РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 19.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в
публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията
Дженов Гр.д.№ 168 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от ГПК
вр. с чл.415 от ГПК
В РС – Червен бряг в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по Ч.гр.д. № 76 по описа на съда за 2018 г., ****с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – ****, представлявано от К.И.К., чрез пълномощника адв. П.К. от
ПлАК, със съдебен адрес:***1 е депозирал в деловодството на съда искова молба
за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 76/2018 г. по описа на РС-Червен бряг издадена по реда на чл.410 и сл. от ГПК срещу
длъжникаТ., с ЕГН ********** ***. Моли
да им бъдат присъдени и направените съдебни разноски в настоящето производство
– държавна такса и адвокатско възнаграждение. В исковата молба се твърди, че на
18.11.2016 г. между страните е сключен писмен договор за заем, в изпълнение на
който на ответницата е предоставена сумата 1220 лв., която е следвало да бъде
върната в срок до месец октомври 2017 г. Длъжника не е изпълнил в срок своето
задължение, което обосновало правния интерес в кредитора за подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, по което било образувано Ч.гр.д. № 76 по описа на съда за
2018 г. Била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 52 от
17.01.2018 г., която била надлежно връчена на ответницата на 22.01.2018 г. След
издаване на заповедта и в срока по чл.414 от ГПК длъжника/отвеник в настоящето
производство, подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, че не дължи на ищеца посочената в нея сума. Последното обосновало
подаване на искова молба за установяване на претендираните вземания по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 76/2018 г. по описа на
РС-Червен бряг издадена
по реда на чл.410 и сл. от ГПК и образуване на настоящото производство.
Съдът е разменил книжата по
делото и в дадения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозирано възражение, в което се оспорва вземането и се
твърди, че то е погасено изцяло, излагат се подробни доводи относно
възникването и погасяването на облигационното отношение.
ИЩЕЦА – ****редовно призован, не се явява. За него
пълномощника и процесуален
представител адв. П.К. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа иска
изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски.
ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована се явява в
съдебно заседание лично и с адв. И. А.от ПлАК. Поддържат наведените с отговора
доводи за неоснователност на иска.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан.
Условие
за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес
от воденето му. От приложеното като доказателство по делото: Ч.гр.д. № 76 по
описа на съда за 2018 г. се установява легитимацията на страните и правния интерес за ищеца от
завеждане на настоящето дело. Същият е
предявен в преклузивния срок, след депозирано по надлежния ред възражение по
чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и има
предмет установяване съществуването на оспореното в заповедното производство
парично вземане. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор
е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг поради което съдът счита, че искът
се явява допустим.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Предявеният от ***положителен установителен
иск е с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, заявен при наличие на правен интерес – установяване със СПН
съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане.
В настоящото производство в тежест на
ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да установи и
докаже съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 52 от 17.01.2018 г. В подкрепа на твърденията са приложени: сключен между страните писмен договор за
заем от 18.11.2016 г. и разписка за получаване на уговорената в договора сума,
носещ подписа на ответницата.
По делото ответникът твърди, че е погасил сумата по
заема без да представя каквито и да е доказателства за това. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите,
на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право, като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за
доказателствената тежест при доказване погасяването на парични задължения,
възникнали с писмен акт/договор.
По делото ответницата не представи годни
доказателства оборващи твърденията на ищеца, подкрепени с договор за заем от 18.11.2016 г. и разписка
за получаване на уговорената в договора сума, носещ подписа на ответницата.
При тези релевирани твърдения, възражения и
оспорвания от страните, съдът
въз основа на събрания по делото доказателствен материал прави следните правни
изводи:
Безспорно по настоящото исково
производство, както и по воденото преди исковото – заповедно производство, е
установена доказателствената
сила на представените от ищеца договор
за заем от 18.11.2016 г. и разписка за получаване на уговорената в договора
сума, носещ подписа на ответницата.
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият
се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите
пари или вещи бъдат предадени на заемателя. Договорът за заем е неформален
договор и може да бъде валидно сключен без да има писмено обективиране на
волята на страните. За действителността му е достатъчно да се предостави
определена вещ или сума пари (както се претендира в случая) срещу поемане на
задължение на насрещната страна по договора да върне същата по количество. От
приложената по делото писмено декларация, нотариално заверена под рег. № 1284/10.04.2009 г. по
описа на Нотариус рег. № 022, РС- Червен
бряг; нотариална покана рег. № 3412, т. І, № 191/20.10.2009 г. на същия
нотариус и констативен протокол, се установява твърдението на ищцовата страна за
сключване на договор за заем между страните по делото. Съгласно чл.164, ал.1,
т.3 от ГПК – Установяването чрез свидетелски
показания на договори на стойност под 5 000 лева е допустимо. Събраха се доказателства и, че
въз основа на постигнато между страните съгласие, претендирана сума е била
предадена на заемателя. След като се установи, че между страните е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, то за ответницата е възникнало
задължението да върне заетата сума на твърдяното правно основание. Ответницата
не е сторила това, поради което следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество претендираните с настоящата искова молба суми в пълен размер.
Поради основателността на установителния
иск, основателно е и акцесорното искане, касаещо законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК в съда, а именно – 16.01.2018 г. (от л. 2-ри от заповедното производство,
от който се установява датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК).
По разноските:
При този изход от спора съдът дължи
произнасяне и по размера на сторените в заповедното производство разноски.
Видно от доказателствата по заповедното
производство – ищецът е сторил съдебно-деловодни разноски в производството по
снабдяване със заповед за изпълнение в размер на 195,00
лева общо, от които: 25,00 лева за заплатена
държавна такса и 170,00 лева за адвокатско възнаграждение,
които разноски при обективираното от ищеца с исковата молба искане следва да
бъдат присъдени в пълнота.
Видно от исковата молба ищцовата страна
желае и присъждане на разноските по исковото производство.
В представения и приобщен на л. 26-ти от делото Списък по чл.
80 ГПК ищцовата страна е поискала присъждане на сумата от 300,00 лв. заплатен адвокатски хонорар и 25,00 лева доплатена държавна такса за образуване на настоящето
производство. От приложения на
лист 3-ти по
делото договор за правна защита и съдействие съдът установява, че е договорено
възнаграждение в размер на 300 лв., което е изплатено изцяло на процесуалния представител на ищцовата
страна, а приложения
документ по делото е видно
заплащането на дължимата държавна такса в размер на 25.00 лв.
Основен принцип залегнал в чл. 78
от ГПК е страната станала причина за спора да заплати дължимите в
производството разноски. С оглед изхода на делото, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в настоящето и в заповедното производство изцяло.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение наТ., с ЕГН **********
***, че вземането на ****с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – ****, представлявано от К.И.К., чрез пълномощника адв. П.К. от ПлАК, със съдебен адрес:***1, за което е
издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 52 от 17.01.2018 г. по ЧГр.д.№
76 по описа на с.с. за 2018 г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПКТ., с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ
на ****с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – ****, представлявано от К.И.К. направените по настоящето дело
разноски в размер на 325.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: