№ 32
гр. Ихтиман, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20221840200350 по описа за 2022 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
В. С. Ц. ЕГН ********** от гр. И. е обжалвал наказателно постановление №
*/11.05.2021 г. на на РУ-МВР-И., с което на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата се твърди, че нарушението не е извършено и тъй като не е управлявал
автомобила. Сочи се, че АУАН не е предявен на жалбоподателя, а той е разбрал за
производството едва при връчването на НП.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено
становище моли жалбата да бъде оставена без уважение
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:
От показанията на св. А. В. и Д. О., които са служители на РУ на МВР И., се
установява, че на 02.05.2021 г. около 05,10 часа в района на ул. „В.Л.“ /площад „Д.“/ в гр. И.
със светлинен и звуков сигнал е бил спрян за проверка лек автомобил „*“ рег. № ********.
Водач на автомобила бил В. Ц. от гр. И., който според полицейските служители бил в явно
нетрезво състояние. В автомобила пътувала и свидетелката А.Б.. Повикали дежурния
автоконтрольор – св. Д. Л., който поканил Ц. да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол. Ц. отказал да бъде изпробван с техническото средство Алкотест
Дрегер 7510, фабр. № 0158, поради което и Л. съставил АУАН № */02.05.2021 г., в който
отразил, че водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол, което представлява нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Св. Л. съставил и талон за
изследване № *. Ц. отказал да получи както АУАН, така и талона за изследване, а отказът му
е удостоверен с подписа на св. Д. Е..
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което за
констатираното нарушение на Ц. на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложено наказание
1
глоба в размер на 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за 24 месеца.
От показанията на св. Д. Е. се установява, че Ц. многократно е бил приканен да
подпише акта, но той отказал, тъй като отричал да е управлявал лекия автомобил. По-късно
на мястото дошло друго лице, което било убедено от Ц. да заяви, че той е карал колата.
В показанията си свидетелят М.К. твърди, че той е управлявал лекия автомобил „*“,
като спрял в района на площад „Д.“, за да отиде до тоалетна и когато се върнал при колата,
установил, че там се намират полицейски служители, които съставили акт на В. Ц..
От показанията на св. Г. М., който работел като инспектор „Пътен контрол“ в РУ на
МВР-И. се установява, че В. Ц. го посетил, за да получи препис от акта и пред него положил
подписите си. Според свидетеля датата на получаване е попълнена от актосъставителя и той
не е дописвал коректната дата на предявяване.
В заключението на допуснатата почеркова експертиза е посочено, че не би могло да
бъде установено дали подписът в графата „нарушител“ в АУАН № */02.-05.2021 г. и
разписката към него са положени от В. Ц., тъй като различията в подписите в представения
сравнителен материал са толкова големи, че на практика не може да се определи по какъв
начин се подписва лицето.
С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи. Съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
били допуснати процесуални нарушения, които да опорочат процедурата по установяването
и наказването на осъщественото административно нарушение, поради което и няма
формални основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Времето и
мястото на извършване на нарушението са достатъчно добре индивидуализирани, а
описанието на нарушението в АУАН е съответно на това, което е направил наказващия
орган в издаденото НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС
за срок от две години и глоба 2000 лв.
От обективна страна съставът на вмененото на жалбоподателя административно
нарушение изисква съответният водач на МПС както да откаже както проверка с техническо
средство за употреба на алкохол, така и да не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване.
Нито разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, нито действащата към момента на
извършване на нарушението Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози не задължават водачите да се съгласяват да бъдат изпробвани с техническо
средство, като нормативната уредба им позволява да изберат дали да бъдат изпробвани от
контролния орган на място с такова средство или да бъдат изследвани с доказателствен
анализатор или пък да дадат биологични проби за химическо лабораторно изследване.
Настоящият състав няма основание да не се довери на показанията на полицейските
служители, които са констатирали управлението на моторно превозно средство от страна на
2
жалбоподателя и отказа му да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.
Установи се, че Ц. не се е съгласил да бъде изпробван с техническо средство. Впоследствие
нарушителят е отказал да получи както съставения му АУАН, така и талона за медицинско
изследване, който отказ е удостоверен по надлежния ред – с подписа на свидетеля Е..
Обстоятелството, че АУАН е бил предявен на Ц. няколко дни след съставянето му се
установява от показанията на св. М..
В този смисъл съдът не дава вяра на показанията на св. К. и св. Б. за това, че Ц. не е
управлявал лекия автомобил към момента на извършване на проверката, предвид близките
отношения на свидетелите с жалбоподателя. Освен това тези гласни доказателства са
опровергани от показанията както на св. В. и О., които са спрели за проверка лекия
автомобил, така и на св. Е., според когото св. К. е дошъл впоследствие на мястото на
проверката.
Затова и според настоящия състав в хода на производството се установи по несъмнен
начин, че жалбоподателят в качеството си на водач на МПС е отказал да бъде изпробван с
техническо средство, отказал е да получи талон за изследване, респ. не е осъществено
химическо лабораторно изследване, от което да се установи дали е бил употребил алкохол.
В този смисъл съдът приема, че извършването на административното нарушение е
доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и лицето правилно е било
санкционирано на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда
наказание в абсолютен размер - лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от две години и глоба 2000 лева, поради което наказващият орган няма възможност
да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на жалбоподателя следва
да бъдат възложени сторените в производството разноски в размер на 350,00 лева,
включващи пътни разноски за явяване на свидетел и изплатено възнаграждение на вещото
лице по съдебно-почерковата експертиза.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № */11.05.2021 г. на РУ-МВР-И..
ОСЪЖДА В. С. Ц. ЕГН ********** от гр. И., ул. "*" № * ДА ЗАПЛАТИ в полза
на РС- Ихтиман сторените разноски в размер на 350,00 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АССО
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3