз
на товари от ***, като управляваният т.а. не е вписан в лиценз на
Общността на фирмата. Наред с това в мотивите на заповедта е посочено, че
същата се издава предвид констатациите съдържащи се акт № 00574/ 15.08.2023г.
По делото е
представен този акт /л.9 и л.18-19/ - АУАН № 00574 от 15.08.2023г. съставен от
инспектор в РД „АА“-Плевен. Акта е съставен на жалбоподателя за нарушения по
чл.147 ал.3 т.4 от ЗДвП и чл.89 т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ
затова, че 15.08.2023г. на път 1/3 *****,
управлява МПС „РЕНО МАГНУМ“ от категория N3 с рег.№ ****, с прикачено към него
ремарке „СТАС 034 ФАК“ категория О4 с рег. № ****, като при проверката е установено: 1. МПС не е
представено на периодичен технически преглед за проверка на техни-ческото му
състояние; 2. Водачът на МПС, извършва обществен превоз на товари и не
представя в момента на проверката, удостоверение на МПС за обществен превоз на
товари на територията на Р. Б. или заверено копие от лиценз на Общността / не е
вписан към списъка на лиценза. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя,
който го подписал без възражения.
Жалбоподателят С.Б.
работи по трудов договор /л.11/, като „*** – 12 и повече тона“ към фирма „***“ ЕООД, представлявана от ***.
С Договор за наем от 21.07.2023г.
/л.12/ фирма „**“ ЕООД е била отдала под
наем за 1 година на фирма „***“ ЕООД, товарния автомобил - влекач „Рено Магнум“ с рег.№ ****.
Фирма „***“ ЕООД има лиценз за международен
автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение /л.10/,
но т.а. „Рено Магнум“ с рег.№ **** не е включен в
този лиценз, както и не е включен в лиценз за такъв превоз на собственика на
т.а. фирма „**“ ЕООД /л.22 и л.42-44/.
В хода на съдебното дирене
беше разпитан свидетеля ***
/л.78-79/, *********************************“ ЕООД. Свидетеля *заяви, че жалбоподателя
Б. не е знаел, че управлявания от него т.а. не е имал лиценз. Това
обстоятелство не може да се установи от водача от представените му от фирмата
документи за превоза и грешката е била на работодателя, и фактически на св. *,
че т.а. не е имал лиценз. Този т.а. е бил под наем за една година от фирма „**“
ЕООД и след този случай договора е прекратен.
Въз основа на АУАН № 00574
от 15.08.2023г. съставен от инспектор в РД „АА“-Плевен, е издадено от
ИД Директор на РД“АА“-Плевен Наказателно постановление /НП/ №
35-0002190/12.09.2023г. /л.47 и л.61/ на жалбоподателя С.Б. за нарушения по
чл.147 ал.3 т.4 от ЗДвП и по чл.89 т.1 от Наредба № 33 от 03.11.199г. на МТ, а
именно за непредставено за технически преглед МПС и за извършване на превоз без
лиценз на Общността / не вписано в списъка на лиценза, с наложени адм.
наказания, съответно глоба 50 лв. по чл. 181 т.1 от ЗДвП и глоба 2 000 лв.
по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр. Жалбоподателят обжалвал това НП /л.50-51/ и било
образувано АНД № 2322/2023 год. по описа на Районен съд – Плевен /л.59-60/. В
хода на производството по това дело са разпитани актосъставителя и свидетеля по
акта, също служител на РД“АА“-Плевен /л.66-70/, които са посочили, че водача е
представил копие от лиценз, но т.а. не е бил вписан в лиценза, което може да се
установи само след справка в електронната система на ИААА и свидетелите го
установили чрез служебния таблет с вкарването на регистрационния номер на МПС.
С Решение № 634/ 12.12.2023г. по това АНД
е отменено изцяло НП. За
нарушение по чл.147 ал.3 т.4 от ЗДвП е отменено поради приетото, че
задължението за представяне на периодичен технически преглед е на собственика
на МПС, а не на водача. За нарушението по чл.89 т.1 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ е прието, че нарушение е извършено, но е маловажно по
смисъла на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.93 т.9 от НК и на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН е отменено, като е предупреден нарушителя /Решението е приложено към
писмената защита/.
В резултат на
служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява
най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в
административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9
от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби
и несъответствие с целта на закона. При преценка валидността и
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168,
ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. Основания за прогласяване на нищожност не се
установяват.
При така вменената на съда
от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на
чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 23.08.2023г. /л.17/,
а жалбата е подадена по пощата на 04.09.2023г. /л.23/. Неоснователно се явява възражението
на ответника в съпроводителното писмо към адм. преписка /л.4-5/, че жалбата е
процесуално недопустима за разглеждане от съда. Съгласно чл. 107 ал. 2 от ЗАвПр
– обжалването на заповедите по ал.1, а именно по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвПр,
се извършва по реда на АПК.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съгласно чл.107, ал.1 от
ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и 106а от ЗАвтП се прилагат
с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Със заповед № РД 01-553 от 23.01.2021г. /л.21/ на Изп.директор на ИА "Автомобилна
администрация", в т.І.1. от посочената заповед упълномощено длъжностно
лице е Гл.секретар на ИА „Автомобилна администрация“. Издалото заповедта
длъжностно лице /л.20/ е изпълнявало тази длъжност, считано към момента на
издаването й. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от материално
и териториално компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Няма допуснато
нарушение по смисъла на чл.146 т.1 от АПК.
С оглед съдържанието на
акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.107, ал.1 от
ЗАвПр и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Фактическата обстановка е описана освен чрез възпроизвеждане на част от
обстоятелстве-ната част от акта за нарушение, но и чрез изрично позоваване в
същата на съставения АУАН. Последното е допустимо с оглед обезпечаване спазване
изискването за мотивиране на акта, с оглед Тълкувателно решение № 16 от
31.III.1975 г., ОСГК, ако административният акт е издаден на основание на
надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях
съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви.
Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на
ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в
чл.59 ал.1 от АПК. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с
приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР №
4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на Върховния административен съд – втора
колегия, не намира основание за отстъпление от наложилата се практика. Няма
нарушение и по чл.146 т.2 от АПК.
Заповедта е издадено при
спазване на процесуалните правила, след съставен АУАН и от компетентно
длъжностно лице, връчена е надлежно, като не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването й. Няма нарушение на чл.146 т.3 от АПК.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид, че по смисъла
на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвПр, за преустановяване на адм.нарушения по този закон се
прилагат изрично предвидените в него ПАМ, поради което оспорената е от вида на „преустановяващите“.
Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, ПАМ се изразява във "временно
спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението“, която мярка не е обжалвана
от собственика на МПС и по чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвПр „отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението“,
който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр обществен превоз на пътници и товари се
извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Р. Б., лиценз за извършване на
международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността. При настоящата
законова регламентация необходимата материално-правна предпоставка за налагане
на мярката е установяване извършването на обществен превоз на пътници или товари
с МПС без лиценз на Общността за превоз на товар. По делото не се оспорва
обстоятелството, че процесното МПС не притежава лиценз за извършване на превоз
на товари на територията на Р.Б., лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на товари, оспорва се, че водача/жалбоподател не е знаел
това обстоятелство.
Разпоредбата на чл.106а
ЗАвПр е императивна и при наличието на предпоставките изброени в чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвПр административният орган е длъжен да наложи
ПАМ. Следователно, към момента на издаване на оспорената заповед са били налице
материалните предпоставки за нейното издаване и не е налице нарушение на
материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1
предл. първо АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са опровергани, поради
което са налице предпоставките за налагане на принудителна административна
мярка. При издаване на заповед от вида на
оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и при установяване
наличието на предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвПр адм. орган е задължен да издаде административен акт за
налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл.107 ал.1 от ЗАвПр. В
конкретния случай същите са безспорно установени, видно от доказателствата по
делото. Няма допуснато нарушение по смисъла на чл. 146 т. 4 от АПК, а именно –
противоречие с материално-правни разпоредби.
Налице е обаче
несъответствие на акта с целта на закона, което е достатъчно основание за
неговата отмяна. Правният резултат, който законът цели с прилагането на
принудителните административни мерки по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, е преустановяване на административни
нарушения, извършвани при превоз на пътници и товари. В случая като правно
основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" /необжалвана/ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП /обжалвана – процесната/
в редакцията им от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 60 от
2020 г., в сила от 07.07.2020г. Съгласно първата разпоредба за преустановяване
на администра-тивните нарушения се прилага следната принудителна
административна мярка: временно спиране от движение на моторно превозно
средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което
се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на
Общността. Съгласно втората разпоредба отново за преустановяване на
административ-ните нарушения се прилага следната принудителна административна
мярка: временно отнемане на СУМПС на водач, който извършва обществен превоз на
пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Отстраняване на
твърдяното от административния орган нарушение би трябвало да означава
извършване на правни действия по лицензиране от превозвача или собственика на
т.а. В хипотеза на преустановен превоз на товари обаче с т.а. „Рено
Магнум“ с рег.№ ****, който е бил отдаден под наем от собственика на
превозвача, където работи, както *жалбо-подателя, както сочи св. **, без
намерение на лицето, извършило превоза, да извършва впоследствие дейност по
превоз на товари по занятие с този т.а., осъществяването на факта по
лицензиране на практика се оказва непостижим от страна на жалбоподателя, т.е.
събитие, което никога няма да настъпи. При това положение макар и в заповедта
да е предвидено, че мярката се прилага до отстраняване на нарушението,
продължителността й фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, с
което е нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че една от
целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози, но това
трябва да става със законосъобразни средства (в този смисъл Решение
№ 7663 от 25.06.2021 г. по адм. дело № 5911/2021 г., VII отделение на ВАС, Решение
№ 6454 от 28.05. 2021 г. по адм. дело № 13522/2020 г., VII отделение на ВАС, Решение №
7662 от 25.06.2021 г. по адм. дело № 4579/2021 г., VII отделение на ВАС и
Решение № 8825 от 23.07.2021 г. по адм. дело № 5045/2021 г., VII отделение на
ВАС).
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената Заповед за
прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, същата е в съответствие с приложимите
материално-правни норми, но не и в съответствие с целта на закона, в
обжалваната й част, поради което следва да бъде отменена, а жалбата срещу нея
следва да бъде уважена, като основателна.
При този изход на
делото претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски е основателна. На същия се дължат разноските за
внесена държавна такса /л.32/, която е в размер на 10 /десет лева/ и сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, за адвокатско
възнаграждение /л.76-77/. Възражението за прекомерност е неоснователна, тъй
като това е и минималния размер – сумата от 1 000 лв. - съгласно разпоредбата
на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 143 ал. 1 от АПК, ИА
„Автомобилна Администрация“ - гр. София, към МТС, в чиято структура е ответника
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските по делото, сумата
от общо 1 010 лв. /хиляда и десет лева/.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №
РД-03-2/17.08.2023г., издадена от Главен Секретар на ИА „Автомобилна
Администрация“ - гр. София, към МТС, в частта за наложена ПАМ по чл.106а ал.1
т.4 б.“б“ от ЗАвПр - временно отнемане на СУМПС на водача С.П.Б. до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
ОСЪЖДА ИА „Автомобилна
Администрация“ - гр. София, към МТС да заплати на С.П.Б. ***, сумата от общо
1010 лв. /хиляда и десет лева/ –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, чрез Адм. Съд – гр. Враца, пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
София, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от уведомяване на страните, на които
на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ. СЪДИЯ: