№ 4213
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100505445 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Н. М. Г. срещу решение № 1459/26.01.2024 г.
по гр.д. № 33746/2023 г. по описа на СРС, 70 състав, в частта, с която на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза
на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 104,93 лв., представляваща
непогасена част от главница за изразходвана топлоенергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ******* ведно със законната лихва от
31.07.2023 г. до погасяването, 128,80 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г., 56,45 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
01.04.2020 г., ведно със законната лихва от 31.07.2023 г. до погасяването, 11,27 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
Жалбоподателят - Н. М. Г., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че
заплатената сума касае непогасени по давност вземания, а в останалата част
претенциите са неоснователни, доколкото задълженията за погасени по давност. Ето
1
защо, моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника Н. М. Г. да заплати в полза на
ищеца сумите, както следва: 808,31 лв., представляваща цена за топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *******
ведно със законната лихва от 31.07.2023 г. до погасяването, 128,80 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
04.08.2022 г., 56,45 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода
от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.07.2023 г. до
погасяването, 11,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г.
С обжалваното решение исковете са уважени частично, като ответникът е
осъден да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 104,93 лв., представляваща
непогасена част от главница за изразходвана топлоенергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ******* ведно със законната лихва от
31.07.2023 г. до погасяването, 128,80 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г., 56,45 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
01.04.2020 г. (при допусната очевидна фактическа грешка в решението при посочване
на периода, за който се дължи главница за дялово разпределение, доколкото в исковата
молба се претендира такава за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г.), ведно със
законната лихва от 31.07.2023 г. до погасяването, 11,27 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение.
Освен посочената очевидна фактическа грешка, в решението е допусната
очевидна фактическа грешка и при посочване на името на ответника, като вместо Н.
М. Г. е посочен Н.й С. Г..
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът е относно приложението на
погасителната давност, предвид направеното възражението от страна на ответника.
2
Ответникът призвана обстоятелството, че се явява потребител на топлинна
услуги в процесния имот, като в периода, предмет на делото, ищецът е предоставил
такива с цена в размер на 808,31 лв., включително, че се дължи мораторна лихва в
размер на 128,80 лв. върху посочената главница за периода от 15.09.2020 г. до
04.08.2022 г., също главница за дялово разпределение в размер на 56,45 лв. за периода
от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 11,27 лв. за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС.
За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната
разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в”
ЗЗД, с изтичане на който вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват,
започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.
114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това и
предвид датата на исковата молба, с подаването на която давностният срок е прекъснат
- 19.06.2023 г., то в случая задължението за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2020 г. се
явява погасени по давност. За посочения период изискуемото задължение за главница
за топлинна енергия е 537,66 лв., като същото не се дължи, доколкото е погасено по
давност по посочените по-горе аргументи.
Ответникът дължи главница за топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2021 г., която е в размер на 270,65 лв., мораторна лихва върху същата за периода
от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г. в размер на 25,90 лв., както и главница за дялово
разпределение в размер на 56,45 лв. за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г. и
мораторна лихва върху същата в размер на 11,27 лв. за периода от 31.08.2019 г. до
04.08.2022 г. Следователно, общата дължима сума за главница и лихва, която не е
погасена по давност, възлиза на 364,27 лв. Видно от представена разписна от
12.09.2023 г., ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 698,40 лв. за
погасяване на процесните задължения, които не са погасени по давност, от което
3
следва, че задълженията за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. се явяват погасени
чрез плащане (платената сума е по-голяма от дължимата).
Ето защо, решението следва да бъде отменено в обжалваната част, като
исковете бъдат отхвърлени изцяло.
С обжалваното решение са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 75
лв. по компенсация. На първо място, въззивният съд счита, че не е налице основание за
разпределяне на разноските по този начин, доколкото същото представлява служебно
прихващане, което е недопустимо. Предвид изхода от обжалването, решението не
следва да бъде отменяно/изменяно в частта, касаеща разноските на ищеца, доколкото с
оглед резултата от делото същият има право на разноски в размер на 90,63 лв.,
съобразно частта от вземанията, които не са погасени по давност, а чрез плащане,
извършено в хода на процеса, докато с решението в негова полза е присъдена сумата в
размер на 75 лв.
По разноските:
В полза на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 825 лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция, както и сумата в размер на 191,24
лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство съобразно
отхвърлената част исковете, които се явяват погасени по давност.
Предвид изхода от обжалването ответникът няма право на разноски за
въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1459/26.01.2024 г. по гр.д. № 33746/2023 г. по описа на
СРС, 70 състав, в частта, с която на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД Н. М. Г. е осъден да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както
следва: 104,93 лв., представляваща непогасена част от главница за изразходвана
топлоенергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София,
ж.к. ******* ведно със законната лихва от 31.07.2023 г. до погасяването, 128,80 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 04.08.2022 г., 56,45 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г. (при допусната очевидна
фактическа грешка в решението при посочване на периода, за който се дължи главница
за дялово разпределение, доколкото в исковата молба се претендира такава за периода
от м.07.2019 г. до м.04.2021 г.), ведно със законната лихва от 31.07.2023 г. до
4
погасяването, 11,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Н. М. Г.,
ЕГН **********, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите,
както следва: 104,93 лв., представляваща цена за топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ******* ведно със
законната лихва от 31.07.2023 г. до погасяването, 128,80 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
04.08.2022 г., 56,45 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода
от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.07.2023 г. до
погасяването, 11,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати в полза на Н.
М. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 825 лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция, както и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер на 191,24 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
УКАЗВА на Софийски районен съд, 70 състав, че следва връщане на делото
следва да се произнесе по реда на чл. 247 ГПК, като отстрани констатираните
очевидни фактически грешки в диспозитива на решението – при посочване на името
на ответника, както и при посочване на периода на главницата за дялово
разпределение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5