Решение по дело №9250/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 40
Дата: 10 януари 2019 г. (в сила от 19 февруари 2019 г.)
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20184430109250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……..

     гр.Плевен, 10. 01. 2019 г.

   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в открито заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                   

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

 

          При секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Светла Замфирова гр. д. № 9250  по описа за 2018 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

         

          Постъпила е молба по  ЗЗДН  от Н.Х.Н., ЕГН **********,***, против Л.Н.Н., ЕГН ********** ***.,  в която се твърди, че молителят  е пострадал от домашно насилие от ответника. Посочва, че последният акт на насилие е извършен на 08. 12. 2018 г.  в гр.  Плевен.

          Моли  да се издаде заповед за незабавна защита, с която да наложи мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.

          Съдът, като съобрази изложеното в молбата, която съдържа данни за непосредствена опасност за здравето и живота на молителя и приложените към нея писмени доказателства, намира, че следва да уважи същата и да издаде заповед по реда на чл. 18 от ЗЗДН за незабавна защита.

       Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено и не се спори между страните, че страните са роднини по права линия.  От тези обстоятелства произтича основанието за активната легитимация на молителя по чл. 3   от ЗЗДН.

В хода на съдебното дирене се установи, че страните по делото са в лоши отношения. Установи се от показанията, че молителят се страхува, че ответникът ще   го бие и тормози.

От всички представени по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата е подадена в едномесечния срок от твърдяния акт на домашно насилие на,  т. е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН.

            На база представената декларация от молителя, сочеща упражнено психическо и физическо насилие спрямо нея, съдът приема на основание чл. 13 ал. 2, т. 3, вр. ал. 3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от извършителя.        

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съдът счита, че действията на ответника спрямо молителкя представляват множество актове на домашно насилие по смисъла на закона, различни по своя характер – както физическо насилие, така и опит за такова, съпроводени с психическо насилие и ограничаване личната свобода. Съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан, тъй като спрямо молителката е упражнено домашно насилие по чл. 2 от ЗЗДН.

Домашното насилие се характеризира с криминогенен и виктимогенен фактор, като полицейските служители извършват основните първоначални действия, предвидени в Закона. Те установяват първоначален контакт с жертвите и извършителите на домашно насилие, затова ясни методически указания за тяхната работа, биха улеснили действията им в конкретни ситуации.

Жертвите на домашно насилие са една от осемте групи и лица в риск, които са идентифицирани от Правителството на България. В тази връзка са планирани насоки за работа в общността и превенция в семейството. Латеннтността,   или така наречената скрита престъпност, е определящият фактор, за да се изведе ясна и точна статистика за престъпленията по ЗЗДН. Много от  пострадалите граждани не подават сигнал и за тях няма никаква актуална информация. Приета е от ЕС Конвенция за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие / 07. 04. 2011 г. / Конвенцията е отворена за ратификация на 11. 05. 2011 г. в Истанбул, по време на срещата на Министрите на външните работи на 47 – те  членки на Съвета на Европа. За подобряване практиката следва да се използват ресурсите на неправителствените организации, с опит в превенцията на домашното насилие и капацитета на местните власти. Може да се търси решаване на проблема в Комисията за обществен ред и сигурност / КОРС/, която е орган към Общинския съвет. Подобни комисии са създадени в много общини в рамките на интегриран модел, Полицията в близост до обществото, който се координира от МВР. В Община Разград има създадена КОРС, която е одобрила Работна карта № 3: Оценка на състоянието и мерки за ограничаване на домашното насилие. Защита на децата и жените в риск. Проблеми с нелегалния трафик на хора, с цел трудова и друга експлоатация.

Съгласно чл.1, ал. 2 от ЗЗДН, отговорността по този закон, не изключва наказателната отговорност на извършителя. Съществува практика в Районната прокуратура  -  ***, след като има сигнал до полицията, лицето да се задържи за срок от 24 – часа в полицията на основание чл. 21, ал. 3  от  ЗЗДН и успоредно да започне наказателно преследване. Прокуратурата реагира най – бързо, когато сигналът се подаде в МВР. Наказателното производство в такива случаи започва в бърза форма, като се получава правосъдие в най - кратък срок.

Проблемите с домашното насилие трябва да се решават в сътрудничество и координация между институциите. Необходимо е да започне процес на регионално планиране на мерките за изпълнение на Националната програма за превенция и защита от домашното насилие. 

Неизпълнението на Заповедта за защита от домашно насилие е криминализирано от законодателя и  осуетяването по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или  заповед за защита от домашно насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителите мерки за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1, 3, 5 от ЗЗДНда се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя, както и забрана да приближава да го приближава. Съдът счита, че забраната по т. 3 следва да бъде за срок от 1 година, т.к. този срок е разумен в случая

Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и  да уведомят прокуратурата за това.

Съгласно чл.5, ал. 4 от ЗЗДН, на извършителя следва да бъде наложена глоба в размер на 500 лв.

При този изход на процеса, и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса  в размер на 50 лв. по сметка на ПлРС.

          Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА, на основание чл. 5 ал.1 т. 1, т.3, т. 5 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва :

         

          ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН,   Л.Н.Н., ЕГН ********** ***,    да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо   Н.Х.Н., ЕГН **********,***.

         

ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на   Л.Н.Н., ЕГН ********** ***,    да приближава  Н.Х.Н., ЕГН **********,***,   в жилището в ***и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, за срок  една година.

         

          ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответника.

         

          В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта Л.  Н.  Н., ЕГН ********** ***, да бъде задържан незабавно на осн. чл. 21,  ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

         

          НАЛАГА, на основание чл.5, ал. 4 от ЗЗДН, на Л.  Н.  Н., ЕГН ********** ***       глоба в размер на 500 лв.

         

          ОСЪЖДА, на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от ЗЗДН Л.  Н.  Н., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на ПлРС.

         

          ОСЪЖДА, на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от ЗЗДН Л.  Н.  Н., ЕГН ********** ***, да заплати на Н.Х.Н., ЕГН **********,***, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на   200 лв.

         

Решението може да се обжалва пред ПлОС в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от днес.

                                                                  

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: