Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и втори
юни през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 1186 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 279848 от 19.11.2019 г. СРС, 169 с-в, по
гр.д.№ 39266/2018 г. е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.А.Б. искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата от 411,49 лв.-главница,
представляваща цена на топлинна енергия, сумата в размер на 65,12 лв.-лихва за
забава за периода от 16.09.2015 г. до 26.02.2018 г., сумата от 39,59 лв.-сума
за разпределение на топлинна енергия, 7,85 лв.-лихва за забава върху нея.Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД.Въззивникът твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено в нарушение
на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че
ответницата не е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на &
1, 42 от ДР на ЗЕ /сега чл.153, & 2а от ДР на ЗЕ/.Излага доводи, че законът
дава легална дефиниция на понятието „клиент на топлинна енергия“, като без
значение е фактът дали лицето е обитавало процесния имот и дали е консумирало
топлинна енергия в имота лично.Твърди, че ответницата е настанена в общинско
жилище, ползвател е на имота и дължи заплащането на разходите във връзка с
ползването му.Моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове.Претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по въззивната жалба- Е.А.Б. чрез назначения й
особен представител оспорва иска, без да излага конкретни доводи.Моли съда да
потвърди обжалваното решение.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 09.03.2018 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.А.Б. за сумата от 411,49
лв.-главница, представляваща цена на топлинна енергия за периода м.07.2014
г.-м.04.2017 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г., №
**********/31.07.2017 г., № **********/31.07.2017 г., 65,12 лв.-законна лихва
за забава от 16.09.2015 г. до 26.02.2018
г., сума за дялово разпределение в общ размер на 39,59 лв.-главница и 7,85
лв.-законна лихва върху главницата за дялово разпределение със законната лихва
от датата на заявлението до окончателното плащане.Твърди, че с разпореждане по
ч.гр.д.№ 16382/2018 г. на СРС, 169 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника,
който е подал възражение по чл.414 ГПК и на ищеца е даден 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ
ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден
имот- апартамент № 83 в гр.София, жк Т.-С., абонатен № 195942.Твърди, че съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
изпълнение на задълженията и др.Съгласно р-л XI от ОУ, одобрени
с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, чл.33, ал.1 е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми- в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.Ищецът твърди, че ежемесечно е удостоверявал публикуването на
интернет страницата си на данни за дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период в присъствието на нотариус.Твърди, че етажните собственици в
сградата, в която се намира процесният имот, са сключили договор да извършване
на услугата „дялово разпределение“ с „Техем Сървисис“ ЕАД.Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата,
че му дължи сумата от 411,49 лв.-главница, представляваща цена на топлинна
енергия за периода м.07.2014 г.-м.04.2017 г., отразена в обща фактура №
**********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2017 г., № **********/31.07.2017
г., 65,12 лв.-законна лихва за забава от
16.09.2015 г. до 26.02.2018 г., сума за дялово разпределение в общ размер на
39,59 лв.-главница и 7,85 лв.-законна лихва върху главницата за дялово
разпределение ведно със законната лихва от датата на заявлението до
окончателното изплащане на главниците.
С отговора на исковата молба ответницата чрез назначения
й особен представител е направила възражения, че разпределението на топлинна
енергия не е извършено в съответствие с нормативната уредба и ОУ на договора за
продажба на топлинна енергия, както и че договорът от 07.11.2002 г. между
третото лице-помагач и ЕС, в която се намира процесния имот, е с изтекъл срок.
Със заявление вх.№ 3023360/09.03.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.А.Б. за процесните суми.На 04.04.2018 г. СРС, 169
с-в, по ч.гр.д.№ 16382/2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е
подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 14.05.2018 г.Исковата молба е подадена
на 14.06.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Със заповед № РД-58-5/21.02.2006 г. кметът на район „Възраждане“
при СО е настанил Е.А.Б. и членовете на домакинството й-Мария Петрова
Атанасова-дъщеря в общинско жилище, находящо се в гр.София, жк Т.-С., ап.83.
С писмо изх.№ РВЕ18-ТД26-414/1/15.02.2018 г. е уведомил „Т.С.“
ЕАД, че към посочения момент наемателката Е.А.Б. е с непрекъснати наемни
правоотношения.
Видно от протокол
от 19.09.2002 г. ОС на етажните собственици на жилищната сграда в гр.София, жк
„Т.-С.е взело решение за сключване на договор за индивидуално разпределяне на
топлинната енергия със „Т.С.“ ЕООД.В списъка с титуляри на сметката в „Т.С.“
ЕАД срещу ап. № 83 фигурира името и подписа на Е.А.Б..
На 07.11.2002 г. е сключен договор между ЕС на адрес:
гр.София, жк „Т.-С.и „Т.С.“ ЕООД за индивидуално разпределяне на топлинната
енергия.
Представени са индивидуални справки за отопление и топла
вода от третото лице-помагач за исковия период за процесния имот с посочен
клиент Е.Б., които не са подписани от ответницата.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице Н.Митева е
установено, че технологичните разходи са отчислявани от доставената в АС
топлинна енергия за сметка на ищеца съгласно нормативната уредба.За имота не са
начислявани суми за отопление и за БГВ, а само за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация.Сумата за доставена топлинна енергия за процесния период
възлиза на 411,48 лв., в която не са включени предишни неплатени и просрочени
суми, лихви по тях и сторнирани суми, платени преди или по време на исковия
период, както и суми за отчет на уредите.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Е.Стоянова
е установено, че липсват данни за извършени от абоната плащания за процесния
период.Сумата за разход за отчитане на разходите възлиза на 39,59 лв.Размерът
на мораторната лихва от върху сумата за топлинна енергия възлиза на 65,02 лв.,
а върху сумата за разходите за дялово разпределение-8,04 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено наличието на
облигационни отношения между ищцовото дружество и ответницата, тъй като не са
ангажирани доказателства, че ответницата е собственик, носител на вещно право
на ползване.Приел е, че ответницата като наемател на общински имот не е страна
по правоотношението с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна
енергия, тъй като не е доказано, че тя като лице извън посочените в чл.153,
ал.1 ЗЕ, което ползва имота със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, е сключила договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни
ОУ директно с топлопреносното предприятие съгласно разясненията, дадени с ТР по
т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017
г. на ОСГК изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/
на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно.Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.
От събраните по делото доказателства не се установи ответницата да е
собственик, респ. носител на вещното право на ползване върху имота, нито да
ползва имота със съгласието на собственика на имота и да е сключила договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди с топлопреносното предприятие.При
това положение не може да се приеме, че ответницата има качеството на
потребител и предявените искове се явяват неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски на въззивника не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 279848 от 19.11.2019 г. на СРС, 169 с-в, по гр.д.№ 39266/2018 г.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.