Р Е Ш Е Н И Е № 260100
Гр. Хасково,
07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковския
окръжен съд първи въззивен граждански състав
На осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година
В открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар: Д* Х*
като разгледа докладваното от съдия Серафимова
в.гр.д. № 885 по
описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 260011/08.09.2020 г., по гр.д. № 184/2020 г. по описа на съда ,
Районен съд - Свиленград е отхвърлил предявените от А.К.А.,
с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Грийн Трейд Ем Джей"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Пройновска"
№ 18, искове за заплащане на сумата 1800,00 лв. - главница, представляваща
неплатено възнаграждение по сключен между страните консултантски договор
№ 001/15.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска - 10.03.2020г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 19,33 лв. - мораторна лихва за периода от
31.12.2019г. до завеждането на исковата молба в съда -
10.03.2020г.
Недоволен от така
постановеното решение е останал въззивникът А.К.А., който чрез пълномощника си
адв.Караждонова го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за
недопустимост, неправилност на решението, постановено при допуснато нарушение
на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.Счита,че в противоречие с процесуалните правила първоинстанционният съд
не е обсъдил всички твърдения и доводи от ищеца, както и не е уважил
доказателствените искания такива, каквито са били формулирани още в исковата
молба.Счита, че в нарушение на
процесуалните правила не е била назначена и съдебно-счетоводна експертиза,
която да изготви заключение по поставени въпроси, което било от съществено
значение за изясняване на делото от фактическа страна. Следвало да се представи
и личното трудово досие на ищеца и
ведомостите за заплати за исковия период от време, във връзка с ползвани от
него отпуски и подписани ведомости за заплати. Следвало да се изискат от ТД на
НАП данни за сключени и прекратени
договори, и справки за осигурителните доходи. Счита, че с оглед тези доказателства
е щяло да се установи по несъмнен начин, че ищецът е работил по консултантски
договор, който е безсрочен и по силата
на който по банковата му сметка дружеството било превеждало 600
лв.Именно поради това неправилно първоинстанционният
съд е приел,че исковата сума не се дължи на ищеца, което граничело с липса на
мотиви в постановеното съдебно решение.Изложени са съображения и по съществото
на спора.
Прави се искане въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд–Свиленград, като
неправилно и незаконосъобразно и да уважи доказателствените искания на страната
във въззивното производство или след преценка
въззивната инстанция да върне делото на Районен съд – Свиленград за
разглеждането му от друг състав на съда.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Грийн Трейд Ем Джей”
ЕООД - гр. Габрово, чрез пълномощника
му, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната
неоснователност.
Прави се искане въззивната инстанция да
потвърди обжалваното решение на Районен съд – Свиленград. Претендират се и направените
в настоящето производство разноски.В отговора не са направени доказателствени
искания, но са изложени съображения за неоснователност на исканията на
въззивника за ангажиране на доказателства пред въззивната инстанция.
В с.з. въззивникът А.К.А. , чрез
процесуалния си представител адв. К. *** заявява, че поддържа въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция бяха допуснати допълнителни
доказателства удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП –Пловдив с
изх.№ 260192003331905/09.11.2019 г. , справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.12.2019г. до 31.12.2020
г. от ТДЗ на НАП – Пловдив и движение по
сметка издадено от „Уникредит Булбанк” АД.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна
страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на
доводите, заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност, настоящият състав на възивния съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира възприета от първоинстанционния съд фактическа
обстановка за безспорно установена и кореспондираща със събраните доказателства.
С оглед наведените в депозираната
въззивна жалба доводи, съдът намира
за необходимо да обсъди следното:
Няма спор по делото и е установено,че на
15.05.2019г. между страните е сключен консултантски договор № 001,съгласно който ответникът
като възложител
възлага на ищеца, като изпълнител, който приема да изготви и предаде устно и нагледно на терен консултация по следните проблеми: Обработка на почвата и
отглеждане на етерично- маслени култури,като консултацията следва да бъде
завършена и предадена в момента на извършването й срещу възнаграждение в размер на 600 лева, платимо
до 25-то число на месеца по банков път /по посочена в т.6 от договора банкова
сметка/.***, че договорената консултация в договора касае обработка на почвата и отглеждането на
етерично - маслени култури в района на селата Г* Д* и В*, които се намират в Община Л*, област
Х*, и че е договорено същата консултация да се извършва ежемесечно не се
установяват по делото. В тази връзка въпреки предоставената възможност на ищеца по
делото пред първата инстанция не са били ангажирани доказателства, освен представения и приет като писмено доказателство консултантски договор № 001 / 15.05.2019г.
Видно от приетия като писмено
доказателство протокол за приемане на извършена работа по граждански договор № 001/ 15.05.2019г., подписан от
ищеца, като изпълнител, и от ответника, като възложител, „възложителят приема
извършената от изпълнителя работа по
граждански договор № 004/15.05.2019г. и потвърждава задължението си за заплащане на договореното
възнаграждение в уговорения срок". С представените пред въззивната
инстанция писмени доказателства не се установява,че ищецът А. е давал ежемесечна консултация относно обработката и
отглеждането на етерично –маслени култури,за която консултация дружеството ответник е превеждало
месечно възнаграждение в размер на по 600 лева по неговата банкова сметка.
При тези факти и обстоятелства
съдът достига до следните правни изводи.
По делото е безспорно установено,че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях Консултантски договор № 001/
15.05.2019г.,който договор съдържа всички белези на
договора за изработка.
Договорът за изработка, който
е неформален и консенсуален договор, се
счита за сключен в момента на постигане на съгласие, относно присъщите на
съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението,което възложителят ще заплати
на изпълнителя за извършената и приета работа.Основното задължение на изпълнителя по
договора за изработка е да извърши възложената му работа, а на възложителя - да
заплати възнаграждение - чл.258 от ЗЗД. Задължението на възложителя за
заплащане на възнаграждението възниква с приемане на работата - чл.266, ал.1 от ЗЗД, като възнаграждението следва да съответства на действително извършената
работа.
Няма спор между страните, а и от приетия като писмено
доказателство договор № 001 се
установява, че
между тях е постигнато съгласие относно работата, която възложителят е възложил и изпълнителят е
приел да изпълни. По отношение на втория съществен елемент от договора за
изработка - възнаграждението, също е постигнато съгласие и това съгласие видно от договора в раздел
Права и задължения на страните чл.5, съгласно който възложителят се задължава
да заплати на консултант –изпълнителя възнаграждение в размер на 600,00 лв. по
посочената в договора банкова сметка
***-то число на месеца.Т.е касае се за еднократно възнаграждение в размер на 600 лв.,
а не за ежемесечно
такова, както се твърди от ищеца.
От друга страна по делото
липсват доказателства за
установяване изпълнението на процесния договор, както и за приемането на възложената
на изпълнителя работа.По делото е приет като доказателство двустранно подписан протокол, но доколкото със
същия се приема извършена от изпълнителя работа по граждански договор №
004/15.05.2019г. и липсват конкретни данни, които да установяват по безспорен
начин, че това е процесният консултантски
договор не може по категоричен начин да
се приеме,че е налице изпълнение по
договор № 001/15.05.2019 г. По делото не е представено друго писмено доказателство, от което да се
установява,че протоколът е подписан във
връзка с приемането на работата по този консултантски договор.
С оглед изложеното, следва да
се приеме за недоказано изпълнението
на консултантския договор, което е в тежест на
ищеца и което задължение му е било указано при разпределение на доказателствената тежест с
доклада по делото. Не са налице и доказателства
ищецът
да е предоставял на ответника ежемесечни консултации, а и в
договора липсва уговорка за броя на консултациите.Напротив в договора е
уговорено,че възложителет се задължава
да заплати на консултант-изпълнителя
възнаграждение в размер на 600,00 лева / чл.5/. При тези факти и след
като не се установява изпълнение
по договора приет по делото като писмено доказателство следва
да се приеме,че предявеният главен иск е неоснователен.Поради неоснователността
на главния иск, неоснователен е и
акцесорния иск.
Предвид изложените съображения и
поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата страна, следва да се
присъдят направените във въззивното производство разноски в размер на
300,00 лева – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011/08.09.2020 г.
на Районен съд- Свиленград, по гр.д. № 184/2020 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА А.К.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати
на „Грийн Трейд Ем Джей" ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Пройновска" № 18,направените във въззивното производство
разноски в размер на 300,00 лв.- за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.