Решение по дело №2739/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 180
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Станислава Петкова Стоева
Дело: 20227050702739
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 …………………          

 

 

гр. Варна, …........................ 2023 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в публично съдебно заседание на втори февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

  ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА

   СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

При участието на секретаря Светла Великова и прокурора Александър Атанасов, разгледа докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД № 2739/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на Началник отдел  “Контрол” в Регионална дирекция “Автомобилна администрация” /РДАА/ – Варна против Решение № 1424/01.11.2022г., постановено по АНД № 2698/2022 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено НП № 23-0000219 от 12.04.2022 г. на Началник отдел “Контрол” в Регионална дирекция “Автомобилна администрация” /РДАА/ – Варна, с което на “Д** 60” ООД, ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на осн. чл. 178а ал. 4 т. 1 пр. 1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното  решение, тъй като съдът неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон по отношение на задължението по чл. 24 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Иска се присъждане  на възнаграждение съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, като е направено искане за произнасяне по адвокатското възнаграждение при условията на чл. 63д ал. 2 от ЗАНН.  

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 02.02.2023 г. касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – “Д** 60” ООД, чрез депозиран отговор на касационната жалба счита същата за неоснователна и моли решението на ВРС да се остави в сила. Излага съображения както относно правилността на изводите на районния съд, така и такива за незаконосъобразността на наказателното постановление - липса на нарушение, липса на реквизити на акта, както и маловажност на деянието.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 02.02.2023 г. ответникът по жалбата не се явява и не се представлява. Представени са писмени бележки, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218 ал.1 от АПК, прие за установено следното:

            Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

 

            Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е било НП № 23-0000219 от 12.04.2022 г. на Началник отдел “Контрол” в Регионална дирекция “Автомобилна администрация” /РДАА/ – Варна, с което на “Д** 60” ООД, ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на осн. чл. 178а ал. 4 т. 1 пр. 1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на клона на дружеството е била ангажирана за това, че след като е била извършена промяна в обстоятелствата към издаденото Разрешение № 1094/04.02.2016г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, валидно до 04.02.2026г., не е уведомило писмено ИААА в срока по чл. 24 ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Издаденото свидетелство за проверка на стенд за измерване на спирачните усилия и осевото натоварване „BTW-40 D“ с идентификационен № 0019 и одобрен тип 4977 – свидетелство за проверка е № 0219/30.11.2021г. и 7 – дневния срок от настъпване на промяната в обстоятелствата по издаденото  разрешение, започва на 31.10.2021г. и до 06.11.2021г. е следвало да се уведоми писмено изпълнителния директор на ИААА – Варна за промяната. Нарушението е установено при извършена комплексна проверка на 27.01.2022г. За установеното нарушение е съставен АУАН, срещу който не е подадено възражение и административният орган е издал обжалваното наказателно постановление. Въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, съдът е приел, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и го е отменил.

Районният съд е отменил наказателното постановление като е приел, че НП е издадено в нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като не става ясно промяна в какви обстоятелства е настъпила, тъй като в АУАН и НП било посочено само „за промяна в обстоятелствата, удостоверени с документ по чл. 18 ал. 1 т. 10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. - свидетелство за проверка е № 0219/30.11.2021г. на стенд за измерване на спирачните усилия и осевото натоварване „BTW-40 D“ с идентификационен № 0019 и одобрен тип 4977.“ Приел е, че тълкуването на Наредбата сочи на промяна в обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 18 ал. 1 т. 10, а в НП излизало, че е налице промяна в самите документи. Съдът освен това е приел, че тъй като нормата на чл. 18 ал. 1 т. 10 касае различни уреди, съоръжения и средства за измерване, следвало да се тълкува от описанието какви точно са тези промени. Според съда, налице била пълна неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на въззивното дружество, поради което същото не могло да разбере за извършването на какво административно нарушение му е повдигнато обвинение и съответно да реализира правото си на защита. Това препятствало и съдът да извърши проверка има ли допуснато нарушение и правилно ли е санкционирано.

Решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Неправилно в обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, не се установява, че е извършено нарушение на нормата на чл. 24 ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за  периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, поради неяснота в описанието на нарушението и тълкуваното на Наредбата. Настоящият състав на съда не споделя мотивите на съда относно това, че задължението по чл. 24 ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. не визира задължение за представяне на свидетелства за периодични прегледи на уредите. Изрично в чл. 24 ал. 6 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. е посочено, че „за промяна в обстоятелствата по ал. 1 се счита и преиздаването на документ по чл. 18, ал. 1 поради изтичане на неговия срок на валидност“. В конкретния случай, дружеството е санкционирано именно поради  непредставяне в 7-дневен срок документа, установяващ последваща проверка на стенд за измерване на спирачните усилия и осевото натоварване.

Съдът не споделя и извода в решението за неяснота от коя дата започва да тече 7-дневния срок за уведомяването – кога е извършена проверката на стенда, кога въззивникът е узнал за нея, за да възникне задължението му за уведомяване на ИА „Автомобилна администрация“. Датата, от която възниква задължението е датата на новоиздаденото удостоверение, съгласно чл. 24 ал. 6 от Наредбата.

Не на последно място, не се споделя и изводът на съда да това, че съгласно изменението на Наредба № Н-32/16.12.2011г., в сила от 12.07.2021г., „лицата, извършващи първоначален или последващ контрол на средствата за измерване по чл. 9, ал. 2 и 3 съгласно Закона за измерванията, изпращат до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" информация за всеки уред или средство, вписани в регистъра по чл. 15, и информация за всяка извършена първоначална или последваща проверка“ – чл. 9 ал. 10. В случая е ангажирана отговорността на притежателя на разрешението за извършване на периодични технически прегледи по силата на вмененото му задължение по чл. 24 ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г., която отговорност е независима от тази на лицата, извършващи контрол върху средствата за измерване.

Настоящият състав намира за нужно да посочи, че не споделя цитираната съдебна практика относно липсата на нарушение или неяснота в НП, вкл. и на Административен съд Варна, защото посочената практика не държи сметка за изменението на разпоредбата на чл. 24, с включването на новата ал. 6 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС.

При този изход на спора и предвид чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, което съдът определя на 100 лева, съгласно чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП.

 

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1424/01.11.2022г., постановено по АНД № 2698/2022 г. на Районен съд - Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000219 от 12.04.2022 г. на Началник отдел “Контрол” в Регионална дирекция “Автомобилна администрация” /РДАА/ – Варна, с което на “Д** 60” ООД, ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на осн. чл. 178а ал. 4 т. 1 пр. 1 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА “Д** 60” ООД, ЕИК **** да заплати в полза на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                           

   2.