Решение по дело №5375/2024 на Софийски районен съд

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР и е
образувано по жалба на Т. Х. Х. от гр.София, чрез адв. Б. срещу Заповед за задържане
рег.№225зз-380/29.03.2024г., издадена от полицейски орган при 01 РУ-СДВР – мл.
разузнавач И. М. М.. Изложени са съображения за незаконност на задържането, тъй
като не били изложени никакви обстоятелства като фактическа обстановка, от които да
стане ясно въз основа на фактите довели до обосновано предположение за
извършване на конкретно престъпление. В тази връзка се позовава на разпоредби на
КРБ, както и на КЗПЧОС, включително и на европейска практика по Директива
№2012/13/ЕС.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Б. поддържа жалбата. Моли
заповедта да бъде отменена, а задържането да бъде обявено за незаконно. Допълва, че
няма никакви събрани доказателства, че Х. е извършил престъплението, за което е бил
задържан, а неговите характеристични данни, липсата на осъждане и трудова заетост
не сочили на висока обществена опасност на личността му. Отделно от това имал
постоянен адрес и задържането се явявало ненужна полицейска репресия. Претендират
присъждане на разноски по наличните доказателства към делото.
Ответникът - полицейски орган при 01 РУ-СДВР, чрез юрк. Г. оспорва жалбата
и моли Заповедта да бъде потвърдена. Намира, че за задържането по чл.72 от ЗМВР не
е необходимо да са налични категорични доказателства за извършено престъпление, а
само обосновано предположение за съпричастност на лицето към такова. Самото
задържане за срок до 24 часа пък пило ПАМ и не следвало да се обсъждат
предпоставките, които НПК свързва с МНО „Задържане под стража“. Моли за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското,
което да бъде намалено ако надвишава минималните размери.
Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:
Вино от изготвената Заповед за задържане рег.№225зз-380/25.03.2024г., издадена
от полицейски орган при 01 РУ-СДВР – мл. разузнавач И. М. М., на осн. чл. 72, ал.1 от
ЗМВР, лицето Т. Х. Х. е задържана за срок до 24 часа, считано от 29.03.2024г. в 09:45
часа, поради данни съпричастност за извършено престъпление по ДП №582/2024г. на
01 РУ-СДВР за престъпление по чл.131, ал.1, т.52, вр. чл.130, ал.1 от НК.
Заповедта е отразена в Книгата за задържани лица на 01 РУ-СДВР.
Според подадено заявление на 27.03.2024г. от Л. Г. Х.а на 26.03.2024г. около
15:30/16:00 часа тя пазарувала дрехи, като постъпило обаждане по телефона от Х. и
той отишъл при ней в търговския обект. Още тогава започнал да я бута и искал да
тръгне с него, на което тя се подчинила и се качили в автомобила му, където той взел
телефона й и проверил обажданията. Насочил се към стадион Академик и спрял в една
улица. След като прочел съобщенията на телефонния й апарат се ядосал, започнал да й
крещи, взел чук и счупил телефона й, след което й нанесъл удари с юмруци по главата
и цялото тяло, както направил опит да я удари с чука, но тя успяла да избегне удара.
Опитал се с джобно ножче, да я намушка, но тя хванала ръката му и той не успял, а
след това й казал, че тъй като не се плаши, той ще хване голямото им дете и ще го
изкорми с нож, да му се влачат червата.
На 27.03.2024г. Л. Х.а е разпитана в качеството на свидетел по образуваното въз
основа на заявлението й ДП №582/24г. на 01 РУ-СДВР, където тя е дала подробни
показания, идентични със заявеното.
На 29.03.2024г. е извършено претърсване и изземване на лек автомобил
„Фолксфаген Канди“ рег.№******** в присъствието на Т. Х., като са установени и
1

иззети нож и чук, за които лицето е посочило, че са негови.
На 29.03.2024г. Т. Х. е дал писмено сведение по ДП №582/24г. на 01РУ-СДВР, в
което е посочил, че със съпругата му Л. Я. били в развод и не били в добри отношения,
като на 26.03.2020г., около 14:00 часа се срещнали и тя му показала чатове на телефона
си, за да го дразни. Затова той хванал ръката й да вземе телефона, но се сборичкали,
от което телефонът й паднал на земята и се счупил.
Според СМЕ №96/2024г. при преглед на Л. Г. Х.а на 28.03.2024г. са установени
кръвонасядания в лявата слепоочна теменна област на главата, лявата ушна и задушна
мида, оток и кръвонасядане на двата клепача, оток на лявата скулна област,
кръвонасядане на лявата мишница и предмишница, кръвонасядане на лявото бедро и
лявото седалище, които са получени в резултат на действието на твърди тъпи
предмети, по механизъм на удара с или върху такива и могат да се получат по време и
начин, какъвто е съобщила прегледаната. Причинили са й временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
С постановление от 29.03.2024г. на прокурор при СРП Т. Х. Х. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК за
това, че на 26.03.2024г. в около 15:30 часа в гр. София, ул. „Атанас Узунов“ чрез
нанасяне на удари с ръце в областта на главата и тялото е причинил на Л. Г. Х.а лека
телесна повреда, като престъплението е извършено в условията на домашно насилие.
Непосредствено след привличането, Х. е дал и обяснения.
Въз основа на искане на прокурор от СРП за вземане по отношение на Х. МНО
„Задържане под стража“ е образувано ЧНД №4619/24г. на СРС, НО, 115-ти състав, по
което съдът е приел, че е налице обосновано предположение обвиняемият да е
извършил престъплението, за което е привлечен в това качество, но не са налице
другите опасности - от укриване и извършване на престъпление по чл.63, ал.1 от НПК,
поради което не е взел по отношение на Х. МНО.
Видно от удостоверение от СДВР с вх.№165339/21.05.2024г., И. М. Маринов е
мл. разузнавач в Група „Престъпление против личността“, Сектор „Противодействие
на криминалната престъпност“ към 01 РУ-СДВР, която длъжност изпълнява и към
датата на удостоверението.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения 14-дневен срок по чл.140, ал.1 от АПК, от
надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – мл. разузнавач при 01
РУ-СДВР, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание по чл.74 от
ЗМВР.
Макар конкретно да не е посочено, става ясно, че заповедта е издадена на осн.
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР - за лицето има данни, че е извършило престъпление, като към
момент на задържане такива данни се извеждат от показанията на Х.а, протокола за
претърсване и изземване и СМЕ.
В коментираната заповед са посочени и фактическите и правните основания за
задържането по чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР – престъпление от общ характер по
образувано ДП, по което са събрани и коментираните горе доказателства. Става
2

въпрос за конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано
предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е
извършило престъплението, за което се води разследване или да е съпричастно с него.
В този смисъл е Решение от 24.06.2014г. по жалби №50027/08 и №50781/095 - П. и П.
срещу България на ЕСПЧ.
Данните за извършено престъпление са били налични преди издаване на
заповедта, респ. преди задържането на лицето, поради което не може да се говори за
полицейски произвол и необосновано задържане на лицето, което да противоречи на
целта на тази мярка - не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на заподозрения в извършването му да се укрие или да
извърши друго престъпление, както и да осуети наказателно преследване. В случая, е
ясно, защо е задържана жалбоподателя, както и наличието на достатъчно данни за
съпричастността му в извършване на престъпление при домашно насилие, както и
какви са конкретните данни за престъпление към момента на задържане – показания на
пострадалата и СМЕ. Освен това, в съответствие с ТР №16/31.03.1975г. ОСГК на ВС,
Х. е бил запознат с мотивите за задържането си, тъй като е дал сведения по случая.
Нещо повече, в посоченото решение се подчертава, че мотивите не е необходимо да
съвпадат по време с издаването на административния акт, тъй като магистратите
изтъкват, че е възможно мотивите, както да предхождат издаването на акта, така да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт, но също и не съществува пречка мотивите да бъдат изложени
допълнително, даже отделно от самия акт, но така, че в достатъчна степен да са
защитени правата, свободите и законните интереси на лицето. Това означава, че
задържаното лице, трябва да е запознато с мотивите за неговото задържане, без
значение, дали те ща са в самата заповед, документ, съставен с оглед на нейното
издаване, или в други допълнителни документи, но преди или по време на самото
задържане и да са ясни, да са предявени на задържания. В случая такива мотиви се
съдържат, както в коментираните доказателства преди самото задържане, така и в
показанията на пострадалата и заключението по СМЕ.
Оспорената заповед съответства с целта на закона - ЗМВР.
По своята правна същност, заповедта по чл.72 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.22 от ЗАНН. За прилагането, на
която е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата, който
включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено
конкретно от задържаното лице. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената
ПАМ, се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило,
или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Всяка ПАМ, като
задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на правно определен резултат. Тази мярка в зависимост от конкретния
случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема,
било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било
за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване
срещу вероятния извършител. В конкретният случай, Х. е задържан при наличие на
обосновано предположение да е съпричастен към престъпление, за което е образувано
ДП, с оглед на показанията на пострадалата, както и СМЕ.
Процесната заповед не е издадена в нарушаване на принципа на чл.6, ал.2 от
АПК за съразмерност, т.е. административният акт и неговото изпълнение да не
3

засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за
която актът се издава, като е в съответствие и с целта на закона, поради което
задържането на жалбоподателя е пропорционално и съставлява акт на
административна принуда, който не противоречи на същността и предназначението на
ПАМ по чл.22 от ЗАНН.
По изложените съображения, задържането на Т. Х. с оспорената заповед е
законно, а заповедта за задържане с рег.№225зз-380/29.03.2024г., издадена от
полицейски орган при 01 РУ-СДВР – мл. разузнавач И. М. М. следва да бъде
потвърдена, тъй като е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба,
представляваща основание за издаването й, и съответства на целта на закона, поради
което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, в полза на СДВР следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение по правилата на чл.143, ал.3 от АНП, определено съгласно чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
непродължителното разглеждане, наложено от отлагане на делото не по вина на
ответника, счита че следва да присъди минималния размер на юрисконсултското
възнаграждение от 100 лева, като осъди жалбоподателя да го заплати.
4

Номер на акта:	3258
Дата:	10 юли 2024 г. (в сила от 10 юли 2024 г.)
Съдия:	Мария Христова Шойлекова Маринова

Дело:	20241110205375
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 април 2024 г.

Решение по дело №5375/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите