Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 807
29.11.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 1027
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Н.В.Н. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0254-000257/19.10.2022 г., издадена от полицейски
инспектор към ОД на МВР - Хасково, РУ - Димитровград, с която на жалбоподателя
на основание чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца“.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Материално-правните
предпоставки от фактическия състав на чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП за
издаване на процесната заповед не били налице. Заповедта била издадена за това,
че жалбоподателят „отказва да бъде тестван с техническо средство за употреба на
наркотично вещество и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотично вещество“. Действително
жалбоподателят отказал да бъде тестван с техническо средство, но не отказал да
даде кръвна проба за изследване. В изпълнение на това бил придружен до Центъра
за спешна медицинска помощ – Филиал Димитровград, където му била взета кръв за
лабораторно изследване.
ЗДвП не изисквал употребата на наркотични вещества да
е установена задължително с дрегер тест, а предвиждала възможна алтернативност
на начините за това - чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване за наличие на наркотични вещества. Водачът не подлежал на
санкциониране при отказ от негова страна за изпълнение на само едно от което и
да е от визираните задължения. Това съответствало на смисъла на закона, чиято
цел била да се създадат гаранции за възможността лицата, управляващи моторни
превозно средства, да бъдат контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП под страх от административнонаказателна отговорност и отчитайки,
че и двата способа, визирани в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, са насочени
именно към проверка на употребата от тези лица на наркотични вещества или техни
аналози. Субсидиарният характер на тестването с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози следвал от
анализа на разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, и от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В самата
редакция на разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба изрично било
предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо средство или тест е
основание употребата на алкохол или наркотично вещество да се установява с
лабораторно химическо изследване, респективно с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване. Такова изследване, обратно на
твърдяното в заповедта, било изпълнено и жалбоподателят дал кръвна проба за
медицинско изследване. Следователно, не било налице противоправно поведение,
изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Това не било съобразено от наказващия орган, който неправилно преценил, че е
налице деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Касаело се за основание за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради което жалбоподателят моли
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0254-000257/19.10.2022
г. по чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП, издадена от Полицейски инспектор към
ОД на МВР – Хасково, РУ -Димитровград да бъде отменена, като ответникът бъде
осъден да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът – Полицейски инспектор в Районно управление
– Димитровград към ОД на МВР – Хасково (Б.И. М.) се явява
лично в съдебно заседание, като оспорва жалбата. Посочва, че действително
жалбоподателят е дал кръв за химичен анализ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на
страните, приема за установено следното:
С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0254-000257/19.10.2022 г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР - Хасково, РУ – Димитровград, на
оспорващия Н.В.Н., в качеството му на водач на МПС, е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В мотивите на заповедта е прието за установено от
фактическа страна, че на 19.10.2022 г., в *, при
проверка на * от служители
на Районно управление – Димитровград на Н.В.Н., в качеството му на водач на лек
автомобил марка * с рег.
№ ***, негова
собственост, същият е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство Drager Drugtest 5000 с
инвентарен номер ARJM 0048. Видно от приложените медицински документи на същата
дата водачът се е явил в Център за спешна медицинска помощ – филиал
Димитровград за даване на биологична проба от кръв и такава е предоставена за
изследване. Отказано е даването на проба от урина.
За деянието, представляващо административно нарушение,
визирано в текста на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, му е съставен Акт за
установяване на административно нарушение, серия GA № 173115/19.10.2022 г.,
който лицето е подписало с отбелязване за липса на възражения.
Видно от отбелязването в заповедта за прилагане на
ПАМ, същата е връчена на адресата си на 20.10.2022 г., а жалбата срещу
заповедта е подадена на 26.10.2022 г. пред Административен съд – Хасково.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна
– адресат на оспорения акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Нормата на
чл. 170, ал. 1 от ЗДвП постановява, че контролът по спазване на правилата за
движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на
него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава.
Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във
връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал.
1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на Областна Дирекция на МВР е ръководител на служба
с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по
пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31,
т. 2 от ЗМВР). В случая заповедта е издадена от компетентен административен
орган на основание чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. "б"
от ЗДвП предвид представената по делото Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД
Директор на ОДМВР – Хасково. От изложеното следва, че оспорената заповед е
издадена от орган, който притежава съответната материална и териториална
компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването й –
обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, буква "б" от ЗДвП.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, в относимата редакция, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година.
Цитираната правна норма е императивна и само при
наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност,
административният орган прилага предвидената по закон ПАМ.
В случая принудителната административна мярка е наложена
на Н.В.Н. за това, че на 19.10.2022 г. в гр.Димитровград, като водач на МПС, негова
собственост, отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества и техните аналози с техническо средство. Това деяние на водача е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП му е наложена предвидената в
закона ПАМ.
В настоящия случай жалбоподателят не оспорва, че е
отказал да бъде изпробван с техническо средство, определящо употребата на
наркотични вещества и техни аналози.
Спорът се свежда до факта, дали след като на
жалбоподателя е връчен талон за медицинско изследване и същият се е явил в Център
за спешна медицинска помощ – поделение Димитровград и е дал кръвна проба, са
били налице предпоставки за налагане на ПАМ, като се има предвид, че в
заповедта е отбелязано, че отказва да му бъде извършена проверка с тест и не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотици и техни аналози, с което виновно е нарушил
чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Настоящият състав намира, че в случая дори да се
приеме, че е допуснато нарушение в хода на административното производство, като
е означено "и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотици и техни аналози",
същото не е съществено и не води до отмяна на процесната заповед. Това
обстоятелство би могло да бъде от значение само за административнонаказателната
отговорност, но не и за прилагане на ПАМ. Според съдебната практика не всяко
нарушение на процедурата е съществено. До порочност водят само съществените
нарушения на процедурата, а съществени са два вида нарушения. Едните са тези
нарушения, които водят до засягане правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност, а вторите са нарушенията на
процедурата, които, ако не бяха извършени, резултатът би бил друг.
Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 171, т. 2а,
б. "б" от ЗДвП предвижда, че ПАМ се прилага на водач, който откаже да
бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване,
а в конкретния случай Н. е отказал да бъде проверен с техническо средство,
което деяние изпълва първата от алтернативно предвидените в разпоредбата
хипотези. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171,
т. 2а, б. "б" ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта измерването му в издишания въздух, или под въздействието на друго
упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с
техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Разпоредбата не
изисква кумулативното наличие на двете хипотези (отказ за проверка с техническо
средство и отказ да се даде кръв за медицинско изследване), поради което
осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и
дава възможност за прилагане на ПАМ. В настоящия казус е установен основният
релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества и техни аналози с техническо средство, което е достатъчно условие
за приложение на процесната принудителна административна мярка.
По изложените съображения, съдът приема, че оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от
компетентен административен орган, при спазване на установената форма и при
липса на съществени нарушения на административно-производствените правила.
Същата не противоречи на материалноправни разпоредби. Спазена е целта на закона
– осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения.
Ето защо съдът счита, че оспорената заповед отговаря
на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея
жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
От ответника по делото не се
претендират разноски, поради което не следва да бъдат присъждани такива.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на Н.В.Н., ЕГН
: **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0254-000257/19.10.2022 г., издадена от полицейски инспектор към ОД
на МВР - Хасково, РУ - Димитровград, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.
“б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца“, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: