№ 201
гр. Пловдив , 15.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000337 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
По в.т. дело № 337/2021 година има постановено съдебно решение №
38 от 28.06.2021 година, съобщено на жалбоподателя „З.“ АД на 02.08.2021
година.
Адвокат Т.Х. в качеството си на пълномощник на „З.“ АД е подал по
делото молба вх. № 2169/16.07.2021 година. Молбата съдържа искане за
изменение на постановеното решение в частта за разноските за въззивното
производство, които молителят дължи на ответницата по въззивната жалба В.
Д. Г. съобразно отхвърлената част от жалбата. В молбата се твърди, че
дължимите разноски не са размер на 1605,60 лева, колкото са присъдени с
решението на въззивната инстанция. Посочено е, че при обжалваем интерес
от 50 000 лева и неоснователност на въззивната жалба за 30 000 лева и при
размер на адвокатското възнаграждение от 2030 лева, дължимите разноски от
жалбоподателя са 1218 лева, като се иска изменение на въззивното решение в
тази му част.
Препис от молбата за изменение на решението в частта за разноските е
изпратен на другата страна - В. Д. Г. на основание чл. 248 ал. 2 от ГПК. В
1
постъпилия писмен отговор се изразява становище за нейната
неоснователност.
Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално
допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил
съдебния акт, изменението или допълнението му в частта за разноските, е
изрично уредена в чл. 248 ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен
срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните
съображения:
Съдържащите се в молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК на „З.“ АД
изчисления посочват точно общия обжалваем интерес – 50 000 лева /
представляващи разликата над 20 000 лева до 70 000 лева/, както и размера,
за който въззивната жалба е неоснователна, а именно за 30 000 лева / за
разликата над 20 000 лева до 50 000 лева, в която част първоинстанционното
решение е потвърдено от въззивната инстанция/. В частта за дължимото
обезщетение над 50 000 лева до 70 000 лева, т.е. за 20 000 лева въззивната
жалба е основателна.
Неправилно обаче е посочването в молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК на
размера на направените от В. Д. Г. разноски за въззивната инстанция. Видно
от приложените по делото доказателства, по-конкретно фактура от
08.06.2021 година и фискален бон, реално договореното и заплатено от В.Г.
адвокатско възнаграждение на адвокатското дружество за процесуално
представителство пред въззивната инстанция е 2676 лева, включващо 2230
лева адвокатско възнаграждение и 446 лева дължим ДДС.
Следва да се отбележи, че срещу този размер на адвокатското
възнаграждение, посочен в представения в проведеното открито съдебно
заседание списък на разноските по чл. 80 от ГПК, не е направено възражение
за прекомерност на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК от „З.“ АД. При това
положение липсва основание за съда да намалява размера на договореното и
реално заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
2
обжалваем интерес от 50 000 лева минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 2030 лева. Уговореният между страните размер обаче не
съвпада с минималния и при липса на възражение за прекомерност не може
да бъде намаляван. Освен това съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение е и
ДДС за регистрираните по ЗДДС адвокати, респ. адвокатски дружества, за
каквото става дума в случая.
По изложените съображения съдът приема, че общият размер на
направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция е 2676 лева и от тях с оглед изхода на спора жалбоподателят
дължи на В.Г. 1605,60 лева, колкото са присъдени с решението.
С оглед на това съдът намира, че не са налице основания за изменение
на решението в частта за разноските.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2169/16.07.2021 година,
подадена от адвокат Т.Х. в качеството му на пълномощник на „З.“ АД, за
изменение на решение № 38 от 28.06.2021 година, постановено по в.т. дело
№ 337/2021 година по описа на АС – Пловдив в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4