Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,25.01.2021 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ц. ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4594
по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно
основание чл.49 ал.1 от СК.
Подадена е искова молба от С.В.О., с ЕГН ********** ***,
чрез процесуалния му представител адв.Ц.Б. против К.Т.О., с ЕГН **********,***,
в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че с ответницата имали фактическо съжителство
от м.март 2018г. Сключили граждански брак на 12.07.2018г. в гр.Пазарджик, от
който нямат родени деца. Твърди, че от начало съвместният им живот потръгнал
добре, но само за няколко месеца. Една вечер в края на месец септември ответницата
напуснала жилището, в което живеели и
от тогава не му се е обаждала въобще. Ищецът дори се притеснил и уведомил полицията
за нейното изчезване. Продължително я търсил и от баща й разбрал, че се е
прибрала в гр.София.
Твърди, че много тежко преживял раздялата и
постъпката на съпругата си. Твърди, че съвместното им съжителство е невъзможно и бракът им е
изпразнен от съдържание по вина на ответницата. Сочи, че нямат никакво имущество, придобито по време
на брака - нито движимо, нито недвижимо. Живеели при неговите родители.
Моли съда да прекрати брака, като дълбоко и
непоправимо
разстроен по изключителната вина на ответницата. Ищецът държи след развода ответницата да възстанови предбрачната си фамилия Т..
Моли да му бъдат присъдени
направените по делото съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Представя удостоверението за сключен граждански
брак. Прави
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответницата, с който е взето становище, че искът е допустим и вероятно основателен. Тъй като е лишен от възможността да знае
какво е било действителното положение между страните след техния брак и какво е довело до
тяхната фактическа раздяла, няма как да вземе отношение по изложените в исковата молба
факти и обстоятелства. Самият той в
качеството си на особен представител не може да представя факти и обстоятелства.
Сочи, че очевидно се твърди, че от брака страните нямат
родени деца, така че съдът
няма да дължи произнасяне по отношение на упражняването на родителски права.
Относно направените доказателствени
искания, счита тези за разпит на свидетели за основателни, но останалите - че са неотносими към настоящия спор, тъй като
не вижда какви
обстоятелства ще се установяват с тях.
Предявеният иск се поддържа в
съдебно заседание от ищеца и от пълномощника му. Молят съда да прекрати брака
между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата.
Претендират разноските по делото.
Особеният представител на ответницата
моли съда да постанови съдебен акт, с който да прекрати брака между страните, с
оглед на установената фактическа обстановка по делото и показанията на
разпитания свидетел.
Съдът като взе предвид
твърденията на ищеца в исковата молба и становището на особения представител на
ответницата и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
От събраните по делото
доказателства се установява, че страните – ищецът и ответницата са съпрузи и че
са сключили граждански брак на 12.07.2018г. в гр.Пазарджик, за което е съставен
Акт за сключен граждански брак №0261 от 12.07.2018г. на Община Пазарджик. От
брака си, съпрузите нямат родени деца.
От
показанията на разпитания по делото свидетел на ищцовата страна се установява,
че съпрузите са разделени и не живеят заедно от месец септември 2018г. Тогава
една вечер ответницата напуснала ищеца, тръгнала си и повече не се върнала. След
раздялата съпрузите не поддържали връзка, не се виждали и не контактували.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът
приема следното:
От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че между страните по делото – ищецът и ответницата е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната връзка е напълно и окончателно разрушена. Между съпрузите е
изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и
разбирателство. Преустановени са общите им усилия за обезпечаване благополучието на семейството.
С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице
дълбоко разстройство на брака, тъй като съпружеската
общност е изцяло унищожена. Същото е и непоправимо, окончателно и без възможност за възстановяване на брачната общност.
С оглед на това,
съдът счита, че са налице
материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск
за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като
основателен и доказан.
В настоящото производство, на основание чл.49 ал.3 от СК и
въз основа на заявеното искане от ищеца, съдът следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака. Брачната вина представлява субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния
резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има ответницата-съпругата.
Тя е тази, която е напуснала семейното жилище, изоставила е съпруга си и е отишла
да живее другаде, без да му се обади повече. Не идвала в селото и не търсела
съпруга си.
В настоящето производство не се изложиха
твърдения от страна на ответницата, а и не се събраха доказателства за брачни
провинения на съпруга–ищеца.
Ищецът и ответницата са живели
като семейство в дома на родителите на ищеца, находящ се в с.Алеко
Константиново, общ.Пазарджик. Ответницата не е предявила претенции за
ползването на семейното жилище. При тези данни ползването на семейното жилище
след развода ще следва да се предостави на ищеца по делото.
При сключването на брака ответницата
е приела фамилното име на съпруга си - О.. В настоящия процес, същата не е
заявила желание за промяна на фамилното й име, поради което след развода ще следва да продължи да носи брачното фамилно име О..
След развода съпрузите няма да си
дължат издръжка помежду си.
Ответницата
ще следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия
районен съд допълнителна държавна такса по делото в размер на 30,00 лева.
Предвид
изхода на делото, ответницата ще следва да заплати на ищеца сторените от него
разноски по делото в размер общо на 625,00 лева.
По изложените съображения и на
основание чл.49 ал.1 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между С.В.О., с ЕГН ********** *** и К.Т.О., с ЕГН **********,***, сключили
граждански брак на 12.07.2018г. в гр.Пазарджик, за което е съставен Акт за сключен
граждански брак №0261/12.07.2018г. на Община Пазарджик, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Обявява,
че ВИНА за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака има съпругата К.Т.О..
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата К.Т.О., с
ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име О..
ПРЕДОСТАВЯ
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в с.Алеко Константиново,
общ.Пазарджик, ул.“*****“ №* на съпруга С.В.О..
След развода
съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА К.Т.О., с ЕГН **********,*** да заплати на С.В.О., с ЕГН ********** *** разноски по делото в
размер общо на 625,00 лева.
ОСЪЖДА К.Т.О., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд
допълнителна държавна такса по делото в размер на 30 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: