О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
23.01.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 70 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 .
Подадена
е частна жалба от „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез юрисконсулт
Р.И.И., срещу Разпореждане № 1635 от 18.12.2019 година, постановено по
ч.гр.дело № 749 по описа за 2019 година Луковитския районен съд, в частта ,с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
срещу длъжника А.Д.Р. за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 256.53 лева.
Жалбоподателят обжалва разпореждането в отхвърлителната му част като неправилно и оспорва изводите
на съда за нищожност на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, на основание чл.10а, ал.2 във вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК. В тази връзка излага съображения,
че преди подписването на договора за потребителски кредит, длъжникът
предварително е посочил параметрите на желания кредит и е бил запознат с опционните възможности , които дружеството предоставя, като
е имал възможност да прецени дали отговаря на финансовите и възможности. Сключването
на това споразумение не е задължително условие за отпускането на кредита, касае
се за опционна възможност, предоставена на
потребителя и зависещо единствено от неговата преценка. На длъжника е
предоставена и възможност, по силата на чл.7.1 от ОУ
да се откаже от договора без да дължи неустойка, което не е направено от Р..
Подчертава, че всички възможности, които длъжникът е получил да влияе върху
условията на кредита и да ползва услугите, които кредиторът се задължава да му
предостави със закупуването на допълнителен пакет услуги, не могат да се
определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита. Кредиторът
предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет. Позовавайки се на
определението за договор за потребителски кредит в чл.9, ал.1 ЗПК сочи, че сключването
на допълнителното споразумение е израз на свободата на кредитора да предоставя
допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит.
Поддържа, че в обхвата на общите разходи по
кредита, които следва да се отчитат при формиране на ГПР,
попадат разходите за допълнителни услуги, но само в случаите, когато
получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключване
на договора за кредит, а в случая възнаграждението за тези услуги се дължи от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респ. не
следва да се включва при изчисляването на ГПР и не
противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК.
Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната
част.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по
275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
В производството по ч.гр.дело № 749/2019 г. Луковитският районен съд е издал Разпореждане №
1635/18.12.2019 г., с което разпоредил издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 в полза на заявителя за сумите: 332.07 лв.
главница и 34.98 лева договорно възнаграждение, ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от 25.11.2019 г. ,както и разноски в размер на 75.00 лева-
държавна такса 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение 50.00 лева. Отхвърлил
заявлението в частта до пълния претендиран размер от
665.26 лева, включващ възнаграждение за допълнителен пакет услуги и такса за извънсъдебно събиране, като е приел,
предвид качеството на длъжника на потребител, че подобни условия за ползване на
допълнителен пакет услуги, дори да са валидно уговорени, противоречат на
императивни норми на ЗПК- чл.10а,ал.2.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението
следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа
всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното
в заповедното производство парично вземане, както и да се установява
изискуемостта му. Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ,
задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Тъй като срокът на договора е изтекъл,
кредитополучателят дължи на кредитора непогасения остатък от предоставената
парична сума (главницата) и законната лихва за забавеното плащане от датата на
забава до изтичане срока на договора.На кредитора се дължи и възнаградителна лихва, тъй като длъжникът е ползвал
заемната сума през целия срок на договора.
Съдът намира, обаче, че посоченото възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на закона.
В частната жалба заявителят поддържа, че сключването на допълнително споразумение е опционно, по избор на потребителя, и зависи единствено от неговата воля. В заявлението е посочено обаче, че плащането на това възнаграждение е включено в общия размер на месечната вноска по кредита, според погасителния план.
Настоящият въззивен състав счита, че това възнаграждение по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се целѝ заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му е 78% от този на отпуснатия кредит. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2 от за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че
атакуваното разпореждане на РС- Луковит в обжалваната част е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1635 от 18 декември 2019 година,
постановено по ч.гр.дело № 749 по описа за 2019 година на Луковитския
районен съд в частта, с което е
отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх.В, срещу длъжника А.Д.Р., с адрес: *** за парично вземане в размер на 256.53 лева,
представляващо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: